Кабинетът по литература

С най-голямо удоволствие би масажирала раменете му,но това сигурно би било изключително неетично. Затова и не го предложи,а просто отпи от виното си и се усмихна на предложението му да си говорят на "ти". Нямаше нищо против това, но щеше да й отнеме известно време да свикне.
През последната седмица бе имала шанса да наблюдава връзкта му с Виктор и синхрона,който имаха. Искаше да има нещо подобно с него. Макар и един мъж да разбираше един мъж по-добре от една жена...или поне това твърдяха мъжете.
- Не знам... - призна си и се загледа в храната си. Искаше й се да помогне на Дани някак,но не знаеше как. - Все още не е на себе си, със сигурност си личи. Промени стила си, държанието си, навиците си...до колкото разбирам предпочита неща,които преди не е харесала...
Не даваше подробности,но бе ясно,че вътрешния свят на Даниел беше каша.
- Тревожа се за нея,но не знам какво да направя. - тя самата бе донякъде приела,че това което изпитва към Пиарсън е несподелено и няма как да бъде,но в случая на Даниел , Джаксън й беше разбил сърцето и то натискайки се с друга. - Мога само да й дам време и да бъда до нея,ако има нужда.
Усмихна му се нежно и си позволи леко своеволие,докосна ръката му и го погленда в очите.
- Но това не означава,че няма да бъда и то вас...теб. Ако имаш нужда. Това ми е работата все пак. - погледна към бюрото с отрупани тестове. - И нямам нищо против да прекарвам времето си оценявайки тестове, винаги може да поискаш помощ, каквато и да е. Дори и да е след работното ми време.

- Това е най-доброто, което можеш да направиш - подкрепи я той - Мисля, че нещата ще се нормализират скоро. Оценките й са в добро състояние.
Не беше коректно да коменира с нея въпроса, но в случая мнението му бе положително и се надяваше толва да я успокои. Промяната в Даниел беше очевидна за всички, но от къде отговорностите й в училище, нямаше от какво да се оплаче. За можмент се усети загубата й на интерес към всичко, но очевидно бе подредила добре приоритетите си и въпреки че не се справяше абсолютно блестящо, както до този момент, продължаваше да е част от успешните му ученици. Предполагаше, че е на път към подобрение, въпреки че не я познаваше лично, но и не се опитваше да опознае нея в момента.
- С момчето ... приятели ли сте? - макар и да задаваше предпазливо въпросите, си личеше истински интерес - Разбрах, че брат ти е от отбора.
Всъщност не знаеше дали и те са приятели, но след като тренираха заедно, се предполагаше. Успешните отбори бяха сплотени, а техния започваше силно годината.

Пиарс беше забелязал промяната в Дани, но на този етап май всички я бяха забелязали. Джес киман на думите му за приятелката си и отпи отново от виното си. Темата за Дани малко я натъжи,но тя се опта да се усмихне отново.
- Джаксън...не,не мисля. Брат ми започна да ме влачи по купоните му. - струваше й сякаш преди цяла вечност. Не беше станала много близка с Джаксън,но след това което причини на Дани... - Не мисля,че бих могла да остана негова приятелка, дори и да бях, след това което направи. Не е...редно.
Не бе редно. И все пак се запита,ако тя имаше шанс да целуне Пиарсън, независимо ,че той бе женен мъж,какво би направила..би ли се дръпнала. Надали. Не бе по-добра от Джаксън.
- Брат ми всъщност е ваш ученик също. Той е от тези, които се опитват да балансират твърде много неща...и успяват. Литература,биология,спорт. - усмихна се леко. Беше горда с него. - В класа на Виктор е, Натаниел Жан Лорант. - взе си малко от храната и след като преглътна продължи. - Предполагам брат ми е приятел с Джаксън..всъщност сигурно целият отбор е. Те някак си го подкрепиха в цялата ситуация. Имам чувство,че момчетата на тази възраст са толкова...толкова незрели.
Може би и това бе една от многото причини поради които си падаше по истински мъж,като Аксел.

