Литература 101

Аксел седеше зад бюрото и отпиваше от кафето си, докато правеше последни поправки на презентацията си за днес. Вече беше перфектна, но докато имаше възможност, той винаги щеше да намери още нещо, което да пипне. Това обаче не му пречеше да поздравява всеки влязъл ученик. Децата в часовете му се обръщаха с уважение към него и той винаги се стремеше да им отвърне със същото. В секундата, в която стана единадесет, той отдръпна ръце от лаптопа и се изправи.
- Добър ден! - в стаята се възцари мълчание - Преди да започнем с работата си за днес, искам да обявя, че тази година ще наема нов асистент - при тези думи се обърна към Виктор, който седеше в другия край на катедрата - г-н Поузи е последна година в нашия колеж и преди да го освободя ще ми помогне да намеря подходящ човек, който да продължи неговата работа. Вски, който желае, може да кандидатсва и да предаде нужните неща на него. Като начало, график със задължителните ви предмети, мотивационно писмо и препоръки от тези, които са имали подобна извънкласна дейност. Това е отговорна позиция, за която ще се наложи да отделяте по приблизително 20 часа на седмица. Ще бъде отразена като допълнителен кредит при кандидатсване в университета и разбира се, ще получите лична препоръка от мен, когато му дойде времето. Всички кандидатури ще бъдат разгледане и в края на месеца ще бъдат избрани най-подходящите хора, с които ще направим интервю и няколко задачи - усети, че повечето от тях се надъхаха - Това не е спорт! - побърза да им напомни Пиарсън - Съсредоточете се над собствените си способности, не над състезанието!

Макар и да бе леко студено,Джесика бе заложила на сравнително къса пола и дълги чорапи,както и блуза с голи рамене. Може би изглеждаше отчаяна в опиите си да го впечатли по някакъв начин,но й се искаше той да я забележи..малко повече.
Поздрави го когато влезе в аулата, усмихна му се и след това си намери място на което да седне, като се опитваше да не гледа към него през цялото време. Само мисълта за този мъж предизвивкваше червенина по бузите й и усмивка на лицето й.
Реши да се заеме с нещо по "продуктивно", като да последва Дани и Джой в инстаграм,а да ги намери не бе никак трудно, все пак половината училище ни следваше.
Беше се зазяпала в профила на Дани, когато самата му притежателка седна до нея. Джесика извърна глава към нея изненадано,но нямаше време да попита каквото и да е защото Пиарсън започна да говори.
Асистент? 20 часа? Допълнителни кредити и препоръка. Това определено привлече вниманието й. Бе се насочила към един от университетите от Бръшляновата лига,разбира се, и искаше да следва литература там. Това със сигурност би й послужило добре, но в същото време малката имаше и задни мисли в цялата тази сигутация.
Тя запис в тетрадката си изискванията и прехапа устна притеснено, осъзнавайки ,че нямаше такъв опит, освен с лек опит в модната компания на баба й преди около година и половина за около седмица. И в същото време осъзнаваше,че стаята бе пълна с хора, които щяха да се борят за тази позиция.
- Мислиш ли да се пробваш за асистентка? - попита тя Дани.

Дани поклати отрицателно глава.
- С изкуството и мъжоретния отбор нямам никакво време за още допълнителни отговорности - прошепна съвсем тактично, като гледаше към професора, така че да изглежда сякаш внимава - Но се надявам ти да го направиш. Видях, че нямаш записана друга специалност, не искаш университетите да си помислят, че те домързява и учиш просто колкото да не те скъсат?
В нейна защита, колкото и груб да беше този коментар, тя го правеше с желание да стимулира новата си приятелка. Затова и не дочака отговор, а се заслуша в Пиарсън, който тъкмо приключи с обясненията около позицията и с помощта на дистанционното сваляше платното за презентации. Щорите в залата бяха свалени и след като изгаси осветлението, нежното проникване на слънцето в залата я накара да излгежда много по-топла и приветлива.
- Днес ще започнем една любима моя тема - мина зад компютъра, натисна едно копченце и на екрана се появи очарователна картина представяща гръдските музи - Митология и мястото й в художествената литература.

