One If By Land, Two If By Sea

Появи се в ресторанта малко преди девет. Джесика още не бе пристигнала и го настаниха на празна маса до прозорец, което много му хареса. Градината бе красива и поддържана с вечно зелени разстения, а слабото осветление по земята я караше да изглежда някак приказна. Усети желанието да пише и то нещо вълшебно. Усмихна се, докато се наслаждаваше на пейзажа.
Келнера му препоръча няколко вина, но никое не му се стори изкусително, което означаваше само едно - пиеше му се уиски. Поръча си стандартния Лагавулин, който бе 16 годишен и силно опушен. Често му се искаше да запали пура, докато го пие, а понекога му идваше желанието дори и за цигара, но от години не се тровеше с такива неща. Като млад беше пушил доста цигари, но сега си ги позволяваше изключително рядко, защото не искаше да се върне към тях.
Гледайки замислено градината, за малко да пропусне нейното появяване. Стана рязко, с което удари краката си в масата и се усмихна. Подаде й ръка и целуна бузата й, а след това се отдръпна и я огледа, докато се настаняваше.
- Изглеждаш прекрасно - каза с топлота в гласа.

Беше чувала добри отзиви за One if by land, two if by sea , но никога не беше посещавала мястото. И макар да не бе толкова далеч от домът й, имаше чувствоот,че ще закснее. Главно защото й отне твърде много време да избере какво да облече. Разбира се, искаше да е нещо , което ще се хареса на Аксел,но в същото време искаше да бъде и да се чувства красива.
Прилепнала синя рокля с лека дантела около бюста и голяам цепка, той май беше харесал краката й нали? Тази рокля я караше да се чувства доста уверена, харесваше й как обгръща тялото й, подчертаваше извивките й по наистина красив начин. Косата й беше спусната и падаше на една страна.
Когато се появи в ресторанта, усмивката й се появи на лицето й в секундата в която го видя. Винаги грейваше, когато ги виждаше. Не можеше да сдържи усмивката си.
- Благодаря. - прошепна и се настани на мястото си, като се стърпя да не го докосва излишно,все пак бяха на публично място,а той искаше да говори и за правила. - Вие също изглеждате невероятно,както винаги.
Но определено го предпочиташе без дрехи, макар и той винаги да знаеше какво да облече.
- Надявам се да харесате мястото. Всъщност не съм била тук преди,но интериора им определено е интересен...реших,че ще ви допадне.

Още не можеше да се наслади на гледката. Тази дантела, макар и съвсем лек акцент върху роклята, направо го побъркваше и викаше погледа му. Не искаше да я зяпа така, главно защото бяха на публично място и не бе културно, а и също така тя не бе парче месо. Харесваше му да води смислени и интелектиални разговори с нея. Насили се да я гледа в очите.
- Мястото е невероятно, надявам се да готвят толкова добре, колкото изглежда - отвърна й окуражително той - Но в такива моменти предпочитам да избереш нещо, което на теб ще ти хареса.
Беше нейният рожден ден. Нарочно я остави да избере мястото и му се искаше да й е хубаво, а не да се съобразява само с него. Достатъчно бе, че отхвърли един куп варианти за празнуване, просто защото се чувстваше прекалено стар за тях. Не искаше да я ограничава по какъвто и да е било начин, а в момента се чувстваше сякаш бе направил точно това. Все пак си напомни, че тя имаше много изискан вкус и това може би бе нещо, което би избрала и за себе си.
Келнера се приближи към масата, за да предложи нещо за пиене на Джес и отново изброи най-добрите им вина.

