Central Park

Бяха близо до Централ парк, затова се отправиха към него. Още с влизането в парка, Джой видя сладоледа и хвана ръката на Ноа, за да го задърпа към щанда.
- Една топка Тофи и една Йогуард с горски плодове.
Остави го да плати сметката, без да се чувства неудобно. Момчетата правеха такива неща и въпреки, че тя нямаше директно да му каже да плати, нямаше никакво намерние да му пречи, когато инстинкта му каже да го направи.
- Хайде да отидем по-навътре - предложи тя.
Повървяха малко, докато тя хапваше от сладоледа си. Намериха някакво спокойно място между дърветата, където хвърлиха нещата си на земята и се излегнаха на хълмчето, сякаш беше шезлонг. Джой бръкна със свободната си ръка в чантата и изкара малка кутийка за тампони, в която държеше тревата си. До сега не я бяха проверявали, но предпочиташе да е по-предпазлива с тези работи навън.
- Ще свиеш ли? - попита го тя и облиза една голяма капка, която се бе спуснала по фунийката й.

Джой едва ли не тичаше към сладоледа,а после той бил като малко дете. Но намери това за сладко и нямаше против да й купи сладолед. Благодари на продавача,а след това тръгне след щастливата червенокоска.
Излегна се на тревата до нея и се загледа в езерото в далечината. Но вниманието му бързо бе привлечено от нея и нейната кутия с тампони. Това го накара да се разсмее високо. Една майка с малко дете ги изгледа накриво,а група гълъби хвръкнаха уплашени от високия шум.
- Умна си. Това може да ти се признае. - каза, като се загледа как тя облизва капчицата сладолед. Той самият облиза долната си устна докато се зае да свива джойнта. - Да си призная си мислех,че ще извадиш някоя бутилка водка.
Макар и да бе все още рано, той би пийнал. Но това тук бе по-добро.Но последният път в който го бяха направил изаедно,е....нещата бяха тръгнали в една интересна посока. Макар и тогава да не беше само трева.

- Течностите тежат повече - отговори му със свиване на раменете.
Слънцето вече печеше сериозно и сладоледът й щеше да се разтопи изцяло, ако не побързаше. Подаде го към устата на Ноа и както очакваше, той й помогна с голяма хапка. Облиза устните си, докато го гледаше и продължи да яде. С още малко от неговата помощ, приключи за около минута и избърса ръцете си с мокри кърпички.
- Хайде, не се бави.
Точно в момента нямаше хора прекалено близо, затова й се искаше да изпушат цигарата, преди някоя нервна майка да ги изпроти на охранителите на парка. Ноа тъкмо приключваше и й подаде. Опъна с блажено удоволствие, изцяло се отпусна на тревата, затвори очи и издиша. Повтори го още веднъж, преди да му подаде обратно.

Тя бе нетърпелива,както винаги. Но той харесваше това в нея,имае нещо чаровно в тази й черта. Легна до нея и пое цигарата. Дръпна си,след което се загледа в небето, или това което виждаше от него. Знаеше,че по някое време ще трябва да се върнат,но бе дал инструкции на едно момче от отбора да му пише. За сега не бързаха за никъде.
- Кога ще ходим в Тексас? - подмета като на шега. Но той всъщност наистина искаше да отиде там. Бе пътувал къде ли не..,но никога на такова място. А не знаеше дали да вярвна на всичко, което четеше в Гугъл. - Какви са родителите ти Джой?
Беше спменала нещо бегло за баща си, който имал много крави, но май не бе споменала майка си.

Това определено не можеше да се категоризира като чил тема и никак не й се искаше да я водят сега, но по принцип не бяхаше от нещата, особено от неизбежните. Понякога беше по-добре да стиснеш зъби и да минеш през това забързо.
- Съжалявам, но разбирслих - не звучеше като да съжалява. Тонът й беше такъв, сякаш му казваше колко е часът - Не е добра идея да те водя в Тексас.
Истината е, че случилото се със Зак я беше опомнило. Знаеше, че Ноа е кибритлия и прави много тъпи неща, заради което има голям шанс да си изяде боя. Да прави разсистки коментари, докато й е ядосан ... ето това не можеше да го допусне там, не и с баща си. Тя не го допускаше по никакъв, въобще не мислеше, че Ноа го е имал предвид. Понякога просто не се съобразяваше, особено когато станеше емоционален, а за жалост бе прекалено емоционален около нея.