Тя изгледа Дани сякаш я беше зашлевила. Това определено не беше най-добрият начин да представи ситуацията.
- Аз...просто..не съм решила какво още искам. Имам около седмица в която мога да избера. - прошепна и също се загледа в професора си, който говореше с умивка за новата тема. Тема,която Джесика също харесваше. Митологията, особено гръцката и скандинавската, й бяха сред любимите. Не случайно и кучето й се казваше Рагнар, а Джия за малко щеше да бъде Атина.
Сдържаше усмивката си и се облегна на стола си, като записа името на урока в тетрадката си, но сякаш не гледаше презентацията толкова, колкото гледаше него. Поглъщаше го с поглед и се чувстваше виновна за това, но...но пък така или иначе друго не можеше да направи.
Погледна към Дани за момент и се зачуди дали тя или Джой някога биха се намесили между женен мъж и жена му...боже не! Дори тя самата не можеше да си позволи на мисли за това.
- Права си...трябва ми все пак нещо с което да впечатля университетите...и да е нещо по-различно от типичните...програми. Но не знам дали бих имала шанс, половината присъстващи ще искат тази позиция. - шепнеше за да не притеснява другите или своя учител.

Единствената причина Даниел да не драматизира в момента, беше лекцията. Искаше й се да се опули, но не желаеше да привлича вниманието на преподавателя по лош начин, затова продължи да шепне леко приведена към Джесика и да гледа Пиарсън.
- Шегуваш ли се? - тонът й беше рязак, определено й се караше - Половината хора тук не могат да пишат! - замисли се и реши да добави - Ако имаш затруднение, ще ти помогна - да, тя наистина имаше толкова голямо самочувствие - Другата половина са сдухльовци и нърдове. Нямат самочувствието да поискат това, което им се полага - интересното беше, че в случая не причисляваше новата си приятелка към тях - Джес, мислиш ли, че си умна?
Погледна към нея, защото не получи отговор. Видя, че момичето я гледаше странно, но в крайна сметка отговори на въпроса й, като кимна.
- Мислиш ли, че си талантлива? - още едно кимване - Мислиш ли, че можеш да се справиш с работата, ако станеш негов асистент? - и още едно кимване - А мислиш ли, че аз съм постигнала каквото и да е, чудейки се дали ще успея, защото още много хора искат това, което съм определила за мое? - стори й се, че джесика отвори устата си, но Дани не й даде време да отговори - Точно така!
Иронията беше, че само преди минута професора беше казал същото с по-различни думи, но нашето момиче не го слушаше достатъчно вниманиетлно, за да разбере. Това обаче трябваше да се промени, защото вече бе започнал да говори за определени жанрове в художествената литература и Лит започна да записва по някоя друга дума в тетрадката си.

Кимаше на въпросите й мака и да не бе сигурна дали е точно такава..умна,талантлива и дали би могла да се справи с работата. Но в същото време знаеше,че бе по-добра от повечето в тази стая. А и познаваше Пиарсън от достатъчно дълго време и бяха обсъждали не веднъж есетата които бе писала,а и стиховете, които не бе споделяла с никого другиго освен него.
- Права си..защо,мамка му, си толкова права? - подсмихна се Джесика на Дани и записа в тетрадката си още няколко нужни за урока неща,а на друга страница се зае да планира какво трябва да съдържа мотивационното й писмо. Определено правеше всичко това защото щеше да бъде в плюс и то голям за приемането й в университет. Програмата със задължителните й предмети бе лесна, препоръка от баба й за онази седмица с компанята нямаше да бъде трудна също...все пак си беше нещо. Макар и да нямаше общо с литературата.
Отново погледна Дани, чувстваше се странно. Изглеждаше сякаш брюнетката я харесваше и нямаше нищо против да е около нея. Дали бе заради брат й или някаква друга причина..,но Джес имаше чувство,че можеше да й вярва. А едно мотивационно писмо си беше малко или много лично.
- Ще прегледаш ли мотивационното ми писмо,когато го напиша? - прошепна.

- Разбира се!
Отговора й беше толкова категоричен, сякаш вече го беше решила така и направо беше нелепо Джесика да си мисли нещо друго ... и сигурно точно тада се беше случило в главата на Дани.
- Имам план - тези неща се случваха много бързо в главата й - Трябва да отидеш в кабинета му след часа и да му кажеш, че се записваш - усети, че е на път да й възрази, затова продължи - Нищо, че не си подготвила нещата! Трябва да си измислиш някаква причина, може да го питаш нещо ... не знам, ако имаш нещо написано да му го дадеш, каквото и да е. Но не на Викотр! - Дани се намръщи, очевидно не харесваше асистента на професора - Трябва да говориш директно с Пиарсън! Когато гледа кандидатурите ще си мисли за теб, защото ти ще си първата ... зачерктни това! Ти ще си единствената, която ще покаже подобна инициатива - записа още няколко неща и погледна към Виктор, като отново се смръщи - Само трябва да измисля как да се отърва от този гном.
Нещо лично се беше случило там и си личеше.