Стана му забавно, че въобще си бе помислила, че може да не знае кой е брат й. Причината да не използва името му беше същата, но той го прие като нещо много положително. Тя съвсем не го познаваше, също както той нея. Беше виждал част от мислите й върху хартия, подредени перфектно с времето, но тепърва му предстоеше да я опознае като човек, с всичките й емоции и неподправени действия. Това го изпълваше с вълнение.
- Познавам брат ти - отвърна й той и отпи от виното.
Обичаше червеното вино сорт Сира. То бе едно от двете му любими напитки. Другата беше уиски. Вкусът му беше тръпчив и сух, но много хора го харесваха точно такова. Радваше се, че и на нея й допада, въпреки можеше дамо да предполага. Видя я няколко пъти да надига чашата си, което трябваше да е добър знак.
- Знаеш ли, аз пиша нова книга - сподели й той и видя как очите й блеснаха - Все още не е готова, така че тези разговори са между нас.

Разбира се,че познаваше брат й. А тя се описваше сякаш бе някакво митично същество, което само тя можеше да види. Джес му се усмихна. А усмивката й стана още по-широка когато спомена нова книга.
- Чела съм всичките ви книги. - призна си,но той надали щеше да бъде изненадан. Може би дори му го беше споменавала преди, но нямаше спомен. Беше ги чела и препрочитала. Имаше си и любими моменти, но всъщност през годините те се бяха променили. Книгите му бяха една от причините да иска да се прехвърли точно в неговия клас. - Невероятни са. Вие...Ти си като един Шерлок Холмс. Само ти липсва лулата.
Но се съмняваше,че той пуши. Каквото ида е. Това обаче не бе важно,тя искаше да знае повече за новата му книга. Леко се приведе към него с нескрит интерес.
- Ще ми споделите ли повече? Или ще трябва да чакам докато я завършите. - отново бе несъзнателно преминала на вие.

- Прочела си "Човекът, който два пъти умря"? - тя кимна - Книгата след нея преди около две години. Аз всъщност не пиша книгите една след друга. Идват ми различни идеи на ум и скачам от книга в книга, но на тази вече вижда края и искам да я завърша. Време й е.
През последните две години бе издал книги, обвързани с други поредици. Имаше общо четири и историите се преплитаха в главата му. Това някак не му пречеше да следва съответните истоии, всичко беше въпрос на настройка.
- Казва се "Как говорят мъртвите".
Започна да й обяснява на развитието на кои герои от предната книга щеше да наблегне. Чудеше се колко тя би искала да чуе, защото той самият не изпитваше същото удоволствие от книга, ако знаеше прекалеио много за историята, преди да я прочете.
- Как си със спойлерите? Знаеш, че ще си един от първите, които ще я прочете. Не знам дали предпочиташ да ти разкажа сега или да запазя нещата за четене.

Обичаше да го слуша, можеше да го слуша цяла нощ. На лицето й имаше лека усмивка, докато той говореше,а тя от време на време кимаше в знак на съгласие.
- Нямам против спойлерите. Така или иначе пи първа възможност ще я прочета. - знаеше,че щеше да го направи. Тогава щеше да изпита всичките емоции през совята собствена призма. Но не можеше да се откаже от това той да й разкрие частичка от книгата, още сега. Затова се заслуша в разказа му, като от време на време отпиваше от виното си. Дори започваше втора чаша. Имаше чувството,че трябва да се заемат с работа и да приключат с тестовете, но разговора тук бе много по-интересен,а времето напредваше и сякаш ги притискаше.
- Невероятен си. - прошепна и след това се озъан какво и как е казала. Премина и се опита да замаже. - Толкова талантлив, млад учител и с няколко книги зад гърба си. Не бих могла да мечтая за по-добър ментор по пътя си на писател...любител писател.

Стана му хубаво от думите й и се усмихна още по-широко.
- Не бих се оприличил като млад.
В никакъв случай не би казал и став, но тя не бе стигнала дори половината на годините му. Тя беше младата, енергичната, лъчезарната и много талантливата. Усещаше как поглъща от енергията й и се зарежда. Беше му толкова приятно да й сподели за книгата си и нямаше търпение да й я даде, за да получи мнението й.
- Аз ще се върна към тестовете - каза той, при което я видя как подскочи - Не! Нахрани се спокойно, няма да свърша без теб!
Изчака я да се върне към спокойното си състояние, а той се избърса, наля си нова чаша вино и я занесе на бюрото. Въпреки, че в момента не й говореше, точно както докато работеха заедно, усещаше присъствието й и то му действаше на някакво подсъзнателно ниво.