Част от него бе изненадана, но друга си знаеше,че ще стане така. Чудеше се обаче, какво е променило мнението й.
- Хм...не мога да кажа,че съм изненадан. Но не разбирам защо. - извърна се да я погледне и подпря главата си с ръка. Той исакше да види Тексас, и би го направил. Дали с нея или без нея. Но предпочиташе Джой да бъде неговата компания. - Отново съм направил нещо,което не ти е допаднало,нали?
Знаеше,че беше идиот, но колко голям идиот можеше да бъде? Нямаше спомени да бе правил нещо тъпо в последните 2 часа, значи бе от друг ден.
- Понякога наистина не те разбирам Джой. Дори пред мен стоиш и играеш роля. Трябва да те надрусам за да си изкажеш всичко ли?

Не знаеше колко още може да държи добрия тон. Дори не бяха гаджета, а постоянно е караха. Идеше й да си пререже вените с тези негови ескалации.
- Точно това е проблема! - тросна му се този път тя - Защо си мислиш, че ти е позволено да определяш какво трябва и какво не трябва да правя? - изправи се, чувствайки силна доза адреналин - Не искам да пушиш с мен, за да изкараш нещо от мен! Нито искам да ми казваш с кого да излизам! Искам да спреш да ми казваш как да се държа и да ме оставиш да бъда себе си! Очевидно не съм момичето, което искаш, така че спри да ме притискаш и ме остави намира.
Грабна чантата си от земята и просто тръгна. Очите й се пълнеха рязко със сълзи и искаше да се разкара от него, преди да ги е видял. Заболя я от нещата, които му каза, но ги чувстваше. Той я затваряше в малко пространство, в което не можеше да се разразява. Нуждата му да я притежава я съсипваше и се бореше с желанието й да бъде покрай него.

Всичко това му идваше като гръм от ясно небе. Пак беше направил нещо,което на нея не й харесваше. Можеше ли изобщо да говори спокойно или всичко ,което кажеше беше нападка по нейни думи? Никога не я бе ограничавал в каквото и да е - с кого да излиза, какво да прави и какво да казва. Джой беше мръднала...
- Хайде стига! Не се дръж така! - и не,това не беше начин да й казва какво да прави, беше подкана да не се карат за..за каквото там се караха. - Зададох ти въпрос, попитах те нещо,а ти ми скачаш...поне си кажи каквото ти е на сърце и колко съм ти досаден.
И да й беше досаден,тя пак бе избрала него за да се чупят от музея. Тогава какво бе станало изведнъж? Скочи от земяата и се затича след нея,като се опитваше да я спре.
- Нека поговорим,Джой, моля те.... - пред всички ли трябваше да й се моли.

Ако някой питаше Ноа всичко вършеве прекрасно. Ако някой питаше Даниел - нищо не беше готово, нещата не бяха на местата си и имаше още един куп работа да се свърши.
Футболиста бе свиканл съотборниците си рано,рано и след като бяха тичали в парка за "добро утро" те бяха взели кафета за мажоретките и себе си и се бяха заели да им помагат в ...във всичко всъщност.
Докато професионалисти инсталираха големите и по-важни съоражения наоколо, момчетата подготвяха щандовете с игрите,а момичетата наградите, плакатите и някакви билетчета за някаква томбола.
Ноа придържаше една дървена летва, докато Нейтън я забиваше с пирон за да е по-здрава, а две мажоретки носеха розов флаер с изкрящи буквички и искаха да го лепнат на този щанд. Ноа обаче не им обърна много внимание, гледаше към Даниел, това го накара да се подсмихне. Малката беше толкова властна понякога.

