Студио 16 - Ноа Флин

Стисна зъби и го удари в гърдите, но притисната под Ноа, нямаше голям замах, а и той искаше да докаже позиция и докато не реши сам да стане от нея, Дани не можа да го отблъдне. Това я изнерви допълнително. Много мразеше да й казват какво да прави или да не прави, още повече да я ограничават в правенето на каквото и да е. А точно в момента, той си позволяваше да прави и двете.
- Майната ти! - един от любимите й изрази - Света не се върти само около теб! - за следващите няколко изречение, Даниел заговори със силно задълбочен глас и размаха тромаво ръце - Оооо вижте ме, аз съм Ноа Перфектнии. Всяко момиче иска да спи с мен. Всеки мъж, който не съм аз е палячо. Уу - Уу!
Последните звуци наподобяваха горила и Дани се удари няколко пъти в гърдите, опитвайки се да му покаже колко нелепо можеше да изглежда, когато се държеше като задник. Тъпото е, че можеше да изглежда и много добре, но това рядко го вълнуваше. И не, не ставаше въпрос за външния му вид.
Тя отново заговори с нормален, но укорителен тон.
- Ако не искаше да говорим, можеше просто да ми кажеш. Не е нужно да ми се подиграваш! - защото тя възприе това притискане и докосване точно по този начин. Сякаш й намекваше, че иска да чука него и е смешна, даже жалка, че се опитва да го скрие - Не всички сме толкова наясно със себе си като теб и в моя защита, на тази възраст ми е позволено да се чудя и да търся.
Обърна се напред към телевизора, по който не бе пуснала още нищо, скръсти ръце пред гърдите си и прехапа грубо вътрешната страна на бузата си. Физическата болка разсейваше емоционалната й. Не можеше да го погледне в момента, чувстваше се като ударена от него. И в същото време не искаше да си тръгне. Все още искаше просто да я прегърне и да затвори очи. От това някак болеше допълнително.

Ноа беше изключително объркан от нейната реакция. Той не го беше казал с лошо, не искаше да я натъжи или ядоса. Той въздъхна тежко и поклати глава, това нямаше да е лесен разговор. Особено след като тя го разбираше грешно. Нима се бе изразил тооолкова зле? Нима наистина бе пълен задник?
- Дани... - започна да говори, след което погледна към нея. Хваната ръката й и я дръпна към себе си ,за да я задържи в дланта си. - Не съм го казал за да ти се подигравам. Наистина го мислех , като казах,че ако искаш да отидеш на парти ....ще дойда. Но според мен си от хората, които ...ами са перфектни за връзка. За разлика от нас другите, на които явно нещо не им е наред. Не съм казал,че нямаш право да търсиш...да опитваш.
Имаше чувство,че тя го беше разбрала толкова погрешно и му стана тъпо. Не искаше да я натъжава. Погледна надолу към пръстчетата на крачетата й.

От тези думи й стана още по-тежко, не защото беше казал нещо грешно, а точно обратното - беше искрен и прав. Но истината понякога бе горчива, а в този случай бе и трудна за преглъщане. Не й се искаше да е прав. Още я болеше от това, което се случи с Джаксън. Не, вече не плачеше за него, но това не значеше, че раната е зарастнала. Не беше готова да се впусне във връзка, отказваше да гласува подобно доверие на някой друг, да му се отдаде истински и изцяло, така както само тя можеше. Но се чувстваше самотна и чувството беше студено.
По бузите й потекоха сълзи.
- Ще пуснеш ли нещо? - прошепна съвсем тихо, защото знаеше, че в момента гласън й е изтънял.
Не й се искаше да плаче пред него. Чувстваше се слаба, но емоциите й взимаха връх. Имаше нужда да се успокои и както винаги, съзнанието й разбра задача и прати сигнал на крачетата й. Започна да ги търка лекичко едно в друго, а със свободната си ръка избърба бързо бузите си, сякаш той можеше да не забележи това движение. Не искаше да го коментират, не искаше и да говорят повече. Чувстваше се малка и незначителна.
Но топлината на дланта му опитваше да разсее съзнанието й и тя му позволи да я задържи колко желае.

Не обичаше да гледа как жените плачат. А Даниел бе толкова малка и крехка, направо бе болезнено да я вижда така тъжна. Въздъхна тежко отново и я придърпа към себе си. Обви ръце около раменете й и я накара да се облегне на него. Не каза нищо за известно време,а просто включи професия блондинка, защото не искаше да я мъчи с "Отмъстителите" или някакъв друг екшън.
Галеше раменете й, като от време на време поглеждаше крачетата й. Начина по който ги помръдваше го накара да се усмихне.
- Хайде сега. Ти си силно момиче...и умно. Не ги мисли тези работи. Дойде тук за да се забавляваме. - спеси си да каже " и гушкаме" , защото това едно момче близо 2 метра да ти каже,че ще се гушкате...странно си беше. - Червейче?
След което й подаде пакета с желирани червейчета.