- Харесва ми. - започна да казва Джес,но келнера се приближи до тях. Тя се замисли за миг. Знаеше,че Аксел обича червено вино,но видя, че нещо друго бе изкушило устните му днес. Затова си поръча бяло вино,като остави голям избор на служителя на ресторанта и когато той се изпари тя се облегна леко назад и загледа Аксел. - Не съм била тук преди,но съм чувала добри отзиви. Но интериора,а не кухнята бе главната причина да избера мястото.
Реши да си замъчи,че на сайта на ресторанта бе написано,че мястото е избрано,като номер 5 в класация за най-романтични ресторанти в света. Знаеше,че имаха и ареа с бар, но реши,че двамата ще хапнат нещо първо. Дали щяха да стигнат до бара бе отделен въпрос.
Келнера се върна с виното й,а Джес отвори менюто, опитваше се да не показва,че е леко напрегната за разговора им, който сигурно щеше да бъде малко по-късно вечерта, сега искаше да се наслади на времето си с него.
- Благодаря ви за решението да прекарате този ден с мен.

- За мен е удоволствие - отвърна културен, както винаги.
Истината е, че очакваше тя да има планове, които не желаеше да нарушава с незадължителна работа. Чудеше се дали бе решила да пропусне празнуването днес, заради работата, но предпочиташе да не отваря тази тема. Важното бе, че поправиха пропуска навреме и той беше щастлив да е кавалерът й за този специален ден. Не я познаваше достатъчно добре в личен план, за да направи нещо специално за нея, но по негова преценка и това бе изключително приятно. Тя се усмихваше широко, погледа й не слизаше от него и очите й светеха. Беше най-хубавата реакция, която един мъж може да предизвика в една жена.
- Кажи ми, ако изключим случващото се тук и можеше да направиш каквото искаш днес, какво би избрала?
Той знаеше как искаше да прекара собствения си рожден ден, но това нямаше да се случи. Майка й можеше да не се съобразява с нея, но Аксел отдавна бе спрял да се съобразява със себе си, след като научи колко важно е да обърнеш внимание на правилните хора в единствения ден, в който никой не би те критикувал, ако обърнеш внимание на себе си. Разбира се, той беше кариерист, а не 17 годишно момиче с луди мечти и млади приятели.

Това бе едновременно труден и лесен въпрос. Джес въздъхна и отпи от виното си, като го загледа замислено,но с усмивка. Обичаше този тип разговори с него,но понякога не знаеше какво да му отговори.
- Хмм... това тук е перфектно. - започна тя,леко предпазливо, като следеше реакциите му. - Но...,ако можех да бъда някъде другаде...бих се върнала в Бостън и в хотелската ти стая.
Умишлено използва "ти" този път и прокара пръсти по столчето на чашата си за вино, като наклони глава на една страна. Да,можеше да бъде с момичетата и щеше да й е забавно. Можеше да бъде у дома и...и нямаше да й е толкова забавно. Но Джес бе получила отговор на своите чувства, които бе таяла в себе си толкова време,че просто не можеше да се насити на това време с него. Но това само щеше да подтикне разговора за правилата, знаеше го...рано или късно и това щеше да стане.
- Не ме разбирайте погрешно. Обичам приятелките си, обичам семейството си..,но... - сдържа се да не прехапе устна, все пак не искаше да изяде червилото,а и да нацапа зъбуте си с него. Но и едва се сдържа да не кажа " обичам и вас" . - ...,но наистина ми харесва да бъда тук с вас. И ,ако можех бих прекарала и остатъка от вечерта. Защото по всяко време на денонощието мога да отида при Дани или Джой, дори и да им се обадя в 3 през нощта за кафе,ще ме приемат.
Или поне Джес се надяваше на това...може би Джой нямше да е особено щастлива,че някой я е събудил по това време,но...нямше да я върне.
- Тези моменти са по-голяма рядкост,а след..след Бостън... - не довърши изречението си, а само се усмихна леко, като тръпчинки се появиха на бузките й.

