5-то Авеню №115

Апартамента откри бързо. Едва издържа до края на уикенда, за да го сподели с нея. Колкото повече се подреждаха нещата, толкова по-сложни започваха да му изглеждат. Мислите му се объркваха и започваше да се съмнява във всичко, най-вече в себе си, но после я виждаше как се разхожда свободно в офиса му и осъзнаваше, че иска да вижда това колкото се може по-често. Бе единствената логика, която намери за нужна.
Пусна ключа в един плик с есета, който помоли да вземе със себе си през уикенда. Работата не беше толкова важна, колкото изглеждаше, но искаше да я изненада. Знаеше, че дори след като Джесика осъзнаеше целта на тези действия, щеше да свърши работата, която й бе поверил. Работата я завладяваше или поне на него му се струваше така.
След като се чуха сутринта, Акесел й сподели адреса и й каза, че ще я чака за вечеря. Беше налял две чаши вино и се наслаждаваше на гледката през прозореца, докато с нетърпение очакваше вртата да се отвори.

Беше изненадана, объркана и притеснена. Беше й дал адрес и беше споменал вечеря, нищо повече. Джесика си нямаше и на идея какво да облече...нещо не толкова формално. А на вън вече бе студено. Но мястото бе близо, бе от другата страна на парка и смяташе да измине разстоянието пеша.
След като приключи с преглежданего на есетата си взе дълга вана, изпрати закачлива снимка на Аксел на крачетата си, подаващи се измежду мехурчетата във ваната, едва покриващи други части от нея,които той желаеше,а на заден план имаше две ароматни свещи.
След поредните няколко часа в които прекара в приготвяне, защото искаше да изглежда перфектно за него и пред него,а не за другите, които щяха да присъстват...,ако имаше такива,но тя се съмняваше имайки предвид,че той й бе дал ключ, Джес тръгна към сградата на пето авеню.
Беше се загърнала в палто и бе обула високи ботуши. Не й отне много време да стигне до там,но все още й бе объркано и притеснено,а в главата й се разиграваха множество сценарии.
Влезе в сградата и взе асансьора до посочения от Аксел етаж, след като огледа вратите, докосна ключа в палтото си и застана пред красива врата. Отвори я и навлезе в красив апартамент, който я изненада. Беше изключително приятно място...това домът му ли беше?

Гърбът му настръхна, когато чу колебливото завъртане на ключа. Джес се движеше бавно и това го накара да си представи котка, която с любопитство и плахост проверява какво се крие зад вратата. Беше дългокосместа, породиста и сякаш слязла от коризата на списание за грумъри. И дъгите й постачки потрепваха при срещата с всяка мебел, която подушваше.
Изабута въображението си назад и се обърна точно навреме, за да я види как влиза в хола. Усмихна й се топло и вместо да я поздрави, както възнамеряваше, усети, че се движи към нея. Сякаш всичко ставаше без неговото съгласие. Тялото му просто си действаше и с три големи крачки прекоси целия хол, пъхна едната си ръка в косата й, другата на кръста й и след секунда устните му вече завладяваха нейните.
Не я беше целувал цяла седмица, ако изключим онази бърза скрита целувка в таксито след рождения й ден. Толкова много пъти му се искапе да направи това или просто да я докосне. Знаеше, че тя също изпитва тази нужда. Усещаше, когато започва да му се цупи и да става хаплива. Този млад и див огън в нея го привличаше точно толкова, колкото го и притесняваше.

Копнееше за тази целувка и това докосване цяла седмица. Но сега, когато се случи, Джес се изненада и леко потръпна. Не отне много време обаче, устните й да се отворят за неговите, а ръцете й да се плъзнат по здравите му рамене и да се обвият около вратът му.
Като от романтичен филм,едното й краче леко се повдигна, докато тя се облягаше на тялото на Аксел, погълната в това едничко докосване съдържащо толкова много чувства, емоции и желания. Можеше да се закълне,че дори изстена леко, преди да се отдръпне за въздух, а на лицето й имаше широка усмивка.
Каквито и притеснения да имаше, точно в момента бяха изчезнали. Съществуваше само той, дори не можеше да мисли трезво, особено с аромата му, който попиваше в нея и витаеше във въздуха. Господи, обожаваше това чувство, този мирис, това докосване. Всичко.
- Липсваше ми... - прошепна,а ръката й неждно погали бузата му,преди да се надигне на пръстчета за да го целуне отново, също толкова жадно, както той нея преди малко.

