Кабинетът по литература

Цяла сутрин бе обмисляла какво да прави. Това бе обсебило мислите й до такава степен,че тя не можеше да се концентрира в остнаалите си часове.
Мислеше за въпросното мотивационно писмо,което трябваше да напише. Но още повече мислеше за това какво да му каже, когато отиде в кабинета му. И дали да му покаже последните си опити за поезия. Да, и преди бе оставала сама с него и той бе чел нейни есета, разкази и стихове. Но по-различни от този тип. Не знаеше как ще ги възприеме той..всъщнсот не знаеше дори как самата тя ги възприема.
"Мамка му!"  казах си и реши в обеднта почивка да отиде до кабинета му...най-лошото което можеше да стане да се изложи и реално да намали шансовете за въпросната позиция до минимум.

Когато отиде в обедната почивка до кабинета му, асистента му Виктор не бе там,а вратата към офиса на Пиарсън бе широко отворена,а професора седеше и четеше нещо, като изглеждаше доста замислено. Тя се усмихна като го видя и постоя така около минута, преди да пристъпи към вратата и да почука.
- Здравейте,проф. Пиарсън. - поздрави го тя също и влезе в кабинета, като отвърна на усмивката му със една леко срамежлива и свенлива усмивка и блеснали очи. - Как беше ваканцията ви? Може би някоя интересна книга е привлякла вниманието ви и бихте я споделили с мен?

Имаше прекалено много работа днес, затова реши да остане в кабинета си през обедната почивка и помоли Виктор да му донесе нещо на връщане. Беше се зачел в една статия, която искаше да разгледа с горния курс в някоя от предстоящите си лекции, но всичко бе организирано толкова стриктно, че не знаеше къде ще го вмести. Мислите му обаче се разсеяха, когато видя една от любимите си ученички. Посрещна я с усмивка, която се разшири още повече, щом чу въпроса й.
- Нищо подходящо за твоя вкус - сподели откровено. Беше прочел няколко неща на нейни съученици, които щяха да й допаднат, но не можеше да споделя чужди творби без позволение, а и се притесняваше, че тя може да не го приеме по правилния начин - Предполагам, че ти имаше нещо да ми споделиш? - визитата й си имаше причина и той я подкани - Не ми изпрати нищо цяло лято. Очаквах да ме посетиш по-рано.

Усмихна се като идиот на думите му и седна на един от столовете пред бюрото му и потупа тефтера си с пръсти леко несигурно.
- Брат ми е решил,че имам нужда от нови приятелки...бях леко заета. - оправда се и се засмя след което нервно прехапа устна, поглеждайки към тефтера,а после към него. - Истината е,че имах леки ..спорове със себе си цяло лято. Потопих се в любовни романи,а това повлия и на музата ми. Не бях сигурна,че ви се чете такъв тип поезия.
След което остави тефтера на бюрото му и му го подаде, като се облегна в стола си. За момент изобщо бе забравила за позицията за асистент и просто искаше да бъде тук и в компанията му. Очите й се преместиха към статията която той четеше и я огледа леко отдалеч с любопитство.
- И какъв е моят вкус..според вас? - кръстоса крака и наклони галава на една страна. И да,беше оправила гланца си преди да дойде тук.

Сам се набута на този въпрос. Не трябваше да коментира вкуса й. Младите дами бяха чувствителни, а тя винаги е сравнявала нещата с него и други хора, на които се възхищава. Не искаше да го прави в случая, затова може би беше време да й напомни, че не е важно.
- Нито моят, нито твоят вкус е важен - добре, с един камък две птички - Тук съм, за да ти върна мнение за творбите ти, стига да са по компетенциите ми.
След тези думи взе тефтере, хвана сатенената лента и го разтвори на страницата, която тя бе отбелязала за него. Винаги му е било странно колко малко хора го правят. Ако видеха картонче, веднага щяха да се усетят, но тази така удобна и дискретна лента винаги им обягваше. Зачете се в първото произведение. Не беше лошо, но очакваше много повече от нея, затова отгърна на следващата страница и продължи. На третата надигна дясната си вежда и продължи още малко, преди да затвори тефтера. Бяха минали не повече от две минути, о когато я погледна отново, Джесика изглеждаше съвсем разлно. Руменината се бе разляла по цялото й лице.
- Ще го задържа, ако не възразяваш.
Можеше да оцени нещата написани в него и сега, но за да почувства подобен тип поезия, имаше нужда от уединение и подходящо настроение.

