Домът на Джаксън

Седнала на дивана, Джой държеше бирата между колената си и ровеше из телефона си. Самър беше на няколко метра от нея и силната музика се очакваше да я заглуши, но високите тонове на смеха й надделяваха над всичко. Разказвае въодушевено някаква история на хората около нея, небржно облегната в Джаксън. От своя страна той беше извърнал глава в различна посока и говореше с играч от отбора, но ръката му продължаваше да стои териториално на ханша й. Двамата изглеждаха толкова удобно и естествено в тази поза, а приятелите им бяха свикнали с постоянната им нужда да са залепени един за друг ... по-скоро беше нейната нужда.
Апартамента беше препълнен, както на всеки купон тук. Въпреки това, червенокосата ведага забеляза Джесика и се обърна към приятелката си. Самър не спираше да говори за едно от момичетата в часовете си политература. Първоначално не й обърна много внимание, но след като госпожица Лит си науми, че този "необработен диамант" по нейните думи, трябва да бъде част от малкия им кръг на "най-яките мацки" в този колеж, на Билсън не й остана нищо друго, освен да се примири.
- Сам! САМ! - повика я няколко пъти, но не шума пречеше толкова, колкото себеобсебеността й - САМЪР!
Накрая сви една салфетка на топка и я замери. Както се очакваше, Самър подскочи с целия драматизъм на света, сякаш бяха хвърлили табуретка по нея. Всички се обърнаха към Джой, което я накара да извърти очи в знак на досада. Всичко беше забравено в момента, в който кимна към Джесика. Лит отново подскочи, този път за да изрази вълнение.
- Веднага се връщам, бейб - каза на Джаксън, целуна го бързо и изчезна, преди да е осмислил думите й - Хеееееей! - приближи се с широка усмивка към новото момиче, придружавано от Нейт - Някой най-накрая се реши да се включи.

- Имахме леки разногласия. - Нейт се усмихна широко на момичето пред себе си, а Джесика я огледа от глава до пети. Разбира се знаеше коя е тя - Даниел Лит, може би най-популярното момиче в училището. И може би най-красивото. Недалеч от нея стоеше и вярната й другарка Джой,двете бяха като дупе и гащи и рядко човек можеше да ги виде отделно. - На някой не му се идваше...
- В своя защита ще кажа -
- Не те чуваамм. - брат й я целуна по бузата и буквално я бутна в ръцете на Даниел, след което изчезна сред тълпата танцуващи. Очите на Джес се разшириха и тя отстъпи леко настрани,спомняйки си какво бе казал Нейт "Ще бъде забавно,но не ме излагай,бъди дружелюбна"..сякаш тя не беше винаги такава. Просто не бе свикнала на....това. Всичко това.
Отново се огледа и след това се усмихна леко свенливо,но лъчезарно на красавицата.
- Аз съм Джесика.. - и това звучеше супер тъпо в точно този момент. Но как трябваше да започне този разговор...и то с една от кралиците на училището. Това е като да срещнеш кралица Елизабет и да знаеш какво да кажеш...май само поклон бе адекватно решение. - Готино парти...

Смехът й беше рязък и висок.
- Знам, коя си! Нейт ни е разказвал за теб. Хайде, ела да ти намерим нещо за пиене.
Без да чака позволение, хвана Джесика под ръката и я поведе към кухнята. Отделните помещения не бяха отделени с врати, а просто се преминаваше плавно в следващото, но купона беше в разгара си и предвижването беше затруднено.
- Това е първото парти на Джаксън за тази година - започна да й обяснява с гордост в гласа - Той е гаджето ми! - всичко го знаеха, но Дани обичаше да го казва - Има няколко много важни купона през годината и е време да наваксаш, защото миналата не те видях на нито един.
Въпреки, че се намираха в кухнята, настроението ги следваще. Група хора играеше нещо на трапезната маса и около тях се бяха скупчили и зрители. Двойка ученици се натискаха облегнати на хладилника, а плота беше отрупан с всякакви видове алхохол. Дани взе две пластмасови чаши и огледа бутилките.
- Скини Битч? - погледна я за момент, сякаш щеше да й даде възможност да отговори, но това не се случи - Ще ти хареса! - и започна да приготвя един за себе си и един за новата си приятелка - Нейт каза, че нямаш гадже, но не мога да разчитам на думата на брат ти. Е?

