Бостън

Тялото й все още потръпваше,а сърцевинага й пулсираше. Усещаше се много по-чувствителна и леко замаяна. Погледна го в очите, а ръцете й любопитно докоснаха члена му, който тя усети близо до крака си. Беше огромен..не,че имаше база за сравнение.
Джес погледна надолу между телата им и очите й се разшириха. Трябваше да го очаква,беше...уау! Как щеше да побере това в себе си? Щеше да разбере съвсем скоро. Но за сега само прокарваше ръка по дължината му,а устните й намериха неговите за кратка - или не чак толкова - целувка, преди тя отново да се отпусне и легне на леглото.
Другата й ръка се плъзна по гърба му и леко надолу по кръста, като тя впи нокти в кожата му и изви леко гръб, господи все още усещаше оргазъма си. Беше толкова силен и като никой друг, който бе изпитвала преди. Тялото й потръпваше при всяко свиване на мускулите й,но тя се насили да се успокои и приготви за него, изви леко глава назад, за да усети устните му по врата си.

Прие поканата й и обсипа врата й с нежни, но настоятелни целувки. Тялото му се извиваше върху нея, като по този начин отъркваше не само члена си, а всяка част от себе си в Джесика. Искаше да я усеща по всеки възможжен начин, но един го блазнеше най-много и пенисът му упорито се наместваше между краката й. Той го потърка хубаво в устните й, докато не го овлажни достатъчно добре и с едно добре отмерено двежение, навлезе рязко в нея.
Нещо не му хареса. Беше изключително тясна, което бе божествено, а и клиторния оргазъм бе издул мускулите й там долу допълнително, но все пак се бе погрижил да я подмокри толкова много, че да не изпитва затруднение, докато прониква. Имаше обаче нещо, което му препречи пътя за момент и натисна главичката му по неприятен начин. На нея също не й хареса, защото изажението й не показваше удоволствие, даже по-скоро болка.
Притеснен за нея, Аксел излезе от тялото й и погали лицето й.
- Добре ли си?
Преди да получи отговор, погледна инстинкнтивно надолу и видя известно количество кръв по члена си. Разбра какво се случва и върна объркан поглед върху нея, но нямаше нужда от потвържение.

Беше забравила тази "малка" подробност. Но,ако трябваше да бъде честна пред себе си,ако му бе казала,че е девствена, той надали щеше да направи каквото и да е от това, на което двамата се наслаждаваха последния половин час.
Премигна няколко пъти заради болката и го погледна. Изражението му бе на объркан човек,а нейното на някой,който се чувства виновен. Господи,дали щеше просто да излезе и напусне стаята...? Той не бе такъв..или поне тя се надяваше, защото не го познаваше толкова добре. Нямаше си и на идея какво би направил в една такава ситуация.
- Добре съм.. - сякаш имаше нужда от каквото и да е потвърждение. Нямаше да умре, болката не бе толкова голяма...поне за сега. Не знаеше какво ще бъде чувството той да бъде в нея по-дълбоко и по-продължително,но го искаше.
Докосна бузата му и я погали нежно, като се насили да се усмихне леко и да не мисли за парещото чувство.

Въпреки че й вярваше, усети лека преструвка в него и това го напрегна. Тази сутрин бяха откровени. Бяха голи един пред друг и в буквалия и в преносния смисъл. Но да я упрекне за това, нямаше да допринесе на доброто насторение. Искаше му се да й покаже, че може да му се доверява за всичко. Ако знаеше, нямаше да е толкова рязък и груб ... или въобще нямаше да стигнат до тук. Но вече бяха стигнали и сега трябваше да решат колко още искат.
Той приглади нежно косата около лицето й.
- Искаш ли да продължа?
Тази усмивка поне беше искрена. Той й отвърна със същото, а след това я целуна. Отърка се отново в сърцевината й, без да се притеснява, че така щяха да се омажат още повече. Искаше да я възбуди отново, да разсея мислите от болката и когато реши, че го е постигнал, започна да навлиза внимателно и дълбоко в нея. Голямата работа беше свършена с онова първо рязко движение, така че всичко сега се случваше по-лесно.
Премести устните си на врата й. Едната му ръка се пъхна под дупето й и така го повдихна леко нагоре, намествайки го перфектно за себе си. Започваше се чувства по-свободен да се движи в нея и онова познато хлъзгаво овлажение започна да я изпълва. Оставаше само да чуе стоновете й, за да се отпусне достатъчно, че да й даде това, което предизвикваше толкова дълго в него.