Сърцето й биеше все по-силно и по-силно докато очите му минаваха от ред на ред и от страница на страница. Когато повдигна вежда сърцето й сякаш спря и тя се изчерви и местеше очи от прозореца към секцията и обратно, докато не среща погледа му отново.
- Д-да..разбира се, няма проблем. - прошепна и погледна към ръцете си нервно, но след това се насили да погледне към него. - Бях прятно изненадана днес от съобщението което направихте, за позицията за асистент.
Какво точно й бе казала Дани по време на час..не можеше да си спомни. Но може би нямаше да бъде умно да използва точно същите думи, трябваше да ги пречупи през своята призма.
- Това е една невероятна възможност, човек винаги може да научи толкова много от вас. - май това не звучеше много добре..все пак за да му помага тя трябваше да знае достатъчно,мамка му!

Радваше се, че не бе достатъчно смутена, че да си глътне езика. Очакваше го от нея, като се има предвид какво прочете, а се съмняваше това да е всичко. Тя обаче го изненада приятно и още повече с темата, която подхвана.
- Надявах се, че ще проявиш интерес - призна той, като остави тефтера на бюрото и преплете пръстите на ръцете си - Ти си много талантлива и мисля, че тази позиция ще ти се отрази прекрасно. Ще имаш възможността да разглеждаш творбите и на други ученици, а това ще обогати знанията ти значително - видя, притеснението в очите й и сложи ръка върху тефтера, за да я успокои - Не се притеснявай! Това ще си остане между нас.
Знаеше, че много от учениците му се притесняваха, когато трябваше да покажат нещата си пред него, още повече пред някой от съучениците им, какъвто беше асистентът на професора. Разбира се, в някакъв момент щеше да й се наложи да се престраши, но нямаше никакво намерение да я натиска точно за това. Тя едва се открехваше и рязката смяна на стила беше знак, че все още търсеше себе си. Щеше да й помогне да го намери, да се изразя, а след това и да се разкрие пред света.

Знаеше,че позицията ще има своите специфики, но някак се изненада от това,че ще има възможността да чете както са писали другите. Дани й каза,че по-голяма част от тях не могат да пишат добре..,но тя нямаше как да знае това. А щом щеше да й помогне...е това означаваше,че все пак имаше и добри писатели сред тях.
Джесика кимна и се усмихна отново.
- Определено проявявам интерес. Пък и все още съм само с един профилиран предмет, тази позиция би била идеално допълнение. Както и би изглеждала добре в досието ми за прием в Харвард или Йейл, с литература. - обичаше литературата,а този мъж пред нея бе запалил любовта още по-силно. Начина по който говореше и представяше предмета си бе невероятен. - Това е като...мечтаната позиция? Ако мога така да се изразя.
Надяваше се,че не прекалява с думите си,но наистина чувстваше мястото идеално за себе си. И все пак трябваше да се пребори със съучениците си за него, незавизимо ,че той бе казал ,че това не е състезание.