"Скини каквооо..." си помисли и въздъхна дълбоко, но въздишката й се изгуби сред виковете на хората и музиката. Чувстваше се толкова не на място тук, а можеше да си бъде у дома и да прави неща които й харесват, но не... "Трябва да се социализираш". Тя се социализираше,просто не по този начин и не с този тип хора.
- Не...нямам гадже. - усмихна се леко на Дани. Която изглеждаше доста щастлива да има приятел. И горда. Сякаш бе голямо постижение. А всъщност може би беше, имайки се предвид липсата на любовен живот у Джесика. - Какво всъщност представлява този коктейл..какво има вътре?
Опита да се да говори по-високо за да може да я чуе другото момиче, тъй като музиката бе доста силна и хората също. Особено тези на масата в съседното помещение, които тъкмо бяха започнали да пляскат на нещо си свързано с играта.
-Хубава рокля. - отбеляза Джесика, като се чудеше какъв разговор да завърже. Не искаше да изглежда груба,все пак тя не бе такава. Просто бе...свита и срамежлива.

- Благодаря! - Даниел беше ненаситна на комплименти - Това е водка, лимонов фреш, сода и захарен сироп. Изглеждаш ми като човек, който не пие много, така че коктейла ще ти е по-приятен от чист алкохол. Само внимавай, защото свежия вкус подлъгва - обърна се с двете вече пълни чаши и по даде едната - Наздраве!
Самата Дани обичаше да пие, но отдавна бе свикнала на бурен живот и купони. Джой беше друга работа. На нея сякаш не й се налагаше да свиква. Можеше да бъде изключително пиана и какво ли още не, но само най-близките й причтели щяха да забележат сигналите. Джесика от друга страна приличаше на уръдие, което още не беше избухвало. Ако не беше толкова заинтересована от нея, Дани най-вероятно щеше да я подтикне до лимитите й просто от любопитство. Тук обаче имаше план.
- Тази година имам Литература с теб - подхвърли небрежно - Бях започнала при проф Колин, но излезе в майчинство и жената, която я замества е пълен ужас. Едва успях да прочета ецна от книгите й до край. Чувала ли си за "Орисаната" - наклони леко лице към пода и направи гримаса, сякаш ще повърне - Пиарсън е огромно подобрение.

Пое чашата с подозрение. Опита й с алкохола се ограничаваше до вино, шампанско и сайдер...водката беше съвсем друга категория. Но все пак отпи,макар и предпазливо.
Течността изгори гърлото й въпреки вкуса на лимон и въпросния захарен сироп. Тя се изкашля и премигна...е явно за всичко си имаше първи път,все пак.
- О,да...Професор Пиарсън е... - тя въздъхна шумно,чудейки се с каква нормална дума да го опише,без да прозвучи сякаш искаше да му седне в скута и... Не,не. Не трябваше дори да си мисли за такива неща. - Той е невероятен преподавател. Наистина му е интересно това което преподава,а и го е грижа за учениците...предполагам съм имала късмета да съм при него от самото начало.
Подсмихна се и отпи отново от коктейла.
- Строг е, изисква се здраво учене,ако искаш добра оценка,но в същото време знае как да направи часовете си интересни. Понякога ни пуска филми,друг път ни води на театър или литературо четене... - Джесика замълча,осъзнавайки,че говори твърде много за училище,а това все пак бе парти. Но не очакваше от момиче като Даниел да се инересува от учене. - Права си,че това нещо ....подлъгва...някак си вкусно е.