Искаше й се да му каже да смени филма. Наистина не искаше да го гледа. Не беше нещо неприятно за нея, но определено не си заслужаваше да го гледаш втори път. Но в същото време не искаше да говори. Не искаше и той да й говори. Имаше нужда да преглътне емоциите си, преди да се усмихне отново, затова просто си замълча и се отпусна на гърдите му. Топлата му кожа я успокояваше, а и така я усети, когато му кимна в знак на съгласие за желираните бонбини.
Ноа ги подържа известно време пред нея, най-вероятно очакваше тя да ги вземе, но настроението й беше особено и й се искаше той да чете мисли. Ако не друго, поне направи предположение и отвори пакета, като отново й подаде, за да си вземе. Беше нещо и тя трябваше да се оцени. Даниел имаше своите трудни моменти, но реши да направи крачка към него и да се стещнат по средата.
Взе дистанционното от скута му и смени филма с първото нещо, което излезе най-отгоре на началната страница. Знаеше, че винаги е подходящо спрямо гледаните филми от този акаунт. После надигна поглед към него и преди да го остави да възраси, отвори уста като не много гладно пиленце и си зачака червейчето. Нямаше да седи така цяла вечер, така че беше хубаво Ноа да побърза.

Явно се бе успокоила, започваше да бъде глуповатото си сладко себе си. Ноа й се усмихна и заклати глава, след което извади едно червейче и го поднесе към устата й, леко го вдигна нагоре,но после й го даде. Технически, може би трябваше да захапе едната му част и да се надвеси над нея,но нямаше нужда я шокира и натъжава повече. Щеше да играе играта й и да я накара да се усмихне, поне и двамата да можеха да поспят довечера и съвестта му да не го гризеше,че я е накарат да плаче.
- Нямам думи. - докосна нослето й, като взе един желиран червей и му отхапа главата....или задницата. Всъщност тен ямаха ли две глави?Все тая. - Обичаш ли от тез киселите желирани бонбони?

Беше й странно, че той толкова упорито инициираше разговор, въпреки очевидния й отказ да се включи в такъв. Все пак й хареса смяната на темата. Беше много по-добре от "няма ти нещи" и "не исках да ти се подиграм", даже нямаше да мисли за нещата от преди това.
- Рядко - отговори му все така тихо, гледайки екрана. Май пак беше някакъв филм за супер герои, но определено не бяха отмъстителите - Предпочитам сладки неща, но понякога ми се иска нещо различно. Използвам киселите, за да правя желирани шотове с водка и текила.
Да, определено я биваше като барманка и това се дължеше на майка й. Прекарваше огромна част от летната си почивка с нея пред басейна или някъде на пътешествие. Майка й обожаваше Маргарита и Скини битч. Беше научила дъщеря си да й ги прави, а след време Даниел започна да ги опитва, разбира и експериментира.
Тя обаче нямаше намерение да го пита какво обича. Друг въпрос се въртеше в главата й. Захапа поредния червей, който бе приближен до устата й и след като преглътна се извъртя леко, така че да гледа нагоре към лицето му. Видимо се успокояваше, но настроенито й едва ли щеше да се повиши тази вечер.
- Не ми каза дали може да остана тук през нощта.
И изчака отговора, гледайки го смело в очите.

Ако тя вече бе питала това, то въпроса наистина бе минал покрай ушите му. Ноа се загледа в очите й и просто не успя да сдържи усмивката си. Кимна.
- Удоволсвието ще бъде мое. - о със сгурност щеше да бъде негово. После да усеща чаршафите си пропити с нейната миризма. Пък и да усеща малкото й тяло притиснато в неговото, твърдя му член да се отърква в малкото й дупенце...Беше грешно да мисли за това и се осъзна, като усети как члена му започва да желае внимание. Премести купата с пуканки на корема си,но все още продължаваше да я прегръща с една ръка.
- Винаги си добре дошла тук,Даниел...стига да не си убила някого и да ми го съобщаваш по никое време. - беше чувал слуховете за капитанката на отбора на мажоретките и Даниел. Но хич не им вярваше. Учениците какво ли не правеха и казваха в днешно време.

Да чуе това бе облекчително. Даже нещо повече, но тя не можа да разпознае чувството и отказа да се вглъбява в него сега. Отпусна се отново на голите му гърди и вдиша дълбоко от наситения му аромат. Не го направи по-най-дискретния начин, но поради някаква причина не я притесняваше, че може да я чуе. Спомни си как онази устин той зарови лице във връта й и я вдиша, сякаш това бе първата му глъдка въздух и иска да изпъл и дробовете си до пръсване. Лека тръпка премина по тялото й.
- Ако убивам някой, ще се постарая да е преди шест часа, за да имаш време да си починеш след това - каза с абсолютно сериозен тон.
Повечето хора не познаваха спокойното й неподскачащо и нехилещо се аз. Да, промяната се дължеше на разговора им преди малко, но вече не се чувстваше тъжна. И с него не се чувстваше и самотна. Беше непознато за нея усещане, но се чувстваше по-цяла, когато лежеше до Ноа. С Джой и Джес обичаше да си говори. С червенокосата понякога правеха скулптори и рисуваха картини, а с брюнетката пишеха домашни по литература. С мъжоретките танцуваха, с Джаксън се натискаха, но с Ноа й беше напълно достатъчно да не правил абсолютно нищо. Абсолютното спокойствие и тишина й помагаха да усети горещата му енергия.
Не усети кога заспа. Със сигурност не издържа дори до средата на филма. Просто затвори очи, за да си починат и не ги оствори след това. Вече пренесена в съня на сънищата, започна да й става хласно и тя се сгуши още по-плътно в него.