Не усети кога чувствата му се промениха. Това бе една от причините да я харесва толкова много. Събуждаше отдавна забравени емоции и го караше да се чувства като тийнейджър. Винаги си бе мислил, че това са врели некипели и възрастните мъже ги използваха, за да оправдаят аферите с неприлично младите си момичета, но в този момент пособна мисъл дори не можеше да мине покрай съзнанието му. Съществуваха само те двамата и звяра, който се събуждаше в душата му.
- И ти на мен - прошепна толкова тихо и дълбоко, че прозвуча повече като ръмжене.
По време на втората целувка, ръцете му затегнаха захвата околко тялото и той я притисна по-силно към себе си. Нищо от случващото се не вървеше по план и Аксел чувстваше абсолютната липса на самоконтрол. Направи няколко крачки в нейната посока и обърна длан, с която да посрещне стената, преди да притисне Джесика. Веднага щом я хвана на тясно, ръката се озова на бедрото й и започна да набира роклята й нагоре. От устните му се откъсна ръмжете, чиито звук потъна в устата й.

По тялото й се разля огън,а между краката й влага. Не я ли беше поканил на вечеря...или тя бе вечерята в случая? Всъщност нямаше да има нищо против да усети устните му между краката си,но искаше и няколко други части от него.
Джес докосна ръката му, като се опита да я премести между краката си, докато устните й се преместиха от неговите към вратът му, обсипвайки го с целувки и едно-две леки игриви гризвания.
Искаше да го съблече, да го има - тук и сега. Не знаеше къде е спалнята, не бе сигурна дали има нужда от спалня. Беше нетърпелива и възбудена.
Нямаше дори нужда да го изразява гласно, ръцете й просто шареха по тялото му - по гърба му и надолу. Плъзнаха се под пуловера му, като галеха кожата му и плочките му. Искаше да го свали от него,веднага.

Дали тя направи знак или той прочете мислите й, не беше ясно, но Аксел вдигна ръце и я остави да свали пуловера от гърба му. Нямаше нито времето, нито нервите да се занимава с нейната рокля. Със сигурност трябваше да я разкопчее внимателно, до каквото не му беше в момента. Вместо това се наведе леко, набра роклята й надоре, хвана краката й под коленете и щом я повдигна, тя сама ги завъртя около тялото му. Притисна я обратно в стената, за да освободи ръката си, с която нетърпеливо започна да разкопчава панталона си.
От аромата й му причерняваше. Чувстваше се толкова замаян, сякаш всеки момент щеше да падне върху нея, но и в същото време усещаше прилив на адреналин. Пръстите му бяха толкова нетърпеливи, че леко се забавиха, но след петнайсетина секунди борба, панталона падна в краката му. Без да се замисля, Аксел пъхна странично пръсти под бельото й, сви юмрук отколо мекия плат и с едно рязко дръпване, част от бикините на Джесика остана в ръцете му. Хвърлия я небрежно на пода и потърси пътя към нея.

Малката изстена високо, когато го усети да се допира в него и да навлиза. Ръцете й отново бяха около врата му за малко повече упора,а ноктие й се забиха в кожата му. Тя изви леко гръб и се притисна още повече към него,ако това бе възможно.
Можеше да каже толкова много неща в момента, но реши,че мълчанието бе по-добре от всичко. Остави се на приятното усещане, като тялото й се допираше и отдръпваше от стената,а неговите тласъци ставаха по-силни и настоятелни.
Ръцете му я държаха здраво, нямаше да я изпусне, в това бе сигурна. Тя захапа леко върна на ушенцето му, като докосна косата му с пръсти и се заигра с нея, като стенеше шумно и прошепна името му два-три пъти.
Не очакваше да се заграбят от вратата за краката, но това говореше много повече от всичко ,което можеше да й каже той за изминалата една седмица. Чувството бе споделено, тя го искаше също толкова силно.