Радваше се,че той искаше да продължи малкото им занимание и се остави в ръцете му, като отново му даде шанс да целува шията й. Усети го как навлиза по-навътре в нея, колко голям беше всъщност. И макар първоначално да изпитваше болка при чувството, с времето привикна и простена силно.
Искаше още и още от него, искаше да целува и хапе врата му, да драска гърба му, да целува устните му и да докосва тялото му. По едно и също време, и то докато го усещаше в себе си.
Той се движеше бавно,но постепенно усилваше ритъма си. А когато стоновете й му дадоха знак, той сякаш стана по-уверен, или по-скоро вече бе сигурен,че не я боли.
Джесика бе затворила очи и скрила лице при шията му,като леко засмука кожата там и прошепна името му в ухото му,а едната ръка се спусна към дупето му, като ноктите й се впиха в кожата там, докато тялото й се извиваше в ритъм с неговото, докато се опитваше да си поеме дъх.

Беше толкова хубаво, че му се искаше да свърши веднага. За щастие получи възможност да се раздвижи малко повече и въпреки, че така си доставяше повече удоволствие, щеше да издържи като е силно активен. За момент се замисли, че оргазма й преди малко може да е бил първия ... доставен по този начин, но дори и да не беше, първият вагинален оргазъм щеше да й го достави той!
Ръката, с която се подпираше до преди малко, се озова върху гърдата й. Джесика бе перфектна, но вече можеше да заяви, че гърдите й бяха любимата му част от тялото й. Не на нея, по-скоро на себе си. Жените не обичаха да им казват подобни неща, защото започваха да се чудят какво не е наред с останалата част от тях.
Та хванал я така, с две заети ръце, Аксел се отпусна много повече на нея, притискайки я надолу със силното си тяло. Дишаше тежко и стенеше ниско, а в главата му бе абсолютна мъгла. Тялото му се движеше по инстинкт, който тя бе събудила в него. Просто се опитваше да й достави удоволствие, защото той вече бе получил повече, отколкото би могъл да желае.

Нейното собствено тяло също се движеше по инстинкт, чувстваше се като на седмото небе. Стенеше, шептеше, целуваше и хапеше. Това може и да беше първият й път,но вече знаеше,че обожава това чувство. Чувството да го усеща вътре в себе си. Можеше ли да поеме повече от това? Защото й се искаше.
- Невероятен си. - успя да прошепне Джесика, усмихна му се леко и изви тялото си, като усети как отново се разтриса от прииждащ оргазм. Мускулите й се свика около члена му,а Джесика прехапа устна силно, като измънка тихо, наслаждавайки се на чувството. Като силно се надяваше той да изпитва абсолютно същото удоволствие като нея.

Да, той изпитваше абсолютно същото и даваше последните си сили, за да го спре. Комплимента й му подейства невероятно възбуждащо, но нямаше нищо общо със спазмите на меката й женственост. Беше толкова тясна и перфектна, че когато започна да свършва, щеше да го изцеди. Какви ли не мисли минаха през главата му, само за да издържи още една минута.
Лицето му бе обилно почервеняло от напрежение, мускулите му се бяха изопнали, звуците от устата му наподобяваха агресивен рев на диво животно. Напиращия оргазъм стягаше даже и главата му, затова само секунди след нейната кулминация, Аксел излезе рязко от нея, пусна гърбата й, за да хване члена си и с няколко бързи движения изпръска коремчето й с гореща наслада. Не можеше да направи нищо друго, освен да рухне, но все пак съобрази ситуацията и се претъркули до нея.
Използва чистата си ръка, за да избърше челото си. Косата му отново бе мокра и нямаше нищо общо с душа.

Поемаше си дълбоко въздух и гледаше към тавана, като гърдите й се спускаха бързо нагоре и надолу. Когато извърна глава към него видя,че и той се чувстваше по същия начин. Едва дишаше и беше зачервен. Джес леко се усмихна, след кеото докосна течността на корема си. Щеше да й бъде нужен душ със сигурност.
Чувстваше се леко като разглобена и просто искаше да се сгуши в него. Но не бе сигурна дали трябваше да го направи. Двамата бяха прекрачили една граница и нямаше връщане назад. Но в момента би убила за да знае какво се върти в главата му. Гледаше го сякаш това щеше да й помогне да разбере нещата.
- Не си ми ядосан, нали... - реши да премине на ти. Все пак току що бе правила секс с него, беше отнел девствеността й. Ако продължаваше да му говори на вие...,което всъщност харесваше, но просто щеше да е странно.