Въпреки, че усмивката не слизаше от лицето му, докато говореше с нея, устните му се извиха допълнително, когато я чу как описва позицията. И на него му се струваше идеална за нея, но истината бе, че не беше само тя. Имаше доста талантливи ученици тази година и някои от тях имаха доста добри организационни умения. Все пак Джесика бе един от хората, които обмисляше съвсем сериозно още преди да е кандидатствала.
- Прекрасно те разбирам. Бях асистент на професора си в Харвард и работих доста дълго като асистент в една издателска къща - не се срамуваше от този факт, даже искаше да й покаже колко важен може да бъде за развитието й - Прочел съм много книги там. Най-голямата част от работата ми беше да избирам кои книги да стигнат до шефа ми. Неусетно попих много тричкове от тях и най-хубавото е, че не съм ги използвал, защото някой преподавател ми е казал, че са добри и така ще звуча по-добре. Просто четях много и пресъздавах това, което ми е проговорило.
Нямаше представа дали ще й се отрази така и на нея, но се надяваше. Разказите й бяха започнали да стават много добри, но насоките му можеха да стигнат до определен момент. Другото трябваше да дойде от нея.

Изненада се от това разкритие, но той определено изглеждаше като човек който работи много и усилено. И бе постигнал много, работеше в най-добрия колеж в града, все пак. Кимна му и усмивката й сега не беше толкова широка,но бе по-мила. Наистина оценяваше това,което той й казва.
- Възхищавам ви се...учители като вас са причината ученици като мен да обичам и заобичват литературата. - надали бе казвала това преди,но си бе истина. А той със сигурност го бе чувал. Да,тя обичаше литературата и от преди това, но това което правеше той също оказваше влияние. Зачуди се дали изобщо да му сподели за своят кратък опит в асистенството, което така или иначе щеше да се разбере когато предаде документите си на Виктор. Но също така се зачуди дали той има предпочитания вече, кой да заеме позицията. Защото надали само за нея се е надявал да прояви интерес, което предизвика лека ревност, но тя я избута настрани.
- Преди година и половина за около седмица замествах асистент в една модна компания,ако това има значение...просто не съм сигурна дали се брои като опит. Все пак е нещо в напълно различна сфера от литературата. - повдигна рамене свенливо.

Седмица звучеше ужасно малко, около седмица още повече, но не искаше да я обезкуражи. Чудеше се как да подходи към нея и все пак да остане искрен.
- Сферата не е толкова важна, колкото факта, че е на сходна позиция - направи една кратка пауза, докато оформяше изреченията в главата си - Но за да натрупаш опит е нужно повече време - изражението й не се промени, но той забеляза, че нещо премина през погледа й - Не се притеснявай! Много от кандидатстващите нямат никакъв опит на подобна позиция. Ще е хубаво, ако ти напишат препоръка.
Макар и да знаеше колко време е била там, думите на един работодател към следващ винаги бяха от значение. Самият факт, че има препоръка показваше, че се е справяла добре. Останалото щеше да го научи, беше сигурен в нея. Както вече се разбраха, позицията много й подхождаше.

За биг се обезкуражи, значи все пак имаше и кандидати с опит..и явно някои вече бяха побързали да си предадат документите или той съдеше от минали години..или просто познаваше учениците си. Но все пак, тя бе едва на 17,до сега винаги се бе фокусирала върху ученето си,а да станеш асистент на някого не бе толкова лесно. Не всеки учител имаше нужда от такъв,пък и те също сигурно биха изисквали всичко, което Пиарсън изискваше от тях - мотивационно писмо, препоръки,интервюта.
- Разбирам. - и все пак му се усмихна, макар и да не се усещаше никак сигурна в момента. Да,беше й казал,че е талантлива, но в същото време бе намекнал,че има и много други талантливи ученици, които биха желали тази позиция. И само с желание нямаше да стане работата. Трябваше да изпипа всичко до най-малка подробност. - Възможно най-скоро ,когато съм готова, ще предам документите си за позицията. Знам,че не трябва да питам това, но..има ли вече кандидати,които са направили това?
Макр и да бяха само няколко часа,някои хора работеха бързо...,а тя не бе фен на това. Щеше да й отнеме време да напише това мотивационно писмо, което май я притесняваше най-много.

