Кабинетът по литература

Лицето му щеше да се пръсне от усмивката, която напираше, но той положи всичките си усилия, за да я задържи лека и грижовна. Виждаше колко се притеснява и не искаше да си помисли, че й се присмива. Просто беше толкова сладка, с типичните си тийнейджърски проблеми, които момичетата не осъзнаваха колко дребни са, докато не минат десетина години и не се обърнат назад, за да си кажат "колко много съм се филмирала и то за глупости". Разбира се, това никога нямаше да излезе от неговата уста, затова реши да обобщи и да приключи с темата.
- Дори и да пишеш за нещо, което си изживяла, никой няма да го изживее по същия начин. Пишеш за любов и хората я изживяват така, както те са я усещали. Затова казах, че няма значение каква ще бъде, стига да е искрена - нямаше намерение повече да напъва и искаше да й го покаже. Също така знаеше колко тежко беше за момичетата, когато не ги разбираха, особено сблъсквайки се с чувства, които самите те не разбираха все още - Колкото до любовта ... разбирам нуждата ти, напълно човешка е. Няма от какво да се притесняваш, за всичко си има време и при различните хора то също е различно - имаше какво още да каже по въпроса, но не искаше да навлиза там - Пиши както и каквото решиш, но ако си сериозна за поезията и искаш да ти помогна, рано или късно ще се наложи да ме послушаш. На твое място не бих си губил излишно времето. В най-лошия случай, просто няма да ти се получи с моя съвет.
Взе чашата си и отпи една голяма глътка вино.

"Пиши каквото и както решиш,НО..."  Винаги имаше едно "но". Тя леко му се усмихна,но сякаш усмивката й бе тъжна точно в този момент. Звучеше сякаш той вдига ръце от нея и няма какво повече да направи освен,ако тя не го послушаше.
- Не съм казала,че няма да ви послушам..казах,че не съм напълно съгласна. - уточни, като леко се обърна за да го гледа по-добре. Присви очи изучаващо,но нямаше как да знае какво си мисли той. Не го познаваше чак толкова добре. А и той винаги пазеше една професионална дистанция и не се разкриваше пред учениците си по начина по който те се разкриваха пред него. - Имам чувство,че ви разочаровах с думите си.
Усещаше,че има какво още да каже, но не искаше да прекалява. А и не знаеше как да изрази емоциите си гласно,все още не бе намерила правилния начин. Но харесваше тези събирания, харесваше й да прекарва време с него, да го слуша. Да знае какво мисли той за това,което тя пише. Може би една от причините да не иска да направи тази крачка и да излее чувствата си по такъв начин,че и читателя да ги усети на хартия,а не само тя, е защото се страхуваше от това което ще изпита и колко може да боли или какви други чувства може да изпита.
- Не бих желала да губя вашето време...

Веждите му се свъсиха за секунда, но бързо върна спокойното си изражение.
- Не бива да мислиш по този начин. Аз съм тук, за да напътствам и уча. Ако не помагам на ученици точно като теб, то за мен не би имало смисъл да се занимавам с това - да, това беше абсолютно признание, че я виждаше като един бъдещ писател - Не се притеснявай за резултата. По един или друг начин ще стигнем до там. Мисля, че това е начина, но ако не се получи, след като го пробваш известно време, ще опитаме нещо друго. Важното е да се развиваш и да го прави с оборотите, на които си способна - а тя беше способна на висока скорост, но не искаше тези думи да сложат допълнително напрежение върху нея.
Той стана, отново отиде до бюрото и отново отвори същото чекмедже. Извади стара на вид книга и се върна при нея, като й я подаде. На корицата пишеше "Източен вятър, западен вятър". Доста стара книга, но истинско злато. Не желаеше да споделя впечатленията си с нея, преди да я е прочела, за да не й повлияят, но след това щеше да го направи.
- Това е за теб - каза той доста по-тихо - Мисля, че ще ти е по-лезна, но по-важното е, че според мен ще ти хареса.

