Домът на Джаксън

Стори й се, че това бе проява на недоволство, но реши да не прибързва с изводите. Искаше нещата с Ноа да се добре и за момента изглеждаха така, затова само поклати недоволно глава, съгласявайки се с коментара на Джес и я подкани към кухнята. Беше шокирана, когато видя Дани и Джаксън там. Те не тръгнаха ли след тях? Да не би баща му да му беше купил телепорт за новата учебна година?
- Уууууу! - извика все още заредена от победата Даниел и скочи високо в мажоретната си униформа - Кои са най-яките мацки в Ню Йорк?
- Ниеееее! - каза Джой с престорено кифленски глас, който беше голяма рядкост за нея.
- Няма спор! - намеси се Зак.
Въпреки, че беше грач от падналия отбор, усмивката беше на лицето му. До него се виждаше още една футболна тениска и две мажоретни униформи на чужд колеж. Джаксън имаше доста "приятели" и беше хубаво да видиш малко свежа кръв. Но още по-хубаво беше това, което последва.
- Джой - подхавана Джаксън, като се намести между нея и Джес и сложи ръце не раменете им - Ти си човек, който обича забавленията?
- Това въпрос ли трябва да е? - подкани го тя да изплюе камъчето.
- Искам да те запозная с една приятелка - добави момчето, а останалите се подсмихнаха под мустак. Той бръкна в джоба си и извади пликче със сини хапове - Джой, Моли. Моли, Джой.
Усмивката на червенокосата се разшири и очите й пресветнаха.

Джесика погледна новите лица, които се бяха присъединили към групичката им,но после вниманието й бе привлечено от Джаксън и неговото...предложение. Тя повдигна вежда, не бе идиот и знаеше какво се намира в пликчето. И нямаше намерение да се докосва до каквито и да е наркотици. Независимо "колко добре щяха да я накарат да се почувства". Тя си беше наред така. Но очичките на Джой светеха,тя сякаш нямаше търпение за точно това.
- Ще пропусна това запознанство. - Джес му се усмихна и просто се мръдна до Дани. - Ще ми направиш ли от твоя коктейл..като миналия път?
- Е Джой-Джой, повече за теб, след като малката не иска. - не,че щеше да й ги даде всичките, но не се съмняваше във Джой, и това нямаше да й се опре.
- Къде са Нейт и Ноа? - попита онова момче Трой..или беше Трей...както и да му беше името. Беше се облегнал с бира в ръка на един кухненски шкаф.
- На лов. - думите изскочиха от устата на Джесика преди дори да ги помисли. Тя прехапа устна и повдигна рамене. - Така си е...

Джой погледна към Джес с някаква гордост, каквато не бе разбрала, че е развила. Харесваше й колко свободно започваше да се чувства сред тях и да говори езика им. Само преди седмица се бяха запознали и компанията им вече започваше да й влияе. Според нея я освежаваше и не беше нужно да прави същите неща като тях, за да са едно цяло. Достатъчно бе да носи добро настроение и да е верен приятел.
- Днес съм на Пина Колада - каза Дани и й подаде чашата си, за да може да я пробва - Бял ром, кокосов ликьор и сок от ананас.
Това беше доста по-нежно питие, но тъй като Джаксън я беше навил в колата да вземе моли тази вечер, Даниел не искаше да прекалява с алкохола. Видя въпроса в очите на Джес и я увери, че вътре няма никакви наркотици. Никой от тяхната компания не би аправил подобно нещо, със сигурност не и момичетата.
Докато я чакаше да пробва коктейла, Джаксън отвори пликчето и изипа половината хапове в ръката си, които бяха около десетина. Без да подканва никой, всеки направи крачка към него и си взе по един. Развъртяха си разни бири и чаши, след което всеки се отправи към плота, за да си налее нещо за пиене.
- Харесва ли ти или искаш Скини битч? - попита Дани.
- Аз искам Скини Битч - намеси се Джой.