Усмивката му стана блага и грижовна.
- Не се фокусирай над това. Има две седмици до края на месеца, всички кандидатури ще бъдат прегледани - не искаше да изфорсира всичко, защото това можеше сериозно да попрече на писането й. Със сигурност щеше да обърне внимание и на вече изградените си мнения за учениците, но мотивационното писмо щеше да бъде в основата - И искам да отбележа, въпреки че не се съмнявам в твоите способности, ако поради някаква причина не заемеш този пост, винаги бих написал препоръка за университета или нещо друго, с което решиш да се захванеш - искаше да придаде допълнително тежест на думите си, затова добави - Очарован съм от напредъка ти!
Макар и да бяха прекарали само година заедно, творбите й се развиваха с добра скорост и започваха да стават много по-богати. Лично той мислеше, че е по-добра в разказите, но показваше някакъв талант и в поезията, затова не бързаше да й дава тази обратна връзка. Ако това я вълнуваше повече, щеше да й помогне да го развие.

Очите й се разшириха при думите му. Това би било много мило от негова страна. Джес се усмихна леко и кимна.
- Благодаря ви! - и все пак,ако не заемеше тази позиция по някаква причина, тя би гледала на това като собствен провал. Но малка част в нея шепнеше,че това може би щеше да бъде за добре. Тъй като някои искаха тази позиция само заради университетските кредити и препоръки,а тя...е тя я искаше и поради други причини. Много неетични и грешни причини.
Когато спомена прогреса й,тя се озари. Сърцето й отново се разтуптя бързо. Тези думи означаваха много за нея и тя отново кимна, очите й пробягаха към тефтера на бюрото му и се замисли отново какво ли щеше да си мисли след като прочете новите написани поеми..,като в нейният случай, те просто се появяваха в главата й.
Преди да е казала още нещо тъпо, Виктор се бе върнал с обяада на Пиарсън и с леко кисело изражение, или просто винаги си изглеждаше така?
- Ще ви оставя да обядвате. В случай,че ви попадне някоя интересна книга...винаги може да споделите с мен. - тя се изправи и взе чантата си. - Благодаря ви отново за окуражителните думи.

- Аз ви благодаря за доверието, г-це Лорант. Приятен ден.
Беше щастлив, че тя носеше творбите си тук. Въпреки желанието й да се подобрява и нуждата й от неговото одобрение, й трябваше много време, преди да му покаже произведенията си. От нейните думи знаеше, че стиховете ги бе виждал само той, така че се чувстваше превилигирован и успешен като учител. Точно заради това изгаряше от нетърпение да прочете новите й неща, но трябваше първо да приключи с работата си за днес, а тя не беше никак малко.
- Вик! - обърна се към асистента си, който на секундата се появи на вратата - Получихме ли отговор от ...

Понеделник вечер винаги беше тежка. Независимо колко работа си свършил през уикенда, всичко ти се изсипваше наведнъж и поради тази причина Аксел бе свикнал да прекарва понеделниците в кабинета си. Беше си налял чаша червено вино и четеше едно от есетата на кандидат за асистент. До дясната си ръка имаше отворен тефтер, в който отбелязваше впечатленията си и оформяше профилите на кандидатите.
Не очакваше компания, коридорите бяха празни и беше доста тихо. Виктор си беше тръгнал за вечерта, а малкото останали ученици се намираха в библиотеката. Може би имаше някой друг колега, затворен в офиса си, но последния човек, който очакваше да види, бе Джесика. Беше й изпратил имейл в събота вечерта и очакваше да го навести, когато й е удобно, за да поговорят за стиховете й.
Надигна леко очилата си, колкото да разтърка основата на носа, където си облягаха.