Освен кафето, което получи от Ноа, Дани се бе заредила с цял термус и обилното количство кофеин започваше да й се отразява. Ставаше все по-взискателна или както другите се изразяваха - битчи. Е, нямаше да си понижи стандартите, за да може на тях да им е по-леко. Не случайно бе в организационния комитет и със сигурност не бе получила позицията си, защото е много добра в компромисите и примиряване с посредственото.
- Паркър! Къде си мислиш, че отиваш? Преди десет минути пуши, престани да се разсейваш!
Всъщност беше преди час и момчето имаше право, но времето не беше на тяхна страна и Даниел нямаше да го позволи. Имаше още толкова много работа да свършат. Щяха да си почиват колкото си искат, когато умрат.
- А ти какво блееш? - обърна се към Ноа - Помогни й - и посочи към мъжоретка, която се беше качила на стол и въпреки това се надигаше на пръсти, за да закачи банера. Навсичкото отгоре го слагаше накриво - Не, не, не! - приближи се бързо към тях - Дай на мен! - Дани обаче бе доста по-ниска и без да се замисля, се обърна към Флин - Трябва да ме вдигнеш. Наведи се! - нареди му, готова да се качи на раменете му.

Заповедите на кралицата се нижеха една след друга. А поредната бе за Ноа. Той повдигна вежда към Даниел, поклати глава и просто я грабна за кръстчето, вдигайки я сякаш бе перце. Държеше я здраво след което я намести на рамене си и сложи ръце на бедрата й. Изобщо нямаше нужда да седи там, можеше просто да я задържи във въздуха и тя пак щеше да стигне желаното място. Но след като искаше на конче, той щеше да й даде конче...за сега само по този начин.
- Малко си кисела днес,знаеш ли. Може би ти трябва малко шоколад. - подразни я Ноа. Знаеше,че бе най-лошият момент да се шегува с нея,но нямаше как да се стърпи. Зачуди се обаче къде е Джой,с нейните умения да рисува със сигурност би била полезна на мажоретките, които се опитваха да правят плакатите.

Последното нещо, което й трябваше, беше захар и какао. Със сигурност нямаше да я успокоят, така както и този разговор. Поне работете, докато го водеше, за разлика от някои други хора.
- Не съм кисела! - отвърна му кисело - Отговорна съм! За теб може и да е все тая, но планувам този карнавал почти два месеца и искам да е идеален - Дани не се примиряваше с нищо по-малко - ТАКА ДОБРЕ ЛИ Е? - подвикна на мъжоретките, които й дадоха положителен отговор и тя протегна ръката си към Нейт - Пирони и чук!
Сръчно постави банера и се надяваше, че наистина е прав. Беше много трудно да се прецени от тук, затова щеше да държи отговорни момичетата, които й казаха, че е добре. Само за минута беше готова, върна чука на Нейн и потупа Ноа по главата.
- Готова съм - след като отново бе на земята, от където трябваше да го гледа с вдигната нагоре глава, Дани продължи да говори наперено, сякаш все още бе висока три метра - И не ми харесва, да се подиграваш на перфекционизма ми. Светът щеше да е много по-хубаво място, ако повече хора приличаха на мен!

Футболиста се засмя и закачливо погали румената й бузка.
- Не мога да не се съглася с това. - след което погледна баннера,който бе закачен. Колкото толкова, изглеждаше прав,но и да не беше...да, него не го инересуваше. - Знаеш ли...ще ти излязат бръчки,ако продължиш да се мръщиш и притесняваш.
Той бе чувал за един определен метод за изглаждане,но реши да не я дразни като й го споменава. Даниел и без това се опитваше да огрее на всяка позиция тук като пчеличка.
Видя я да отива към една от масите, където се правеха плакати за да види как върви процеса. Ноа се ухили още повече на мсилите в главата си. Смигна на Нейт, който поклати глава, сякаш знаеше, какво се върви в главата на капитана на отбора.
Ноа се появи зад Даниел и хвана кръстчето й отново, изненадвайки я. Преди тя да реагира по друг начин освне леко писване, той хвана едно бурканче направено като солница и поръси розов брокат върху главата й.
- Перфектно. Готова си за карнавала.