Дани клатеше одобрително глава през цялото време.
- Чувала съм много готини неща за него. Пратих му сбор от мои разкази в началото на годината, но все още не ми е върнал обратна връзка - не изглеждаше притеснена за евентуалното му мнение, а по-скоро нетърпелива за нови насоки и различна професионална грледна точка - Но и двете знаем, че това е само едната причина да има такъв наплив при него.
Двете се спогледаха мълчаливо за секунда, след каето Даниел избухна в смях. Основната сила на потока ученции към него се дължеше на покъртителния му външен вид. Никой не отричаше опрофесионалните му умения и като писател, и като преподавател, но тийнейджърските приоритети са различно подредени. Лит отпи от коктейла. Водката не й се струваше чак толкова, че да заслужи намръщеното изражение на Джесика, но реши да си запази коментара за себе си. За сега все още не се беше отпуснала достатъчно, че да позволи на всяка мисъл да изскача от устата й.
- Ела. Искам да те запозная с Джой.

Тя примигна на думите й за разказите и за " не само едната причина",поради която имаше толкова желаещи за Пиарсън...е тя напълно ги разбираше. Но и също така знаеше,че той е женен и здраво стъпил на земята мъж...невероятно секси,красив и умен женен,здраво стъпил на земята мъж.
- Нямам търпение. - и просто тръгна след Дани. Все пак трябваше да угоди и на брат си и да бъде мила. Той й спомена,че ще я запознае с приятелите си, но...но тя не очакваше точно това. - Не искам да звуча груба, но...защо си толкова мила с мен?
Тя попита Дани, като се опитваше да звучи мило и дори леко се усмихна Не,че момичето бе грубо...просто бе...диво. А Джой беше още по-дива. Част от Джесика дори се страхуваше да се срещне с нея...не че Джой щеше да я изяде ил нещо такова.
Джесика забеляза брат си с компанията на Джой и един куп други футболисти сред които другарчетата му Ноа и домакинът на партито Джаксън.
- Забавляваш ли се вече? - подметна той със самодоволна усмивка и бира в ръка.

Въпросът й я подразни, затова реши да не гоговаря на него. Тя просто си беше мила!
- Разбира се! - отговори вместо нея Дани. С времето щеше да разбере, че момичеето имаше лошия навик да се меси в абсолютно всичко - Аз озарявам всеки!
Джаксън кимна в знак на съгласие и протегна ръката си към нея, а щом я получи, а придъпа към себе си. Целувката беше толкова продължителна, че Джой се отказа да чака и сама провокира разговора. Прибра телефона вв джоба си и й кимна небрежно.
- Джой - това й се виждаше достатъчно за въведение - Дани ми е разказвала за теб - и добави с доста по-висок тон - В редките моменти, в които устата й е свободна.
Даниел се осъзна и приключи целувката с небрежен кикот.
- Да, да. Това е Джой, втората ми специалност е изкусво, което карам с нея, а тя има Психология в допълнение - Джой обаче не реагира по някакъв активен начин, все още седеше и я гледаше - Това е най-готиното гадже на света - Добави Дани, гледайки право в очите на Джаксън, сякаш въобще не говореше на нея. Момчето поне я беше погледнало - Това тук е Ноа, капитан на отбора по футбол вече втора година - тези думи бяха поднесени умишлено префърцунени и не пропусна да добави - Внимавай! Разбива сърца.
Джаксън се подсмихна и веднага привлече погледа на Дани. Тя му смигна и продължи.
- Това е Трой, също спортст. Той ...