Беше сравнително късно,но Джесика бе прекарала известно време в библиотеката, където бе работила върху мотивационното си писмо. Все още не беше готово, не беше дори наполовина готово. Но тя не бързаше,имаше време и искаше наистина да го изпипа.
След като бе погледнала часовника, бе решила да намине през кабинета на любимия си преподавател. Най-вероятно вече бе прочел стиховете й и сигурно имаше какво да каже по въпроса..това малко я притесняваше, но в същото време неговото мнение бе важно за нея.
Реши обаче да намине през една близка пекарна и да вземе няколо кексчета, не беше най-здравословното нещо,което човек може да хапне за вечеря..или в случая преди вечеря,но беше нещо вкусно.
Тя му се усмихна след като почука на вратата. Той седеше на един от фотьойлите и отново четеше нещо замислено. Изглеждаше невероятно..както винаги.
- Здравейте. Получих имейла ви... - каза леко плахо,но с широка усмивка и блеснали очи, като държеше кутийката с кексчетата.

Усмихна й се. Харесваше компанията на Джесика. Беше умна, млада, възпитана и виждаше много потенциал в нея. Затвори страницата, на която бе отгърнал и постави есето върху масичката с лицето надолу, така че да не се вижда, все пак така бе етично. След което свали очилата си, постави ги върху листа и кимна към фотьола до себе си.
- Заповядай.
Тя се настани, като нежно приглати полата на роклята си зад бедрата, преди да седне. Пазеше я изправена, за да не се намчка и макар това да не беше нещо необичайно, му правеше приятно впечатление. Самият той беше спретнат и внимателен с външния си вид, така че забелязваше това и в другите.
- Прочетох стиховете ти - каза той, като се изправи и отиде до бюрото - Мислех, че ще е по-добре да ги обсъдим - наведе се, отвори едно чекмедже и извади тефтера й, с който се върна до мястото си.
Това не беше разказ и не можеше просто да подчертае някоя част и да напише нещо между редовете. Тук доскутираха много повече всяка отделна дума, а и той не искаше да драска върху тях. Бяха написани красиво. Личеше си, че им е отдала много внимание и чувства.

Лека усмивка пробяга по устните й,но тя запази спокойно изражени и кимна на думите му, като проследи всяко негово движение. Как можеше толкова голям мъж да се движи толкова спокойно. Кога изобщо имаше време и да тренира, с всичката тази работа на главата си.
- Разбира се. - после осъзна,че все още държи кексчетата. - Ох,това е за вас.
Не знаеше какво повече да каже. "Помислих,че ще сте гладен","Реших да ви взема нещо","Не е вечеря,но е вкусно" ..това звучеше тъпо. А много често пред него тя обмисляше думите си внимателно,все пак той бе интелектуалец. А джруските й на пиянски запой у Джаксън,вече на десетата си бира.
- Надявам се да ви харесат. - всеки път влизаше изключително притеснена в кабинета му и после започваше да се отпуска. Отново бе стана по-спокойна, но сърцето й ускоряваше ритъм само като погледнеше тефтера си.

- Благодаря - каза тихо той, като взе кутията и я остави на масата до очилата си - Аз също съм ти приготвил нещо, но искам първо да обсъдим това.
Каза го съвсем небрежно, въпреки че не правеше много често подаръци на учениците си. Не си спомняше някога да е правил на Джес, но като мъж не му придаваше и чак такова значение. Беше нещо като кутията със сладките. Беше минала от някъде и се беше сетила да му вземе и на него. Така и се случи след последния им разговор. Просто видя въпросното нещо и лицето й изплува в съзнанието му на мига, особено след като прочете стиховете й.
- Този тук ми хареса най-много - приведе се максимално близо към нея и обърна тефтера така, че и двамата да го виждат - Но ето тази част има нужда от поправка. Разбирам какво искаш да кажеш с тази дума, но е прекалено ... суха - беше късно и правилните думи се криеха в тъмните ъгли на съзнанието му - Не е толкова нежна и лесна за преглъщане като увода ти. Сещам се за няколко, с които бих я сменил, но искам сама да помислиш за това - извърна се към нея, за да вижда изражението му и да долови дали го е разбрала - Този вид поезия е много нежна. Представи си го като сатен, по който прокарваш ръка. Тази дума е бримката, която е набръчкала плата и секва удоволствието. Дори и нататък да е приятно отново, ти започваш да градиш напрежението отначало и то никога няма да стигне своя максимум. Разбираш ли ме?