Да,беше споменал,че й е взел нещо. Някак си се съмняваше,че има навика да подарява подаръци на учениците си. Дори и да бе така,тя нямаше как да знае. Но този жест я накара да се чувства специална.
Загледа се в книгата и внимателно прокара пръсти по корицата, обърна я и я огледа. Беше стара, беше от онези хубави издания, с твърди корици, както се правеха книгите преди. И все пак не можеше да съди за книгата само по корицата. Бегно бе чувала това име,но никога не се бе интересувала в дълбочина, нямаше си и на идея за какво иде реч.
- Б-благодаря ви...наистина нямаше нужда.. - прошепна и му се усмихна. Истинска, щастлива и невинна усмивка. И като един емоционален човек това просто я накара да се разтопи. Беше се сетил за нея, докато е оглеждал книги...или докато ги е подминавал. Но се бе сетил за нея. Щеше да я прочете с удоволстие и след това щеше да сподели с него. - Знам,че е доооста непрофесионално и неакадемично,но..може ли да ви прегърна?
Това бе далеч по-добре от това да се разплаче или нещо подобно. Но,ако той продължаваше да бъде толкова мил с нея,нищо чудно и да ревнеше скоро.

Не й отговори няколко секунди, просто защото не знаеше какво да каже. Да, беше непрофесионално до някаква степен, но пък беше и най-честа форма на благодарнос, което бе причината да се съгласи.
- Тази година си пълна с изненади - подхвърли той шеговито, но го мислеше.
Изправи се и разтвори ръце, а щом я обгърна с тях, тя се изгуби. Долови свеж и леко сладникав аромат. Ухаеше на чисто и това го накара да си спомни как приглади поличката си, преди да седне. Имаше много неща, които харесваше в нея.
Отдръпна се бавно, за да не я смути.
- Време е да си почиваш - каза той накрая, като се наведе, за да вземе тефтера й и да й го подаде - Помисли над това, което говорихме но не започвай от сега. По-добре го пробвай през уикенда, в началото ще ти отнема повече време. Медитацията също помога, ако я практикуваш или имаше някакъв друг ритуал.

Тази прегръдка бе толкова топла,а той беше като едно голямо мече. Беше огромен,но в същото време беше нежен.. Искаше й се този момент да не свършва,но се отдръпна от него и кимна с усмивка.
- Благодаря ви...за сега съм се фокусирала върху мотивационното си писмо,но определено ще опитам. - реши да не споделя,че напоследък коктейлите с водка се бяха превърнали в медитацията й през уикенда и прибра тефтера в чантата си.
Опитваше се да не отнества очите си от лицето му, и определено да не ги плъзва по тялото му и по някакъв начин успяваше. Постоя така около секунда преди да направи крачка към вратата.
- Желая ви приятна вечер професор Пиарсън,до утре. - след още една лека усмивка, която имаше и нещо мистериозно в нея, Джесика излезе от кабинета му.

Седмица по-късно Пиарсън бе заринат с кандидатури. Някои от тях въобще не ставаха и се радваше, че има Виктор. Той отсяваше тези, които да стигнат до него, като Аксел сам изискваше писамата на любимите си ученици. Беше притеснен, че няма още нищо от Джесика, заради което щеше да й даде зор на днешната им среща. Не искаше да си изпусне шанса. Дори и позицията да не отиде в нея, искаше да събуди жаждата й да успехи и да я види как работи между други съшества от нейната природа.
Бяха се разбрали да дойде в една следобедна дупка, която имаше в графика и тя беше точна, както винаги. Виктор я въведе в кабинета му, след което затвори вратата, за да им даде уединение. Както винаги, изглеждаше безупречно чиста и спретната. Беше радост за очите и носа му. Той я подкани към столовете срещу бюрото си и направо подхвана темата.
- Имаме много неща да говорим, така че се настанявай. Първо, още не съм получил нещата за кандидастване от теб. Кога мислиш, че ще можеш да си готова?

Изглеждаше леко напрегнат,може би масаж нямаше да му се отрази зле. Джесика подвигна леко вежда, свали сакото си и се настани на стола пред него като кръстоса елегантно крака и извади от чантата си синя папка и я постави на бюрото пред него и леко я плъзна, като дори маникютър й бе в тон с дрехите й,а ноктите й бяха перфектно оформени.
- Готова съм. - изрече с усмивка и го погледна в очите. Дани беше хвърлила поглед върху мотивационното й писмо, около 20 пъти. Джесика в крайна сметка беше доволна от крайният резултат.Папката съдържаше програмата й със задължителни часове, препоръката от компанията и така важното мотивационно писмо. Всичко,което той бе поискал бе там, а Джес бе изпипала всеки детайл. - Изглеждате напрегнат. С нещо да помогна?
Но надали имаше с какво,той все още си имаше асистент и ,ако имаше нужда от нещо щеше да повика Виктор.