Подсмихна се на коментара за устата на Дани,но се опита да сдържи усмивката си и отпи от коктейла си. Помаха на представените момчета и Джой, но шанса да запомни имената им бе малък. А и не е като да си станат дружки и утре да ги среща в училище и да трябва да ползва тези имена. Някои от тези момчета всъщност дори не й обрънаха внимание, като паример капитана на футболния отбор. Него го бе виждала с Нейт няколко пъти,но толкова. Не се интересуваше от приятелите на брат си,както и той не се интересуваше от нейните.
- Хайде,сядай! - някой просто я дръпна да сетне тя се озова между двама футболисти.
- Хей,хей! Полека,все пак е малката ми сестричка. - Нейт се засмя и си взе още една бира - Нооо имайки предвид кои ще са новите ти най-добри приятели...май ще трябва да свиквам.
-Новите ...какво... - тя погледна към Джой, която изглеждаше скептична към всичко това, а после към Дани,която си се гушкаше с гаджето. - Ъхъ...
- Не бъди срамежлива. - Трой й бутна бира в ръката,въпреки че Джесика вече имаше коктейл.
В този момент капитана на футболния отбор се настани до Джой със самодоволна усмивка,отпивайки от бирата си.
- Ако продължиш да се мръщия ще ти излязат бръчки. - заяви й той. За Джесика това определено не беше добър начин да започнеш разговор с момиче, но тя май беше свикнала на такива..идиоти. Джесика леко се усмихна на това отново,а тогава една дългокрака мадама се лепна за брат й,бюста й доволно се полюшваше и с това тънко кръстче си бе чудно как се крепи...и беше по бански!? По дяволите не измръзваха ли тези хора?
Започваше да става пренаселено за нейният вкус,но бе така тясно притисната межу двамата футболисти,че не можеше да мръдне,а определено би избягала от тук.

От всички най-много се мръщеше Дани. Още докато Ноа се приближаваше към момичето, тя беше усетила на къде ще тръгнат нещата и инстинктивно направи крачка към тях, но Джаксън я издърпа обратно в прегръдките си. Имаше достатъчно опит с нея, за да знае, че трябва да я държи здраво.
- Остави ги да се забавляват - предложи той закачливо, но момичето му не беше в такова настрение. Доста рязко се променяха.
- Тя не е за него! - отсече категорично Даниел, без да понижава тона си.
Обърна се към тях и можеше да се закълне, че Ноа й се присмиваше. За секунда гледаше право към нея и усмивката му беше онази закачливо-подигравателната. Да, нямаше значение какво й казваше Джой, той имаше моменти, в които правеше нещата само за да я дразни! Беше напълно сигурна и никой не можеше да я убеди в противното. Не че не го харесваше ... Не, сериозно! Те бяха приятели и даже понякога й харесваше да се дразнят, но не веднъж бе заявявала, че не желае да сваля готините й приятелки. Винаги омазваше нещата и после Дани се чувстваше длъжна да ги изгони от вътришния им кръг, защото ставаше неловко. А даже нямаше и да споменава 'парцалите", с които се забиваше през останалото време.
Животът й щеше да е идеален, ако Ноа просто спреше да прави секс! Тази мисъл беше толкова нелепа, че Даниел се разсмя бурно и изненадващо за всички. Пожърза да прикрие този изблик, но само Джаксън го забеляза, защото всички се смееха и надъхваха Джой.
- В такъв случай, Анти-Ноа крем ще направи чудеса с кожата ми - беше подхвърлила все така небрежно, сякаш поръчкваше пица по телефона.

- Мога да ти кажа,че със сигурност малко "Ноа" крем ще се отрази добре на кожата ти. - Каза футболистчето на Джой с още по-широка усмивка. Джесика почти се задави с коктейла си когато чу това,а няколко момчета се разсмяха наоколо. - Няма недоволни Джой...просто кажи вълшебната думичка.
Ноа сякаш игнорираше всички останали и просто се приближаваше все по-близо и по-близо до Джой, която изглеждаше сякаш щеше да му извие вратът или да го метне през близкият парапет. Но футболиста явно обичаше риска. Защото в момента се намираше точно до ухото й, като й прошепна нещо. Джесика не успя обаче да чуе какво,но сякаш бе единствената,която се опитваше да не ги зяпа, тъй като другите правеха точно това.
- Аз ще..ъм..отида ...да... - тя измрънка не,че някой я слушаше и бързо се изправи като опита да се измъкне от групичката.