Почти не го чуваше от момента в който се приближи толкова близо до нея. Той ухаеше невероятно,толкова секси и мъжествено. Съзнанието й се замъгли за секунда и тя премигна, погледна към него и очите им се срещнаха. Тя си пое дълбоко въздух, защото той бе още по-близо...твърде близо. Съзнанието й дори не възрпеие факта,че той също й беше подготвил нещо.
Джес леко се отдръпна, като запази изражението си и погледна към тефтера от разстояние и кимна към него. Разбираше какво има предвид той, но също така знаеше,че тези думи бяха породени то дъното на душата й..и в момента на писане ги бе почвуствала точно така.
Знаеше,че има автори, които търсеха определена дума за своите творби в продължение на години, за да направят стиха перфектен.
- Разбирам ви и ще помисля върху това. - съгласи се с него,като се загледа отново в текста и след това към него. - Не съм свикнала да пиша такъв тип поезия...не очаквах дори,че ще се отклоня така от обичайните си стихове.

Забеляза смущението й, но го отдаде на факта, че в момента критикуваше работата й. Самият той не се бе притеснявал от критиката на учителите си, но тя беше много по-нежна и чувствителна. Знаеше го както от времето прекарано с нея, така и от творбите й. Бяха пропити с нежна черупка, която можеше да бъде лесно разрушена, ако не ги четеш с правилната нагласа. Точно заради това се замисли как да прозвучи възможно най-позитивно.
- Страхотни са! - каза настоятелно той - Ако трябва да съм честен, до този момент предпочитах раказите ти, но мисля че си открила своя глас за поезия и това е той - в тона му имаше някаква гордост - Имам още забележки, но не искам да спираш в тази посока. Мисля, че това, което ще ти дам, ще те вдъхнови. Трябва да мислиш за любов и страст, докато ги пишеше - започна да рови из страниците - Ето тук, например си писала за недостижимото и самотата. Разбрах го веднага, изразила си се ясно, но не го усетих. Предполагам, че си го усещала в момента, но не си успяла да запечаташ това усещане на страницата - облиза устни, докато обмисляше следващото си изречение - Негативните емоции са по-трудно за писане от младите - добре, може би не избра правилните думи - Някак по-сложни са за изразяване. Ако наистина искаш да пишеш стихове, искам да се съсредоточиш над любовните за сега.

Да мисли за любов и страст...,ако това бе изречено от някого другиго Джесика би се засмяла. Но сега само преглътна буцата,която усещаше в гърлото си, докато гледаше страниците. За момент те се размиха пред погледа й. О,напълно разбираше какво иска да каже той, но в същото време писането на стихове не можеше да бъде насилвано. Те изискваха определено настроение и муза...,които тя не винаги имаше.
- Да пишеш за любов и страст..без любов и страст е доста трудно. - изрече тихо,като опитваше да подбира думите си внимателно. Не го гледаше. Това просто бе още едно разкритие от нея към него,а тя сякаш бе разголила душата си пред този мъж изцяло през последната една година. - Да пишеш за едно от двете или двете...без рално да си изпитал чувствата - взаима любов или каквато и да е ..споделена страст, е...като да описваш ванил сладолед, а никога да не си го опитвал. Можеш ли да го опишеш с точност?Не...затова и довежда до едни...негативни чувсва. До недостижимото и самотата. А след като изпитваш това...твърде дълго време, се опитват да избягат от тези чувства. И макар те да са вдъхновили нещо,което смяташ да красиво...дори тогава се опитваш да не вплиташ този негативизъм и болка...защото все още имаш надежда ...за любов и страст.
Не знаеше дали думите й имаха някакъв смисъл и не знаеше как той би ги разбрал. Все пак след като приключи с краткия си монолог го погледна с любопитство.

