Домът на Джаксън

Свободна..и луда. Той се размърда сякаш го бяха заляли със студена вода и се надигна. Само я видя как изчезва сред тълпата и танцува. Беше на този свят колкото и него...,а това значеше - не особено. Ноа поклати глава, взе бутилката водка от по-рано и отпи от нея, преди да тръгне след червенокоската.
По пътя отново се видя със сладката мажоретка с красивото дупе от по-рано. Тя се завъртя около тялото му веднъж и плъзна ръце по гърдите му. Той й се ухили като идиот, след което продължи напред, препъвайки се - твърде разсеян да гледа мажоретката - и бутайки се в някакъв тип,който дори не го усети.
Заряза водката на една маса и се огледа за огнените коси на Джой. Тя бе обградена от хора и танцуваше..по някакъв си странне нейн арт начин.

Не обърна голямо внимание на факта, че Ноа я последва. Някак си го очакваше и по-скоро щеше да й направи впечатление, ако не беше дошъл. Усети ръката му да докосва нейната и обви леко пръстите си около дланта му. Усмивката й беше невинна и очарователна. Просто беше щастлива в този момент и й отиваше. Тя се завъртя няколко пъти, чувствайки се като балерина до него, след което взе бутилката, отпи голяма глътка и му я върна.
Правеше й впечатление, че е някак дървен в движенията или просто не умееше да се раздава като нея, но не го отбеляза като нещо лошо. Изглеждаше сладък, докато се поклащаше като ... Голямата стъпка. Да, това определени му отиваше много. Хубавото бе, че я оставяше да води, а нея я биваше в това. Въртеше се като пеперуда около него, частично забелязваше другите хора, с които също танцуваше. В някакъв момент осъна, че държеше някой друг, но след пет мигвания вече отново беше до Ноа.
Моментите започваха да се накъсват и не й стана много ясно как стигнаха до терасата, но пък и нямаше голямо значение. Тя го пусна, за да подскочи, защото както вече казахме, беше балерина. В първия момент не й стана ясно, защото Флин се стресна и няколко човека протегнаха ръцете си към нея, но след като водата я погълна в топлата си прегръдка, Джой бегло осъзна, че беше паднала в басейна.
Изплува на повърхността и се огледа. Хората й говореха нещо, но всичко беше толкова слято, а водата беше толкова приятна. Тя просто започна да се смее, без да осъзнава, че телефонът й беше в задния джоб и по-късно щеше да съжалява за това.

Ноа наистина не можеше да танцува. С неговите близо два метра, беше като да накараш една пръчка да се вихри на румба. Можеше да се поклаща и...толкова. Някак си неестествено стърчеше над останалите. Той бе футболист, а не участник в "Денсинг старс" . За жалост тя бе решила да му спеси унижението и колкото и да танцуваше,отново бе тръгнала на някъде си...явно без да го осъзнава.
Пльок.
Джой бе паднала в басейна и се хилеше. Хората бяха изненадани,все пак не бе чак толкова топло за плуване. Но и тя не бе скочила по собствено желание..не изцяло
Флинт се загледа в нея и също се разсмя след което скочи след нея в басейна. Пред очите му играеха светлинки и цветове и заглушено чу още няколко човека да скачат във водата, но той само доплува до Джой и я изпръска с голямо количество вода.
- Ти си лудааа. - надвика той музиката, като просто стоеше на дъното на басейна с крака. Плюсовете и минусите на това да си близо два метра.

