Бостън

Беше почти осем вечерта и слънцето залязваше, но времето все още бе приятно. Аксел се беше подпрял на колата си и преглеждаше програмата на събитията, докато чакаше Джесика да слезе. Беше я освободил от последните две лекции, за да има време да се прибере и да се оправи за път. Имаха три четири часа пред себе си и не искаше да стане прекалено късно, но беше добре да пристигнат още тази вечер, за да може да хванат цялата част от семинара.
Видя първо Нейт и се изправи, а зад него се появи и сестра му. Момчето носеше в ръка малко куфарче, въреки че имаше колелца на него и можеше да го дърпа.
- Здравей, г-н Лорант.
Размениха по някоя дума, докато оставаха куфара в багажа. Накрая си стиснаха ръцете и си пожелаха приятен уикенд.
- Готова ли си? - попита професорът, докато се качваха в колата.

Джес се усмихна на професора си и кимна. Последната седмица се стараеше да се държи малко по-дистанцирано..или поне професионално. Изобщо е бяха говорили на онази тема,всъщност повече бяха обсъждали въпросният семинар на който щяха да присъстват.
- Разбира се,благодаря. - влезе в колата и се настани удобно. За път бе избрала дънки и риза, като нещо малко по-удобно. И се замисли,че той до сега май не я бе виждал с дънки. Но нали така или иначе не искаха да го предизвиква, стимулира и каквото там беше.
- Нямам търпение да видя Харварт. - беше ходила там веднъж с баща си преди години, но беше преди много,много години. И не бе видяла много от университета, определено искаше да научи повече. - Благодаря ви,че се съгласихте да дойда.

- Разбира се! - не че наистина зависеше от него. Щеше да е супер странно, ако беше отказал, но и нямаше подобни намерения - Мисля, че това е страхотна възможност за теб и не трябва да я изпускаш.
Потегли без да пуска GPS. Знаеше много добре пътя до Бостън и караше уверено натам. Пиковите часове вече бяха минали и движението беше изключително спокойно.
- Ще пристигнем около полунощ - предупреди я той, без да откъсва очи от пътя - Съмнявам се, че ресторантът ще работи, но града е голям. Може да спра по пътя, за да хапнем или някъде там - сега се замисли, че всъщност не я попита дали е вечеряла. Самият той не беше - Първата част от семинара започва в девет, затова си мислех към осем да тръгнем от хотела.

- Ако бяхме в апартамент, можех да ви сготвя нещо. - подсмихна се,но после се усети,че това може би не звучи особено ...професионално. Повдигна рамене и извади телефона си, като реши да провери ресторантите в Бостън и дали ще има нещо, което да работи до късно. - В крайна сметка може да хапнем някъде по пътя.
Съмняваше се,че ще има някой скъп ресторант по средата на нищото,но тя може би щеше да се задоволи и с нещо малко по-семпло. Затова продължи да преглежда заведенията които Гугъл й предлагаше.
- Предполагам ще закусваме в хотела? - избягваше да го поглежда точно в момента.

Той също се чувстваше някак на тясно. Разговора им вървеше добре, но се усещаше известно напрежение и Аксел реши да го прогони с малко музика. Включи плеъра и той продължи от там, където беше стигнал, преди да я вземе. Беше тих захачлив джаз, който по принцип го караше да се отпусна и наслаждава на всичко околе себе си.
- Аз ще пропусна закуската - предупреди я той - Но и не съм сигурен в колко започва. Трябва да проверим, като пристигнем.
Хилтън беше страхотна верига от хотели, когато човек пътуваше по работа. Имаше всичко нужно, за да разботиш от стаята си, вечерята беше до късно и предполагаше, че закуската беше рано. Той обаче бе решил да си направи един шейк и да поблъска във фитнес залата, преди да отидат в Харвард. Искаше да се тонизира и разсъни, преди самото събитие.
- Била ли си в Pinocchio's Pizza? - попита той, след което осъзна, че въпросът му беше малко тъп - Това е най-известното място за храна сред студентите. Там е от преди да запиша и сигурно ще бъде там и през следващите двайсет години.