"Ти да видиш" - помисли си Джес, гледайки как жадно хората около нея разграбиха хапчетата. Бяха като лъвове хванали плячка. Част от нея се изненада, друга пък го очакваше.
Отпи от коктейла на Дани и се смръщи.
- Това е ...твърде сладникаво. И аз ще искам Скини Битч. - върна коктейла на Дани и седна на един от кухненските плотове, тъй като нямаше какво друго да прави. Извади телефона си и започна да си ръчка нещо, като типичен нърд, който се цепи от колектива.
Телефонът й изчезна от ръцете й, пред нея стоеше Ноа и залати глава.
- Не разваляй купона,дребен. - заяви той и размаха телефона над чаша с водка.
- Само да си посмял! - очите на Джесика се разшириха. - Джой,контролирай кучето си!
- Оо...тя може само да си мечтае да ми сложи каишка. - засмя се той и изпи бирата си и хвърли чашата в близкия кош. - Ооо Джой,очите ти блестят..мога да позная защо.
- Ще ми върнеш ли телефона Ноа? - зачака тя с протегната ръка.

Джой си представи Ноа с нашийник и съвсем не й стана смешно. Самата мисъл я възбуди, а молито дори не я беше ударило още. За сметка на това усещаше, че и друго куче я следеше тази вечер. Не познаваше Зак, но очевидно той познаваше нея. Знаеше, че е хубава, но не чак толкова, че да не сваля очите си от нея. Джаксън му беше казал нещо, а може би бе някой друг от футболистите, но това не я притесняваше. Даже й харесваше вниманието му, разбира се не чак толкова, колкото това на Флин.
- Тук, Ноа! - каза тя настоятелно и посочи към земята до себе си - Тук, момче!
Всички се засмяха, а Джой погали леко гърдите му и се обърна към Дани, за да види защо коктейла й се бавеше още. Джес трябваше да се научи да се справя с Ноа, а това нямаше да се случи, ако й се притичваха на помощ всеки път. Щеше да свикне, че той обича да дърпа плитките на момичетата, които харесва. Някои момчета просто отказваха да пораснат.
- Един за теб - каза Даниел, подавайки й чашата - И един за теб.
- А за мен, бейби? - попита лигаво Джаксън.
- Без кльощави кучки за теб! - заяви категорично мажоретката и вдигна една малка чаша - Шот?

Ноа извъртя очи към Джой,но отиде до нея и я погледна от високо с повдигната вежда. Хората се смееха,но него не го интересуваше.
- Иска ти се. - прошепна й сякаш бе прочел мислите й. Но нямаше нужда да го прави, понякога двамата мислеха еднакво. А той не би отказал червенокоската да му сложи каишка. И всъщност бе нещо,което щеше да позволи само на нея и на никоя друга. Но гледайки дългата й шия, една каишка щеше да й отива също.
- Ваше Величество. - той изрече престорено на Джой и след това върна телефона на Джесика. - Не разваляй паритооо. Пий!
- Да ти го... - тя се възрпя и отпи от своя коктейл докато Ноа се редеше за шот с Джаксън. Джес поклати глава неодобрително към футболиста. Той си бе..особен. Или тя не му бе свикнала. Но обичаше да командва,докато не станеше дума за Джой. Тогава сякаш й даваше капитанското място.
Един шот по-късно и момчетата вече викаха от кеф, пееха песента на отбора си и се прегръщаха с момчета от другият отбор,сякаш не бяха в ожесточена битка преди няма и 30 минути.
Последва втори шот и още скандиране и викове, музиката стана още по-силна. Ноа се облегна на един от шкафовете в средата на кухненското помещение и се загледа в Джой изпитателно. Искаше му се да направи нещо лудо с нея довечера, нещо което и двамата щяха да харесат. Нещо което тя обичаше и той знаеше. Докосна долната си устна с пръст и се подсмихна на мислите си.
- Знаеш ли Джой...един приятел има нещо,което може да ти хареса.

Червенокосата надигна една вежда и го погледна въпросително. Не й беше толкова любопитно какво е това нещо заради самото него, а по-скоро се чудеше какво мисли Ноа за нея, дали наистина беше избрал нещо, което й харесва или съвсем бе объркал. Беше сигурна, че през повечето време я разбираше прекрасно, само се правеше на шут, но професор Бърнс обясняваше много добре как мозъка на жената работи по съвсем различен начин от този на мъжа. Винаги имаше някакви изключения, но в крайна сметка един мъж не можеше да разбере една жена, така както една жена можеше да я разбере.
- Спечели любопитството ми - призна си без бой и зачака.
- Ами нас какво, кучета ли са ни яли? - попита Дани, като визираше не само себе си, но и Джес.
Джаксън се беше измъкнал, а с него и Трой. Зак все още стоеше при тях и продължаваше да хвърля по някой поглед на Джой, но вече не толкова директни. Може би беше въприел Ноа като конкуренция и бе отстъпил леко назад, но дори и на терена си пролича, че е от онези момчета, които се бореха до последно. Беше и висок ... нещо като азиатска версия на Флин.