Днес беше изключително уверена и това му направи страхотно впечатление. Чувстваше, че може да се държи по-свободно и откровено с нея, за разлика от миналата седмица, когато не можеше да задържи погледа си върху него и му се налагаше да гадае как ще се почувства. Цялото й излъчване беше много по-зряло и отговорно, като не мислеше, че причината е само в дрехите й, но те също му допадаха. Изглеждаше сякаш е дошла да си вземе победата, а той чакаше само това, за да й я даде.
- Радвам се! - беше абсолютно искрен - Вдигаш летвата за останалите.
Взе папката и отвори чекмеджето. Остави я вътре, защото нямаше никакво време да я преглжда сега, а на нейно място извади тефтера и го сложи на бюрото, само че не й го подаде и не го отвори. Вместо това преплете пръстите на ръцете си и я погледна сериозно. Беше й подготвил няколко въпроса.
- Преди да сме започнали, прочете ли книгата, която ти дадох? - звучеше като просто любопитство, но не беше само това.

Очите й се преместха към магическото чекмедже, което той много обичаше. Сякаш си държеше повечето важни неща там. След това погледна към тефтера си и към него. Този път не седяха на удобните фотьойли и имаха малко повече разстояние помежду си, но дори тук можеше да усети приятно му аромат. Какъв ли парфюм ползваше? Ненатрапчив секси мъжки аромат.
- Почти. - беше честна. Бе започнала книгата,но не я беше докарала до никъде. Социалният й живот беше взел превес, малко повече от очакваното през последната седмица,а и все пак имаше да подготвя мотивационно писмо. - По-скоро бих казала,че съм някъде в средата. Последната седмица беше...доста натоварена.
Усещаше,че той има да казва още нещо, тя от своя страна реши да запази няколко коментара, които се въртяха на върха на езика й. Поне за сега. Беше любопитна да разбере, защо точно тази книга му е напомнила за нея. И сигурно щеше да иска да разбере как тя я е разбрала и какво е научила. Тези неща тя все още не можеше да коментира.

Искаше му се да говорят за книгата и ползите, които очакваше тя да извлече от нея, но очевидно още не беше време и прекрасно разбираше как може то да не й е стигнало. Всъщност не предполагаше колко активен живот води напоследък, но дори и да го беше направил, никога не би я обвинил. Вместо това кимна в знак на рабитане и премина на следващия въпрос.
- Както знаеш, прегледах нещата ти. Чудех се, какво мислиш ти? Мислиш ли, че си се справила по-добре от предния път?
Подобни въпроси по принцип я напрягаха и комуникацията с нея ставаше по-трудна, но сега не знаеше какво да очаква. Въпреки всичко той щеше да я попита, защото развитието идваше от нея и след като тя го приемеше за случващо се, то непременно щеше да й се отрази.

Замисли се. Беше изключително самокритичен човек. И се опитваше да промени това, опитваше се да намери красотата и в собствените си стихове. Беше написала три от последната им среща, както и един еротичен разказ се бе зародил в главата й,но все още нямаше своят край,но напористо обземаше мислите й.
- Всъщност да...мисля,че има напредък. - изрече след кратко мислене и повдигна рамене. Един от стиховете бе написала след един от коктейлите на Дани..или поне три от тях. Но във всеки случай не бе пияна,просто по-отпусната,когато го бе писала. А чувствата в него бяха породени от онази тяхна прегръдка в кото тя се бе изгубила и за която бе мислила всеки ден пред изминалата седмица. Другите два...е те бяха породени от други нейни чувства и нужди. - Не мога да кажа,че съм се справила перфектно, не мисля, че някога бих могла да нарека своя творба перфектна, твърде голям перфекционист съм и с чувство за самокритика. Но се опитах да вложа чувствата си..и да бъда по-свободна...,ако има смисъл в това,което казвам.

Той кимна в знак на съгласие.
- Ако гониш перфектността, никога няма да си доволна от нешата си - предупреди я той - Аз самият преправям постоянно и като всеки преди мен съм разбрал, че никога няма да го направя перфектно, но е важно да се стремя да е максимално добре. При теб сега се стремим към развитие и аз също го виждам.
Отвори стиховете й и коментира някои от новите неща. Освен критики, този път й показа какво ново вижда в стила й, което му харесва. Разликата беше малка, но видима, а за една седмица това беше сериозно постижение. Ако продължаваха така, нямаше да има на какво да я научи след края на годината. Опитваше се да даде шанс на всички ученици, но когато преглеждаше работите й, си представяше как вече работи в кабинета му и правят това едва ли не ежедневно. Беше жаден за творбите й.
- Относно старите произведения. Те бяха добри като начало, но е време да ги оставиш. Виждам, че си опитала да ги оправиш, но вайба ти се променя и няма как да го достигнеш, докато в същото време се придържаш към вече изградената им структура. Те свършиха своята работа, няма смисъл да губиш времето си над тях.

