5-то Авеню №115

Хареса му смяната на темата ... макар че можеше ли да я нарече така? Важното е, че този въпрос събуди смеха му и потуши всички негативни емоции, които бе изпитвал до преди малко.
- И си мислиш, че ще можем да свършим някаква работа? - попита я с широка усмивка, която сякаш казваше "Мен ли се опитваш да излъжеш или себе си?".
Не можеше да я отреже твърдо, но наистина не вярваше, че биха работили в интимна обстановка на този етап от взаимоотношенията си. И все пак, след предходния разговор, в който ясно усети, че Джес отстъпи, бе готов да й върне жеста с нещо, за което той можеше да направи компромис. Разбира се, ако не успяваха да се съсредоточат, щяха да редуват понеделниците ту в офиса, ту тук или да измисли някаква друга схема.
Ръцете му плавно изнежиха движенията си, но продължаваше да натиска с палец по стъпалото й. Харесваше му да я масажира.

- Хмм... - можеше да каже много неща. Но имаше чувство,че всичко ще звучи сякаш отново ще иска да го вкарва в леглото. А нямаше това за цел. Затова се опитваше да подбира думите си правилно. Отново размърда пръстчета, харесваше й този начин по който той я докосваше. Тя от своя страна сякаш можеше да прекара часове да гали косата му или раменете му.
- Убедена съм. Все пак ти няма да ни оставиш да се разсейваме толкова много. - глупости. В някои случаи той се разсейваше повече и от нея. Като например това как я бе хванал от вратата и дори нямаше време да я занесе до спалнята, защото трябваше да я има. - Вечерята би била по-приятна, може би дори домашна.
Все пак Джес имаше повече свободно време от него, независимо, че работеше с и за него. Винаги можеше да им приготви нещо, да хапнат както правеха всеки понеделник и да се погушкат. Защото нямаше да има тази възможност с него в кабинета му,овен ако не дойде тук след това.
Замисли се за двете неща които му бе приготвяла до сега. Той определено хареса шоколадовия тарт, но за курабийките не знаеше нищо. И все пак искаше да му сготви още нещо..някога.

Усмихна се без да я поглежда. Сякаш се усмихваше на себе си или пос-коро на мислите в главата си.
- Ще видя какво мога да направя по въпроса.
Отговора беше някак формален, но ако Джесика върнеше лентата една седмица на зад, щеше да си спомни, че бе отговорил нещо подобно и за прекарването на вечерите им заедно. Аксел не обичаше да дава обещания. Нещата често се променяха, изскачаха пречки, които не зависеха от него и какво ли още не. Той държеше на думата си и затова винаги я използваше внимателно, но утешението й можеше да бъде в това, че той имаше личен интерес да я прави щастлива.
- Какво мислиш да ми сготвиш? - попита просто от любопитство, като пръстите му се плъзнаха надоре по краката й и започна да размачква пръсците й.

Джес затвори очи, наслаждавайки се на масажа, който получаваше. Ръцете му бяха топли,силни и приятни. Размекваше я още повече.
- Мога да готвя доста неща. Но...спагети,искам да ти направя вкусни спагети. - отвори очи и го погледна с лека усмивка. До сега все му поръчваше някакви меса със зеленчуци, а той главно пиеше вино. Всъщност виното му щеше да се върже на пастата й. - Домашна паста...как ти звучи? Има ли нещо,което искаш да ти сготвя?
Искаше да се премести в скута му и да обвие ръце около вратът му,да го целуне и да се сгуши. Но при положение,че самата тя бе почти гола пък и леко възбудена ,все още, не бе толкова препоръчително.
- Нека отидем на дивана? - подкани го. Исакше да се отпусне там, да се изтегне и да гледа снега. Обичаше снега, беше толкова нежен и красив.

Спагетите звучаха добре. Можеше да ги направи по много различни начини, но ако изключим любими ястия, Аксел ядеше каквото се сложи пред него. Не беше капризен, стига да е добре сготвено. А доколкото можеше да прецени, Джес нямаше да се бута за нещо, в което не я бива. Беше леко изненадан, че момиче от нейното положение готви, но онзи тарт все още бе в съзнанието и сърцето му.
- Не искаш ли първо да вечеряме? - попита той, тъй като разговора му напомни - Взех суши по пътя насам.
Не искаше да взима нещо топло, което ще изгуби вкуса си, ако решат да вечерят по-късно, но Джес като че ли въобще не се интересуваше от вечерята. Тя искаше нещо съвсем различно и след като настоя, той само кимна и я последва към дивана. Беше малко тясно за двама, особено като единия има неговите размери, заради което той я прегърна по-плътно и зарови лице в бузата й.