- НОА!!!
Дани тръсна глава и розовия брокат се засипа бавно към земята, като пухкавия сняг, който валеше извън шатрата. Косата й беше съсипана, това беше факт! Не стига, че нямаше време да приключи тук, ами и сега щеше да трябва да намери време да се прибере, за да се изкъпе. Той въобще имаше ли представа колко време й трябваше, за да оформи къдриците си сутрин.
- Ще те убия!
Пресегна се към масата, без да обръща внимание какво точно грабна и за негово съжаление, беше бурканче с лепило. Завъртя се светкавично на петите си, но и той не се забави с реакцията. На Дани обаче й бе прикипяло и не се замисли, преди да хукне след него. Той можеше и да е бърз, но тя бе достатъчно ядосана, за да го гони цял ден.
- Ела тук! Страхливец такъв!
Изглежда това го забавляваше и преди да се усети, смехът му я зарази. Направиха няколко кръгчета около павильоните и когато видя удобен момент, мъжоретката хвърли целия буркан в гърба му. За него съжаление, беше изключително точна. За съжалежние на две от приятелките й, беше и достатъчно силна, за да изцапа цялото яке на Ноа и да опръска тях двете.
Момичетата се разпищяха, а Даниел захри устата си с ръце, но в очите й се четеше смях.
- Той е виновен! - настоя като малко дете и посочи капитана на футболния отбор.

Тялото му потръпна и той бързо осъзна,че е залят с лепило. Май щеше да предпочете боята пред лепилото. Имаше включитлено по косата си и усеща как това чудо се втвърдява. Слава богу положението там бе спасяемо,не можеше да се каже за якето му. Поне не бе любимото му яке иначе може би щеше да убие даниел.
Приближи се до нея и я грабна като я притисна към себе си и отърка тяло в нейното, дянста му страна лепнеше достатъчно,че да полепне и по мажоретката. Брокат от косата й се посипа по тях. Супер.якето му имае и брокат сега.
- Май ще се залепя за теб сега. - пошегува се. Реши обаче да се отдръпне преди техните дрехи реално да залепнат една за друга и после да развали материята или самата дреха при отделяне. Малката щеше да го убие, ако нещо станеше на дрешката й.
- Прати ми сметката за химическото. - след което свали своето яке и го заряза настрани, оставайки със суичъра си с емблемата на отбора.

- НЕ, НЕ ...
Преди да успее да го помоли, Ноа вече се бе наврял в нея и ръцете му я притискаха плътно към голямото му тяло. Някъде дълбоко в себе си Дани знаеше, че го мрази за това, но от устата й се лееше звунлив смях. Дланите й бяха на гърдите му и се опитваше да го отблъсне с всичка сила, но в същото време изглеждаше, сякаш не полага достатъчно усилия. Когато най-накрая я пусна, тя беше задъхана.
- Нямаш душа! Това е Шанел - скастри го все още усмихвайки се.
- Хей! Какво ви става? - намеси се друг от организационния комитет - Имаме работа. Какво ще кажете, да спрете да рушите и цапате, за да приключим по-бързо?
Партипупъра беше един зубър от горните класове. Чак след като се намести, Дани обърна внимание на масалото, което бяха направили. Не усети, че беше саборила още неща, взимайки лепилото, Ноа бе бутнал някакви кашони, а мъжоретките, които бе опръскала с лепило, хленчеха в един ъгъл.
- Съжалявам - отговори виновно Дани, но все още не можеше да спре да се хили. Ноа не й влияеше добре - Ще отида да помогна на момичетата.
Отправи се към масата, на която бе съборила половината неща. Трябваше й време да се кротне, но все пак хвърли една усмивка на Ноа през рамо. Искаше й се да няма кой да ги прекъсва в момента, но щеше да й се наложи да изчака до довечера. Напоследък бе започнала да спи изключително често в стаята му.