Подсмихна се на отговора й и продължи през цялото й обяснение. Имаше някаква прекрасна отпускаща простота в нещата, които й доставяха удоволствие и той прекрасно го разбираше. Добра вечер за него означаваше вкусна храна, гъсто вино, интересна книга и топла прегръдка. Макар и готов да се раздава сред приятелите си, Аксел бе домошар по душа и понякога си мислеше, че точно заради това избра тази работа. Можеше да си остане просто писател, но сега нямаше да има оправдание да не обикаля Америка с Ребека. С нея си приличаха в изключително много неща, но в някои основи бяха пълни противополжности.
- Бих искал да имаме още такива моменти - отговори й той първо, за да й покаже как се чувства и второ, за да й намекне за какво искаше да говорят.
Повечето мъже не ги биваше в тези неща и точно затова писателите никога нямаше да излязат от мода. Не беше толкова важно да намериш перфектните думи всеки път, колкото да се опиташ да се изразиш и да намериш начин да бъдеш разбран.
Сервитьора донесе предястията и ноздрите на Аксел се разширика, докато поставяха чинийката пред него.

- И аз го искам. - каза след него,когато келнера си тръгна. Джес отпи от виното си и огледа красивата чиния,беше минималистично,но съдържаше много цветове. И много вкусове, осъзна тя,след като опита храната. - Невероятно.
Усмихна се малко повече,но знаеше,че двамата трябва да започнат този разговор. Рано или късно. А,ако се разберяха добре...,е може би щеше да има възможността скоро да прекара вечер с него. Но и халката на ръката му показваше,че това няма да е лесно.
Имаше нужда от една голяма глътка вино,за да прокуди тази мисъл от главата си.
- Слушам ви...какви са правилата ,които искате да поставите...и какво ще правим с всичко това. - не знаеше как да го нарече. А не искаше да се нарича негова любовница, въпреки че си беше точно такава.

Отпи голяма глътка от уискито си, преди да започне.
- Казваш го, сякаш е нещо лошо - с което й намекна, че той не го възприемаше така.
Правилата бяха полезни, иначе нямаше да имаме толкова много. Да, имаха за цел да ни ограничават, но в същото време да защитят нас и хората около нас. Без правила щяха да са просто шепа диваци и едва ли щяха да се развият толкова добре като природен вид, да не говорим пък за индивидуални личности. Така че Аксел харесваше правилата и още по-важно - уважаваше ги.
- Както знаеш, има няколко причини това да бъде сметнато за неправилно - нарочно подбра тези думи. След като даде воля на емоциите си, отказа да гледа на случващото се между тях като нещо лошо - И за повечето от тях причината съм аз. Ще бъда честен с теб, за да можеш сама да решиш какво искаш, но трябва да си наясно, че не мога да ти дам всичко.
Задържа погледа си върху нея. Искаше да види реакцията й, преди да продължи. Понякога бе изключително емоционална и въпреки, че не очакваше от нея да бъде несъобразителна, не искаше да рискува сцена в ресторанта. Започваше леко с негативите и те успееха да ги преглътнат, то този разговор щеше да продължи в съвсем различна посока.

"Не мога да ти дам всичко". Е,не е като да не очакваше да я крие в килера пред хората и да я представя за своя асистентка,в училище да спазва разстояние. И кой знае...да я водеше някъде от време на време.
Сложени на масата нещата така - макар и само в нейната глава - хич не звучаха добре. Направо й разбиваха сърцето,но тя бе толкова заслепена и влюбена. Бе готова на всичко за него. А дори не бе сигурна дали той я обича...или просто му харесва това, което вижда и иска още и още. Но ако не му пукаше, нямаше да бъде толкова нежен с нея нали?И да положи труд за подаръка днес, да излезе сега с нея...него винаги го бе грижа за другите. За нея.
- Слушам. - изрече тя, като се надяваше да няма нужда от цяла бутилка алкохол след тази вечер. Но усещаше как сърцето й бие силно в гърдите й. - Давайте направо...