- Не закусвате? - това я изненада, като очите й се плъзнаха по тялото му и мускулите му. Той винаги ядеше толкова много,беше й странно,че ще пропусне закуската. Тя самата щеше да има нужда от поне едно кафе за да функционира. - Никога не съм чувала за това място.
Заспя се леко нервно. Все пак не бе учила тук, беше идвала веднъж и толкова. Не е обикаляла заведения, особено студентски такива. Но явно Пиарс знаеше къде да отиде и какво да направи.
Тя леко се изтегна на седалката, след което отново погледна към телефона си и разсеяно скролваше инстаграм,за да не го притеснява докато кара, а и за да не създава още неловки ситуации между тях двамата.
- Обичате ли кучета? - изведнъж се бе сетила за онова селфи, което му бе пратила преди няколко седмици.

Хвърли й един скрит поглед, когато се излегна. Начина, по който тялото й се изпъна и отпусна привлече вниманието му. Очите му се спуснаха по корема към бедрата й и после се обърнаха отново към пътя, който трябваше да следят. Да я заглежда, не пречеше на шофирането му, но определено беше разсейване, неудачно за този момент ... или за който и да е друг.
- Да - отговори той някак замислено - Не съм имал скоро домашен любимец, но обичам всякакви животни. Кучетата са страхотни.
Замисли се защо в момента нямаше. Може би защото беше доста зает последните няколко години, а жена му я нямаше през по-голямата част от времето. Животното бе отговорност, която не можеш да пренебрегваш и все пак се зачуди, дали нямаше да приповдига духа му допълнително.
- Колко кучета имаш? - попита, спомняйки си, че бе видял поне две на онази снимка.

Усмихна му се сладко и намери снимка на Рагнар на телефона си.
- Две. Това е Рагнар. - показа му снимката на бернски зененхунд, след което му показа една австралийска овчарка. - Това е Джия. Но ти всъщност ги видя вече веднъж.
Погледна го още веднъж,след което погленда пътя, защото тялото му просто я разсейваше и караше съзнанието й да си мисли за онази целувка между тях двамата. Тя прехапа устна, като си мислеше как иска отново устните му върху своите,но трябваше да не ги мисли тези неща.
- Изглеждате като активен човек. Голяма и активна порода куче би ви отивала. - тя самата излизаше рано,рано сутрин с двете кучета и ги разхождаше няколко часа в Сентръл парк.

Всъщност не си се представяше с точно такова куче. Замисли се над причина и й отговори.
- Може би, ако живеех в къща в някое малко гадче. Бих излизал сутрин, за да тичам с кучето и вечер, за да се разхождаме след работа - картинката му харесваше - Но не ги представям тук. Животът ми в Ню Йорк е прекалено ... механичен. Не знам, може би по-скоро някакъв мопс или френски булдог. Харесва ми как грухтят.
Усмихна се широко, гледайки пътя пред себе си. Изказването му беше малко тъпо, но си беше самата истина. Харесваше кучета, които се държаха като мини прасенца. Едва ли щеше да си вземе такова, но определено му бе по-лесно да си го представи в апартамента, отколкото някое голямо вълчеподобно и енергично животно.

Джес прихна да се смее когато той сподели тези две породи. Отне й няколко минути да се успокои и изтри една сълзичка от окото си.
- Добре...това просто беше ... последните породи с които си ви представях. - призна си и се усмихна още повече, като го гледаше...Сърцето й ускори ритъм, докато го гледаше. - Малко и грухтящо същество. Някак си...сладко е. Но не мога да си ви представя с такова малко кученце, не знам...
Пак се засмя, след което погледна настрани за да не го притеснява, защото го зяпаше малко по-продължително от колкото трябваше. И с усмивка, която беше малко по-чаровна и широка от колкото трябваше.

Смехът й гъделичкаше всичките му сетива. Не го беше чувал така искрен и свободен сякаш цяла вечност. Кожата му настръхна и му се поиска да го чуе отново.
- Защо, какво ми е? - той наистина не виждаше проблем - Ще си го нося под ръка и ще ходим в парка с плюшена играчка, вместо с топка или пръчка.
Както вече каза, той харесваше всякакви животни. Не намираше нищо нередно в декоративните породи и ако гледаше по нейния начин на нещата, щеше да очаква от дамската й чанта да изскочи мини чихуахуа с брокатенорозова каишка. Противоположностите обаче се привличаха и той си мислеше, че би бил щастлив да се прибира при малко прасеподобно.
- А и реално изискват по-малко грижи. Знам, че не съм най-заетият човек на света, но знаеш как сме артистите. В един момент ме връхлита музата, зарязвам всичко и скачам с главата напред. Лесно се отплесвам, когато се забавлявам. Не знам дали съм готов за такава отговорност.
Боже! Ако някой го слушаше отстрани и не бе чул началото на разговора, щеше да си помисли, че говори за деца.