По принцип го знаеше, но не можеше да разбере, защо й го казва сега. От всички в басейна тя не беше влязла по собствено желание, но пък и не бързаше да излезе. Даже се потопи цялата, напълни устата си с вода и след като се показа отново отгоре, направи фонтанче. Ноа изглежда се забавляваше на лигавщините й, докато вниманието им не беше привлечено от рязкото спиране на музиката.
Първите няколко секунди хората не се осъзнаха и продължиха да говорят, но след като чуха крясъците, всички рязко замлъкнаха и се обърнаха навърте. Нещо тежко и стъклено се счупи и няколко човека писнаха. После още нещо. Джой осъзнаваше, че познава гласовете, които викаха, но в сегашното й състояние й трябваше време да разбере кой и какво казваше.
- КОПЕЛЕ! ЩЕ ВИ ЗАКОЛЯ И ДВАМАТА!
Сърцето й сякаш спря, когато осъзна, че това беше Даниел. Не знаеше кога прелува басейна, но вече излизаше от него. Избутваше грубо хората от пътя си и въпреки това й се струваше, че се движи прекалено бавно. Имаше чувството, че тук е ужасно топло и задушно. Въздуха не й стигаше.
- ЧУЙ МЕ! - настоя Джаксън с вдигнати ръце.
- НЕ ИСКАМ ДА ТЕ СЛУШАМ!
Най-накрая излезе пред всички и я видя. Дани беше почервеняла от крясъците си, а може би беше от сълзите, които се бяха стекли по цялото й лице и капеха от брадичката й. Покрай Джаксън се виждаха счупени бутилки и нещо, което някога е било голяма кристална ваза. Стъклото зад него беше напукано от удара.
- ИСКАМ ДА УМРЕШ! - продължи през хлипове мъжоретката.
Всички седяха отстрани и зяпаха, някои дори бяха извадили телефоните си и снимха цялата сцена. Даниел държеше парче стъкло или нещо такова и го беше стиснала толкова силно, че под ръката й се събираше локвичка кръв и рязко нарастваше. В подобни моменти Джой беше железна, но дали заради наркотиците, дали защото бе най-добрата й приятелка, дали заради кръвта, тя бе замръзнала на мястото си и не можеше да реагира. Искаше й се да скощи към нея, да я прегърне и да я отнесе от тук, но продължаваше да не помръдва.
- Само се целувахме! - каза малко по-тихо Джаксън, опитвайки се да я успокои.
Зад него бе застанала мъжоретка от другото училище, която сякаш се притесняваше да избяга настрани, защото Даниел ще обърне фокуса си върху нея и ще я развасова.
- НЕ МИ ПУКАААА! ТИ СИ ЕДНО МРЪСНО, ШИБАНО, ГНУСНО, НЕВЯРНО ГОВЕДО! КАК МОЖА ДА МИ ГО ПРОЧИНИШ? - той не отговори следващите три секунди - ОТГОВОРИ МИ!
Беше толкова ядосана, че може би не осъзнаваше колко силно стискаше стъклото. А може би болката в ръката й бе единственото нещо, което я държеше в момента.

Хората се бяха събрали и наблюдаваха разиграваща се сцена. И разбира се снимаха. В днешно време,ако нещо не бе документирано и пуснато на публично достояние в интернет,сякаш не се беше случило.
Джес стоеше до брат си и двамата наблюдаваха в шок гледката. Плачещата и крещяща Дани, държаща парче стъкло и Джаксън,който се оправдаваше като малка кучка Джес се огледа и опита да намери Джой в тълпата. Тя бе там,но стоеше като замръзнала на едно място. Ноа тъкмо бе застанал зад нея,погледните им бяха достатъчно замъглени Джес да осъзнае,че не бяха мислено изцяло тук.
- Трябва да я спрем.. - прошепна тя на брат си и пристъпи леко напред. - Дани...Дани пусни стъклото...
Стараеше се гласът й да бъде нежен и тих, но Дани да може да я чуе. Искаше да привлече вниманието й и да я успокои. Джаксън изглеждаше притеснен, но не защото я е нараил,а че тя може да му направи нещо с това стъкло, което държеше..Джес не можеше да повярва,че той наистина й го беше причинил, да се натиска с друго момиче.
- Хайде..пусни стъклото и да си тръгваме. - тя пристъпи още по-близо до нея. Джой със сигурност би имала друг метод да се справи със ситуацията. И Дани със сигурнсот би я послушала веднага. - Не си струва да се занимаваш с него...