Тя кимна,разсеяно докосна брадичката си с пръстче,докато гледаше тефтера си и едно от по-старите стихотворения. Може и да не бяха идеални, може и да не бяха това което той очакваше, но в тях имаше...някаква очарователност. Не харесваше всички от тях, макари да бяха добри,но от други изпитваше една приятна носталгия. За нещата които бе изпитвала когато ги бе писала. И все пак бе прав...те си бяха за тогава. А тя се бе променила и се променяше. И след 10 години надали това, което пишеше щеше да има общо с това ,което пише в момента. Дори и да бе в едно и също наклонение, думите и емоциите щяха да са различни.
- Всъщност започнах един разказ... все още не е готов,не съм сигурна за краят му. - сподели тя ,като леко се усмихна,но усмивката бе сдържана. - Разказва се за една млада дама...,но има доста работа по него. Ако все пак успея да го завърша ще ви го представя.
Беше малко трудно да скочи от поезията в друг стил,но не бе виновна,че идеята се бе появила така. Пък и донякъде той имаше пръст във вдъхновението за този разказ.

Усещаше я някак разпиляна и му се искаше да я посъветва, да се съсредоточи в един всил, но правилно ли беше това? Тя все още се опознаваше. На него можеше да му се струва, че е намерила гласа си, но ако тя не го чувстваше така, то най-вероятно Аксел не беше прав. А дори и да беше, някои неща трябва сам да разбереш, затова вместо да дава съвети и насоки, предпочете да я окуражи.
- Нямам търпение да го видя - и това беше самата истина - Както и всичко друго, което би искала да споделиш с мен.
Имаше чувството, че мейл от нея щеше да отвори и в три през нощта, за да види какво му е изпратила, а после щеше да напише коментарите си веднага, но вместо да й ги изпрати, да я покани на лична среща, за да ги коментират. Чудеше се дали ще е по-смела в разговорите, ако стой зад монитура, но рано или късно щеше да й се наложи сама да представя творбите си на издатели и агенти, така че беше добре да свиква.
- В петък ще пусна имейли на хората, които съм одобрил - добави небрежно той, като искаше да й каже да следи пощата си, но нямаше право да дава отговори, преди всички да са кандидатствали.

Сърцето й прескочи удар и тя се опита да не го изразява,че това всъщност леко я бе притеснило. Всъщност вярваше,че ще бъде сред избраните, но сега се сети,че ще има и интервю. Какви ли въпроси щеше да й задава? Дали Виктор щеше да присъства или всичко щеше да се случва на четири очи както сега? Проблема беше,че твърде лесно се разсейваше, като Пиарсън я гледаше с тези негови красиви очи...
- Надявам се ще бъда сред тези с имейл в такъв случай. - самата истина. Иначе ще да разбие крехкото й сърчице. Като се замислеше с момичетата бяха започнали да се уговарят къде да прекарат последните дни от седмицата заедо,но все още не бяха измислили нищо. Може би щеше да е някое събираме у Джаксън отново, може би щяха да си само те трите. Е във всеки случай тя щеше да очаква имейл от него. А ако не го получеше...е. - Надявам се,че ще бъдете доволен от моята кандидатура.

Значеше, че ще бъде, но не искаше да казва нищо, преди да я е прегледал. Дадената дума за него бе обещание, а тук ставаше въпрос за състезание. Въпреки това, Джес трябваше много да е оплескала всичко, за да не премине напред, а съдейки по напредъка й със стиховете, не можеше дори да си представи подобно нещо. По-любопитен беше обаче за разказа и не пропусна да й го сподели.
- Ще я прегледам още днес - увери я той - А междувременно съм нетърпелив да видя какво още ще напишеш. Нещата до момента ти дават голяма преднина пред другите.
Той й смигна окуражително, когато Виктор почука на вратата.
- Да!
Вратата се отвори и с типичното си студено изражение, асистентът му намекна, че половин час е минал отдавна. Пиарсън въобще не го беше усетил.
- Нина Дейли е тук.
А да, следващата му уговорка. Нейните неща също се намираха в чекмеджето и чакаха да бъдат обсъдени. Тя беше от сериозната конкуренция и Аксел я харесваше почти колко Джес, макар да не можеше да определи защо класираше едната пред другата.
- Кажи й да изчака, докато приключа.

