Central Park

Ноа и момчетата се появиха на време за карнавала. Все пак не искаше Даниел да му се кара после..беше й обещал да бъде добро момче. Или нещо близко до това.
Гледаше водният резервоар и как две момчета сядат там по тениска и шорти. Потупа Джаксън по рамото, макар двамата да не бяха в най-добрите си отношения.
- Скоро ще се понамокрим,подготви се. - засмя се и погледна часовника си. Преди обче да се направи на мис мокра фанелка, трябваше да заеме своята смяна на бутката за целувки. Имаше обаче време до тогава. Но знаеше,че в момента тече смяната на Даниел.
Измънка едно "до после" на момчетата и да си следят времето за да заемат позициите си на време и се нареди на опашката за целувки,а ръцете му бяха в суичъра му, докато чакаше и гледаше наоколо.
Усещаше странно чувство в себе си при мисълта за всички тези хора, които се редяха за Даниел. Забеляза,че и тази опашка бе по-дълга от тази на другата мажоретка. Подразни се..нямаше как и да не забележи как повечето бяха зубърите на училището, ухилени до уши.

Дани нямаше против зубрачите. Бяха свесни момчета и се държаха уважително. Целувките бяха нежни, никой от тях не си позволяваше да й пуска език. Разбира се, сред сълпата имаше и по някой сладур. Минаха няколко момчета от отбора по плуване, имаше и студенти от близките университети, а най-сладкият й клиент тази вечер беше един седем годишен, чиито бузи искаше просто да изяде. 
Времето летеше, главно защото се забавляваше. Разменеше по някоя друга дума с момчетата, но си глътна цялата граматика, когато пред нея застана Ноа. Би трябвало да го е видяла още докато се реди, главата му редовно стърчеше над другите, но Даниел го забеляза чак се и усети топлината, която се плъзна по бузите й. Щанда беше осветен с големи крушки, но светлината им беше мека и нежна, така че можеше и да не си проличи, че се е изчервила.
- Г-н Флин, дошъл сте да помогнете на слончетата? 
Подкани го тя закачливо, но в следващия момент реши, че репликата й е прекалено тъпа и се нахока на ум, че не е достатъчно готина. Не искаше да се излага повече, затова затвори очи изду устнички, а пръстите на крачетата й се свиха притеснено.

Усмивката му бе игрива, самодоволна, прелъстяваща. Той се облегна леко на бутката за целувки, а лицето му бе толкова близо до това на Даниел. Изгаряше да я целуне. Тази мисъл бе в главата му от твърде дълго време.
- Винаги,госпожице Лит. - извади стотачка от джоба си и я задържа под ръката си,която почиваше върху дървения плот та на щанда. С другата си ръка докосна брадичката й, не искаше тези нацупени устни,искаше...е искаше нещо,което не трябваше да става по точно този начин.
Нежно погали кожата на брадичката й, като поднесе лицето й близо до своете и започна да я целува бавно,но с чувство. Езикът му разтвори устните й, като намери нейният и му даде леко погалване.
Тази целувка не продължи дълго и все пак бе повече от това,което Ноа трябваше - или предполагаше - ,че ще получи.
Отдръпна се от нея, преглътна, от което костта на челюстта му леко помръдна по един секси начин. Загледа се в очите й, и плъзна малко кафяво почти плоско пликче към нея.
- Ще се видим после. - и понечи да си тръгне.

Дани не успя да реагира прекалено дълго време. Знаеше, че Ноа е играч, знаеше че е закачлив, знаеше че се е натискал с по-голямата част от момичетата в училище и все пак се изненада от целувката, която получи. Даже е по-правилно да кажем, че беше шокирана, заради което не успя да му отвърне. Само отвори устни и го пусна между тях, за да му позволи да й даде това, което не бе осъзнала колко силно желае. 
Преди да успее да се съвземе, целувката свърши. Гледаше дълбоките му красиви очи. Леле колко бяха красиви? Винаги ли са били толкова хубави. Погледа й се спусна към устните му и видя как те помръднаха, но не чу нищо от думите му. Усещаше как тялото й тръпне и когато той тръгна да се обръща, тя изпита желание да го спре. Не можеше всичко да приключи така. Почувствасе ограбена от възможността и тя да го целуне.
Погледна надолу и видя банкнотата и плика.
- ЧАКАЙ! - извика по-силно, отколкото й се искаше. Ноа се обърна с въпросително изражение, а Дани сви още по-силно пръстчетата на краката си. Беше я страх да проговори, но още повече се страхуваше, че може да не го каже - Трябва да ти дам още девет целувки ...

