Noah's insta

Събота сутрин. Изключително неподходящо време да търсиш студент. Беше малко след десет, когато Джой започна да звъни на Ноа. Нямаше смисъл от съобщения и въпредки, че звънеше за вече трети път в рамките на три минути, нямаше намерение да се отказва. Имаше нужда от него и знаеше точно как да привлече вниманието му.

Беше на косъм да метне телефона си към стената,особено след като извъня трети път. Компанията на Ноа също не харесва това събуждане. Измрънка нещо си и се опита да се сгуши в него,а той се дръпна за да погледне телефона си. Джой....какво радостно събуждане,как ли пък не.
- Тръгвай. - даде команда на блондинката, след което вдигна телефона. - Моли се някой да е умрял и това да е причина да ме будиш по това в реме.

Всъщност не очакваше да й вдигне. Ако местата им бяха разменени, можеше да забрави. Джой умееше да игнорира телефона в редките случаи, в които не бе в абсолютно безсъзнание, неспособна да го чуе. Отговора му й хареса. Усмихна се широко и захапа леко долната си устна.
- Не се притеснявай. Възнамерявам да го убие, просто малко по-късно. Имам по-важни неща за сутринта. Спомняш ли си всичките онези пъти, в които едва ли не ме молеше да те рисувам? Е, днес ти излезе късмета!
Постара се да го продаде по подходящия начин, защото знаеше, че Ноа няма да остане много доволен от истинската ситуация.

Веждите му се повдигнаха, намери го някак си забавно и усмвката му си пролича и в гласът му.
- И на какво дължа честта? - попита я като се изтегна и видя как момичето се изнизва от стаята. - Гол,нали?

Знаеше, че може да го умилостиви във всеки един момент и това понякога я възбуждаше. Напомняше й за Хелоуин партито, когато държа каишката му.
- Ела и ще решим за дрехите - отговори му с мек глас и не прпопусна да добави - Чакам те вкъщи!
Нарочно затвори, преди да е получила какъвто и да е отговор. Ноа я беше звимал и оставял няколко пъти тук. И винаги се опитваше да се самопокани, заради което Джой беше толкова сигурна, че щеше да се появи съвсем скоро.