Не му харесваше да я вижда така. Изглеждаше тъжна и въпреки, че тъгата бе толкова красива върху лицето й, той усещаше емоцията като заразна. Може би трябваше да изчака и да говори с нея по-късно, когато ще могат да се докоснат, да я прегърне и да й шепне нежно в ухото. Тук се чувства под светлината на всички прожектори, а тя най-вероятно нямаше да му повярва, ако й кажеше че и по принцип не обича да изразява емоциите си на публични места. Това беше нещо много лично за него и предпочиташе да го споделя с любими хора, в уютна атмосфера между четири стени.
Вече бе късно да спре този разговор.
- Не искам да го приемаш толкова негативно. Знам, че нямам право да ти го казвам, но желая това да бъде приятно изживяване и за двама ни.
В такива моменти Аксел не се усмихваше. Не беше свикнал да е толкова сериозен пред нея, но напоследък го правеха често и като че ли задълбочаваше емоционалната им връзка.
- Искам да прекарваме време извън офиса. Всеме за нас. Но не се чувствам свободен да правя всичко, което искам с теб, когато сме на публично място.

- Знам - прошепна тя и отмести поглед от него към чинията си. Искаше й се да се усмихне, насили се,но усмивката не бе типичната лъчезарна усмивка, която тя пазеше специално за него. Просто беше жалко подобие. - Знам. Ти си мой учител, по-възрастен си...и си женен.
Нарочно отново бе минала на "ти". Някак да покаже,че все пак двамата трябва да станат по-близки и трябва да са станали, след онова ,което се случи. Искаше да покаже,че му вярва...,но това най-вероятно беше защото бе влюбена.
- Търпелив човек съм. Или поне си мисля че съм. - започна Джесика, като се загеда в пръстена му. - Искам всичко това. Искам време с теб. И ще бъда търпелива. Няма да те насилвам да правиш каквото и да е с мен..в училище, тук или където и да е.
Но не искаше да се чувства като някаква любовница, която той щеше да крие в гардероба за да с задоволи нуждите. Разбира се не го каза.
- Но искам да чуя конкретните правила. Искам да знам...в какво се забърквам. Но не мисля,че мога да се откажа и просто да продължа по пътя си,сякаш нищо не е станало. Не мисля,че осъзнавате колко много ми влияете.
И отново премина на вие, донякъде несъзателно.

Стана му мило, когато си представи как тя насилва него. Със сигурност не го правеше и беше толкова сладка да си мислич, че въобще можеше. Аксел бе мил, внимателен, съобразителен и нежен, но в основата на това стоеше силен мъжки характер. Не правеше неща, които не желаеше и нищо на света не можеше да го принуди.
- Добре - съгласи се той и се замисли над правилата. Щеше да му е от полза, ако имаше тази вечер, за да се подготви, но щеше да импровизира - Първо. В колежа сме професионални, навън сме приятелкси настроени, а насаме сме всичко, което искаме да бъдем - това беше лесно и основно правило, от което зависеше оцеляването на ... можеше ли да го нарече връзка - Второ. Каквото се случва между нас, си остава между нас. Това важи и за двама ни - предполагаше, че тя ще иска да сподели на някой, но за него това бе неприемливо - Трето - чудеше се как да го формулира - Ако искаш да ме чуеш или видиш късно вечер, първо ми пишеш - Ребека нямаше да се усъмни, ако получаваше съобщения по никое време, но обаждания ... и ако той ги отхвърляше, щеше да стане още по-очевадно - Това е, което се сещам в момента. Има ли нещо, което ти искаш от мен? Или нещо, което не искаш да се случва?

Джес го слушаше внимателно, като усещаше как кожата й изстива и как сърцето й бие още по-бързо. Опитваше се да не показва тези си чувства външно и само кимаше след всяко негово "първо,второ,трето,десето".
Осъзнаваше каква беше тя в случая, осъзнаваше и ,че няма да бъде лесно да има връзка с него. Макар и правилата да бяха три,те се забиха в нея. Особено последното. Но трябваше да го преглътне. Не му беше гадже,не му бе жена. Беше негова ученичка и ..любовница.
- Какво съм аз за теб? - реши да попита тя, като съвсем леко се усмихна и отпи от виното си. Знаеше,че той има някакви - най-вероятно силни - чувства към нея, както и тя към него. Двамата не можеха да ги сдържат вече. И й беше ясно,че на публични места са в приятелски отношения..дори и да бяха сами, както сега. Но искаше да знае как я вижда той. - Мога ли да ти пиша, когато поискам...и каквото поискам? И ако пожелая да те видя...когато и да е,ще се съгласиш ли? Например - искам да прекарам време с теб, или имам нужда да от теб, в сряда вечерта, след десет часа...пиша ти, какво ще направиш?
Беше любопитна,но беше и влюбена. И да й кажеше "ми нищо няма да направя", сигурно щеше да се разочарова и на следващата сутрин като го види да се усмихне широко и да пърха около него сякаш нищо не се бе случило. Но обичаше начина по който той я караше да се чувства.
Тя отмести поглед от него, давайки му време да помисли върху множеството й проблематични въпроси.