- Какво? - попита объркано той и се засмя - Не! Разбира се, че не!
Хвана брадичката й с чистата си ръка и я притегли леко към себе си, за да я целуне. Слабините му бяха стабилно омазани и кръвта започваше да засъхва по доста неприятен начин. Имаше по ръката си, а чаршафите даже нямаше да ги коментира. Затова вместо да го обърне на нежности, като един практичен и педантичен мъж, той се изправи и влезе директно в банята. Остави вратата отворена, така че можеше да го приеме като покана.
Не се сети обаче да погледне часовника. Както времето не вървеше въобще, сега бе излетяло. Вече бе осем, а те не бяха готови да тръгнат. Аксел тепърва пусна душа и започна да почиства тялото си. Не й беше ядосан! Искаше му се да знаеше, че е девствена. Чудеше се дали е имало как да се досети, след като тя не му е казала. Усети, че започна да се обвинява и реши да прекъсне този мислен разговор между Аз и Себе си.
Пъхна главата си под душа и позволи на хладната вода да изчисти мислите му.

Усмихна се леко, когато той я целуна и се загледа в тялото му, когато се отдалечаваше към банята. Беше толкова секси. Виждаше следите от ноктите си по гърба и дупето му и прехапа устна, господи беше толкова секси.
Отпусна се отново на леглото за около минута-две преди да се изправи и да огледа каква бъркотия бяха сътворили.
Знаеше,че ако го поседва в банята може би нямаше да иска да го пусне където и да е,но също забеляза часовника. Изсумтя и събра дрехите си от пода, реши да се изкъпе в собствената си стая,щеше да бъде твърде голямо предизвикателство и изкушение да бъде с него в банята. А и исакше да се почисти добре, след всичко това.
С една салфетка премахна семенната течност от себе си и взе един халат, след което просто отиде в стаята си.
След бърз топъл душ, като се постара да изчисти всеки сантиметър от себе си, Джес се зае да оправя косата си,да се гримира и да се облече. Хубаво беше,че бе подготвила дрехите си вчера.
След бърз телефонен разговор, извести,че професор Пиарс може да закъснее заради задръстване, което не бе вярно,но трябваше да измисли нещо.
След няколко минути излезе от стаята си готова за семинара.

Написа й съобщение, че ще я чака в лоби бара и мина през рецепцията, за да помоли да почистят леглото му възможно най-скоро. Седна да изпие още едно кафе, но Джесика се забави ужасно много. Не знаеше какво да прави, но мъжа в него се обаждаше. Не го свърташе и на няколко пъти му се прииска да се качи и да й даде зор, но си напомняше, че това бе първият й път и може би имаше нужда от време за себе си.
- Давай да побързаме, че вече закъсняваме много - каза, като я видя.
По навик щеше да сложи ръка на пръста й и да я побутне към изхода, но се усети навреме. Пиколото донесе колата им и Аксел подкара с превишена скорост към семинара. Не обичаше да закъснява за каквото и да е, въпреки че цял живот щеше да вярва, че случилото си заслужаваше забавянето.

Не каза нищо, а само го изгледа, когато започна да й дава зор. Не обичаше да й се дава зор, но просто влезе в колата и го остави да кара. Не одоряваше превишената скорост и изтръпна на няколко пъти, но накрая пристигнаха на семинара. Заеха местата си, изслушаха всичко което трябваше и след няколко часа бяха свободни.
След разговори с поредните влиятелни и не чак толкова личности, двамата бяха пред сградата,а Джес усещаше вятъра в косите си.
- Гладна съм..,а вие? - най-малкото бяха на публично място. А и ръчкането му за закъснението я беше изнервило. С преминаването на "вие" спазваше дистанцията, която трябваше да имат. А и показваше,че бе леко кисела. Коремчето й издаде къркорещ недоволен звук, а в същото време Нейт й прати съобщение да попита дали иска парти за рождения си ден. Как ли пък не!