Футболиста също й се усмихна след кеото се зае да мести някакви кашони, да вкарва щандове и какво ли още не. Всъщност нямаше шанс да говори с нея повече, тъй като двамата бяха разделени,а ученика от горните класове ги гледаше намръщено, като строга незадоволена учителка.
- Добре...готови сме. Имате време да се приготвите за довечера. И не забравяйте задълженията си. - напомниха им любезно. Ноа извъртя очи и тръгна към Даниел, като се облегна на рамене й и вдъхна от аромата й. - Да те закарам?
Неговите задължения довечера щяха да бъдат от приятните,през по-голямата част от времето. Нейните...надали чак толкова. Сигурно щеше да продължи да обикаля с тефтер наоколо и да следи за всичко.
Той хвана ръката й,когато излизаха от шатрата, а студеният ноемврийски вятър ги лъхна. Беше се натрупал лек сняг. Той я погледна и поклати глава. Свали суичъра си и го заметна върху раменете й. Това го оставяше по една тънка блуза, но щеше да изтрае до колата. Някакъв идиот беше смачкал якето му почти на топка и нещото бе залепнало от всички страни,но..щеше да го прежали,ако не се оправеше.
- Кои мажоретки са на бутките за целувки довечера?

Сгуши се в спортното му яке и поднесе яката към нослето си, така че да поеме обилно количесто от аромата на Ноа. Не й се стори нередно, затова не се и опита да го прикрие, пък и бяха само двамата, а от него бе спряла да се срамува. Не усещаше проблема във всички неща, които правеше напоследък с него. Бяха преминали няколко граници и приятелството им все още не бе пострадало или поне тя не го осъзнаваше. Ето защо и въпросните граници започваха да се размазват.
- Всички - мислеше, че това е очевидно.
Сподели му кои смени щеше да поеме. Всички бяха по половин час, така че с добра компания щяха да минат неусетно и да има достатъчно време да се забавлява. Беше подредила и графика на много от участниците, включително този на Джой и Ноа. За него пе предвидила едночасова смяна на павильон за целувки и две половин часови на танка с вода. 
- Тъй като взхме двоен воден танк, сложих Джаксън с теб.

- В случай,че искаш да го видиш как пада във водата с удоволствие ще ти помогна. - ухили се Ноа, докато вървяха бавно през парка за да стигнат до колата му. Все още прехвърчаше сняг и няколко снежинки попаднаха в косата на Дани, като се смесиха с розовия брокат.
- Ще намира довечера през бутката..все пак трябва да спасим слоновете,нали така? - това не бе толкова въпрос, колкото закачливо подмятане. Определено смяташе да си размени целувка или две с някоя мажоретка...лошото бе,че в главата му имаше само една мажоретка която той искаше да целува довечера.
Той погледна настрани от Даниел и сложи ръце в джобовете на панталоните си и замълча. Опитваше се да разкара тези мисли от главата си, и без това му бе достатъчно,че се будеше надървен като кон и ерекцията му опираше в нея,а той нищо не можеше да направи.

Звучеше толкова ... неангажиращо, че й идеше да го пресне с тетрадката си зад врата. Понякога Ноа се държеше така, сякаш нищо не бе достатъчно важно за него. Какво значеше "ще намина"?
- Имаш само една смяна, така че не се скатавай. И не закъснявай! И не прекалявай с алкохола! Хубав си, но не чак толкова, че да плащат за вкус на бъчва!
Знаеше, че понякога се държи като строга учителка, но правилата не бяха толкова трудни за спазване, а и всичко бе с много добра цел. Това, което не знаеше, бе истинското значение на думите на Ноа. Както вече казахме, гранизите между тях се бяха размътили до степен, в която Дани сякаш бе отказала да приеме, че между тях се случваше нещо извън естествените приятелкси взаимоотношения. Не беше най-невинния човек на света, но напоследък не зацепваше всичките му сигнали, а ако го направеше, автоматично решаваше, че той се ебава с нея.
- Все пак ще заредя щанда с ментов освежител за уста. Като ви знам какви сте, половина ще се набухате с бира и лучени кръгчета.