Сгуши се в него на дивана и се загледа към прозореца отново. Аромата му и дишането му й действаха успокояващо,както и огъня в камината, макар да не бе истински. Всичко беше идеално. Джес извърна глава нагоре към него и докосна устните му със своите за секунда.
- Наистина ми харесва апартамента. Малък и уютен. Нищо твърде...кичозно и екстравагантно. - сравнение с апартамента в който живееше с родителите си това тук си бе семпло. Но тя вече обичаше мястото. А и гледката бе красива.
- Обичам Сентръл Парк, особено зимата и есента. Обичам всички цветове по дърветата есенно време, но зимата...лампите късно вечер, искрящия сняг. Когато езерото замръзне е изключително красиво...,а ако не замръзне тогава винаги нося нещо за патетата там. Дядо ми обичаше да го прави...той беше.. - замисли се каква дума да използва - Повече човек от народа.

Стоеше мирно и я слушаше. Само ръката му правеше плавни кръгови движения по гърба й. Представяше си как са в парка и е седнал на пейка, а тя стой изправена на няколко метра пред него и хвърля хляб на патиците. Картината в главата му бе красива, но не беше сигурен колко е реална. Имаше толкова много неща, които би искал да направи с нея и осъзнаваше, че те може би нямаше да се случат никога. И все пак, човек не знае какво крие бъдещето за него.
- Реших, че ще ти хареса - отговори й тихо той - Хареса ми, че всичко е в приблизителни нюанси и само дивана е различен и все пак се слива перфектно с всичко друго.
Замисли се дали това не бе някаква метафора на подсъзнанието му. Тази идея дойде чак сега, но изглеждаше много точна. Аксел намираше живота си за приятен и задоволителен, но всичко бе в подобни нюанси. Е ето я нея. Джесика в живота му бе точно като този диван в малкия апартамент. Неочаквано перфектна на място, на което не би трябвало да бъде.
- Толкова си красива - прошепна замислено, обладан от разсъжденията си и постави целувка върху меката й коса.

Комплимента я накара да се изчерви леко и да зароди лице в гърдите му и ги целуна леко. Факта,че бяха космати,хич не я притесняваше, това всъщност му придаваше още по-секси и мъжествено излъчване. А лицето му бе толкова младо,определено не би му дала почти 40 години.
Бе обвила ръчичка около кръста му и просто се гушкаше в него, като също мислеше за този диван и всичко друго наоколо.
- Всичко е...повече от идеално. Удобно диванче,но май малко малко за теб. - подсмихна се и се намести така,че да го гледа. - Харесва ми камината. А ти има къде да държиш виното си. Перфектно е.
Щеше да е съвсем различно изживяване за нея да бъде тук с него по този начин. Все пак тя никога не бе имала връзка, камоли такава. Но нямаше търпение. Беше като...почти да живеят заедно. Почти.
- Не знам дали си спомняш,но живея не далеч от тук. - не знаеше защо го казва,просто поредният случаен факт излязъл от устата й. - Обичам да се разхождам в парка, особено рано сутрин с кучетата.
Все пак те трябваше да се опознаят още малко, ако искаха всичко това да проработи.

- Знам! - отвърна горд от себе си.
За разлика от повечето мъже, Аксел умееше да слуша. Не винаги разбираше, но когато жените говореха на простия общ език, той слушаше. И си спомняше ясно разговора им за кучетата, когато пътуваха към Бостън. Как тя му сподели за сутрешните им разходки. Не случайно бе избрал апартамент, който не бе много далеч и в същото време не прекалено близо до домът й. Така щеше да има достатъчно време да се прибере до вкъщи сутрин, ако иска да ги разходи или има нужда от нещо друго.
Изключително голяма паст от това решение беше взето с мисъл за нея. Стойката за вината бе плюс за него. Веднага привлече погледа му и въпреки, че го бе наел съвсем наскоро, намери време да купи десетина бутилки от любимите си вина, с които запълни празните рафтове.
- Зад виното има бюро - сподели й той - Ако имаш нужда да свършиш някаква работа, докато сме тук.
Харесваше му, че бутилките можеше да се взимат и от другата страна. Виното винаги помагаше на писането му.