Вместо да реагира адексватно на ситуацията, Джой се почувства залята от вина. Беше решила, че ще потърси по-късно Дани, за да говори с нея, но не го беше направила. Може би, ако го беше сторила, сега нямаше да се намират в тази ситуация. Може би за всичко бе виновна точно тя.
За щастие поне един човек на това парти мислеше адекватно. Джес се опитваше да направи нещо и милият начин, по който подходи към Даниел, накара сърцето на Джой да заттупти отново. Почувства нещо топло по лицето си и тъй като току-що излизаше от басейна, не усещаше как сълзите се стекоха по лицето й, но замъгленият й поглед беше ясен знак. Въпреки това тя стисна зъби, не й беше време да се разпада. Пристъпи към тях и все така тихо заговори.
- Дани, слънчице - знаеше, че ги чува, защото устните й потрепваха, докато й говореха, въпреки че продължаваше да гледа Джаксън - Джес е права! Пусни стъклото и да си ходим.
Даниел ги погледна, ту едната, ту другата и прошепна с влажен поглед.
- Не мога!
Беше болезнено да я гледаш в това състояние. Едно от най-лъчезарните и нежни същества, пречупено от болка.
- Разбира се, че можеш - увериха я момичетата. Джой хвана китката на ръката, с която държеше стъклото - Хайде пусни го!
Дани послушно отвори пръсти. Джаксън като че ли се осъзна и излая нещо, но някой бе достатъчно благоразумен, за да му каже да замълчи. Джес и Джой обгърнаха гърба на мъжоретката с ръце и я поведоха към изхода.

- Просто млъкни и гледай! - изпуфтя Дани и се опита да се съсредоточи.
- Защо не отидем да пием по още едно и не се върнем после? - предложи все пак Джой, но след като чу мъжоретката да набира, вдигна ръце - Добре добре, гледаме, просто дай малко по-бързо!
Джой извъртя очи и потърси някаква утеха в погледа на Джес. Двете седяха прави пред фикуса в един ъгъл на всекидневната и чакаха Даниел да ... Просто я чакаха. Мъжоретката беше клекнала над огромната саксия, но не можеше да се отпусне. Апартамента беше пълен и въпреки, че беше тъмно, въпреки че никой не я беше забелязал, въпреки че приятелките й правеха жива стена, тя просто не можеше да си насили мехура да си свърши работата. А дори не й пукаше, че някой можеше да я види. Да уринираш на публично място не е толкова лесно, колкото звучи.
- Готова ли си? - попита вече нервно Джой.
- Шшшшшт!

Джес не можеше да повярва на случващото се. Замълча и отпи от водката си, след което се загледа настрани, стояща до Джой. Двете просто прикриваха наведената над саксията Дани. Как по дяволите,мажоретката бе решила да ...си свърши работата в саксията. Ума на Джес не го побираше.
- Побързай. - прошепна, но чу просто поредното изшъткване. Може би момичето имаше от още един литър течности, кой знае.
Хората не им обръщаха никакво внимание,никой не ги и поглеждаше,но Джес беше нервна. Бяха дошли на парито на Джаксън ...с каква цел? Да се изпишка Дани във фикуса му? Много умно!
- Дами. - Ноа си проправи път през тълпата с бутилка водка в ръка и четири чашки. - Искате ли?
Джес само му показа чашката си и ,че имаше питие. Не обичаше чиста водка така или иначе.
- Дани... - Ноа изрече гледайки към брюнетката. Тъкмо щеше да я попита как е когато видя как полата й е леко вдигнаха и тя стои над фикуса. Повдигна вежда към Джой,при вида на тази интересна гледка за него. - Гледам си имате занимание...
Това,че беше с по две глави над тях наистина му помагаше да види ситуацията от всичките й части...е почти всичките. Май само фикуса имаше по-добра гледка.

- Сипи ми!
Джой подаде чашата си. Беше пълна поне на половина, но още водка никога не беше лоша идея, а и част от съдържанието на чашата й беше сок. Ноа продължаваше да гледа зад нея, докато й налива и си изпроси забележка.
- Не е учтиво да заспяш!
- Ууууф, МАЙНАТА ТИ! - се дочу от към фикуса - Не мога! Нищо не излиза.
Даниел се изравни с тях, оправяйки полата си. Пуфтеше сърдито, когато хвана бутилката с водка и я дръпна. Не изчака чаша, просто я надигна и изгълта поне петдесетина милилитра на един дъх. Искаше да се налее с течност и да се върне там, пък ако не успееше да се изпикае, винаги можеше да се направи на животно и да повърне вътре. И все пак не й се струваше достатъчно величествено.
- Къде е Джаксън? - попита мъжоретката и започна да се оглежда зад Ноа.
Продължаваше да й досажда, но вече започваше да я хваща и това я надъхваше още повече да му издере очите пред всички. На някво дълбоко подсъзнателно ниво осъзнаваше, че сама се бе изложила пред всички и точно злобата й можеше да я върне в това положение, но в същото време я заслепяваше и просто искаше да разходи токчетата си върху лицето му.