- Не съм казала,че нещо ви има. - повдигна рамене,все още усмихвайки се. В главата й бе картината как той се гушка на бял скъп диван с малък мопс до себе си, който грухти силно. - Вие сте...ами голям и активен мъж. Но може би затова ви влече идеята за малко, дебело и грухтящо кученце. Някак си е...сладко.
Не искаше директно да казва,че той е сладък,но го мислеше. А и надали имаше мъж,който щеше да хареса комплимента "сладък си" , когато можеше да бъде наречен по много други начинил. Мъжествен,секси...
- "Такава отговорност"...не знам. Мисля,че се занимавате с много по-големи отговорности. Но понякога е хубаво да имаш по един космат приятел да се гушкате. Та, какво за онази пицария? Там ли ще вечеряме?

От коментара й се почувства не достатъчно мъжестен, но това не изглеждаше да го смущава. Продължаваше да се усмихва и да си представя нещо много подобно на нея, но може би вайбваше повече с идеята за френски булдог, да кажем черен. Щеше да го кръсти Жак и да обикаля с него из града, да го води по библиотеки и кафенета. Да, фантазията му ставаше все по-нереално, но все пак мечтите бяха беплатни.
- По-скоро си мислех да ти я покажа утре, когато сме в Харвард. Знам няколко добри ресторанта в Бостън, които трябва да работят до късно, но се чувствай свободна да избереш каквото ти харесва.
Продължиха малките разговори още известно време, но по-голямата част от пътя искараха в слушане на музика и наслаждаване на пейзажа. Рязко стана тъмно, но силните светлини на магистралата оформяха силуетите на растителността покрай тях. Бостън изскочи сякаш от нищото, светнал в най-чудни наситени цветове. Не беше толкова ярък като Ню Йорк, но все пак имаше много чар.

Беше станало доста късно, Джес се бе свила на седалката и четеше книга, когато колата спря. Тя премигна и погледна към Аксел,а след това се огледа. Улицата беше почти пуста,но си личеше,че ресторанта работи, тъй като вътре бе светло и имаше няколко човека.
- Ммм,много съм гладна! - тя се усмихна и се протегна отново, като голото й коремче леко се показа, а след това излезе от колата с него. Беше оставила якето си в колата и усещаше колко бе студено,но просто побърза да влезе в заведението да се стопли. Ума й прескочи до онази вечер в която й беше заел палтото си и леко се усмихна, но тъжно и по-скоро на себе си.
Избраха си маса, Джес го погледна замислено.Беше толкова по-различно да бъдат само двамата...на място различно от кабинета му.
- Нещо против да пия вино? - все пак бе непълнолетна,а и той й беше учител и той бе отговорен за нея на това пътуване.

Подсмихна се и я погледна над менюто.
- Да съм имал нещо пторив до сега?
Редовно споделяше виното си с нея, а веднъж даже й позволи да задигне уискито му. Не вярваше в повечето ограничения, които налагаха на младите. Винаги щяха да намерят начин да се снабдят с алкохол, ако го искаха, така че какъв беше смисъла да ги спират? Виждаше му се по-разумно да й даде свобода и да я остави сама да реши какво да прави с нея. Повечето й решения бяха разумни или поне това, което бе виждал от нея. Нямаше никаква представа какво прави, когато се забавлява с приятелите си, но и не беше негова работа.
Тъй като беше късно, се наложи да поръчат всичко наведнъж. Аксел бе изгладнял по пътя и освен голямата порция говеждо, си поръча предястие с тиквички, някаква разядка с царевично хлебче и шоколадов мус с портокалови корички.

Явно беше прегладнял,сигурно щеше да поръча половината меню,ако имаше повече време. Джес се подсмихна и си поръча салата, пилешка пържола и някаква сладоледена торта за десерт. Чак когато храната пристигна осъзна колко е гладна и нападна храната си. Двамата не говореха много, защото просто бяха заети да ядат.
След като бяха на десерта,най-нахално малката си отчупи от шоколадовия мус на Пиарс и му намига с усмивка.
- Не искам да се хваля,но моят тарт беше по-вкусен. - прошепна му и изпи виното си.