Нина Дейли...името определено й говореше нещо. Тя също се справяше добре по литература. И явно двамата си имаха приказка... Джес искаше да остане още и да прекара време с него, но темата им бе изчерпана.
Тя прибра дневника си в чаната и се изправи. Погледна го за момент в очите и не можа да сдържи усмивката си.
- При първа възможност, когато е готов,ще ви го донеса. Благодаря сър,приятен ден. - след което кимна на Виктор и си тръгна. Размина се с Нина Дейли,която й хвърли не особено щастлив поглед. Потръпна от това...явно всички приемаха кандидатстването за асистент като истинска гладиаторска битка. Джес нямаше намерение да загуби от когото и да е..макар и да имаше малка част от нея,която да се притесняваше и да не бе сигурна дали тя е подходяща за позицията и дали ще я заеме.
Тя драсна съобщение в общия чат , който имаха с Джой и Дани. "Резултатите ще са готови този петък..след това са интервютата."

Както винаги, понеделниците бяха натоварени. Джесика се справяше невероятно добре като за първи ден сама, но все пак се усещаше липсата на Виктор, който благодарение на натрупания опит вършеше нещата със замах. Пиарсън никога нямаше да й го каже, а и ценеше нейното старание, което му подсказваше, че като свикне изцяло, ще бъде незаменима, но това беше един от най-тежките му понеделници наскоро.
Свали очилата и потърка лицето си с цели длани. Този "масаж" го съживяваше за около пет до десет минути, след което трябваше да го повтори, ако не искаше лицето му да да се разтече. Имаше още доста неща, но щеше да поработи колкото може и да остави останалото за утре.
Джесика се появи на вратата, беше време да си ходи.
- Джес, поръчай ми нещо за вечеря, преди да си тръгнеш, моля те. Ще остана до по-късно.

Работата не беше малко,но Джес започваше да свиква. Беше доста амбициозна,а и искаше да му помогне по всякакъв възможен начин. Най-големият проблем на всичко,че вече бе започнала да се затруднява какво да облече. Хем трябваше да излежда добре, хем ...ами леко секси. Пък и обичаше да показа краката си. Беше стигнала до етапа в който щеше да започне да повтаря дрехи,а това рядко й се случваше. Имаше и други неща в гардероба си,но не бяха подходящи за сезона...или за него.
Джес тъкмо намина през кабинета му да го попита дали иска вечеря, преди да си тръгне, но сърцето й се сви като го видя такъв. Виктор бе споменал,че понеделниците бяха тежки за Пиарсън,но явно промяната на асистента се бе отразила двойно на професора й. Изглеждаше изцеден. Джес леко му се усмихна.
- Разбира се. - но вместо да тръгне към работното си място влезе в кабинета му. Работеше върху някакви тестове, не се загледа, все пак това си беше лична информация. - Изглеждате изтощен..бих желала да остана и да ви помогна. Ще приключите по-бързо.
Да, искаше да му помогне. Но също така искаше и да прекара време с него.

- Няма нужда - отговори някак по инстинкт, като погледна нагоре към нея. Тя все още чакаше, сякаш му даваше шанс да размисли и той й се усмихна с благодарност в очите - Всъщност, малко помощ ще ми дойде добре.
Стори му се, че подскочи леко, като пеперудка, след което изчезна някъде в предверието на кабинета. Върна се с разни неща в ръка и се настани на стола пред бюрото му. Предполагаше, че поръчва вечерята, докато ровеше в телефона си, затова търпеливо я изчака да свърши, а и той също си даваше две минутна почивка. Накрая сложи ръка върху огромната купчина тестове и започна да я инструктира.
- Проверяваш само тестовите въпроси и най-отдолу записваш броя на точките. Можеш да хвърлиш едно око и на въпросите със свободен отговор, но тях ги поправям и оценявам аз - сдържа се да добави за сега, но не искаше да й дава усещане, че не вярваше на преценката й. Тя все още нямаше опит в тези неща, а преподавателя беше той - Това са правилните отговори - обърна към нея един лист, с който беше започнал да сверява за по-бързо, но след десетия тест ги беше наизустил.