Зъбките й изпращаха остри тръпки до всяка част от тялото му. Харесваше му, когато се заиграе така с него и това си личеше по звуците и движенията му. Беше малко по-див, подобно на онзи първи път, по време на който сякаш се опитваше да навакса за цялата една година, в която се бе въздържал. Сега му се струваше, че имаше да наваксва още повече и тялото му не спираше дори за секунда, за да си почине. Движеше се енергично в нея и колко по-мокра ставаше тя, толкова по-шумно бяха неговите тласъци.
Усети приближаващия оргазъм като изтръпнване на върха на пръстите си. Отново му прималя и той стисна още по-силно малкото й дупе, за да я задържи на мястото й. Притисна я плътно в сената и заби лице във врата й. Искаше да продължи така цяла вечност. Искаше му се да свърши в нея и да продължи да я чука, сякаш нищо не бе станало, но не си го позволи. По-късно може би щеше да поговори с нея на тази тема. Сега просто излезе от нея и притисна тялото си в таза й. Продължи да се движи, докато свършваше отърквайки се в розовото й цвете, без да осъзнава, че цапаше роклята й.

Усети го как излиза от нея,но усещаше ерекцията му все още притисната към нея. Джес изстена, тялото й бе достатъчно разгорещено, самото му присъствие - макар и той да не бе в нея - и допира на твърдия му член я накараха да се разтрепери от завладялия я оргазъм. Честно казано не бе толкова силен колкото очакваше, може би защото той я излязал от нея, преди тя да свърши,но усещаше колко чувствителна бе сърцевината й и как туптеше между краката й жадна за още от него. И Джес възнамеряваше да го получи..макар и може би не веднага. Но искаше поне още еидн оргазъм и поне още веднъж да го усети в себе си днес.
Целуна устните му, като отново галеше раменете му,а краката й се отпуснаха на земята,но тя все още оставаше притисната между стената и грамадното му тяло. Чак сега осъзна,че той бе свършил върху роклята й..интересен избор на място. Но явно нямаше по-добър..,а беше по-добре от стената.
- Това беше нещо ново. - подметна тя с усмивка. - Ако смяташ да ме посрещаш всеки път по този начин в апартамета си...май ще искам да се виждаме по-често.
Всъщност тя искаше да се вижда с него постоянно, най-лошото бе,че го виждаше постоянно...,но не по този начин.

Усмихна се широко, въпреки че тя не можеше да го види. Тази усмивка си беше за него. После се наведе и я целуна нежно по бузата, преди да се отдръпне и да й позволи сама да се грижи за равновесието си. Панталона се влачеше в краката му с лекото дрънчене на колата. Той се наведе, за да го вдигне и чак тогоава забеляза мокрото петно, върху предната част на полата й.
- Съжалявам - каза той, чувствайки се гузно, но някъде зад това чувство си личеше, че му е забавно - Защо не я свалиш? Ще я пусна в пералнята, утре ще е като нова.
Остана да я гледа, докато се съблича. Въпреки, че вече бе взел физическото удоволствие от нея, продължаваше да се наслаждава на гледката. Усети втора вълна на гузност и задоволство, когато видя лентата плат около кръста й. Това беше останало от бикини без дъно, както и зачервените й хълбоци, които бяха поели грубото му държание към бельото й.
За това нямаше решение. Трябваше да импровизира. Наведе се, вдигна пуловера си от земята и й го подаде. Щеше да я покрие цялата. Не че му пречеше да вечерят голи.

Джес се бе усмихнала леко самодоволно и повдигна вежда, като свали роклята си бавно,но със секси движение, след което разкара и остатъка от гащичките си.
- Май ми дължиш едни бикини. - подметна, като облече пуловера му. Приближи се към него, надигна се на пръсти и обви ръце около вратът му. Просто искаше да го гушка и целува. Затова за пореден път допря устни до неговите, но само за момент. След като се отдръпна се погледна в най-близкото огледало,косата й бе каша, гримът й все пак се държеше. За дрехите й бе ясно,че нямаше да бъдат част от вечерта. А той явно планираше тя да остане тук,след като спомена,че роклята ще бъде като нова утре.
- Приятно местенце. - прокара пръст по шкафчет опод огледалото. Мястото бе красиво, бе елегантно,но и цветно. Всичко беше толкова добре подбрано. - Но сигурен ли си за това...за ключа който ми даде?