Когато се бе приближил до Джой, Ноа огледа тялото й. Тя бе огън,а той бе разгонен...и искаше точно нея. Е донякъде го бяха подкачили,че няма шанс с Джой Билсън, той обаче не мислеше по този начин. А и тя наистина бе перфектна - имаше хубаво тяло, беше умна и на всичкото отгоре червенокоса. Естествено.
- От тук мога да видя настръхналите ти зърна. - беше това,което Ноа бе прошепнал в ухото й, след което отпи от бирата си и повдигна вежда,сякаш я канеше да се качи на влакчето му довечера.

Джой не бягаше от битка, дори и да губеше. Просто не можеше да си го причини. Знаеше, че сама му предостави възможността с коментара си преди малко, но все още вярваше, че може да излезе победител. Замисли се за вълшебните думички, които й идваха на ум всеки път, щом Флинт започнеше да я сваля. Беше готин като човек, но абсолютен играч като мъж и това бе едновременно любимото и най-умразното в един мъж според Билсън. Шоуто обаче трябваше да продължи.
Тя обхвана нежно брадичката му с дългите си прсти, извърне са така, че нейните устни да се пред ухото му и толкова тихо прошепна вълшебните думички, че за да я чуе, устните й го докосваха на всяка сричка.
- Да ... го ... духаш!
Постави една много нежна и любяща усмивка на бузата му, усещайки как покажата се опъва под устните й. Да, нямаше нищо изненадващо в това, че се усмихваше, но се надяваше поне малко да разбира колко категорична е в отказа си. Нямаше нужда да го прави публичен, другите даже избухнаха възторжено, защото отстрани можеше да изглежда така, сякаш е спечелил. Само Дани продължаваше да се криви, но вече се бе ограничила само с физиономии, без вербални възражения.
Джой се изправи и тръгна към кухнята. Още една бира щеше да й дойде добре.

Ноа се постара  самодоволната усмивка да не изчезне от лицето му, докато слушаше думите й. О,определено имаше какво да й каже...как тя щеше да бъде тази която ще го духа и то съвсем скоро,но просто замълча и продължи да се усмихва.
Джесика само чакаше някой друг да стане и да се отцепи от групата и направи същото, като тръгна след Джон, тъй като не познаваше никого другиго тук. А хората там я задушаваха. Бе сигурна,че Дани щеше да се появи възможно най-бързо също,ако гаджето й решеше да свали ръце то тънкото й кръстче.
- Хей...всичко наред ли е? - Попита тя Джой, когато двете бяха в кухнята, където бе по-тихо и празно този път. Не че й бе работа да се меси в тези неща,но...нали трябваше да се прави на социална и да завързва приятелства. - Не знам как не го заля с нещо...малко е досаден.

- Ноа? - Джой се засмя. Да, това беше първата отчетлива емоция, която излезе от нея - Той е натегач. Само ще го стимулирам още повече - избута двойката, която все още се натискаше на хладилника, а те просто се преместиха на съседната стена, без да отплепят устните си един от друг. Билсън си взе една ледена бира, извади запалка от задния джоб на дънките си и я отвори с нея - Ще му мине мерака за мен, ще свали нещо друго тази вечер, а след няколко дена пак ще му дойде музата и ще започне да ми се натяга. Обичайната петък вечер.
Както се очакваше, не беше минала и минута, когато Дани влезе в кухнята. Докъте вървеше към тях изпи всичко, което беше останало в пластмасовата й чаша и я хвърли в мивката като професионален баскетболист. Обичаше да хвърля всякакви неща в точни места, най-вече хартийки в кошчета за боклук, химикалки в чаши и какво ли още не. Джой се беше зарибила несъзнаетолно и на моменти го обръщаха на игра, но Дани беше просто пристрастена и не осъзнаваше колко често го прави.
- Ако си хванеш гадже, ще спре да го прави - отбеляза с укор Даниел, сякаш Джой беше виновна за всичко, което Ноа правеше.
- Да, точно това ще е причината да си хвана гадже! - отвърна с коен сарказъм червенокосата - Цял живот съм се пазила, за да срещна правилния натегач, заради който да се обвържа ... за не ме сваля.
- Кажи й, че съм права! - нареди Дани на Джесика, без дори да я поглежда. Беше абсолютно сигурна, че ще я подкрепи.