- Аз съм си добре тук,благодаря. - Джес изрече в своя защита когато Дани измрънка. Джес й намигна и отпи от коктейла си и наблюдаваше случващото се. Беше като един от онези тий сериали наситени с драма. И главните герои не осъзнаваха привличането си или отказаха да го приемат. Но сигурно щяха да я метнат в басейна,ако споделеше това гласно и реши да си мълчи.
- О,повярвай ми,ще ти хареса. - той пристъпи по-близо до нея. Флинт изобщо не бе забелязал Зак и как той изпиваше Джой с очи. Понякога, Ноа си мислеше,че е единственият мъж на света, който заслужава женското внимание. Беше изключително самовлюбен.
- Срещнала си се със старата си другарка Моли днес, а аз имам приятел, довел няколко нейни дружки. - прошепна в ухото й,но тя можеше да го чуе,въпреки силната музика.
Джес можеше да види по лицето на Дани,че си умираше да разбере какво шепне футболиста на най-добрата й приятелка.
- Да излезем на терасата? - предложи Джес на Дани, искаше й се някак си да остави двамата на саме, без Дани да им свети на всяка крачка.

Даниел разбра намека, което беше причина да й стане изключително гадно. Не отговори на въпроса, а просто се обърна и излезе от стаята. Винаги беше заобиколена от хора, но понякога се чувстваше по-самотна в тълпата, отколкото когато беше сама. Хората я разбираха трудно и още по-малко я харесваха истински за това, което беше. Точно в момента й се искаше да изчезне.
Джой погледна след нея, но реши да не я последва. Щеше да й даде време да се успокои и след това щяха да си поговорят. Беше сигурна, че Дани ще се върне, когато й мине. В най-лошия случай щеше да се оплаче едно хубаво на Джаксън, а ако не друго, той знаеше как да я лекува с "магическата си пръчка". Погледа й се върна върху Ноа.
- Мислиш ли, че съм те забравила? - попита провокативно тя.
Той не се хвана на въдицата и вместо да й отвърне остроумно, само надигна вежда. Червенокосата бръкна в онова миниатюрно джобче, което правеха в предния джоб на дънките и извади едно хапче, което бе скатала преди малко. Предполагаше, че Джаксън ще почерпи капитана на отбора, но предпочете да заложи на сигурен план. Ноа протегна ръка към нея, но тя леко я отдръпна.
- Заклеваш ли се да се държиш прилично в размките на един пиян и надрусан тийнейджър? - попита тя сериозно, сякаш даваше клетва на рицар.
Чакаше одобрението му и лично щеше да постави хапчето върху езика му.

Джес се загледа в Дани,скочи от плота и тръгна след нея. Явно бе обидила приятелката си по някакъв начин или нещо бе станало,което тя не схващаше..,но реши да провери как е и какво бе станало.
- Дани..Дани. - повика я два пъти, докато си проправяше път между хората за да я настигне.
Ноа дори не забеляза, когато момичетата се изнесоха, това не му бе в приоритетите за да му обръща внимание. Загледа се в хапченцето, което Джой държеше и се засмя на думите й.
- Винаги,бейби. - разпери леко с ръце и се завъртя, след което се наклони леко към нея. Тя бе пълна с изненади. Дори когато ставаше дума за неща,които той знаеше,че са се случили. - Хубаво е да има някой, който да мисли за мен наоколо.
Беше изречено с цел да бъде шега с лек сарказъм,но си беше и сравнително истина. Ноа отвори устата, като прокара език по горната си устна за секунда. О,той определено можеше да направи много с този език само,ако Джой му позволеше...,но знаеше,че тя бе твърде горда за това. Може би един ден...

