Студио 16 - Ноа Флин

Имаше по-малко от седмица до Хелоуин, но Дани вече бе готова с костюма си. Замисляше го от много време и всичко щеше да е точно, ако все още беше с Джаксън. Обстоятелствата обаче бяха такива и сега беше останала без кученце. Можеше да му се обади и да му предложи да отидат заедно. Мислеше си, че все още няма да й откаже, макар малко да бе намалил досадните си визити и опити да разговаря с нея. И все пак Лит бе готова да пробва много други варианти, преди да прибегне до него. Все някое от готините момчета в училище щеше да се навие, но тъй като Даниел се имаше за кралица на колежа, трябваше да е някой достоен.
Ето как се озова на балкона пред студиото на Ноа. Свари го в неудобен момент, затова реши да изчака малко, но това момче сякаш никога нямаше да свърши. Имаше достатъчно време да отиде до кухнята, за да си направи коктейл, да се чуе с Джесика и да обсъдят идеите за нейния костюм, да си изпили ноктите и какво ли още не.
Беше минал повече от час, когато пъшкането най-накрая спря. Реши да не гоби време и веднага почука на стъхлената врата. Завесите се дръпнаха рязко и Ноа застана пред нея облян в пот. Мускулите му се бяха напрегнали до краен предел.
- Колко най-дълго можеш да чукаш? - попита тя с искрено любопитство, забравяйки за момент въпроса, за който бе дошла.

Ноа тъкмо бе приключил със забавлението си,хвана една кърпа и дръпна завесите и погледна Даниел. Беше леко изненадан да я види,но се подсмихна. Излезе на терасата и леко се изтегна. Очите му се плъзнаха по пухеното й халатче.
- Хмм...може би ще ти покажа някой ден. - подсмихна се. Докосна кърпата и се усети,че няма как да има цигари в себе си,а му се прииска една точно в момента. - На какво дължа честта,ваше величество?
Той седна на една пейка и леко се разкрачи, като бе много по-висок от нея и чак изглеждаше неестествено седнал така. Съмняваше се тя да имаше цигара също така.
- От кога си тук всъщност?

Дани умишлено задържа погледа си върху лицето му. Кърпата му не беше много голяма, а позата прекалено удобна и не искаше случайно да види камбанките му.
- От две минути - каза смръщено - Да не мислиш, че седя цяла вечер пред вратата ти?
Реши да седне до него, за да не й се налага да мисли на къде гледа. По навик качи краката си на масичката и съжали, че не бе махнала празната чаша от коктейла си. Някак не се връзваше с отговора й за времето, но реши да не му обръща внимание. Другите глупости бяха в джобовете на халата й, така че нямаше нужда да си признава каквото и да е.
- Предполагам, че ще ходиш на партито за Хелоуин? - попита тя, но по погледа му си пролича, че това беше тъп въпрос, затова премина на следващия - Какво мислиш да облечеш?

Партито за Хелоуин. За много неща очакваше,че Дани може да го потърси - цигари,наркотици,алкохол,захар, но партито за Хелоуин не беше едно от тях. Повдигна рамене.
- Такъв е планът. С отбора бяхме решили да е нещо тематично,но не твърде...еднакво. Заложихме на голите гърди. - засмя се, защото звучеше абсурдно. И учителите със сигурност нямаше да харесат полуголи мъже да се разхождат наоколо. Но Ноа намираше ситуацията за забавна.
- Защо питаш..? - знаеше,че Дани и Джаксън планираха Круела Девил и найното кученце, но сега Джаксън бе решил да бъде някакъв дървосекач с дървена патка,малко тъпо според Ноа. Но той клонеше към това да бъде Тексаски рейнджър само за да дразни Джой или почти гол Флинстоу.

Дани вече беше свалила грима си, беше подхванила кожата си с вечерна козметика и устните й блестяха нежно от балсама с какаово масло. Ето защо й беше още по-лесно, да постигне вида на истинско ангелче, когато му се усмихна широко. Знаеше, че много момчета се разтапят от този вид, включително и баща й, и макар да не вярваше, че това ще подейства на Ноа, нищо не губеше, ако пробва.
- Ами лежах си аз - започна невинно тя и запърха с мигли - И незнайно как в главата ми изникна една чудна картинка. Тези ... - запона да върти ръка над тялото му - Прекрасни голи гърди - добре, това можеше да свърши работа - В комбинация с бели панталони на черни петна- надигна игриво вежди - Ще си горд представител на един много екзотичен екземпляр - старателно отбягваше думите "порода" и "куче" - Не знам ти как го виждаш, но според мен звучи мнооого секси!