Джес не побърза да стане, щом той настояваше. Седеше и го гледаше, докато пиеше от виното и приключваше вечерята си. Той отново се бе потопил в работа и бе самото съваршенство. А тя осъзнаваше, колко дълбоко пропада и как чувствата й стават все по-силни и по-силни. Беше си чист мазохист, да си причинява това. И то защото й беше приятно да бъде в комапнията му, мъж който тя не можеше да има.
След известно време се изправи, отсервира храната им,почти масата и се присъедини към него на бюрото за да довършат тестовете. Започваше да усеща умора и се чудеше как той правеше това всеки ден. Пък и Виктор преди никога не му бе помагал с тази част.
Скоро подготвените купчини тестове бяха оценени. Джес се изправи от стола и леко се протегна от което блузката й се вдигна и разкри плоското й коремче. Усмихна му се отново.
- За мен беше удоволствие ,сър. До утре. - преди да напусне кабинета му го погледна още веднъж,попивайки всяка извивка на лицето му, осъзнавайки колко грешно бе това, и си тръгна.

В понеделник Джес беше предала на Аксел поемата свързана с митологията и най-сетне въпросният разказ, за който му бе споменала преди толкова много време. Голяма част от този разказ бе вдъхновена от него, друга час от нейните собствени желания...по него. Които те едва контролираше. Но всичко бе изляла на белият лист и се надяваше да му хареса.
Притесняваше се леко от това как той ще реагира на описанията на сексуалния акт в нейната творба,но в същото време той бе чел подобни неща от нея преди. И не му бе правилно голямо впечатление. Не очакваше и сега да е различно.
Беше изминала седмица,а той все още не бе казал нищо. Джес не го притискаше, понякога му бе нужно време,но щеше да й сподели своето мнение скоро,знаеше го.
- Добро утро. - поздрави го тя с усмивка, като пристигна на работното си място. Като отново бе в типичните за нея дрехи - къса поличка,боти, изчистена риза и сако. И добре,че идваше с кола иначе щеше да измръзне. - Кафето ще бъде готово след секунда.

Три дена отлагаше да говори с нея. Беше прочел разказа й два пъти - веднъж в понеделник и веднъж снощи. И двата пъти му хатеса, но се притесняваше колко ярко си представя нейното лице на главната героиня. След като започнеха работа, забравяше за това и денят минаваше леко, но сега отново си напомни, че е време да проведе този разговор с нея. Просто не трябваше да се държи странно и да се опита да не мисли за разказа, докато говори за разказа. Да, елементарна работа.
- Чакам с нетърпение - отвърна й той, докато оправяше някакви неща на компютъра.
Сега е моментът.
Джесика донесе кафето след няколко минути и го остави на бюрото.
- Ще седнеш ли за момент?
Тя се настани веднага и в очите й разцъфна вълнение. Той пое дълбоко дъх и се съсредоточи.
- Прочетох разказа ти - опитваше се да създаде впечатление, че това се бе селучило едва снощи - Изглежда добре като цяло, подчертал съм няколко ... детайлна - спомни си откъсите и бележките, които беше оставил към тях - Ако имаш нужда, може да минем през тях.
Подаде й листите. До сега винаги бе обяснявал критиките си, за пръв път й даде две възможности и наблегна на нещо, което не бе избирал. Не знаеше как да го коментира с нея. За пръв път изпитваше затруднения с тази част от работата си.

Леко се притесни когато той просто каза,че е добавим коментари с корекции,които могат да обсъдят. Джес докосна листата пред себе си и само кимна мълчаливо. Не знаеше какво да очаква,но факта,че той не го изричаше гласно просто я притесняваше. Преди всичко бе изказвано между тях.
Очите й минаваха между редовете, докато търсеше подчертани думи и коментарите към тях. Поглъщаше жадно всичко,колкото и малко да бе то. Но гласно той можеше да изрече много повече и тя го знаеше. Защо не го правеше?
Вдигна очи към него за секунда и прехапа устна, като отново се върна на текса. Беше й изключително трудно да се фокусира без да си представя ръцете му върху себе си - по ръцете й, по гърба й, бедрата и. Усните му върху врата й, корема й, между краката й.
Изправи се и отиде да отвори прозореца, като все още държеше листа в ръка.
- Съгласна съм... - и как нямаше да е. Можеше да се съгласи на всичко с него точно в момента. - Но...защо подходихте по този начин...преди винаги сте изричал всичко гласно.
Всъщност не знаеше какво щеше да направи тя самата,ако го чуеше да изрича тези неща, колкото и малки да бяха те.