Той поклати енергично глава, докато дъвчеше. Беше натъпкал устата си стабилно, но културно изчака да преглътне и да се избърше, преди да й отговори.
- Не бих могъл да споря, дори и да исках!
Последния час мина едновременно бавно и бързо. Не знаеше за нея, но той беше изморен и всичко започваше да му се вижда трудно. Тя също не бе толкова приказлива и предпочиташе да си мисли, че е изморена, отколкото че се чувства некомфортно покрай него.
Закара ги в хотела и ги настаниха в големи стаи една до друга. Аксел спа непробудно до шест, когато стана, за да тренира. Искара малко повече от час в залата и вече се връщаше към стаята си. Щеше да си вземе душ и да полежи половин час, колкото да си почине. Мускулите му се бяха напрегнали на макс и пулсираха с изразителна сила. Потта се стичаше по цялото му тяло и потника му вече не можеше да попие повече. Косата му се беше накъдрила.
Така умислен и устремен, не можа да реагира навреме, когато Джесика излезе рязко от стаята ти. Наби спирачки и не успя да я събори на земята, но въпреди това я блъсна и притеснено я хвана за раменете, за да я задържи на мястото й.
- Извинявай! - каза задъхано и се загледа във все още съненото й лице.

Джесика просто стоеше неподвижно и премигваше срещу него объркано. Не очакваше,че ще се сблъскат, когато бе тръгнала да излиза. Не го беше и забелязала,определено имаше нужда от кафе.
Затвори очи за миг и когато отново ги отвори го огледа. Беше целият мокър...потен. Личеше си,че до сега беше тренирал. Тялото му лъщеше на светлината,а потника му бе потъмнял. Косата му също бе мокра.
Устата й се отвори, докато изучаваше тялото му , без дори да го направи скришом, и не можеше да повярва колко здрав всъщност беше. КОлко добре изглеждаше и за миг си го представи гол. Не можеше дори да си затвори устата, не можеше да продума. Стоеше и го зяпаше...как потника бе полепнал по тялото му, как описваше гърдите му,здравите му рамене и бицепси.
- К-какво...? - осъзна се след малко и се насили да го погледне в лицето. - Искате ли...кафе?

Въпреки, че беше горещ от спорта, в тялото му сякаш се разгоря нов, още по-агресивен огън, докато Джесика го облеждаше. Чувстваше се желан и мозакът му праваше сигнали за удоволствие по цялото му тяло. Не го беше изпитвал скоро. Не го беше изпитвал от години. Жените често го изпиваха с поглед, но това прекалено рядко му правеше впечатление, още повече пък да го вълнува. С жена си имаха такава страст дълги години, но времето летеше и връзката им се променяше неконтролируемо. Това тук бе от онези тръпки, за които пишеха романи.
- Какво? - попита объркано той.
Гледаше в устните й, може би защото искаше да разбере какво му казва, но импулса беше съвсем различне. Несъзнателно се облиза и почувства как го залива нова гореща вълна. Джес повтори, че става дума за кафе и макар да я чуваше, му се струваше, че този разговор се случва много далеч и той някак го дочува, но не е нищо повече от страничен наблюдател.
- Кафе - повтори той замислено - Да, кафе.
Пусна я, прокара голямата си длан по мократа си коса.
- Да, разбира се, че искам кафе - отговори сигурно за стотен път.
Стана малко неловко и двамата се опитаха да се разминат, но на няколко пъти тръгнаха в еднакви посоки. Накрая я хвана отново за раменете, премести я сякаш не бе нищо повече от десетина килограма и влезе бързо в стаята си. Чак след като затвори вратата, се замисли, че реално не се разбраха нищо. Къде щяха да пият кафе? Долу в ресторанта, някъде по пътя, тя ли щеше да го донесе тук?
Отвори вратата и се показа в коридора.
- Къде?