Постави хапченцето на езика му и съвсем не случайно го докосна леко с върха на пръстите си. После стана сериозна за момент, тъй като това понякога го караше да се вслушва в нея.
- Има и други хора, които си мислят за теб, но няма да го усетиш, докато не започнеш да ги виждаш.
Не мислеше, че я е разбрал. Стана й някак тъжно за Дани. Понякога й се струваше, че Ноа я подминава като пътен знак и всичко това сякаш се дължеше на факта, че тя му обръщаше прекалено много внимание. Той беше хищник, обичаше да ловува и трудната плячка винаги беше по-сладка, за тези като него. Минуса бе, че можеше да изпусне изключително много, докато преследва. Осъзна колко задълбочени бяха мислите й все още, въпреки количеството алкохол, което бе изпила. Трябваше да направи нещо, за да я хване по-бързо бонбона.
- Като спомена този твой приятел - подхвърли тя, въпреки че на този купон имаше много хора,
които можеха да помогнат - Да отидем да му поискаме една цигара?
Ако не друго, то поне тревата хващаше на момента.

Това леко докосване на пръста й до езика му,изпрати електрически сигнали по цялото му тяло. Той усети как космите по тялото му настръхват от нейната близост. Но също така чу и думите й. Разбра ги по обаче напълно различен и грешен начин. Начина на Ноа Флинт и пречупени пред призмата на Ноа Флинт.
Трябваше му секунда да се откъсне от нея и да спре да се взира в очите й. Хвана една чаша и си наля водка, тъй като беше най-близкото нещо наоколо и отпи голяма глътка.
Хваата я за ръката, за да не я изгуби в тълпана и се заогледа за своя човек в тълпата. Забеляза го до басейна да говори с една мажоретка,видя как ръцете им се докоснаха за секунда, после красавицата се отдалечи. Ноа се загледа към нея, тя го подмина ,а той се подсмихна и се завъртя, гледайки как полюшва бедра. Определено си добавяше тази красавица в списъка.
- Ноа,мой човек. - двамата си дадоха някакъв измислех поздрав. - Коя е тази красавица.
- Джой.
- Радост за очите ми,определено. Знаеш ли Джой...можеш да си избереш каквото поискаш днес, за моя сметка. - очите му се плъзнаха по червенокоската. Това хич не се хареса на Ноа, челюстта му се стегна и той стисна още повече ръката й,но после я пусна, осъзнавайки, че няма нужда да я държи повече. Изражението му обаче бе красноречиво,че това не му харесваше.

Нямаше нищо против да я държи за ръката, но стискането и дойде малко в повече. Хареса й, че той сам стигна до този извод и предприе някакви действа. Сега беше момента, в който всяко друго момиче би го хванало за ръката, за да му покаже, че всичко е наред и тя е негова, но Джой не беше това момиче. Тя принадлежеше само и единствено на себе си, а някъде дълбоко Ноа знаеше това. Щом вярваше, че Дани може да се справи с емоциите си, то от футболиста очакваше да е железен.
- Ако продължаваш така, ще вземеш и на мен да ми станеш приятел - отвърна му тя с усмивка. Вече бе преценила, че не е нейн тип, но един дилър в повече никога не пречеше - Можеш ли да ме разсмееш? - той поклати одобрително глава и й смигна, след което взе ръката й, за да я целуне - И джентълмен - допълни впечатлено Джой, като сви ръка, за да не изпусне малкото пакетче трева, което се бе озовало вътре - Ще се върна по-къано да си поговорим още.
Двамата с Ноа се отдръпнаха набързо и червенокосата се зачуди на къде да хване. Можеше да свие и права, но искаше вече да седне някъде.

Отново за да не я изгуби, Ноа хвана ръката й,като се огледа наоколо. Да бъдеш почти 2 метра си имаше предимства, можеше да виждаш над главите на по-ниските хора. Бързо забеляза колко по-празно е в другият край на терасата,а знаеше,че има и още една тераса, по-малка и скрита. Гледаше точно към Емпайър Стейт Билдинг.
- Хайде. - двамата отидоха там. Беше изненадан да види някаква натискаща се двойка. - Чупка.
Момчето го погледна. Ноа беше достатъчно заплашителен на ръст, пък и с репутация. Те се ометоха на секундата.
Футболиста се настани на мекото диванче и опъна крака на някаква таборетка. По пътя бе забърсал бутилка с нещо си и я постави на малката масичка. Погледна към Джой и самодоволната усмивка се появи отново на лицето му.
- Май не е трудно човек да те изкуши,за някои неща.