- Ти си свежест - не намираше по-правилна дума от тази. Тя обаче не изглеждаше щастлива и Аксел разбра, че трябва да й обясни какво той виждаше зад тази дума - Ти си първата глътка кафе сутрин. Ти си летен бриз в задушен ден. Ти си уханието на розата, което събужда всичките ми сетива - не издържа и се присегна. Нежните й пръсти потрепнаха под неочаквания допир, но му се отдадоха - Ти си нещото, което жадувам!
Не можеше да го опише по-добре от това. Не можеше да й каже нещо повече, но тя не беше и нищо по-малко. Ако си мислеше, че щеше да тръгне с нея, само защото тя му бе обърнала внимание ... не беше първата. Не беше най-упоритата, не беше най-съблазнителната, не беше най-търпеливата. Тя беше Джесика! Тя имаше име за него и не бе просто една от всички. Беше абсолютно уникална и не би бил тук за никоя друга. А точно в момента, не беше тук за себе си! Колкото и да му харесваше да прекарва времето си с нея, беше тук, за да й даде, не за да получи.
- Ти си изгревът, Джес. Едновременно не мога да те гледам и не мога да откъсна очи от теб.

Гледаше го запленена от думите му. Стоеше и слушаше,а очите й се преместиха за миг върху ръцете му. Господи,допира бе толкова приятен. Бе копняла за някакво такова докосване през целия ден. Но искаше и повече. Не само думи,искаше и действия. Но си личеше ,че бе човек на думите - знаеше кое, кога и как да каже. С каква нотка, къде да спре, кога да продължи, забави и забърза. Беше като добре репетирана реч, но не импровизация и идваше от сърцето му. Което бе най-хубавото.
- Не отговори на другите ми въпроси. - напомни Джес, но се усмихна. Беше трудно да пази сериозно изражение след тези мили думи ,които бе чула. Той просто разтапяше сърцето й. А тя усещаше,че би направила всичко за него. И макар част от нея да не харесваше тази власт, която той имаше, друга част определено харесваше властта му над нея. - Не мога да излъжа,че е приятно да чуя всичко това...глътнах си граматиката и дори не мога да се изразя.
Засмя се тихо и отпи от виното, като повя леко с ръка, след което му се усмихна още повече. Отново изглеждаше като влюбено момиченце, каквато всъщност и беше.

Усмивката му стана самодоволна. Знаеше колко добър е с думите и умееше да ги използва акто оръжия, но очевидно не успя да я замае достатъчмо, за да забрави за останалите си въпроси. Нямаше нищо против да й отговори и знаеше, че това е важно за тяхното разбирателство, но все пак отговора нямаше да й хареса.
- Ще дойда, ако мога.
Това беше най-точния отговор, коойто можеше да й даде. Дори момента да не е удобен, той щеше да отиде при нея, ако нищо не го спираше. Разбира се, това че Ребека не прекарваше голяма част от времето си в Ню Йорк, не означаваше, че въобще не се прибира вкъщи. Всичко беше много специфично и не искаше да дава на Джесика обещания, които не би могъл да изпълни. Мъжкото в него го задължаваше да си държи на думата.
- И можеш да ми пишеш по всяко време, независимо от какво имаш нужда - телефона беше нещо лично, до което други хора нямаха достъп. Тя обаче също заслужаваше личен живот - И можеш да излизаш с когото пожелаеш - не знаеше как това ще бъде прието, но той винаги щеше да й дава свобода - Искам да правим нешата както и когато пожелаем и двамата. Не искам да се чувстваш задължена.