Стоеше и си поемаше въздух, опитвайки се да се осъзнае. Къде се намира и какво бе станало. Все още усещаше ръцете му по себе си,а имаше чувство,че усеща и устните му. Не бе помръднала изобщо когато той се показа от стаята.
Джес обрна глава и се съсредоточи да гледа само лицето му. Да игнорира страхотното му тяло,силните му ръце, невероятно секси гласът, който ползваше.
- Ще ви го донеса след около 10 минути. - усмихна му се леко, след което се обърна и тръгна. Имаше нужда от малко свеж въздух.
След около 10 минути и една разходка на терасата по-късно, Джесика беше с две кафета в ръка. Отпи от своето,а другото беше приготвила за него. Вече знаеше как обича кафето си.
Почука на вратата му с крак, тъй като ръцете й бяха заети.

- Добре! - съгласи се той и затвори вратата.
След момент осъзна, че това не беше добра идея, но не искаше отново да излиза отвън. Вече чувстваше, че се излага, а и десетте минути бяха започнали да текат, така че забърза към банята. Взе си един леден душ, като се надяваше той да успокои страстите му и това може би щеше да е достатъчно, ако тя не ги палеше постоянно.
Изкъпа се бързо и тъкмо подсушаваше тялото си, когато я чу да чика на вратата.
- ЕДИН МОМЕНТ!
Облече се още по-бързо, като сложи само тениска и анцунг. Не бе свикнал да й се показва толкова неглиже, но нямаше време да се оправя сега. Пък и косата му беше мокра, не искаше да намокри и ризата, която бе приготвил снощи. Държеше на перфектния си вид на всякакви мироприятия.
Отвори вртата, докато търкаше косата си с кърпата.
- Заповядай - покани я той и направи жест с ръка към масичката с двата фотьола, близо до леглото му.
Беше го оправил още преди да слезе във фитнеса.

Погледна го отново,но само за секунда. Вече знаеше,че ако продължи да плъзга очите си по тялото му, нещата нямаха да завършат добре.
Подмина го, като си пое дълбоко дъх и остави кафетата на масата и се усмихна леко. Чак тогава му обърна повече внимание, което не искаше да прави, и осъзна колко семпло бе облечен. Много по-различно от обикновенно. И косата му беше все още мокра.
- Май трябваше да ви дам повече време...съвсем изключих,че ще....си вземете душ. - смотолеви. Наистина не беше мислела трезво след като го бе видяла след фитнеса. Боже,изглеждаше божествено. Дори сега,в тези дрехи.
Тя усети червенина по бузите си и просто взе кафето си и отпи от него.

Потърка още малко косата си, докато водата не спря да се стича по врата му и сега беше просто влажна. Окачи кърпата на вратата на банята и отиде да седне при Джес. Кафето беше от прясно смлени зърна и аромата му беше толкова силен, че бе обладал цялата стая. Приближи чашата към устните си и притвори очи, докато отпиваше онази божествена първа глътка за деня. Вече бе буден, но кафето все пак му действаше тонизиращо.
- Хубаво е.
Не знаеше какво повече да каже. Чувстваше се странно, че се намират в спалнята му и може би точно това трябва да й сподели. Да й предложи да отидат в лоби бара, а може би в ресторанта, където и да е, сред други хора. Щеше да се преоблече набързо, сигурно и тя. Не я беше виждал по шорти до сега и докато го мислеше, се загледа в прекрасните й крака. Кожата й изглеждаше толкова мека и млечна. Замисли се за чувството, което би изпитал, ако прокара само върха на пръстите си по бедрото й. После си представи как ще докосне кожата й с устни, а след това и с езика си.
Преглътна тежко, без дори да мига, сякаш бе хипнотизиран от гледката.

Първоначално не осъзна как я гледа той, тъй като тя самата просто отпиваше от кафето си и опитваше да гледа някъде другаде,а не към него. Беше някак си лично и интимно да бъде в стаята му, на сантиметри от леглото му, в което бе спал. Дали си беше мислил за нея преди да заспи, както тя си беше мислила за него?
Джес го погледна и видя как я гледа той. Сякаш я изучаваше. Погледа му беше като нейният по-рано. Просто се плъзгаше по тялото й. Тя потръпна,но не помръдна. Колкото и егоистично да беше, тя искаше той да се наслади на гледката.
Болеше я,болеше я да знае,че го иска и не може да го има. И да знае,че и той я желае по някакъв начин. Че е приблечен от нейната външност..и не само. Част от нея искаше да попита дали му харесва гледката,но друга просто го гледаше как я изучава, като на свой ред изучаваше него,отново и отново.