Ти да видиш. Проблем 1 и Проблем 2 бяха решили да направят един общ голям проблем...Ноа премигна объркано и хвана бутилката с водка от Дани,която само надничаше от двете му страни. Беше толкова дребничка пред него. Би се засмял, ако въпроса не звучеше толкова притеснително.
- Дааа...може би не трябва да мислиш за това довечера хмм. - сложи ръце на раменете й и я обърна по посока фикуса. Не му се искае да гледа женски бой - Даниел срещу Джаксън. Приятелят му още се опитваше да си върне мажоретката, а тя бе тотално приключила с него. Видът й го показваше. И със сигурност тя не го търсеше за нищо добро тази вечер.
Джаксън се появи с няколко момчета от отбора , като разговаряше шумно и се усмихваше. Около тях имаше група от момичета.
- Ноа,мой човек! - той му подвикна силно,след което забеляза и Дани. За секунда Джаксън сякаш стана по-блед,но после се приближи към малката им групичка. - Дани,може ли да поговорим...
Джесика се намръщи и скръсти ръце пред гърдите си и погледна към Джой. Ноа наистина имаше нужда от още водка за да става свидетел на тази сцена.

Всеки ден обясняваше колко го мрази, как не го обича вече, как той не заслужава уважението й и какво ли още не, но въпреки това сърцето й се сви, когато видя момичетата около него. Знаеше, че Джаксън е хубав, винаги щеше да има момичета около себе си, но това не я беше притеснявало, докато бяха заедно. Вярваше му. Сега не можеше да види момиче до него, без да си представи как се мляскат и въпреки всичко напоследък, сърцето й все още се гърчеше от болка, докато си представяше тези картини.
Дани стисна юмрук. Джаксън можеше само да се радва, че Ноа бе взел шишето навреме.
- Сега или като дойда да те потърся, докато се отпушваш с езика си гърлото на някоя от тях? - попита озлобено.
Не, скоро нямаше да му прости.
- Просто искам да поговорим - направи й едни тъжни очи и мъжоретката си прехапа устната, за да потисне желанието си да го прегърне.
Предпочиташе да се отдаде на агресията си.
- И на мен ми се иска просто да умреш. Тук и сега - надигна рамене и се усмихна, но нямаше нищо весело в усмивката й - Но още не съм стигнала до кухнята и нямам с какво да те заколя.

- Дани... - Джес докосна ръката на приятелката си,а ръцете на Ноа бяха още около раменете на Даниел. Брюнетката бе огън. Ноа за секунда си помисли,че ако Дани имаше нож, наистина щеше да заколи Джаксън.
- Не смяташ ли да я спреш? - прошепна той на Джой, като все още държеше ръцете си върху мажоретката. Наистина не искаше драми и сцени.
- Дани...не е така. Трябва да поговорим. - очите на Джаксън се преместиха към Ноа и начина по който той беше сложил ръце на раменете на бившата му приятелка. Може би се чудеше от кой отбор Ноа наистина е, Ноа също се питаше.
- Хайде всички да се успокоите или да си го начукате накрая. - той пусна Даниел,сякаш пускаше бойно куче и отстъпи настрани до Джой. Каквото и да ставаше не бе негова грижа,той просто искаше да се забавлява. Да се напуши,надруга,напие или всичко заедно. И да прави секс.
- Започва да ми идва в повече мой човек...дай й време,така няма да стане. - и потупа Джаксън по рамото.

Гневът й не стихна, по-скоро се премести. Джаксън също изглежда като да се ядоса на Ноа, но Даниел го изпревари и не мислеше да отстъпва.
- А ти кога ще спреш да се натягаш на Джой? - беше като малка змия, която се върти около него и го захапва, след което се отдръпва за нова атака - Така няма да стане - нарочно използва неговите думи - Дай й време. Може някой ден да започне да те отчита.
- Прекаляваш! - изскърца прителката й през зъби.
Джаксън също се опита да се намеси. Грешката му бе, че я докосна. И докато нямаше никакъв проблем Ноа да я пипа, когато усети ръката на бившия върху рамото си, мъжоретката подскочи.
- НЕ МЕ ПИПАЙ! КОЕ НЕ Е ЯСНО? НЕ ИСКАМ ДА МЕ ДОКОСВАШ!
Джаксън вдигна ръце и отстъпи назад.
- Защо не си го начукате всичките? - каза вървейки назад, накрая се обърна и си тръгна.
Дани не разбра защо се разплака. Просто в някакъв момент лицето й се натопли и сгря. Обърна се към приятелите си, за да се скрие, но срещна неодобрителния поглед на червенокосата. Трябваше да се извини, знаеше го, но не искаше да го прави. С недоволно изражение ги подмина и потърси място, на което да се съвземе. В кихнята имаше алкохол!