Това не беше реакцията, която очакваше от нея. Не очакваше тя да го спре и да иска още...девет целувки. Истината бе,че той можеше да я целува цяла нощ. Дори и това да означава да си плати. Но изражението й просто го разубеждаваше.
- Не си длъжна да го правиш. - опита се да звучи самонадеяно и уверено. Пъхна ръце в джобовете на суичъра си. Лошото бе,че искаше да се върне при нея за тези целувки. И те да бъдат също толкова страстни. Но по-скоро биха били неловки. И за двамата. Ноа не смяташе да задълбава чак толкова,но самоконтрола му се бе пропукал.Не,беше се сринал. Нямаше намерение да прекрачва такава граница с нея. И все пак стоеше тук и се взираше в нея. Без да прави крачка напред или назад.
- Брат,ако няма да целуваш ни направи път! - подвикна някой от тълпата. Ноа изръмжа, това само го ядоса. Той се върна пред Даниел, загледан в очите й.
- Не трябваше да... - да какво? Просто не знаеше какво да каже. "Да те целувам" ? О,определено не трябваше.

Чуваше го. Не знаеше дали го разбира. Осъзнаваше смисъл на думите, но някак не регистрираше цялото изречение като информация. Просто кимна в знак на съгласие. Едната й ръка се разположи с нежност върху бузата му, а очите й се преместиха надолу към устните му. Другата ръка сложи на плота и с нейна помощ се надигна максимално на пръсти. Придърпваше го леко към себе си, но хванала го така по-скоро му правеше намек да се приближи. 
Устните й пресъхна от желание и несъзнателно прокара език по тях. След секунда вече оставяха влажните си следи върху неговите. Движеше ги бавно и чувствено, а тялото й започна да се облива в горещи вълни. Този път езикът й срещна неговия точно по средата. Търсеше го, искаше да го усети, искаше и тя да му даде. Съвсем лек, едва доловим стон се откъсна от устните й. Ръката й се плъзна назад и се зарови в късите косъмчета над тила му.
Стори й се, че целувката продължи вечно. Със сигурност бе доставила достатъчно за стоте долара, а може би и за няколко още. Беше време да спре, ако не за друго, то поне да си поеме въздух. Изви лице леко надолу, като опря челото си в неговоро, нослетата им се притискаха едно до друго, а горните им устни все още бяха слети. Даниел пое дълбоко въздух, който сякаш окрадна от устата му. Целувката беше толкова нежна, а тя имаше чувството, че е тичала цял ден и никога няма да може да диша нормално отново. Така и не отвори очите си.

Отвръщаше жадно на целувките й,но в същото време се опитваше да се контролира. Защото като нищо можеше да я вдигне във въздуха и да я избута да легне на дървената беседка.
Целувката продължи цяла вечност,но приятна вечност. Не му се искаше да я прекъсва,но трябваше. Добре,че бе тя да се отдръпне за въздух. Ноа остана с облегнато чело на нейното и си поемаше дълбоко въздух.
- До после? - думите му прозвучаха като въпрос. И нямаше предвид да се засекат на карнавала,а за идването й в стаята му. Тя спеше там толкова често,че направо бе чудо,че не се бе преместила вече. Но част от него се надигна и застана на тръни...да бъде с нея в едно легло след тези целувки? Той не целуваше просто приятелките си така. Дори Джой не си позволяваше това. Но Дани бе...е,малко по-лесна. А той нямаше намерение да гледа на нея така.
Потърка носле в нейното, след което се дръпна, на лицето му се появи усмивка и той кимна към кафявото пликче.
- Трябва да се приготвя за смяната си.

- До после - каза толкова тихо, че май само устните й описаха думите.
Не откъсна поглед от него, докато той не се скри в тълпата. Осъзнаваше, че тази вечер нямаше да е като другите. Не знаеше колко дълго ще изкара на купона, но в този момент се зарече да прекара ноща с него и със сигурност нямаше да спят.
След ноа бе поредния зубър. Хърбав, но симпатичен. Дани най-накрая позволи на емоциите да я застигнат и се усмихна зато зелчица. Хвана лицето на момчето в нежните си ръце, придърпа го и му даде една много настоятелна целувка. Беше в прекрасно настроение.
След като приключи с първата си смяна, отвори плика. Подаръка накара сърцето й да затупти още по-силно. Искаше да го намери още сега и да го целуне отново, а после пак и пак. Все пак се вразуми и реши да почака до довечера, но сложи гривната на ръката си веднага.