Не очакваше това да се излее от нея. Съдейки по творбите й, беше останал с впечателнието, че през лятото си е хванала гадже, но такива неща не се питаха от един учиел. Нямаше нищо против тя да сподели с него, но той се опитваше да не излиза от рамките на допустимото, затова и не коментира собствение си предположения. Просто се опита да й представи нещата такива, каквито са.
- Прекалено много си се вглъбила в детайла и трябва да се отдръпнеш крачка назад, за да видиш цялата картина - започна той, като затвори тефтера и се изправи нормално в стола си. Искаше цялото й внимание върху себе си, за да й въздейства успешно - Любовта е силно изразено и ясно чувство, независимо към кого и какво. Страстта също. При повечето хора е страст към това, което правят. Нямаш нужда от обекта в произведенията си, за да го пресъздадеш - да, можеше да няма ново гадже, но тези емоции не се бяха появили току така. Цялото изливане на душата й го показваше - Не си мисли, че всеки велик писател е изживял това, за което е писал! Те го изживяват чрез творенията си. Трябва да симулираш това чувство, докато се научиш да го контролираш и задържаш. Ако го изживяваш в пълната му сила, докато го пишеш, читателя ще го изживее, докато го чете. Не казвам, че е лесно, но това преви разликата между добър и страхотен писател, поет и какъвто и да е друг артист.
Самият той свиреше на пиано, но не знаеше дали сравнението с музикален инстумент нямаше да я обърка още повече.

Слушаше го вниматено докато го наблюдаваше и се опитваше да не се разконцентрира от външността му,дълбокия му глас и начина по който изричаше думите. Все пак трябваше да вникне в тяхното значение. Но не можеше напълно да го разбере...все пак тя беше все още млада, не бе изпитала толкова много неща и нямаше неговият житейски опит, за да осъзнае думите напълно. Дълбоко в себе си знаеше,че той е прав. Но друга част в нея искаше да изпита тези чувства за които пишеше. Как да знае,че ги описва правилно..тя можеше да даде само едната гледна точка нейната,но и това я караше да се чувства самотно понякога.
Джесика кимна и отмести поглед от неговия,като се бореше със себе си отношно следващите си думи. Искаше й се да ги сподави..и може би преди седмица щеше. Но те напираха да излязат от нея.
- Съжалявам,сър ,но...не съм напълно съгласна с вас. - от уважение го погледна. Не искаше да го разочарова по няккаъв начин. Не искаше той да гледа на нея с различно око. - Едно е човек да пише за своята страст към...към нещо. Към спорт,музика,изкуство. Тогава знае как се чувства. Но за страст между двама души, когато не си изпитал тази страст,а просто...имаш копнеж по нея, е съвсем друго. Да пишеш за любов, когато тя е...-
Спря се за минута да намери правилната дума. В случая не можеше да каже,че е влюбена...имаше интерес, малко повече от колкото трябваше. Не можеш да каже,че и "любовта " е несподелена,все пак другата страна дори не знаеше за съществуването й.
- Когато любова е...нека да я наречем несподелена, отново няма как да знаеш какво е това...силно изразено чувство. Макар и да пиша от своята гледна точка, няма как да знам как бих се чувствала в една връзка. - бе споделила твърде много. Усещаше лека руменина по бузите си,след като изрече всичко това. - Съжалявам за дързостта си,но ... не мисля,че може да разберете как се чувства една 17 година тийнейджърка. И мисля,че споделих твърде много по тема която не би трябвало да обсъждам с вас.