Джесика местеше поглед ту към едната,ту към другата. Беше като мач, подмятаха си реплики и сякаш почти си четяха мислите.
- Ммм.. - някак се изненада,че мнението й беше важно в случая. - Ти би ли си хванала гадже само за да не ти досажда някой като Ноа?
Попита Дани и леко се усмихна като също приключи коктейла си и хвърли чашката и отвори кенчето с бира, което й бе дадено по-рано.
- В случая...не си права. Защото Ноа не си струва да се хване с първият срещнат глупак,нооо....нека сме честни. Ти си Джойс Билсън,всяко момче в училището,а и сигурно извън него би убило да излезе на среща с теб. Но,ако не си хванеш някой сериозен,това само ще подразни Ноа...и ще го стимулира да те желае още и още...докато междувременно си задоволява...нуждите ..наоколо.
Усети,че това е първият път в който говори толкова много тази вечер. Но Дани поиска мнението й...и надали бе очарована,че Джес не се съгласи с нея.

За пръв път тази вечер Джой беше впечатлена. Не очакваше толкова много думи да излязат от устата на срамежливото момиче, особено пък толкова добри. Въпреки, че не беше съгласна с нея, й хареса факта, че изрази някакво мнение и то не беше съотразено с очакванията на другите, а със собствените й виждания. Добре, щеше да й даде някакъв шанс. Можеше да се окаже, че не е толкова залупена, колкото изглежда, а и макар да й беше трудно да го приеме, Дани имаше усет към тези неща. Просто Билсън не вярваше в глупости като шесто чувство и тн.
- Трябва да научиш някоя друга мръсна дума и си готова - закачи се тя, а Даниел се изкикоти, защото разбра какво имаше предвид - Но нека е ясно. Не дейтвам! - Джой беше категорична за това и нямаше да направи изключения за мъж, който много искаше, още повече пък за такъв, който не иска - Даже бих чукала Ноа, ако не го правеше на такъв голям въпрос пред всички.
- Аз си мисля ... - подхвана Дани, която отново беше готова да натърти мнението си, но Джой не й даде възможност.
- Ти си мислеше, че ако стана гадже с Ноа, ще сме всяка вечер на двойни срещи - в гласът й имаше укор - После си мислеше, че ако стана гадже с Трой ...
- Добре, добре - вдигна отбранително ръце - Просто си мисля, че ще е яко, ако има друга двойка, с която сме много близки и ...
Джой и Джесика се спогледаха. Изглежда сякаш една и съща мисъл мина през главата им, затова червенокосата оформи дума с устни, без да й дава звук.
"Внимавай"