Ноа се подготви да заеме мястото си на бутката за целувки. Един час. Колко пък лошо щеше да бъде. Да,бе капризен , когато станеше дума за жени. Имаше си тип и неща за които гледаше винаги - тънкото кръстче, нежните и слаби глезени, нежната гладна кожа, поддържаните нокти... Беше капризен. Но той нямаше да спи с тези на опашката. Това си бе чисто и просто бизнес.
Усмихна им се широко, помаха им и се облегна на дървения плот, повечето бяха къде, къде по-нисички от него.
- Здравейте дами. - усмивката му бе убиец,можеше да подмокри почти всяко момиче. А се видя как опашката стана по-дълга в момента в който той зае мястото си. Това действаше на егото му по много вреден начин, защото караше самоувереността му да расте и да стига нови висоти.
- Здравейте, госпожо Уайт. - поздрави той чаровно жената,която му подаде 40 долара. Той хвана ръката й,целуна я нежно, карайки я да се изчервява. Но разбира се след секунда устните му бяха върху неите за 4 макар и ученически целувки. Но госпожата остана доволна.
Момиче след момиче минаваха през него,а Ноа се раздаваше. Шегуваше се, правише комплименти, целуваше ги. Някои красавици получиха малко по-горещи целувки от други,но можеше ли да се стърпи?

Почивката й беше към края, но имаше още няколко павильончета, които искаше да посети. Беше се заръчала тази вечер да стреля и да си купи захарен памук. Почти стигна до мишените, когато видя павильона за целувки и огромната опашка, която се бе подредила пред Ноа. Усмихна се широко и тръгна към него. Без да й пука, мина пред цялата редица и даче спря с ръка момичето, което тъкмо подаваше банкнотата си на футболиста. Жените си бяха жени и веднага започнаха да протестират.
- Трябва да говоря с него! - смъмри ги Джой и им обърна гръб - Виждам, че си много популярен тази вечер - усмивката му беше по-самодоволна от всякога - Трябват ми десет долара! - заяви безцеремонно и протегна ръка. Не е нещо, което Ноа щеше да й откаже.

Клиентките му не бяха никак щастливи и Ноа ги разбираше.
- Дами, моля ви. - опита се да ги успокои с чаровната си приветлива усмивка и мили думи. Но реално самото му държавие бе това,което те харесваха.
Ноа погледна към Джой с любопитен поглед, погледна към пръстите й, по тях си личеше боя. Бе видял няколко нарисувани деца и те изглеждаха доста добре. Но той го бе казвла много пъти - Джой имаше талант.
Извади тесет долара от панталона си и започна да й ги подава с една ръка.
- Аааа. - каза сякаш казваше "не" и потупа бузата си с пръст. - До бутката за целувки си, аз ти пащам... - подкачи я футболиста.

Подсмихна му се и посегна рязко за банкнотата, но рефлексите на Ноа бяха по-добри. Той отдръпна ръката си и й се усмихна. Това накара Джой да му отговори по същия начин. Наистина ли не усещаше, че иска да го целува другаде.
- Ще ти се реванширам!
Не обичаше да се предава. Искаше първо да стане на нейното и после бе склонна да му угоди. Ноа знаеше това, но не й беше съвсем ясно сали е причината да й подаде банкнотата. В крайна сметка тя я взе и с едно съвсем кратко движение, я пусна в огромния буркан на щанда му.
Видя как усмивката му се промени, но преди да му позволи да остроумничи, хвана дрехата пред гърдите му в юмрук и го придърпа към себе си. Устните й бяха настоятелни, а езикът й взе нагло всичко, което пожела. Опашката отново започна да протестира, защото се почувстваха излъгани. Без да спре да го целува, Джой вдигна високо ръката си и им показа един прекрасен елегантен дълъг среден пръст.

Беше изигран. Със собствените му пари, червенокоската го целуваше. А той нямаше и намерение да се отдръпва. За разлика от сравнително спокойната целувка с Дани, тази тук бе огън. А начина по който Джой го бе притеглила към себе си го подлудяваше.
Ръката му докосна косата й,притискайки я към себе си, жадно отвръщайки на това нейно докосване. Езикът му се заигра с нейният,но скоро той се отдръпна с широка усмивка и поклати глава.
- Хитра си. Но това си беше за повече от 10 долара. - смигна й и облиза устна. Искаше още и от това,мамка му. Тези двете явно бяха решили да го побъркат днес. Защото едно бе да целува непознати лелички и невзрачни зубрачки,но Джой и Дани...това си беше друга бира.
- Дължиш ми 10 долара.

Джой се засмя високо. И двамата знаеха, че тя няма никакво намерение да му ги върне, но вината си беше негова. Беше я научил, че е готов да плаща за всичко, което червенокосата консумираше. Все пак реши да се възползва от възможността и да си поиграе с думите, след като така и така бе дошла за да говорят, не само да се целуват.
- Мога да ти платя в снимки - отговори му закачливо - Но ще трябва само да си ги направиш - усмивката й стана още по-широка, а гласът й по-тих - Аз и зърната ми ще те чакаме вкъщи довечера.
И знаеше, че няма да чака дълго. Беше толкова уверена, че даже не й трябваше и отговор. Обърна се, видя намръщените лица на всички и с очи им каза, че могат да си го начукат. После продължи към павильона с мишените. Какво пък ако закъснееше малко.