Дойде й едно много хубаво лафче на ум, но реши да си замълчи. Някои неща беше по-добре да не се казват. Седна до него, помоли го за цигара и листчета и за по-малко от една минута беше свила цигарата. Стана доста голяма и със сигурност щеше да има за пет шест човека, но малко се съмняваше, че Ноа ще иска още компания в момента.
- Запалка?
Вместо да й я подаде, той запали цигарата между устните й. Разгоря се хубаво и сладкия аромат на тревата се понесе нагоре. Джой се отпусна рязко на облегалката му и тупна на малко разстояние от него. Качи краката си на табуретката до неговите и му подаде цигарата. След като вече бяха сами, тя мислеше да се възползва.
- Ноа ... как би определил свободата?
О да, помнеше разговора им, нищо че беше преди четири пет дена.

- Джой...все още не съм стигнал до състояние да говоря за това. - каза й, като пое цигарата от нея и се загледа към светлинките в далечината. - Дай ми 5 минути и може и да говорим за свобода или каквото си решиш.
Не умираше да говори на тази тема. Нямаше проблем да слуша нейните излияния,но сякаш тя я започна с цел той да говори,а тя да слуша. Нямаше да й се получи.
Затвори очи и отпи от бутилката и се настани по-удобно.
- Какво за теб е свободата Джой..освен Ню Йорк. - макар и да чуваше силната музика от купона, можеше да чуе и колите които бяха долу. Ню Йорк никога не спеше,и беше забързан и студен град. Може би донякъде като нея. Тя беше дръпната, не беше емоционална като дружките си, беше по-сдържана..може би се оприличаваше с този град. - От къде всъщност си...май не знам такива подробности.

Когато се държеше лековато с нея прекалено дълго, Джой забравяше, че той има и чувствителна страна, която се дърпаше отбранително от нея. Нямаше да го тормози и нямаше нищо против да му отговори на всеки въпрос, стига да не ги задаваше толкова бързо. Разликата му с Дани бе, че тя си и отговаряше, така че човек нямаше нужда да си дава много зор. Само я поправяше от време на време. Точно в този момент си помисли, че той и Лит си приличаха толкова много, също както самата тя с Ноа. Дали заради това сърцето й беше толкова меко за нея?
- Булверде - отговори тя на последния му въпрос, като знаеше какво ще последва, защото града бе прекалено малък и прекалено далеч, за да го знае.
- Къде е това? - точно каквото очакваше, заедно с един коза, който взе, за да си опъне.
- Тексас - настъпи мълчание. Може би защото започна рязко да се замайва, Джой не чакаше повече покани - Градът е изключително малък - въобще не преувеличаваше - Ранчото обаче е огромно. На родителите ми е, израснала съм в него - опъна още веднъж и му подаде - Отглеждаме предимно крави - но тя не мислеше за тях - Имаме и коне. Моят се казва Марсела. Козината й е тъмно златиста и гладка като кашмир - тези мисли я върнаха много назад и гледайки замисле напред, тя въздъхна дълбоко, без да вижда сградите - Обичам да я реша.

Булверде му звучеше като име на улица или десерт. И когато тя каза Тексас, Ноа отвори очи и я изгледа изненадано. А тя започна да говори за крави, кози и коне. А за негова голяма изненада, той я слушаше и гледаше с интерес. Може би, ако бе типичния Ноа, който пази поза за пред хората, щеше да се засмее и да подметне нещо остроумно. Сега обаче слушаше и си пийваше от бутилката от време на време.
- Никога не съм се качвал на кон. - призна си, докато я гледаше и опитваше да си я представи нея на кон. Гола. На плажа. И успяваше. С червените й коси развяти зад нея, яхнала тъмно златист кон. Усмихна се. - Май и крава не съм виждал...
Със сигурност не бе виждал крава. И какъвто бе идиот сигурно би се снимал с тази крава. НО имаше нещо очарователно в това да снимаш животни, те бяха непредвидими, за разлика от хората. И все пак предпочиташе да снима женски гърди, а не крави.
- Обичаш това място..ранчо. И все пак предпочиташ Ню Йорк. - смръщи се. - ЧУвстваш се свободна в големия задушен град,а не провинцията с природа..и коне.