Трябваше да се измъкне по някакъв начин от този въпрос. Искаше му се да е по-добър учител и се замисли как да постъпи. Трябваше да говори с нея, независимо, че се чувстваше неудобно. Не биваше да я ощетява, но и нямаше да си го признае в орав текст.
- Извини ме! Не знаех дали ще се чувстваш удобно да обсъждаме такъв тип неща. Както казах, ако искаш, може да ги обсъдим.
Достатъчно му бе, че му ги върна. Преглътна и отвори на втората страница. Прочете само коментарите си, за да се ориентира къде се намира. Започна с леки и разбираеми препоръки, но колкото по-навътре навлизаше, толкова по-специфични и неправилни му се виждаха коментарите.
- И ето тук - посочи момента, в който мъжът е седнал, момичето се настанява в скута му лице в лице и докато се целуват, той спуска ръцете си надолу - Представи си, ако вместо това ги вдига нагоре - съвсем несъзнателно вдигна ръка и сви юмрук. Гледаше в листа и не осъзнаваше всичките си действия - Ще обгърне цялото й тяло, плътно, горещо. Може даже да хване косата й в юмрук и кичурите да се подават между пръстите му. Би звучало по-интимно.
Преглътна и погледна към нея, за да види дали е разбрала думите му.

Това беше ужасна идея. Да го слуша как изрича тези неща беше мъчение. С всеки ред и всяка страница ставаше още по-зле. Джес усещаше полъха на вятъра идващ от отворения прозорец, докато го слушаше.
Седна обратно на стола, тъй като имаше нужда да седне, краката й бяха омекнали. И силно се надяваше той да няма против студения въздух в гърба си, защото то имаше нужда от този въздух. Или лицето й щеше да е още по-червено от колкото бе в момента. И макар и да го слушаше, не го чуваше. Съзнанието й рисуваше всевъзможни сцени с него, в точно този кабинет, на това бюро.
- Д-добре...разбирам това.. - той беше мъж, и имаше опит. И определено разбираше тези неща повече от нея. И тя наистина бе съгласна. - Б-благодаря ви...
Усещаше се мокра, знаеше ,че той коментира творбата й,но в нейното съзнание всичко звучеше различно, особено след като той бе този мъж за когото бе писала.

Забеляза изчервяването й. Някои момичета реагираха така, повечето бяха прекалено нахакани, за да се правят на свенливи. Той обаче винаги бе отстоявал позицията си на преподавател и не му се беше случвало да се чувства толкова засрамен по време на среща с ученик. Накрая се засмя малко, защото ситуацията изглеждаше комичено. Затвори листовете и ги остави на бюрото, щеше да си дочете коментарите вкъщо.
- Това са моите виждания как стилистически ще изглежда по-добре. Като нямам забележки за самото ти писане. Много зависи за каква аудитория пишеш - усещаше, че се отнася извън темата, затова се опита да се върне - Но иначе е много добре - това не го ли казваше за десети път вече?
Настъпи лека тишина. Аксел се пресегна за кафето си и отпи. Стори му се изключително вкусно тази сутрин. Събра мислите си малко по-лесно, отколкото предполагаше.
- Е, ще се радвам да го погледна отново, когато го оправиш - казваше така за всяка нейна творба, така че му се стори на място.

Нещата се успокоиха или поне така й се стори. Той седеше и се усмихваше, сякаш преди малко не бяха обсъждали такава тема. Но на Джесика все още й влияеше и тя седеше на стола пред бюрото му, като гледаше към лицето му,все още с руменина по бузите си.
Само му кимна защото,ако кажеше още веднъж "разбира се" и "благодаря" ,както правеше винаги,щеше да се срита отзад. Може би това щеше да изглежда грубо в неговите очи,но точно в момента тя бе облята от различни чувства. На любов,на страст,на тъга.
Изправи се леко тромаво - по нейни стандарти - и взе листовете от бюрото му, насили се да се усмихне и дори успя Но усмивката й не беше типичната лъчезарна и истинска усмивка. Осъзнаваше колко бе затънала.
- Може би е по-добре да не обсъждам този стил на писане с вас...,но ви благодаря за насоките. - та нали го пишеше за него. Никой друг нямаше да го види. - Но,ако държите да го погледнете отново...
О,да искаше той да го погледне отново. Искаше и много повече от това.