Прихна да се смее,а гласът му отекна наоколо из почти празният парк. Набухат с бира и лучени кръгчета?Дори не му бе минало през ума да си вземе лучени кръгчета точно преди да заеме поста си на бутката за целувки. Но със сигурност би пийнал бира.
- Хеей. Смятам да бъда добр момче, за какъв ме имаш. - усмивката му бе опасно самодоволна. Веждите му леко се повдигнаха,а те стигнаха колата му. Той й отвори вратата, влезе вътре и включи отоплението. Не тръгна веднага, просто седеше и се наслаждаваше на топлината, ръкете му бяха станали червени и бяха ледени. - Ще пия след смяната си, не прави този уплашен поглед. Ще го кажа и на момчетата.
Това нямаше да им хареса,но...нали всичко беше за слончетата.
- Джой ще заема ли позиция на бутката? - попита докато гледаше телефона си за момент.

- Не мисля, че ще се справят, така че по-скоро им кажи да не прекаляват. И без това Джаксън ще прави купон след това. Ще могат да наваксат. 
Не можеше да е прекалено стрикна с тях и го осъзнаваше. Бяха момчета, пък и футболисти. Не можеше да ги лиши от основните удоволствия в живота им, въпреки че им предоставяше възможността да се целуват цяла вечер с момичета и то срещу пари. Със сигурност повечето от тях щяха да го приемат за перверзно.
Не се изненада, че Ноа попита за Джой, въпреки че вече му бе споделила. Или надеждите му не умираха или помнеше като златна рибка. Това беше Ноа, така че и двете.
- Не, тя ще е на арт щанд. От шест до осем ще рисува с боички за лице, а по-късно ще прави карикатури. Нейните почивки са много по-малки, но нямаме достатъчно художници доброволци, за да им направим по-малко смени. Повечето си мислят за прекалено велики, за да се занимават с карнавала ни.

Чак сега се сети,че бяха водили този разговор преди. Съвсем бе изключил арт щанда. А Джой май дори бе предложила да му рисува нещо на лицето. От сега знаеше какво можеше да е.
- Вярно...спомена го преди. Понякога съм късопаметен. - изрече чаровно и взе бутилката си за вода и отпи голяма глътка,след което я предложи на Даниел. Не знаеше дали мажоретката е ожадняла след тези няколко часа на усилена работа.
Чак сега осъзна как топлият въздух подухва леко към нея и малки брокатени парченца леко по леко се разпиляват из колата му. Засмя се сам на себе си. Ирония на съдбата..Колата му щеше да има нужда от основно почистване след това.
Запали двигателя и колата му измърка доволно, след което той потегли по улиците на Ню Йорк към училището им.
- Други заповеди,госпожо? - подразни я Ноа за пореден път.

Изгледа го укорително. Това му беше достатъчно. Ноа очевидно схвана, че няма да получи повече и се съсредоточи над шофирането. Изпрати я достаята й, където Даниел си взе един голям горещ душ. Обърна сериозно внимание на косата си. Бе приготвила нежна бяла рокля за довечета и искаше да има големи пухкави къдрици. Гримът й беше лек, както винаги. На устните си сложи само подхранващ балсам, който пъхна в чантичката си. Искаше устните си натурални и меки.
Отиде на карнавала малко преди другите. Прегледа някои неща и както се бе зарекла, зареди павильона с две пакетчета ментови освежители за уста. Погрижи се на всеки щанд да има по няколко бутилки вода и термуси с топло кафе. Не беше сигурна как щеше да се получи отоплението в шатрата, защото бе близо двеста квадратни метра, но всъщност бе много приятно. Можеше спокойно да се разхожда по роклята, така че се надяваше и момчетата на водния танк да не настинат.
Остана близо час на щанда на Джой, която боядисваше лицата на децата. Беше още рано и имаше много от тях, но скоро наближи времето й да застъпи на смяна и се върна на щанда с целувки. Вкара най-чаровната си усмивка, защото десет евро за целувка не бяха никак малко.