Ноа извъртя очи на всичко това, наистина не му се искаше да слуша драми тази вечер и да се занимава с такива. Тези у дома му стигаха.
- Отивам да намеря онова мое приятелче,идваш ли? - попита той Джой, макар и наистина да му бе станало тъпо след това,което Дани каза. Не беше много далеч от истината...и всичко това нарани егоот му. Нямаше шанс да тръгне след нея и да я успокоява. Просто нямаше такъв шанс.
Джесика ги погледна, извини се и мина между тях, като тръгна след Даниел. Просто смяташе,че няма да е лошо някой да държи едно около на брюнетката в това състояние. Последва я в кухнята и седна на безопастно разстояние, хем да бъде до нея,ако Дани има нужда, хем да не я притеснява. Но не знаеше какво да каже...,а не искаше да си изпроси някой коментар.
Ноа не дочака Джой да отговори,беше му тъпо, и просто се заогледа наоколо за своето дилър другарче.

- Не й обръщай внимание! - опита се да го каже така, сякаш не беше голяма работа, но Ноа изглеждаше наранен. Джой хвана нежно ръката му, за да привлече вниманието му - Погледни ме! - той го направи, но изражението му показваше, че не е много ппредразположен към изпълнение тази вечер - Сигурна съм, че не го мисли. В момента просто я боли заради Джаксън и се е вдетенила. Знаеш, че хората казват тъпи неща, когато ги боли - и да, тук се сещаше и за няколко негови изцепки - Сериозна съм! Не искам да я оправдавам, дължи ти извинение, но не вярвам, че го мисли сериозно.
Всъщност не беше точно така. Джой не вярваше, че приятелката й наистина иска да го нарани, но самата тя разбираше коментара й. Нямаше да му го каже! Веднага щеше да си помисли, че художничката споделя всеобщото мнение, което не беше така. Харесваше й вниманието на Ноа. Караше я да се чувства още "по-голяма" от обичайното. Зареждаше я и това я караше да се чувства особено добре в компанията му.

Беше му трудно да не го мисли, Ноа лесно се засягаше. Особено, когато станеше дума за внимание. Да, искаше вниманието да бъде върху него и беше докачлив на тези теми,малко като Даниел точно в момента. Само дете не беше ревнал.
- Хайде. - Измънка й той,като си проправи път през тълпата, търсейки своето другарче. Намери го край басейна, както винаги. Помаха му и момчето тръгна към тях.
- Ахх,рижавата красавица. Защо дори се мотаеш със загубеняк като Ноа. - подметна приятелски. Двете момчета си дадоха някакъв поздрав. - Искаш ли пак да те накарам да се усмихнеш?
Личеше си,че пича флиртува с Джой,но той правеше това с всички,включително и някои от момчетата наоколо, Ноа извъртя очи и зачака.
От тук можеше да види Джаксън,който говореше с някакво момиче покрай въпросният фикус, който Дани се опита да препикае по-рано. Ноа почти се изсмя.

- Можеш ли? - попита с лека ирония.
Нямаше нищо против да размени някоя друга шегичка с приятелчето на Ноа, но не знаеше дали това няма да го подразни допълнително. Често показваше недоволство, когато тя си позволяваше да говори с други момчета и макар да не искаше да падхранва тази негова несигурност, не искаше точно сега да го дърпа за опашката. Не й харесваше, че единия ден оправдаваше него пред нея, а после обратното. Щеше да е толкова по-лесно, ако се сдобряха.
- Оооо аз съм много по-забавен от този тук - подхвърли дилъра и кимна към Ноа.
- Като гледам и той вече е може да ме забавлява - отвърна тя, визирайки пакетчето с трева в ръката на Ноа. Подобни неща не можеха да се скрият от погледа й - Но ако имам нужда от още, знам къде да те потърся - смигна му и върна вниманието си към футболиста - На къде?