- Ооо не, забрави Даниел! - Джесика изрече бързо преди брюнетката да е казала каквото и да е. Дори тя можеше да го прочете в погледа й,а самият факт,че Джой изрече "Внимавай"  бе красноречив. Нямаше да й позволи да я сватоса с някоя камара мусколи без мозък от футболния отвор, стигаше й,че се събираха в апартамента им понякога и крещяха и оставяха след себе си хаос,като от ураган.
- Ще съм тийм Джой и ще каза,че също не излизам по срещи...чукам,или каквото и да е. - Отпи от бирата си и повдигна рамене. Да, не излизаше по срещи, май нямаше момче което наистина да я бе впечатлило в училището. Но пък имаше мъж...секси, женен мъж. Мамка му!
Усети как лека руменина се появи на бузите й когато си помисли за него затова си повя с ръка.
- Климатика работи ли...малко е топло тук. - опита се да се оправдае, но нещо такова надали щеше да мине пред двете. Всъщност Джесика някак си ги харесваше,имаше нещо инересно в тях...или поне в това да общува с тях. Но нямаше какво да се лъже, в момента бяха мили с нея заради брат й, утре нямаше и да я помнят коя е.

-Уоу уоу! - възраза Джой и сбръчка сериозно лицето си - Казах, че не действам, не че съм въздържател - Дани закима енергично глава в знак на съгласие - Лишаването е от секс е физически, психически и емоционално нездравословно! Ако не правя секс поне три пъти седмично, ще се отчаям достатъчно, за да пусна на Ноа.
Тук беше момента, в който Даниел трябва да се засмее, но типично за нея отбърна разговора към себе си.
- С Джаксън имаме система - приближи се по-близо и за първи път тази вечер си снижи гласа, до степен да не крещи - Но това си е между нас! - погледна я сериозно - Всеки път като правим секс си отбелязваме по една чертичка и на края на седмицата трябва да имаме поне една къщичка. Това са шест чертички.
Джой едва не ги окъпа с бирата си. Смеха прихна в нея не толкова от историята, защото я бе чувала хиляда пъти, колкото от погледа на Джесика. За щастие успя да задържи глътката си и после дори отпи още една, за да се успокои.
- Няма значение дали ще строиш къщи или ще се забавляваш от време на време - опита се да върне сериозността на разговора - Важното е да правиш това, което искаш.
И да, говореше за причината да й стане топло. Беше го забелязала, но знаеше, че Дани ще рови много, затова реши да не го изкарва наяве вместо Джесика. Беше си нейна работа, а Джой не обичаше да се бърка в чуждите неща, точно толкова колкото я дразнеше, когато някой се бъркаше в нейните.

Очите на Джесика бяха широко отворени докато слушаше системата за къщичката или графика на Джой за седмицата. Тези момичета хич не си губеха времето. Е,тя самата нямаше смисъл да казва, че не строеше къщички.
Двете момичета явно си бяха доста близки,това просто си личеше в начина по който общуват една с друга. Шегите които си подмятат и как дори си допълват изреченията.
Сигурно бяха минали часове в които Дани говореше за гаджето си,започнеше ли и не можеше да спре..и въпросните къщички и други пикантни истории. Очевидно бе,че тя бе по-разговорливата. И така минаха няколко часа в женски приказки,в които Джесика реално не каза много тъй като нямаше голям опит по тези теми,но изразяваше някакво мнение.
- Хайде малката,време е да те прибирам. - Нейт се появи от някъде и се облегна на дивана.
- Нима имам вечер час? - повдигна вежда тя към брат си.
- Сама каза,че не искаш да идваш...,а сега не мога да те откъсна от тези двете. - той звучеше развеселено. - По-скоро някои хора наоколо си имат други планове,ако ме разбираш.
Джесика извъртя очи,но появилият се Джаксън,който награби гаджето си със страстни целувки говореше достатъчно, нямаше повече работа тук довечера.
- До утре..предполагам. - онова свито момиче от по-рано вечерта отново се бе появило и тя побърза да се омете от стаята.

Дани и Джаксън вече не очакваха достатъчно активно в разгоовора. Беше станало късно и макар купона да продължаваше, вече бе в много по-малки размери и хората се бяха разделили на по-интимни групички. Бяха спряло да крещят толкова много, но удоволствието със сигурност се беше задълбочило.
- Чао - подвикна Даниел, въртейки се в ръцете не гаджето си.
Джой само им кимна, но това беше достатъчно от нейна страна. По всичко си личеше, че е харесала Джесика и вярваше, че тя също го е разбрала.