Взе роклята й и отиде до банята. Апартаментът беше изключително малък, така че това не пречеше на разгпвпра им. Трябваше му минута, за да разгадае програмите на пералнята. Не че ги разбираше. Беше наизустил няколко отсновни и понеже плата му се стори прекалено нежен, пусна роклята на по-щадяща програма. По-късно щеше да я премести в сушилнята и всичко да е точно. Силно се надяваше да се забрави, защото очакваше от нея да го побърка, ако това се случи.
Замисли се за ключа. Не беше напълно сигурен какво имаше предвид тя, но вместо да я попита, направи заключение и й отговори.
- Ако не ти харесва, мога да потърся нещо друго.
На него обаче му харесваше. И му хареса да си я представя в него. Направи го в момента, в който влезе в този апартамент за първи път. Подхождаше и на роклята й, колкото и странно да звучеше това. Но най-важното в този апартамент бе Джесика и ако той не отговаряше на изискванията й, то щяха да поговорят за това и да намерят нещо подходящо.
Отиде до холната масичка. Наля вино в празната чаша и й я подаде.

Джес се настани на стола до неговия, като едното й краче бе под тялото й и тя бе седнала на него. Пуловера изглеждаше огромен върху нея,но някак си й стоеше много сладко. А най-хубавото бе,че ухаеше на него. Тя вдъхна от аромата, след което взе чашата вино и отпи.
- Да потърсиш...? - попита и повдигна вежда, като си играеше с чашата, плъзгайки пръсти по нея. Отне й секунда, влюбения й замъглен мозък да проработи. Очите й се разшириха и тя се огледа наоколо. - Това е...за нас?
Беше й трудно да повярва. Но имаше толкова много смисъл. Чак не знаеше как не се бе сетила по-рано. Мястото бе идеално и наистина й харесваше...не се и изненадваше ,че той не я бе завел в дома си. Все пак...бе женен,а това тук не бе някакъс си хотел и място за една вечер.
- Харесва ми,мястото е наистина красиво и уютно. - ръката й се плъзна към неговата.

Хареса изблика й на вълнение. Макар и да бе овладян, той не го пропусна и се усмихна доволно. Все още не разбираше всичките й мисли, но му стана ясно, че някои неща трябваше да се изговарят, за да не останат неразбрани. Хвана ръката й и кимна към стилажа за вино срещу тях.
- Отзад има нещо като малък офис. В дясно са спалнята и банята, а в ляво е кухнята.
Да, наистина беше малко, но нима се нуждаеха от нещо повече? А и мястото беше направено с вкус, той го оцени от първия поглед.
- Мислех си, че ще е хубаво да имаме място, на което можем да бъдем себе си - завъртя върката й и започна да гали дланта й с върха на пръстите си - И няма да имаме нужда от предварителна подготовка. По средата на вечерята можем да решим, че искаме да прекараме малко време насаме и просто идваме тук.
Не искаше да си мисли, че е наел квартира за чукане, макар и на практика да звучеше така. В неговата глава беше споменът за рождения й ден. Точно тогава искаше да се прибере с нея. Искаше да я прегърне и да не я пусне цяла вечер, както онази нищ в Бостън. Не знаеше колко често ще бъдат тук, но искаше да им даде възможността.

Усмивката й стана още по-широка,а очите й грееха от щастие. Сърцето й ускори ритъл, но Джес подтикна желанието си да скочи на врата му и да го прегърне. Защото можеше после просто да си остане в скута му,но в едно друго положение - нагоре, надолу и стенеща.
- Това е... - не знаеше какво да каже. Е,знаеше, но трудно намираше думите точно в момента. Просто не можеше да спре да се усмихва. Отпи от виното и отново огледа помещението. - Харесва ми да имаме свое място. Харесва ми да можем да бъдем себе си.
Беше й пределно ясно,че те няма да бъдат тук постоянно и това не е "move in together". Но знаеше,че това не е просто място на което да се скрият за единият секс. Просто го усещаше. Макар и днес надали щеше да е единствения път в който щяха да се хванат от вратата за краката. Тя обаче искаше да знае по какъв начин той щеше да разпредели времето си между нея и това място.
- Не искам да бъда груба..и да помрача момента, но...знам,че няма как да бъдем тук постоянно...как ще...ами... - прехапа устна за момент. - Как ще решаваме кога ще се виждаме тук?