Официално беше напушена! Беше толкова напушена, че й трябваха секунди, за да осмисля информацията, след като я е чула, а факта, че Ноа не беше вижда крава в живота си, я накара да се смее до сълзи. Представи си го как ще се държи в присъствието на кравата. Господи, представи си и как ще му покаже как се дои крава, защото тя знаеше и умееше много добре. Чудеше се дали ще я попита дали може да язди кравата. Дали въобще осъзнаваше, че кравите бяха по-едри от конете. Смя се толкова силно и дълго, че нямаше да се изненада, ако бе пуснала капчица две в гащичките си.
- Съжалявам - извини се през сълзи тя и осъзна, че направо беше легнала върху ръката му, в този пристъп на смях - Просто си те предст...
И пак се започна на ново. Имаше нужда да спре, но вместо това смеха й се засилваше. Джой стана от дивана и започна да подскача. На петия подскок започна да се освежава, избърса сълзите си с ръка и го погледна. Пак я напуши смях, но се насили.
- Не, сериозна съм! - каза по-скоро на себе си. После се зачуди какво щеше да каже. А той какво беше попитал ... - Какъв беше въпроса? - попита тя и се ухили като зелка.

Ноа изобщо не разбираше защо тя се хили. Какво бе казал толкова..? Мигаше срещу нея и си гушна бутилката под мишница, докато тя притихна. Смехът й бе заразен,но той не успя да се засмее, защото просто не знаеше за какво иде реч. Сякаш мозъка му, който така или иначе не бе много, бе спрял по средата на мисълта.
- Не беше въпрос...беше...факт. За твоята така наречена свобода. - направи някакви жестове с ръце сякаш описваше ситуацията на това за което бе говорел, но те нямаха никакъв смисъл. - Чувстваш се свободна в Ню Йорк,а не в провинцията..сред природата и животните. Как...защо. Странна си, Джой.
Но той нямаше предвид,че тя е странна в лошия смисъл на думата. Намираше я за интересна,за сладка дори. И за много,много луда.
- На какво се засмя така, какво казах толкова смешно? - нямаше намерение да стана от дивана, даже се излегна още повече като леко се поля с водката. - Опа...
Остави бутилката на земята и се загледа в небето, не разбираше нищо от астономия,но му харесваше как блестят звездите. А те рядко се виждаха така хубаво в големият град.
-Ела, легни тук. Погледни нагоре. - той се мръдна леко да й направи място,но макар и дивана да бе широк, не бе достатъчно дълъг да го побере и краката му просто си висяка от краят му.

Мислите й бяха толкова разпилени. Щеше й се да говори с него, но те прелитаха скоростно през съзнанието й и тя не успяваше да задържи никоя от тях. Това не беше само от тревата! Молито я беше ударило толкова рязко, че не знаеше къде се намира. Имаше нужда да се движи, даже да скача още, но когато Ноа я повика, тя не успя да му откаже. Вместо това се излегна до него, усещайки как потъва в сигурния захват на ръката му и се почувства защитена.
Трябваше й време, за да разбере какво гледат, но не заради наркотиците. Щом не беше виждал крава, то тогава не беше виждал и небе.
- Това е нищо Ноа! - прошепна му тя и несъзнателно се сгуши още малко в него - Не знаеш какво е вкъщи. Там няма заводи, няма небустаргачи, даже има повече коне, отколкото коли. Небето вечер свети със собствена сила. Звездите са толкова много и толкова ярки, че на моменти образуват бели петна в небето - искаше й се да му опише, но не знаеше как. Единствения начин човек да разбере, беше да го види - Искам да дойдеш с мен в Тексас.
Не знаеше защо го каза. Дори не осъзна, че го прави, докато не беше свършен факт. Но пък беше иститина.
В този момент осъзна, че галеше ръката му малко под лакътя и се изкикоти.
- Косъмчетата ти са много меки.