Мислеше си да отиде след часа при него и да го попита за насоки,но това което предлагаше Дани беше по-добро...и все пак я накара да изтръпне. Какво щеше да го пита? И просто да му каже,че се записва?
- Но, ако реши, че...просто не съм го слушала или съм пренебрегнала изискванията му... - прошепна тя, а после погледна към Виктор и се зачуди какво е станало между двамата. Но в момента личната й драма беше малко по-голяма и се тревожеше за това. За това как да отиде при Пиарсън и да му заяви ,че се записва.
- Предполагам просто ще поискам насоки...и задам някой и друг въпрос... - погледна към професора си и въздъхна малко по-шумно. Изглеждаше толкова спокоен и естествен в преподаването си..сякаш бе роден за това. - Не мисля,че ми влияеш добре Дани...,а си права,че трябва директно с него да обсъдя тези неща..

Дани смръщи вежди и за пръв път днес се обърна изцяло към нея.
- Какво съм направила? - попита объркано, защото според нея й влияеше много добре и беше на път да й помогне с много важна крачка в живота й - Както и да е - трябваше да се върнат към работата - Не можеш да го питаш за това, наистина ще се помисли, че не си го слушала - а след като си приказваха, колко ли пък наистина го слушаха - Трябва да отидеш за нещо друго или за това, но да го питаш нещо, което реално не е споменал. Иначе ще е просто тъпо! - натърти силно на последната дума - Та, отиваш, заприказваш го и накрая съвсем небрежно ще кажеш "Бях много развълнувана да чуя, че си търсите асистент" - макар и да шепнеше, се чу промяната в гласа й и Джесика можеше да разбере, че се опитва да я имитира, звучайки сладникаво - "Винаги съм си се представяла на тази позиция, когато съм си мислела за университета. Не мога да повярвам, че подобна възможност ми се открива още по-рано. Това е знак от съдбата!" Или нещо от този сорт, но гледай да звучи така, сякаш вече си се представяш на позицията, за да го накараш и той да си те представи - добави с нормален глас - Трябва да говориш с Джой за тези неща. Не мога да ти опиша на колко трикчета ме научи. Ако хората в реалния свят не бяха толкова отчайващо безинтересни, може би и аз щях да запиша психология.
И записа още нещо в тетрадката си.

Щеше да прихне от смях на имитацията,ако не бяха в час. Просто се усмихна и поклати глава. Това момиче бе...Джес просто нямаше думи с които да я опише.
- И какво предлагаш да правя в офиса му след часовете..,когато нямам работа там? Да си говорим за митология? - повдигна вежда и поклати глава отново. - Казах насоки...например да го попитам дали позиция в модна компания като асистент се води като опит, който той би счел за важен, не знам...
Потупа тетрадката си с пръсти.
- И преди е чел какво съм писала...и преди сме си говорили. Обсъждали сме литература...предполагам,че мога да намина ...след като не съм го чувала цяло лято...,да споделя какво съм писала през последните месеци... - но стиховете й през последните месеци бяха заели един малко любовен и еротичен завой от който тя леко се притесняваше да сподели с мъж...Но всички сезони на Игра на Тронове и книги с еротични сцени ,които бе изчела не бяха помогнали на музата й да излезе от това настроение.
- Е...все пак..не е като да не съм говорила с него преди..налии. Колко трудно може да бъде... - това сякаш каза по-скоро на себе си. - Как...изглеждам?
Изведнъж я попита, защото макар и да бе решила да го впечатлява по някакъв начин,не си бе мислила да ходи в кабинета му. Изведнъж хич не бе сигурна за късата пола и дългите чорапи.