Слушаше Дани с любопитство. Беше го спечелила с онази невинна усмивка и пърхането на мисли. Ноа имаше чувство,че ще каже "да" веднга, само заради начина по който изричаше нещата. Но щеше да е много тъпо от негова страна. Засмя се и заклати глава.
- Защо го очаквах...още от момента в който спомена Хелоуин. И искаш...да се явя пред всички, като твое вярно кученце на каишка и с пухени бели гащи на точки? - засмя се отново. Струваше му се абсурдно,а лошото бе,че ако тя продължеше с този мил гласец и да го гледа с тези голеи очи, той щеше да се съгласи. - Учишки ще ми трябват ли,Даниел?

Щеше да е странно, ако кажеше, че е изненадана от това, че Ноа знае плана й, но реално наистина не го очакваше. А и много силно я окуражи това, че той не я отряза моментално. Не беше дошла с някакви очаквания, по-скоро с големи надежди и сега, когато виждаше светлината в тунела, се настърви още повече.
- Не мисля, че каишката е нужна - искаше да звучи като компромис от нейна страна. После отпусна глава на облегалката на диванчето, килна я на една страна и му се усмихна още по-вълшебно - Но едни ушички са толкова добра идея. Вечеси те представям и ми се искаше да имах думи, с които да опиша колко много ще ти отива.
Думи, разбира се имаше, все пак специалността й бе литература. Но звучеше много по-ласкаещо, ако си представяше нещата по-хубави, отколкото може да му ги обрисува. Беше готова да му купи каквито аксесоари поиска, само да се навиеше. Сърцето й щеше да разцепи гърдите й от вълнение.

Ноа въздъхна отново, когато тя продължи да говори за въпросния костюм, като правеше мили очички. Той само я слушаше, като погледна надолу към нея и повдига вежди учудено,а малката само се усмихваше. И лошот бе,че това му влияеше...и той бе почти готов да се съгласи да й бъде кученце. Това хич нямаше да се хареса на дружката му Джаксън,но в същото време той искаше да угоди и на другите си приятели,а те...е,те знаеха манипулативни женски трикове.
- При едно условие...,ако аз си избера костюма. Обещавам ти,че ще е куче и на петна,но всичко останало ще е мое решение. - изрече Ноа,чувствайки се победен.

Както се разтичаше по дивана, Дани изведнъж скочи и извика. Беше стъпила на седалката и танцуваше с такъв огън, сякаш току-що бяха спечелили мача и това бе танцът на победата. Разликата сега беше, че тя лично отбеляза тъчдаун и не можеше да го повярва. Падна на колене върху седалката и тъкмо щеше да се метне на врата му, когато се спря и го огледа внимателно от горе до долу, мръщейки се.
- Бих те целуна, но точно в момента не искам да те пипам!
Ако не друго, то поне беше искрена. Ноа изглеждаше много секси след секс, но секса не беше с нея и тя въобще нямаше желание да се доближава до чужди телесни течности и бляяях, просто мисълта за това й беше противна. Не беше от най-най-гнусливите момичета, но определено имаше доста ясно изразени граници.

Ноа сякаш нарочно се набута по-близо до нея, за да се докосне голото му тяло до нейното, като очакваше тя да се разписка и да се задърпа. Той се засмя и хвана ръката й, като я допря до плочките си.
- Нимааа...и защооо. - беше му ясно защо,но просто обичаше да я дразни. Засмя се отново и й намигна. - Значи ще се видим на бала,Дани. Ще съм този на точки.
Съвсем нямаше да й разкрие костюма си преди това, искаше да види изражението й на партито.
- И Джой ли ще бъде кученце..или крава? - кравите си бяха шеги между него и нея,но и те бяха бели на черни петна

Дани издърпа ръката си при първата отворила се възможност и я избърса в халата си. Нямаше нищо пторив да го пипа, но точно сега обстоятелствата са различни и беше сигурна, че той го разбира. Въпросът му я обърка и я измести мислите й в посока, която не разбираше.
- Джой е по-подходяща за кон.
Всъщност не знаеше за какво говори, но определяно нямаше да й отива крава, а куче ... конят беше по-диво и трудно за опитомяване същество. И все пак й се стори странно да мисли толкова много над този въпрос. Предпочиташе да си представя как с Ноа танцуват на колежанското парти и на всички им падат ченетата, с изключение на Джаксън, който очакваше да се насере от яд.
ДА!
- Джес и Джой ще дойдат тук преди партито, така че може да ходим заедно - знаеше обаче, че Ноа не живееше изцяло тук, затова после вдигна рамене - Или ще се видим там. Както и да е! - стана, преди да я е нацапал още - Забавлявай се! - мина покрай вратата на стаята му и почука на стъклото, след което каза високо - ЧАО! - и се запъти към стаята си.