Погледна надолу към ръката си и леко се усмихна. Той пък харесваше,че нейната кожа бе гладка и чиста. На свой ред плъзна пръсти по нейната ръка и сякаш я усещаше за първи път. Беше като коприна. Погледна към лицето на Джой,а след това към небето.
- Искам да дойда с теб в Тексас - съгласи се почти веднага. Ако тя не го бе предложила, той сам щеше да изяви желание. Искаше да види небето там, искаше да види и къде е израстнала..пък и бе чувал за онези странни танци. Знаеше,че за него всичко това би било един културен шок,но пък би било забавно пътуване. - Искам да видя крава.
От всички неща които му бяха на ум и искаше да види, той изцепи само това за кравата. И се ухили като идиот. Само дето не измуча,това щеше да е черешката на сладоледа. Той си дръпна от свитата цигара, която все още имаше живот в себе си, тъй като те двамата бяха заети с други работи. Притисна я по-близо и продължи да гледа небето.
- Да го направим. Този уикенд... - всъщност не знаеше дали можеха за един ден да стигнат до Тексас и да се върнат за първите си часове в понеделник, не го интересуваше много. - Ще бъде забавно!

Планът беше абсолютно нелогичен и Джой беше достатъчно искрена, за да му го каже, но в момента не исреността й беше главната действаща сила. Чувстваше се толкова опиенена от наркотиците, ако ако й беше предложил да станат сега и да тръгнат, тя нямаше дори да се замисли.
- Добре! Ще ти покажа кравите.
Въпреки, че до преди две минути се беше заливала от смях, сега не реагира по никакъв определен начин. Започваше да свиква с опиенението, което се увеличаваше все повече, сякаш стоварваха чук върху главата й и всеки следващ удар всизаше все по-дълбоко, но всъщност бе много по-приятно, отколкото звучеше. Добре де, чук не беше правелната метафора, но точно в момента не можеше да мисли, затова затвори очи и продължи да гали ръката му.
Виждаше най-различни цветове, които се пръскаха по вътрешната страна на клепачите й. Пребладаващ беше цикламения. Можеше ли да го нарисува в циклама? Като каубой? Яхнал кон и подканва кравите обратно към обора? Това щеше да страхотна картина и го знаеше, защото я виждаше вече в главата си, но трезвото й аз съвсем нямаше да се съгласи. То имаше съвсем различна представа как иска да нарисува Ноа Флин и нямаше да използва нито един топъл цвят, освен ако не сложеше кръв.

- Добре... - прошепна той, съгласявайки се с нея и наистина си мислеше,че ще иска да види кравите. И много други неща в Тексас. Затвори очи и просто слушаше. Нейното дишане,музиката,шума на града, някаква досадна муха която се въртеше до близката лампа. Дългите му пръсти продължаваха разсеяно да галят ръката й, докато той лежеше неподвижно. А картината на голата Джой,яхнала кон на плажа отново изскочи в съзнанието му. Но вече не беше плаж,а цяла вселена. А тя леко се подрусваше върху гърба на едрото животно, от което перфектните й гърди се полюшваха. На лицето й имаше усмивка. Косата й падаше почти до дубето, което за жалост не можеше да види точно в момента.
Реши да отвори очи преди да се е надървил тук пред нея, щеше да е малко неловко. Трябваше да я накара да говори, защото мислите му не бяха безопастно място в момента.
- И как се забавляват хората в Тексас?

- С алкохол - отговори тя, без въобще да се замисли над въпрос, но имаше и още нещо - И оръжия.
Истинските тексасци бяха винаги въоръжени и пияни през повечето време. Ето защо външните хора трябваше да са една идея по-внимателни. Градът им беше малък и нямаше туристи, но дори когато хората се познаваха от години, ставаха гафове. Някои по случайност, други не съвсем, но всеки знаеше правилата. Не случайно баща й я научи да стреля още от малка и това никога не й се е виждало странно. Всяко от момичетата в родния й град бе получило първата си пушка още преди да й деойде цикълът. Беше се превърнало в традиция.
Мислите й бяха прекъснати от две момичета и момче, които излязоха на терасата. Една от тях танцуваше, а другите я надъхваха. Не ги забелязаха веднага, бяха прекалено погълнати от купона, което накара Джой да се замисли. Това тук беше приятно, но не й стигаше. Искаше да се забавлява тази вечер и незнайно как един отговор се появи в главата й, без спомена за въпроса.
- Аз съм свободата! - каза някак замислено по-скоро на вселената и се изправи.
Щеше да танцува, затова навлезе в помещението с усещането, че музиката я придърпваше с невидими нишки, сякаш бе песен на сирени.