Почувства, сякаш много е сгрешил.
- Не исках да те притесня - погледът му беше извинителен - Иска да идваш при мен с всякаква литература. Просто трябва да се разберем какво е комфортно за теб да говорим и какво предпочиташ да ти предам като писмена препоръка - усмихна се с леко неудолство - Искам да ми имаш доверие. Така мога да ти помогна с това, което правиш. Но ако не ти е приятно да ги коментирам по какъвто и да е начин, ще те разбера.
Не знаеше колко още неща може да каже. Чувстваше се тъпо. Ако не беше тръгнал с притеснение в началото, може би въобще нямаше да се стигне до тук. В крайна сметка се надяваше да не се е омазал прекалено много и да се държи малко по-адекватно следващия път. Развитието й беше от голямо значение за нея. Тази година щеше да представи Виктор на обществото като завършен от него проект, след три години щеше да представя този недообработен диамант.

- Но аз ви имам доверие. - каза тя бързо. - Ако ви нямах, нямаше да бъда тук сега и нямаше да ви представям каквото и да е.
Така си беше,но бе факт,че се почувства..е не беше точно неудобно,но определено почувства много неща, когато той прочете коментарите си. Неща,които искаше да усети с него. Не може да му го каже. Не искаше да развали това,което вече имаха помежду си, колкото и малко да бе то.
- Не мисля,че ви е комфортно да четете това...този тип литература,пред мен. - сега като се замислеше и неговите движения не бяха типични за него, дори дълбоките въздишки тук и там. Това не бе типичният Аксел. - Не искам да ви притеснявам или притискам,сър.
Погледна го с загрижено изражение, докато държеше листовете в ръце.

Не му хареса начина, по който прие думите му. Несъзнателно изпъчи гърди.
- Мен не ме притеснява! - и възнамеряваше да бъде точно така - Просто не знаех как се чувстваш ти по въпроса. Това е!
Нямаше да отстъпи, така че на Джесика нищо не й оставаше за момента, освен да се съгласи с него. Трябваше му малко време, щеше да прочете още няколко нейни неща и да спре да си мисли глупости. Може би ги беше описала толкова добре и ги виждаше много реалистично. Стигаше му като отговор и като един типичен мъж, нямаше да го коментира с нея или с който и да е било.
- Имам много работа.
Тя схвана намека му и го остави сам в офиса си. Тази сутрин му бе още по-трудно да се съсредоточи, но щом веднъж го направи, проблема беше забравен.

Настроението й се бе подобрило през уикенда. А в понеделник сутрин, когато го видя, се усмихна като идиот. Просто си беше такава. И нямаше търпение за вечерната рутина с тестовете.
След часовете Джес седеше на бюрото си в предверието на офиса на Пиарсън и тъкмо бе приключила с едни документи. Погледна часа и леко се усмихна. Отиде до офиса му и почука на вратата, както винаги той седеше там, прибеден над купчина тестове и есета и изглеждаше изтощен. Понеделниците бяха ужасни.
- Поръчах вечеря. - извести го и си позволи да влезе в кабинета му. - Кои тестове да прегледам?
Нямаше нужда да му казва,че остава и защо е тук. Беше ясно,вече бяха минали през това не веднъж. Тя нямаше против да остава повече и да му помага, това й беше приятно. Пък и се чувстваше леко гузна от разговора им в петък.

Вече не се и опитваше да й каже да си ходи. Понеделниците приключваха много по-бързо и беше приятно да вечеряш с някого, докато си приказвате. Аксел беше направил всичко възможно, за да приеме последния им сериозен разговор насаме и не се притесняваше. Посочи й купчината с тестовете и обясни.
- Вече съм прегледал отворените въпроси. За теб остава да прегледаш теста и да напишеш точките и оценката към тях. Искам да гледаш и моята критика.
Тя се настани пред него и започнаха. Може би щяха да приключат за час и половина днес, което щеше да рече, че можеше да ядат спокойно, без да бързат за никъде.
- Какво ще вечеряме - попита с любопитство.

