Вила Вилекула

Часът беше почти седем, а залезът вече беше стихнал. Меките жълтеникави светлини между растенията придаваха една лъжлива топлина на задния двор. Седяха някак неестествено под ситно сипещия се снежец, но и точно това придаваше още по-приказно усещане.
Лора, жената на един от най-близките му приятели, чиято беше къщата, се беше постарала и Аксел й го повтори повече пъти, отколкото беше типично за него. Като начало не се впечатляваше толкова лесно, но и жестът от тяхна страна беше много мил. Когато поиска да отпразнува този ден тук, си мислеше да наеме кетъринг фирма и просто да се позабавляват. Хубаво беше, когато има жена, която да се погрижи за всичко друго, с което нямаше да му се занимава.
Гостите започваха да идват. Всеки оставяше по нещо на масата за подаръци и бързаше да се настани на трапезната маса, между двата големи огъня. Аксел бе настанен по средата, така че да обръща внимание на всички, но като един истински джентълмен, ставаше за да поздрави всеки по отделно.

Сърцето й биеше лудо докато седеше в колата и бавно излизаха от града. На седалката до нея имаше черна кутия със сива панделка в която бе подаръка на Аксел. Е,или поне част от него. В апартамента им имаше и друг подарък,който го чакаше..пък и щеше да бъде допълнен от нея и нещо,което бе наумила да облече. Но това надали щеше да стане довечера,защото до колкото бе разбрала щяха да бъдат в някаква вила.
"Нямам търпение да те видя" написа му Джес.
____
Не след дълго беше пред вилата,чуваше се музика,с навсякъде бяха окичени красиви нежни светлини. И те сякаш комплиментираха златистата й рокля. За момент се зачуди дали е твърде много...,но все пак това бе рожденият ден на гаджето й ..тайното й гадже. Нещо като гадже ..
Остави подаръка си на масата за подаръци и се огледа. Забеляза го,нямаше и как да го пропусне. Беше красив,както винаги...и секси. Джес му се усмихна,изчака го да приключи разговора си и след това се приближи към него ,като желаеше да го целуне или прегърне,но той все пак й беше учител...,а това тук сигурно бе тесният му семеен кръг от приятели и близки такива.
- Честир рожден ден. - прошепна тя,като го гледаше с блеснали от любов очи и леко го прегърна,но за кратко. - Мястото изглежда невероятно.

Джес винаги го поразяваше с вида си. Беше нежна като момиче, но се обличаше и носеше аура на жена. Тази контрастна комбинация превъзбуждаше писателя в него и за пореден път усети тръпки, преминаващи през дланите и пръстите му. Искаше да пише, да пише и никога да не спира. Нямаше и да има тази възможност, ако искаше да напише всяко нещо, което мислеше за нея.
Наведе се и я пое в широката си прегръдка, като не пропусна да прошепне в ухото й.
- Ти си невероятна!
Нарочно пропусна думата 'изглеждаш'. Тя не просто изглеждаше, тя беше невероятна и всяка една дума, излизаща от устата му, беше точна. Усмивката му беше широка, но и по никакъв начин не подсказваше, че водеше разговор извън рамките на учител-ученик. Джес обаче знаеше и точно това правеше играта им още по-опасна и забавна.
- Радвам се, че си тук.

Искаше да остане в ръцете му завинаги,да се сгуши там и цяла нощ просто да гледа небето,да се наслаждава на топлината от огъня и аромата на цветята...,но искаше твърде много
- Разбира се...нима се съмняваше,че няма да дойда? - подкачи го леко тя,като го дари с още една от широките си и ослепителни усмивки. Мимолетно докосна ръката му,но съвсем съзнателно колкото да усети кожата му до своята,а този жест не бе забележим за останалите.
- Какъв е планът за вечерта? - прошепна тя като погледна към хората и забеляза познати лица от групичката му с актьори и писатели и онова младо момче,което по някакъв свой начин определено флиртуваше с нея и просто им помага дискретно. - Не би трябвало да те задържам и да те държа само за себе си ..макар,че много ми се иска.
Изрече димите тихичко ,но дори не го гледаше.

Беше някак сладка в притесненията си. Типично женска черта, просто трябваше да разпише графика за вечерта, но и в същото време усещаше сянката на техните взаимоотношения надвиснала над него. Не искаше да се обременява с подобни неща тази вечер.
- Нека първо да започнем с вечеря.
Дръпна един свободен стол и я подкани с жест, а след като тя се настани, я бутна леко навътре. Дори не я попита какво ще пие, даже не се замисли да го направи. Просто хвана бутилката с вино, от което бе сипал на себе си и побърза да напълни чашата й, преди да са стигнали до него новодошлите гости. Не искаше да я оставя, тя тъкмо беше дошла и беше толкова близо, но това вече щеше да си проличи, а и той не искаше да бъде лош домакин.

Живееше с него,е почти живееше с него и вече знаеше какво вино обича. Все пак в дома им имаше специално място точно за виното,което винаги бе заредено добре. Покрай него беше започнала да пие повече вино и обичаше да се гушка пред камината с чаша вино..било то на дивана или на пода. Особено пък след пореден хубав секс.
Усмихна му се когато той й наля вино и отпи от чашата си,като се наслади на течността. Очите й се плъзнаха към новопристигащите и тя само му кимна.
- Бъди с гостите си. Аз ще съм наоколо. - нямаше намерение да става, повече хора се настаняваха около масата така или иначе. Това й подсказа,че трябва да се държи малко по-дистанцирано от него,като просто негова ученичка и асистент. А не като гадже с което той тактично изневеряваше на съпругата си.
Джес отпи отново от виното и погледна към телефона си за момент,но й беше и интересно да види кои са гостите,той познаваше доста влиятелни и известни личности,неверятни писатели и актьори,част от които тя вече бе срещнала.