И да искаше да пази сериозно изражение и да сдържа усмивката си,беше малко трудно като слушаше подбора му на думи. Да..той все пак беше по-възрастен от нея. Но беше късметлия,че Джесика беше стара душа - донякъде - и харесваше същите "скучни" неща за стари хора. И рядко се интересуваше от това ,което младите правеха. Ако не бяха Джой и Дани, да я научат на това онова...щеше да си остане все с мисленето на 70 годишна.
- Добре...така или иначе съм решила да е ресторант. Оставете останалото на мен. - усети как протяга ръка да го докосне,но после я отпусна и тръгна към вратата. - Часовете ми почват скоро...ще тръгвам. Приятен обяд...и до довечера.
Не му остави шанс да каже каквото и да е, така беше по-добре. Довечера щяха да си кажат много неща, а тя трябваше като за начало да открие къде ще си ги кажат.
Съб Юли 15, 2023 7:14 pm by 