- Супер си!
Дани даже не я погледна, когато й отговори, но всъщност бе забелязала тоалета й още с влизането в залата и го одобри. Тя обръщаше голямо внимание на тези неща и ако Джесика нямаше усет към модата, едва ли щеше да бъде избранница за вътрешния им кръг.
- Но си обнови гланца! - предположи, че ще има въпроси или някой недоразбиращ поглед, затова добави - Такива неща правят впечатление. Хората, особено мъжете, гледат в устните, докато им говориш. Трябва да са изразителни. Много момичета забравят за това. Не искаш да си една от многото, нали?
Записа още няколко неща и вдигна ръка. Джесика сякаш подскочи на мястото си до нея, но мъжоретката не й обърна внимание.
- Да, госпожице ... - обърна се Пиарсън, все още незапомнил имената на всички нови ученици.
- Лит - отвърна му самоуверено - Бихте ли повторили отново за авторското право? Не можах да разбере как да се базираме на митологията, без да губим оригиналността на произведението си.

Беше петък вечер. Края на седмицата се виждаше, а двамата все още не бяха говорили за случилото се. Аксел отказваше да приеме това, което съзнанието му настояваше. Предпочиташе да си мисли, че той я е разбрал грешно и тя не се е обидила. И двете бяха лъжа, но докато я повтаряше постоянно, тя имаше шанс да се превърне в изкривена истина. Все още се усещаше напрежението между тях, но поне успяваха да си свършат работата. Даже му се струваше, че вършат по-добра работа от преди, но не смееше да навлезе в тези мисли, защото знаеше какво означават.
- Ще ми подадеш ли прилепите? - попита той и посочи към една кофа с доста добре направена декорация - Може и малко паяци - но дали нямаше да е странно - Какво мислиш, всъщност?
Качил се на една огромна стълба, Аксел нагласяше Хелоуинската украса над дъската в залата по литература. Правеше го всяка година. Това беше един от любимите му празници и тъй като нямаше никакъв смисъл да кичи дома си, наваксваше тук.

Нямаше проив да му подаде прилепите,но паяците не я блазнеха. Не приличаха на истински,но изглеждаха малко лигави. Леко се смръщи и извади няколко прилепа и му ги подаде, след което се отдалечи за да огледа дъската и работата, която той бе свършил.
- Хм...не е зле,никак даже. - не му се бе усмихвала. Всъщност се опитваше да пази дистанция. Болеше я от онова което бе станало,но не искаше да го показва. - Може би малко паяжина тук и тук?
Повдигна се на пръсти за да посочи местата, които така или иначе не достигна. Не случайно и той ползваше стълба, незаивисмо,че бе беше метър и осемдесет,а може би и повече.
- С по един паяк в тях. - тя погледна един кашон и в него имаше голяма плюшена тарантула, всъщност беше някак си сладка. Джес я извади и я постави на бюрото. - Тази е сладка. Харесвам плюшени играчки.
Осъзна колко тъпо звучи и се изчерви , като погледна в противоположна посока.

На Пиарсън не му се стори тъпо. Стори му се сладко. Радваше се, че е там високо и не гледа към нея. Можеше да се усмихне на стената и този момент да остане негова тайна. Беше му трудно да не се поддава на тези мисли и не винаги успяваше. Сега обаче не беше момента, затова хвърли през рамо един поглед на тарантулата.
- Трябва да я кръстиш!
Не знаеше от къде му дойде това. Може би бе професионално изкривяване и се опитваше да й помогне да привикне с мисленето на имена за героите. Това определено си беше тежка задача, колкото и странно да звучеше. Много по-лесно бе на един писател да представи сложната развръзка в книгата си, отколкото да измисли перфектното име за герой и да не го смени още двайсетина пъти, докато завърши творбата си.
- Като какво ще се облечеш тази година?

- Да я кръстя? - повдигна вежда учудена към Аксел и го погледна. Избягваше да го поглежда през последната седмица,но беше малко трудно да се сдържи точно в момента. Загледа се в косматата плюшена играчка. Взе я в ръце и се облегна на бюрото. - Арагог или Шелоб.
Едното беше паякът от Хари Потър, а другото паякът от Властелинът на пръстените. Не беше много оригинална, може би, и може би " Шарлот" би отивало повече на тази сладка играчка,но тя искаше да има символика. Да бъде част от литературнаа история,все пак бяха в класната стая по литература.
- Не съм мислила все още.. - призна си Джес. Всъщност почти бе изключила ,че е Хелоуин съвсем скоро. И Дани и Джой сигурно щяха да я помъкнат на някъде извън училищното прдвидено парти. А тя нямаше никаква идея какво иска да бъде. Може би трябваше да си метне един чаршаф отгоре. - Ами вие...ще се маскирате ли?