- Да излизам с когото пожелая? - попита леко объркана Джесика. Доста мисли минаха през главата й. Да не бяха в някаква отворена връзка...всъщност те не бяха в никаква връзка, но това бе отделен въпрос. Усмихна се леко и кимна. - Не се чувствам задължена за нищо. Ако не исках да прекарвам време с вас, нямаше да бъда тук довечера.
Изчерви се леко заради мислите, които минаха през главата й и за техния уикенд.
- Не искам и вие да се чувствате задължен...за каквото и да е. Но това, което имаме е важно за мен. - Погледна го в очите след което отново погледна към ръцете им. - Ако кажа...,че искам да прекарам вечерта,днес, с вас?
Дори и да не можеше да прекара цяла вечер с него, искаше поне няколко минути в които да може да се сгуши в него, да усети ръцете му около тялото си, устните му върху своите, аромата му. Разбира се, щеше да се надява на повече,но дори това би я направила щастлива.
- Искам да сте наясно,че...ще желая да прекаравам доста от времето си с вас. Все пак...насаме сме всичко което искаме да бъдем и може да правим..всичко което ни се прави. - тя донякъде цитира едно от правилата му.

Стана му топло от думите й, но и също така се замисли дали наистина може да се справи с това. Да водиш двоен живот си беше изморително и тъй като Аксел нямаше опита, бе приел предизвикателството, без да обмисли сериозно препятствията. Истината е, че се водеше от емоциите си и това не винаги даваше добър резултат. Ето защо сам се вкара в ситуация, в която се налагаше да я разочарова. Отдръона внимателно ръката си, преди да го направи.
- Няма да мога днес - видя как пламъка в очите й огасна и това накара стомаха му да се свие - Но ще подредя нещата възможно най-скоро!
Истина е, че не беше подготвен. Не можеше да я заведе в дома си, дори и да беше сам. Щеше да е шрекалено странно, неетично и неуважително към двете жени в живота му. Нямаше и къде другаде да я заведе. Не му допадаше идеята да нощува в хотел. Имаше нужда да подходи отговорна към нещата и да ги организира. Беше очевидно, че честта се падаше на него и за момент съжали, че не бе съобразил това по-рано. Зачуди се как тя ги вижда.
- Вярваш ли ми?

Усмивката й изчезна,а очите й погаснаха. Усети как сълзи се зъбират в тях за момент,но премигна два пъти за да ги прогони и му се усмихна леко насила и само кимна. Да,беше разочарована.Да, беше и наранена.
Облегна се в стола си и се зачуди какво означава "ще подредя нещата". Надали щеше да зареже жена си,с която сигурно бе от едни поне 10 години, само защото Джесика бе "свежия му въздух",за сега. Защото се съмняваше той да не изпитваше нищо към онази жена.
- Вярвам ти. - изрече Джес, като се опита да контролира гласът си и да не го кара да потрепне, защото шанса това да се случи бе голям, заради емоциите в нея. Опита да се усмихне отново и да бъде истинска усмивка,а не фалшива..,някак не й се получи. - Може би е време да поръчаме основното...не искам да ви задържам твърде дълго.

Погледна я с една любяща усмивка, с каквато гледаш дете. Да, зчуди странно, но имаше много топлина в очите му. Имаше нещо толкова сладко и красиво в драматичния начин, по който реагираше. От сега беше сигурен, че щеше да напише страхотни неща. Самата тя бе прекалено страхотна, за да не го направи.
- Не бързам за никъде! - поправи я настоятелно той.
Наслаждаваше се на вечерта и това, че нямаше да я завършат в леглото, не успяваше да отнеме от светлината на случващото се. Обичаше да говори с Джесика, както за литература, така и за личните неща. Разбираше и нея или поне се опитваше. Имаше много добър спомен за интересите си, след като откри секса и въпреки че го обвързваше с детството си, се чувстваше прекрасно да бъде обект на нейния интерест.