Ноа взе бутилакта от Джой и я пресуши, след което я остави на мястото й. Нейт не изглеждаше да има нещо против,все пак скоро щяха да са в домът на Джаксън.
- Някой е в добро настроение...или вече изпи твърде много водка? - подметна Ноа на Джой. Двамата си имаха някаква игра и това се усещаше от разстояние. Може би дори имаше някакво привличане, футболистчето я искаше и това бе очевидно. Но какво искаше Джой,беше мистерия.
Ноа навлезе в подземния паркинг и паркира,след което отвори вратата на червенокоската.
- Трябва ли да те крепя до горе или все още знаеш как да вървиш? - попита я като тялото му леко я притисна към колата, а той облиза устни и погледна надолу към това което беше облякла. Както винаги секси. И с вкус. Обичаше такива жени.
- Знаете,че горе има стаи нали? - отново ги подрази Нейт,като задърпа малката си сестричка към асансьора за да не става свидетел на каквото онези двамата смятаха да правят. - Забавлявай се Джес.
-Ъммхм. - съгласи се тя, но все още не бе сигурна какво точно трябваше да прави, освен да гушка някоя часа с алкохол и да се смее на техните шеги.

Наложи й се да върне старата Джой. Не защото искаше, а защото се налагаше, погледа й се избистри бързо, все пак не бе изпила чак толкова водка, може би към три големи, което не беше достатъчно за нея, че да се отреже. Беше едро момиче и тялото й се справяше много добре с всякакви отрови.
- Подадох ти пръстче, а ти ще ми отхапеш ръката - намекна му тя, но футболиста или не разбра или се направи на ударен. Сложи ръка на гърдите му и го спря - Ноа, искам да се забавлявам тази вечер. Не му придавай прекалено голямо значение - наистина понякога се държеше като Дани, но не искаше да го дразни, а да му помогне да разбере - Преди всичко, искам да сме приятели. Окей?
Притесняваше се, че казвайки "преди всичко" можеше да му даде грешна идея. Така де, тя нямаше да е съвсем грешна. Джой го харесваше като мъж, беше много привлекателн. Глупости, беше покъртително секси и тя знаеше със сигурност, че биха се чукали като животни, но не понасяше начина, по който той се бе обсебил от идеята. Наистина искаше да са приятели, защото го харесваше като човек. Всичко останало беше въпрос на настроение, но той трябваше да е забелязал, че дори и в свалките си с други хора, не обича толкова брутално навлизане в личното й пространство.

Ноа облиза устна и отсъпи крачка назад. Не го приемаше като загуба, а стратегия. Самодоволната му чаровна усмивка си остана на лицето му и той кимна.
- И все пак се сещам за няколко неща, които биха били забавни..дори за приятели. - о,със сигурност би докоснал вратът й с устни,ако бе още по-близо до нея,но вече бе отстъпил втора крачка назад. Той също искаше да се забавлява довечера,а и искаше хубав секс. Щеше да го получи..,ако не от нея, то от някоя друга красавица.
- Хайде,принцесо. - изрече той, вървейки към асансьора, който Нейт задържаше. Джесика през това време си гледаше в телефона и не им обръщаше много внимание. Не смяташе,че е нейна работа да си пъха носа - твърде много - в това което става между Джой и Ноа...определено с вижданията на Джой за връзките.
След като се качиха в асансьора не отне и минута докато вратите се отвориха на последният етаж, където вече бе пълно с хора, с чаши в ръце, танцуващи в ритъма на музиката.
- Приятно изкарване,дами. - Нейт лепна целувка на сестра си по бузата, смигна на Джой и се насочи към група момичета,Ноа не каза нищо и също се изниза на лов.
- Мъже... - промърмори Джес.