- Където ти кажеш. - спомни си миналият път в който се бяха гушкали на дивана и говорили за крави. Но реши,че няма да е подходящия момент за нещо такова. Затова само се огледа над всички присъстващи. - Да видим дали дружките ти ще искат малко от това. Току виж настроението на Даниел се подобрило.
Нямаше си и на идея дали малката сестричка на Нейт би се престрашила да пробва нещо такова,но щеше да разбере. Честно казано очакваше да откаже и това означава,че щеше да има повече за него и Джой..и ако Даниел решеше да се включи. Той самият би предпочел забавната й и усмихната версия и силно се надяваше напушената такава да не сипе жлъч.
- Не,че умирам от желание да съм около нея,ако ще ме обижда. Но...напоследък си е такава,нали.

Джой усети нуждата да оправдае и зашити приятелката си, но я подтисна. Това не можеше да продължава вечно! Знаеше какво й е и й влизаше в положението, но ако продължаваше така, щеше наистина да се изпокара с хората. Не всеки щеше да й позволи да говори по този начин и не искаше да кара Ноа да я търпи.
- И на мен започна да ми писва - призна си Джой - Не е такава, когато него го няма - и двамата знаеха кого визира - Като излизаме със Зак се държи съвсем нормално, почти както преди. И на братското парти беше много готина. Но в колежа и тук ... Просто се държи различно покрай него - пак започваше да я оправдава - Ох, не! Няма значение, може да се държи и по-нормално, ако иска компанията ни тази вечер - отсече категорично червенокосата - Искаш ли да се скатаем някъде двамата?

Обмисляше варианта с това двамаа да се скатаят,но също така обмисляше и думите й,че Дани не е такава, когато Джаксън не е наоколо.
- Майната му. - измрънка Ноа, като хвана Джой и я затегли към кухнята, преминавайки през хората като танк. Хич не му и пукаше кой бута по пътя си. Не след дълго двамата бяха в кухнята,а той повери ценната торбичка на Джой. Хвана чашата на Даниел от ръцете й и отпи от нея,гаден коктейл, както винаги.
- Ако просто искаш да се изпикаеш във фикуса и да се чупим и реално да си правим кефа, ще го направя вместо теб. - заяви на Даниел. Просто видя как очичките на малката просветнаха и как дружката й Джесика се ококори. Ноа и Даниел тръгнаха към фикуса заедно, където той разкопча панталона си, без да го е грижа дали някой гледа или не.
- Пииичч,кво правииш. - Джаксън се развика, като видя Ноа да уринира в цветето. Ноа го погледна и се обрна към него ,като част от урината изхвърча към панталоните на другият футболист.
- Природни нужди... - подметна, като си приаде самодовлна усмивка, като гледаше намокрените панталони на другия. О,да това със сигурност щеше да предизвика проблем в отбора, но Ноа също не одобряваше някои от подходите на Джаксън.

Очите на Дани бяха пълни с възторг. Ноа никога не бил толкова "голям" колкото в момента и не, въобще не ставаше въпрос за пениса му. Даже щеше да се изненада от себе си по-късно, когато осъзнае, че въобще не погледна натам. Легентите за вълшебния кур на Ноа Флин се носеха сякаш из целия град. И все пак най-безценно беше изражението на Джаксън. Подарък, който трогна мъжоретката дълбоко. Точно в момента й идеше да нацелува капитана.
Другите обаче не споделяха чувствата й. Особено Джаксън. Обладан от гнева си, той скочи към Ноа, без да съобрази, че няколко от съотборниците му седяха до него. Едва замахваше, когато няколко от тях го хванаха, а другите побързаха да препречат пътя му към капитана. Джой се възползва от момента и грабна ръката на Флин. Задърпа го към асансьора, където другите две момичета ги последваха.
Щом вече бяха вътре, Дани се хвърли на врата му. Беше достатъчно якичка, за да се задържи там, че даже му удари и една звучна целувка по бузата. Когато стъпи на земята, го дари с онази огромна своя усмивка, която не всеки заслужаваше в момента.
- Кълна се, това е най-великото нещо, което някой е правил за мен! - беше толкова развълнувана, че говореше супер бързо - Официлано, ти си ми новият най-добър приятел!
- Хеееей! - престорено измърмори Джой, която се усмихваше отстрани.
Не беше впечатлена от постъпката на Ноа, но й стана някак топло да ги види в тази ситуация.