Той обаче не реагира на сигналите, които и без това не бяха различими. Трябваше й повече опит, за да се научи, че на мъжете трябваше да говори директно, иначе вечно щеше да остане неразбрана, какъвто беше случая. Аксел беше в много добро настроение, най-вече заради случилото се сутринта. Чувстваше се бодър, свеж и щастлив. Не очакваше нещо различно от нея.
- Знам едно страхотно място, което много ще ти хареса!
Беше й говорил за пицата, която винаги щеше да е едно от най-емблематичните заведения покрай Харвард, но някак си не му се струваше достатъчно в момента. Беше място за студенти, а в този период от живота си, хората нямаха големи претенции към храната, алкохола или каквото и да е друго. Професорът бе надживял тези дни, а Джесика бе изискана по рождение.
Двамата се качиха в колата и след по-малко от десет минути се озоваха пред азиатски ресторант, в който готвят пред теб. По негово мнение, беше един от най-добрите, които бе пробвал.

Пишеше с брат си през по-голямата част от пътя,но щом стигнаха ресторанта остави това настрана. Беше толкова гладна,а мястото ухаеше страхотно. А щом забеляза,че храната се прави пред гостите,беше очарована.
Киселото й настроение сякаш се изпари,тя погледна към Пиарс и се усихна, след което двамата влязоха вътре. Дребна женица с азиатски черти ги придружи до свободни места, усмихна им се и тръгна на някъде. Скоро менюто бе пред тях също.
- Това място определено има чарм. - тя се огледа наоколо. Имаше аквариум, едно от тези малки фонтанчета, няколко бонсая. Наистина типичен азиатски стил. Дори масите имаха от онези типичните за азиатката култура котлони на които човек си приготвяше храната на момента.
Но тук главната атракция бяха готвачите, които се намираха в средата на заведението, където приготвяха всевъзможни вкусотии.

Не мислеше, че е толкова гладен, докато не влязоха в ресторанта и не усети аромата. Чак сега осъзна, че освен протеиновия шейк, днес не бе ял нищо, а вече бе ранен следобед. Хубавото е, че все още не беше време за вечеря, така че ресторанта беше спокоен и след малко към тях се присъедини готвач, който щеше да е изцяло на тяхно разположение. Аксел разтвори кърпата, постели я на бедрата си и се усмихна на готвача.
- Здравейте. Какво ще ни препоръчате?
- Омарите са съвсем пресни. Мога да направя един за двама ви като предястие. С бял трфел, масло, сметана и чесън.
Пиърс се развълнува от идеята и потърка бедрата си с длани.
- Звучи страхотно! - после се обърна към Джес, за да види дали идеята й харесва - Какво ще кажеш?

Обожаваше морска кухня и морски деликатеси. Само се надяваше омара да не е жив, когато готвача се заеме с готвенето му. Или поне тя да не го види жив. Всеки път когато ядеше омар просто избягваше да мисли за малките същества като мърдащи в аквариум живички ...ами омари.
- Звучи прекрасно. - съгласи се Джес и си повя с ръка, беше й леко топло,но климатика й идваше добре. Но имаше нужда от студеа вода и може би вино.
Гледаше как готвача приготвя храната им,но много често очите й преминаваха към Аксел и тя се усещаше ,че го изпива с очи, независимо,че до преди малко му беше малко сърдита.
- Как ви дойде на ум това място? - попита го тя с любопитство.

Аксел се подсмихна, сякаш знаеше някаква тайна. А и то всъщност си беше така.
- Днешният ден е страхотен. Заслужава страхотно продължение като това място.
Да гледат как приготвят храната им си беше атрактивно. Готвача се постара да им направи добро шоу, като решеше екстра бързо, подмяташе парченцата с шпатулата, сякаш играеше тенис, даже предложи да хвърли едно във въздуха за Пиърсън и той не отказа. Личеше си, че е професионалист, защото беше много точен и на професора му се наложи съвсем малко да помръдне, за да улови хапката с уста. Някакви хора му ръкопляскаха и чак сега забеляза, че бяха настанили една двойка точно срещу тях.

Колкото повече го гледаше толкова повече осъзнаваше,че той е в наистина страхотно настроение днес. Дали се дължеше на сутринта, която бяха прекарали заедно? Защото за нея всичко това повдигаш толкова много въпроси..,но в същото време я правеше щастлива.
Преди да осъзнае просто се усмихна, докато го гледаше,а след това си бодна парче омар и отпи от виното, което им бяха сервирали ,като перфектно за случая.
- Мястото е наистина хубаво. Не съм и очаквала нещо друго от вас. - призна Джесика и си хапна още малко от омара, като продължи да мисли за толкова много неща.