Въпросът й звучеше толкова нелепо, че чак се изписа на лицето му. Целият този разговор някак го забавляваше и го караше да й се усмихва с нежност. За момент се изкуши да й отговори със сарказъм, но знаеше, че жените не харесват такива неща, особено идващи от мъже, по които са хлътнали.
- Мислех си, че можем да идваме тук, когато искаме ...
Струваше му се някак странно, че се налага да казва това. Да, той измисли правилата, но нима им трябваше график на срещите? Не можеше ли просто след вечеря да решат, че искат да се сгушат на дива и да пият вино? Самият той правеше това до преди половин час и можеше да гарантира, че в комбинация с гледката бе изключително разтоварващо, точно от каквото имаха нужда. Навън се сипеше съвсем лек и бавен сняг, който правеше мястото още по-приказно.
- Доволен съм, че приемаш толкова сериозно нещата, но идеята на това място е да опрости плановете и притесненията ни. Ще има дни, в които няма да можем да се напаснем, но за останалите е добро начало.

Размърда пръстчетата на краката си игриво и му се усмихна. Бе забелязала първоначалното му изражение, защото винаги го наблюдаваше внимателно, независимо колко влюбено разсеяна беше, и все пак реши да го пропусне и да не го коментира.
- Говоря точно за дните в които няма да можем да се напаснем. - прошепна Джес и повдигна леко едното си краче като погали голите му гърди и го плъзна към ръката му. Не знаеше как да изрази мислите си без да звучи грубо,без да звучи като ревнива глупачка..защото в момента не усещаше ревност, той беше нейн. Това място, докосванията му, усмивката му го доказваха.
- Все пак идеята е да бъдем тук,заедно. - крачето й стоеше така подпряно на него, умишлено в тази позиция, давайки шанс на Аксел да има хубава гледка към мократа й сърцевина. Но изражението на малката бе толкова сладко и невинно, само с една лека дяволита усмивка. Тя отпи от виното си, след което се облегна още повече назад в стола и го погали с краче, като го плъзна обратно на гърдите му, надолу по добре оформените плочки и го намести върху мъжеството му. Искаше си вторият оргазъм...скоро.
- Ако зависеше от мен...щяхме да сме тук в следващия поне месец и нямаше да излезем през тази врата. - призна си Джесика.

Разбираше настроението й, което до преди малко би сподели, но то някак не се връзваше с разговора, който започеваше да му се отразява. Аксел внимателно премести кракът й обратно върху бедрото си, така че да привлече внимание й върху разговора. Не разбираше от къде идват всички тези въпрос. Да, беше логично от нея да реагира така, но му се струваше, че се бяха разбрали.
- Както казах, не намирам причина нещо да се променя - тонът му бе станал малко по-настоятелен, заедно с погледа - Какво очакваш да кажа? Че ще имаме стриктен график на срещите, който сме длъжни да спазваме? - осъзнаваше, че се е напрегнал и така нямаше да се разберат, затова пое дълбоко въздух, опитвайки се да бъде достатъчно спокоен, че да й обясни очевадното за него - Джес ... искам да се виждаме и да излизаме. Искам понякога да идваме тук. Не искам да остана един месец затворен в апартамента, независимо колко ми е хубаво с теб. Разбирам ентусиазма ти към секса, предвид че сега го откриваш, но една връзка не може да се върти около това и задължителни срещи - поне не и една зряла връзка между възрастни хора ... понякога забравяше колко е млада, само защото бе прекалено умна и интересна за възрастта си - Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?

Усети как той се напрегна, това напрегна и нея. Джес пое дъх и затвори краката си, но ги остави в скута му. Изслуша го внимателно,но това което чу някак си не й хареса. Той не я разбираше. Тя имаше въпроси,а той очевидно нямаше желанието, нервите и търпението да й даде отговори.
- Разбирам те. Но ти май не ме разбираш. - опитваше се да звучи спокойна. Виждаха се така за първи път от седмица и тя не искаше да разваля момента,но явно вече го бе направила. - Не съм казала,че искам да се виждаме по график,Аксел.
Потръпна леко,но го гледаше в очите,за да следи за реакциите му. Начина по който той се бе напрегнал не й харесваше...може би защото рядко го бе виждала такъв.
- Аз мога да искам да се видим във вторник, но ти да не си свободен...следователно не идваме тук,не се виждаме.Да излизаме...на места на които ще трябва да се държа сякаш между нас няма нищо..защото на публични места сме ...приятели. Затова не ми се ядосвай,че предпочитам да сме насаме...за да бъдем каквито искаме да бъдем.
Донякъде цитираше правилата му.
- Не съм аз тази,която има жена с която трябва да се съобразява, за да мога да видя любовницата си... - сама се изненада от думите си,но всичко това й тежеше. Можеше и да не изпитва ревност, но й тежеше.