- Разбира се! - отговори категорично той.
Огледа работата си още веднъж и слезе от стълбата, за да хвърли един поглед от далече. Като цяло иглеждаше добре. Почти всичко бе покрито в паяжина, половината дъска не можеше да се използва, но за един ден щеше да издържи. Искаше му се да сложи още няколко тикви на подиума, за да разпръсне някак украсата. Не му харесваше всичко да се намира горе.
- Надявам се, че няма да пропуснеш купона? - самият той не беше голям фен на училищните мероприятия, но това не го пропускаше - Иначе няма да можеш да видиш костюма ми.
Намигна й закачливо и след това се осъзна. Зачуди се дали и преди беше правил такива неща. Дали не се сваляше с нея? Може би не беше нейна грешка, а негова неосъзната провукация. Каквото и да бе, трябваше да спре, затова се поруга на ум и се захвана с нещо друго. Тикви! Трябваха му още мноого тивкви.

Потрепна когато той й намигна и извърна глава настрани. От всичко това я болеше още повече,но тя не искаше да го покаже. Не искаше да му покаже,че всичко това я е засегнало някак си.
- Надали социалните ми приятели ще ме оставят да пропусна такова парти. И ще се погрижат да съм в костюм. - опита се да се пошегува, погледна към него за малко и се усмихна леко. Но някак си не беше това лъчезарно момиче, което бе по-рано. Това което бе станало в понеделник й се бе отразило. Начина по който я бе "изгонил" от кабинета си. Макар и просто да бе прошепнал думите, начина по който те звучаха я бяха натъжили. И Джесика осъзнаваше,че е прекалила. Бе мислила доста за това през изминалата седмица.
- Какъв костюм мислите, че би ми отивал? - опитваше се да завърже разговор и да не го кара да се чувства неудобно заради нейните глупости с масажа.

Не можеше да произнесе нищо от това, което му идваше на ум. Всичко бе разделено в две категории - слъти секси и плащещо грозни. Притесняваше се да й предложи каквото и да е, а още повече го ядосваше самото притеснение. Не можеше да бъде директен с нея, не можеше да бъде искрен, през последните няколко дни не можеше и команди да й дава, без да ги осмисли поне минута в главата си. Имаше някаква бариера между тях и той можеше да я игнорира до известен момент. Все пак намери начин да се измъкне от целия въпрос и да бъде искрен.
- Мисля, че всичко ще ти отива.
Не знаеше как ще го приеме. Част от него се притесняваше, че може да не го разбере правилно, а другата част се ужасяваше, че можеше да го разбере съвсем добре. Той наистина мислеше, че тя ще изглежда прекрасно във всичко. Щеше да прави дрехите красиви, а не обратното. И все пак не искаше да накланя и нейните мисли на там, затова добави недообмислено.
- Харли Куин е модерна през последните няколко години.
Можеше да я докара, но пък не я виждаше облечена по този начин.

Джес леко се смръщи, когато той спомена Харли Куин. Да,беше популярна,но тя не искаше да бъде една от много Харлита. Пък и не чувстваше нещо такова,близко до себе си. Поклати глава, като продължи да размотава плюшения паяк в ръце.
- Не мисля,че е моето...,но благодаря. - наистина трябваше да реши какво да бъде. И май щеше да се консултира с Джой и Дани по въпроса. Макар да се притесняваше от избора им на дрехи. Но част от нея искаше Аксел да я види в нещо по-разголено и секси от обичайните й къси полички.
- Оставих нещо на бюрото ви тази сутрин... - подметна леко небрежно Джесика, като прехапа устна и не погледна към него нито за миг. Все пак беше поредното нещо вдъхновено от него.

Тази информация го озари. Не знаеше как го е пропуснал, едва ли го беше оставила на най-видното място, а може би той го беше смесил с всичките други неща, които седяха отгоре. Щеше да го потърси още тази вечер. То му носеше някакво усещане, че нещата между тях не бяха чак толкова променени. Все още чакаше с нетърпение новите й творения.
- Ще го прочета още тази вечер.
Ако зависеше от него, щеше да хвърли всичко още сега и да отиде да го прочете. Едно на ръка, че този разговор му се струваше толкова труден и измъчен, второ че всеки ден бе добър, когато го приключиш с добро четиво. Все пак щеше да приключи тук, да събере нещата си от офиса и да го прочете на спокойствие вкъщи с чаша вино в ръка.