Взе химикал и започна да преглежда тестовете, като прочиташе и написаното от него. Усмихна се леко, компанията му й харесваше, макар и да бяха мълчаливи през повечето време.
- За вас - крехко телешко с гарнитура от зеленчуци. - да,трябваше да си яде и зеленчуците. Но знаеше,че той обожава месо. Всъщност не изглеждаше капризен, когато станеше дума за храна. - За мен салата Цезар. Обмислях да отворим бутилка вино...както винаги.
Погледна го за малко, като оставяше един от тестовете настрана. Той обичаше и вино. Червено. Виктор беше споделил за предпочитанията и вкусовете на Аксел по време на първата й седмица тук. Но с времето тя се бе научила да разпознава какво му харесва и какво не.
- Поръчах от едно ново за вас място, надявам се,че ще ви харесва. - Виктор сякаш си харесваше един определен ресторант и поръчваше от там. Джес бе решила да рискува този път и да открехне Пиарс към нещо ново. Е...колко пък да бе ново просто едно телешко със зеленчуци. - Има и десерт. Но за сега ще бъде изненада.

- Всичко звучи страхотно, но предпочитам да не ми казваш, когато имаш изненада за мен. Не съм от най-търпеливите хора - усмихна се и сведе поглед към теста пред себе си. Чудеше се какво вино да отвори, за да отива на вечерята и на двамата - Вчера взех Мавруд на Бендида от 2019.
Имаше навика да зарежда шкафа с акохол, когато привършва и до сега не бе ходил да купува само една бутилка. Беше запомнил, че й хареса по време на една от вечерите им в офиса, затова когато го видя в магазина, не се замисли, просто го взе. Естествено, можеше да отвори и много други неща, които тя още не бе пробвала. Харесваше му да й показва нещо ново. Изпълваше го с усещане подобно на успеха. Беше пристрастяващо.
- Защо не избереш ти - идеята беше внезапна и звучеше страхотно в главата му - Отвори шкафа и разгледай каквото ти хване окото. Аз съм тук, за да помагам.

- Може би това е целтта. - изрече с усмивка,сдържайки се да не му намигне, когато той спомена,че не е от най-търпеливите. Тя самата не се определяше като изключително търпелив човек. И ако не бе толкова плаха,щеше да й проличи колко нетърпелива е.
Приключи с прегледа на един тест,написа точките и оценката,след кеото с елегантно движение се изправи и отиде до шкафа му да огледа бутилките. Той бе такъв любител на виното. Тя не пиеше толкова преди,но напоследък си сипваше по една чаша у дома докато гледа нещо. Напомняше й за него.
Огледа бутилките и се зачуди кое би отивало на ястията им. Виктор всъщност й беше изнесал лекция за виното и някакви други работи,но тя по-скоро беше по храната. Затова и бе решила днес да експериментират...или поне Пиарс щеше да опита нещо ново.
- Хм...всъщност харесах въпросния Мавруд. - не че разбираше от вино. Алкохола като цяло не й бе силна страна. - Имало е и други,които са ми допадали.
Извади една бутилка червено вино,беше го виждала да му се наслаждава често. Джес също го бе харесала,но не можеше да каже,че й е любимо.
- Syrah? - изрече с френски акцент,като се обърна към професора си.

- Винаги!
Това беше любимият му сорт за вино и повечето бутилки бяха точно такива, но все пак разликата между реколтите и регионите беше осезаема, поне за него. Нуждата му да обяснява и показва се надигна в него, заради което не усети кога реши да стане, а просто го направи. Застана зад нея, без да оставя някакво разстояние между тях и се протегна, за да вземе една бутилка. Джесика беше дребна в сравнение с него и не му пречеше. Той задържа бутилката пред лицето й и започна да обяснява.
- Това е от Италия ... - завъртя бутилката - 2017. Много хубава реколта. Винарната е в едно малко градче близо до Сицилия. Почвата там е по-влажна и виното им е по-леко, подходящо за тежки шоколадови десерти - върна го на мястото му и хвана следващата бутилка - Това е френско 2020. Реколтата им тази година беше много добра, по-плътно е. Бялото би вървяло най-много със салата ти, но нямам такова - думите след това дойдоха преди да ги осъзнае - Ще купя за следващата ни веречя.