Гърдите му се изпълниха бавно с въздух, който отпусна по същия начин. Опитваше се да сдръжи инстинктната си реакция. Джесика наистина го караше да се чувства млад и въпреки, че това звучеше много хубаво, понякога означаваше и импулсивен. А импулсивните хора правеха грешки и казваха неща, за които после съжаляваха.с
- Тук не става въпрос за това! - всъщност бе засегнато, но не и основа - Дори и да нямах жена, ти пак си моя ученичка, пак си прекалено млада ... не, прекалено малка си за мен и аз все още ще имам интереси различни от секса! - ново поемане на въздух. Започваше да му става горещо, а нямаше много за сваляне вече - Това, че сме започнали да правим нещо много приятно, което ни се получава страхотно, не означава, че искам останалата част от взаимоотношенията ни да умре. Има много други неща, които можем да правим и си мисля, че след време ще се съгласиш с мен, че секса не е достатъчен за каквато и да е връзка.
Освен ако не искаше да бъде от "онзи" тип любовници, но тъй като познаваше достатъчно добре Джесика, не й го каза. Щеше само да я засегне, а той не целеше това, независимо че нервнечеше.

Джес си пое дълбоко дъх и се намръщи. Тя не бе казала нищо от това! Не си го бе и помисляла. Махна краката си от него. Би извъртяла очи,но не бе такъв човек.
- Не съм казала това. Не съм казала,че всичко това е само секс. И че трябва да правим секс постоянно. Да,харесва ми секса. Искам още и още. Но искам и просто да седя на дивана и да се сгуша в теб докато гледаме някой глупав филм. Да излезем на вечеря,да отидем на театър, кино,зоопарка...
Искаше й се да стане,да отвори прозорец,но те двамата имаха нужда от този разговор тук и сега.
- Искам да бъда с теб,по всякакъв възможен начин, когато мога..когато можем.

Имаше чувството, че главата му щеше да експлодира и дори не осъзна, че леко повиши тон.
- Не правим ли точно това?
Нима спореха за една и съща гледна точка, просто защото не можеха да се разберат? Нямаше абсолютно никакъв смисъл от това и Аксел не искаше да допуска разговорът да помрачи цялата им вечер. А със сигурност не искаше и да си тръгва. Бе планувал това отдавна и сега искаше да му се наслади.
- Джес ... - каза по-спокойно той.
Наведе се, за да вземе краката й и да ги сложи в скута си, но усети упората от нейната страна. Стисна зъби и сграбчи здраво глезените й, след което ги дръпна толкова рязко към себе си, че я премести в доста по-излегнало се полужение. Хвана ходилата й и я погледна с ясното изражение, че няма да ги пусне, колкото и да се дърпа.
- Ще идваме тук, когато искаме и можем! - тонът му бепе твърд, така както ръцете му бяха груби, но всичко идваше от топлото чувство на желание, което изпитваше към нея - Така добре ли ти звучи?

Част от нея наистина хареса свойческия начин по който той издърпа крачетата й, как ги задържа и показа доминантската си натура. Друга част обаче се ядоса на този контрол. И тези две гледни точки се бореха една срещу друга. Все пак в съзнанието й все още кънтече как тя е негова ученичка и твърде млада и какво ли още не. Но тя сякаш омекна след последните му думи. Кимна и се загледа в крачетата си, които той галеше разсеяно..или поне изгелждаше разсеяно, но Джес знаеше,че я слуша.
- Добре...звучи ми добре. - звучеше й прекрасно,но разбира се всичко бе в детайлите. Защото "искаме" можеше да бъде всеки ден,а "можем" веднъж месечно. Не знаеше неговите планове, не знаеше и тези на жена му...Не знаеше колко често той ще може да отсъства по цели вечери, без това да повдигне въпроси, за да бъде тук с нея.
Джес се надигна леко за да се върне до седнало положение на стола, но краката й останаха в скута му. Имаше и друга идея на ум,но бе почти сигурна,че той щеше да я отхвърли.
- Знам...,че не си от хората, които искат да смесват личният живот с работата,но...може би от време на време ...може да прекарваме своите понеделници тук, да отметнем задълженията в ... по-свободна за нас обстановка,без...без да се притесняваме от нищо.