Ах тази негова усмивка! Изпращаше електричество по цялото й тяло, искаше й се отново да го целуне, и да не се отдели от него. Усмихна му се в отговор - широко, като влюбена идиотка, както винаги.
- Съобразил си нещата. - усещаше се. Ключът винаги бе в детайлите,а той бе помислил и за най-малките. За нейното удобство,за своето също. И Джес знаеше,че двамата ще искат да прекарват много време тук...не,че някъде другаде щяха да могат да бъдат себе си. И да изразяват чувствата си без да се притесняват.
- Ноо...не съм видяла все още спалнята и банята. - подкачи го. - Все пак ти ме грабна от вратата.
Гризна вратлето му палаво след което бързо се изправи и му подаде ръка за да обиколи апартамента им заедно. Очите й блестяха от щастие и любов.

Беше толкова импулсивна. Превключваше рязко, ставаше още по-бързо и се впускаше в следващото действие, докато той търсеше волята в себе си да стане от дивана. Беше по-лесно, след като тя вече не беше в прегръдките му, но все пак му бе станало изключително удобно. Може би беше и изморен. Рядко имаше възможността дори да помисли над тази възможност. Дали заради мислите, дали естствено, Аксел се прозя широко и се протегна, след като се изправи.
- В моя защита, мислех че ще вечеряме, преди да отидем в спалнята.
Мислеше, че ще го направят и преди да се чукат, но това беше съвсем отделен въпрос. Емоциите надделяха над разума му и нещата се случиха непредвидено. Сега обаче осъзнаваше съвсем ясно, че ако се излегне на леглото, няма да стане повече. Не чувстваше нуждата да заспива веднага, но му харесваше да лежат прегърнати. Топлината и ароматът й го успояваха.
- Сланята е малка - каза той точно докато влизаха - Но ми се струва уютна - обърна вниманието й към гардероба, където вече имаше две ризи и панталон с ръб. Беше ги донесал за работа утре - Нямаме телевизор тук, но не мисля, че ни е нужен.

Огледа малката спалня, беше много по-различна от нейната у дома. Самите размери бяха различни. Но Джес бе влюбена в мястото, колкото бе влюбена в Аксел. Обърна глава към него и леко му се усмихна, като пристъпи по-навътре гледайки с любопитство. Нямаше кой знае какво, нямаше фигурки, разбира се и снимки, само неговите дрехи. А тя самата щеше да се прибира без бельо утре и се надяваше роклята й да бе спасяема.
- Виждам,че си подготвен за утре. - обърна се и към него изцяло и обви ръце около кръста му като леко се отърка в него и се загледа в лицето му. - Изглеждаш изморен..и май леко гладен.
Все пак той бе споменал вечерята поне два пъти макар и да бе суши,а не нещо друго. Но тя самата искаше да види и банята..,а и сигурно щеше да си вземе душ по някое време. Но това легло изглеждаше толкова меко и приятно. Джес се надигна на пръсти и докосна косата му, като отново повдигна краче.
- Има ли вана..?

Наистина беше изморен. Може би храната щеше да му даде сили, но не бе сигурен, че иска точно това. Съвсем различна идея се зароди в съзнанието му.
- Хидромасажна - каза доволно той и се наслади на проблясването в очите й. Очевидно идеята му щеше да й хареса - Какво ще кажеш да я приготвя и да се отпуснем двамата в нея.
Съгласието й бе придружено с много позитивна реакция. Той я остави да оглежда и отиде в банята. Пусна горещата вода и отвори едно шкафче, в което имаше кърпи и тоалетни принадлежности. Откри пяната за вана, а за негова изненада до нея имаше и други изкушения. Пусна водната струя във ваната, която направи пухкава бяла пяна. Посне извади пет свещи и ги пръсна по различни места в банята. Намери сухи листа от лавандула, които ухаеха божествено. Не знаеше дали бяха за водата или просто ароматизатор, но без да се замисля много, поръси гъстата пяна с тях.
- ЩЕ ДОНЕСЕШ ЛИ ВИНОТО, КАТО ИДВАШ НАСАМ? - попита с малко по-висок тон, разглеждайки какво още имаше в този шкаф.