Радваше се,че той се съгласи. Дори не й трябваше да го убеждава. Поръча храната им и кимна на инструкциите му за тестовете. Това си беше доста голяма купчина, но тя нямаше против. Прилежно и четливо започна да преглежда тест след тест и да записва отдолу резултата с четливия си подчерк. Беше кръстосала крака,а косата й падаше свободно от двете й страни.
Позволяваше си да чете и някои от свободните отговори, които й се струваха по-интересни,но голяма част от тях бяха сухи и изсмукани от пръстите. И все пак имаше и някои много добри. Чак се зачуди той дали бе имал пристрастия , когато си бе избрал асистентка.
Теста на Нина бе в ръцете й. С любопитство прочете отворените й отговори, преди обаче да се заеме с броенето, телефона й извъня.
- Храната е тук, след малко се връщам. - и отиде да вземе поръчката.

Въпреки, че Джес правеше по-леката част от нещата, самото й присъствие тук го освежи и му вдъхна нови сили. Тя взимаше от едната купчинка и правеше нова, през която минаваше той, за да довърши. Екипната работа вървеше много по-бързо от самостоятелната и въобще не разбра, кога мина половин час. Беше време за почивка и докато я чакаше, стана и отиде до масата, на която мислеше да вечерят.
- Вино? - попита той на висок тон, докато вадеше бутилката от един шкаф.
Не чу отговор, затова се обърна към отворената врата. Джес седеше с гръб към него и той имаше възможност да я огледа добре. Продължаваше да се наслаждава на външния й вид. Умееше да се облича добре и на моменти дрехите й бяха повече женствени, отколкото момичешки. Това винаги привличаше погледа му, защото макар и мъж, той също държеше на представителен външен вид. Харесваше му, че винаги е чиста й спретната, а всеки път щом се завъртеше по-рязко, косите й се пренареждаха и изпускаха силен свеж аромат.
Бутилката вече бе отворена и виното си поемаше въдух, когато той извади две чаши и усети присъствието й зад себе си.
- Вино? - попита оново, възнамеряйваки да изпият по чаша, може би две, така че да могат да продължат с работата си след това.

Предложението за вино я изненада,но тя кимна с усмивка.
- Защо не. - след което сервира вечерята им,която беше красиво подредена в чинии. По-добре от колкото в картонени кутии или нещо такова. Макар и ресторанта от който поръча да бе изискан и дори кутиите им бяха от по-хубавите.
Джес забеляза,че той изглежда по-свеж, а усмивката му бе по-широка. Това само я накара да се усмихне още повече и тя седна на едното свободно място и отпи от виното си. Беше хубаво,той имаше вкус. Пък и явно обичаше вино, както нея.
- Знаете ли...освен почивка имате нужда и от масаж. - подметна след като опита храната, не беше никак зле. Опитваше се да не се взира в него,но той винаги изглеждаше толкова елегантно. Дори сега, докато се хранеше. И докато беше толкова късно вечер и бе така изморен.

Да, един масаж щеше да му се отрази много добре. Постоянно се гърбеше над бюрото и независимо колко тренираше и поддържаше форма, кръста му се обаждаше от време на време. Все пак не беше на седемнадесе. Отбеляза си на ум, по-късно да си запази час за масажистката във витнес залата, която посещаваше. Имаха цял спа център, но това вече щеше да е прекалено за него.
- Мисля, че е време да започнеш да ми говориш на ти - замисли се за момент и добави - Когато сме насаме.
Щеше да е проява на неуважение, ако му говореше така пред всички, но докато бяха между тези четири стени, той я приемаше като равен събеседник. Не можеше да изкарат две години вдървени покрай норми и изисквания. С Виктор се баха сближили много и за разлика от почти всички в този колеж, Аксел бе опознал дружелюбната му страна. Искаше му и с Джесика да постигнат подобна хармония, затова реши да провокира с повдигане на личен въпрос.
- Как е приятелката ти?
Знаеше какво е положението на Даниел и нямаше нужда да пита, но не можеше да започне с "какви са взаимоотношенията ти с подителите ти", "имаш ли си вече гадже" и тн. Вместо това започна от далеч с нещо общо, като нарочно я нарече нейна приятелка, за да си проличи че интереса му бе насочен към живота на Джесика.