- Ще си ги чакам! - подхвърли му, преди да затвори и да заключи вратата.
Веднага след като си тръгна, Дани свали късите си панталонки и сутиена и легна под пухените завивки. Първо се повъртя едно хубаво. Съзнанието й беше превъзбудено от сцените по-рано и не можеше да се отпусне. После, когато най-накрая задряма, започна да сънува в червени цветове. Предремваше за две три минути и отваряше рязко очи. Успокояваше се и се опитваше да заспи отново, мислейки за нещо по-приятно, но се връщаше на този момент.
Очите й вече започваха да парят, а часовникът показваше малко след четири. Не можеше да спи така! Оставаха й по-малко от четири часа сън, а тя не можеше дори да се отпусне, за да го получи. Накрая тръшна ядосано ръце над завивката, загледа се в тавана и стисна зъби.
- Голям си тъпанар!
Беше ясно по чии адрес е. Изправи се, сложи си пухения халат и меките чехли и без да взима нищо със себе си, дори телефона, излезе на терасата. Прешляпа няколко метра, след което се спря пред стъклената врата на Ноа и почука. Не знаеше дали я е чул, затова повтори и потрети, като се сви в халата. Беше й студено.
Ноа най-накрая се появи на вратата със сънено и много объркано изражение.
- Може ли да спя при теб?
Въпросът беше зададен, сякаш се сърдеше на него, че й се налага да го пита.

"Какво по..." .От всички възможни гледки в 3 през нощта, Даниел по пухен халат на терасата пред стаята му не бе нещо,което Ноа очакваше да види. Потърка очите си отново и премигна за да я фокусира и да осъзнае,че това е реалност. Премести се леко за да влезе тя в топлата стая и затвори вратата след себе си.
Отпи от чашата с вода,която държеше до бюрото си и я погледна, преди да отиде и да извади още две възглавници и една завивка от гардероба.
- На какво дължа тази чест? - попита сънено, като й подаде възглавниците и завивката и просто се строполи на своето място в леглото и затвори очи. - Не ми казвай,че наистина имаш кошмари...

Продължи да й е студено, дори след като влече. Предполагаше, че се дължеше на факта, че е сънена и недоспала, и че прекара цели две минути на балкона, къде всеки момент щеше да хване скреж. Даже зърната й бяха настръхнали под тънката тениска, но в стаята беше достатъчно тъмно, че да не се притеснява дали Ноа ще забележи. Свали халата, метна го на близки стол и легна.
- Уууу завивката е студенаааа - измърмори дани, пресегна се в тъмното към него и хана неговата - Дай ми твоята!
Не изкача отговор, а направо я дръпна. Не знаеше дали той оказа съпротива или без да е искал я беше затиснал с огромното си тяло, но тя упорито я приватизира и му даде другата. Беше изключително топла и мека. Дани се уви като в пашкулче, чак до нослето, което се напълни с наситения аромат на Ноа. Да, така беше по-добре.
- Ако кажеш на някой, ще отрека! - добави последно, пред да му обърне гръб и да се свие като пиленце.

Толкова му се спеше,че нямаше сили дори да се смръщи, когато топлата завивка му бе отнета. Просто се зави с новата и по-студена и всъщност му стана приятно. Той беше от хората, които си обръщат възглавницата само за да усетят студената страна...и после правят същото упражнение няколко часа по-късно.
- Ако искаш може и да се гушкаме. - прошепна в тъмнината все още с затворени очи. Но тези думи бяха по-скоро насочени като шега. И все пак,ако Даниел искаше да се гушка, той нямаше да й каже не. Особено след като ставаше дума за оцеляване, нали не искаше малката мажоретка да измръзне до смърт.
Отвори едното си око и я видя увита сладко,сладко в неговия чаршаф и това го накара да се подсмихне. Беше сладко буболече.
- Искаш ли одеяло,червейче? Не исаме да настинеш,все пак.

- Добре ми е - отговори му приглушено, защото завивката все още покриваше устата й.
И наистина го мислеше, когато му го каза. Дани обаче беше гушливо същество и освен три четири вечери, в които се бе гушкала с някоя от приятелките си, през послеследния месец, нямаше кой да заеме тази роля. Успокои съзнанието си, като му каза, че така ще спи по-добре и ще сънува по-малко кошмари.
- Може да ме гушнеш, но и това ще го отрека!
Предполагаше, че това ще нарани повече неговата репутация, отколкото нейната, но нямаше да е тя, ако пропуснеше да го отбележи. И докато си мислеше това, усети как надигна завивката й.
- Нямах това предвид! - отговори му намусе, но вече беше късно.
Усети огромната му ръка на коремчето си и как Ноа с лекота я придърпа към себе си. Очакваше да я прегърне през завивките, но това тук беше the real deal. Извивките на тялото й паснаха толкова добре на неговите, сякаш бяха съседни парченца от пъзел. Кожата му беше така гореща и глатка, сякаш щеше да се разтопи всеки момент. А тялото му ... беше едро и я обгърна със сигурност и спокойствие.
Противно на очакванията си, Дани въздъхна дълбоко и сложи ръката си върху неговата. Пръстите им се преплетоха, макар дланта му все още да бе обърната към коремчето й, а не към нейната. Тя просто набута връхчетата на пръстчетата си между неговите и се донамести.

Преди да е казала каквото и да е, Ноа я дръпна в прегръдка и се намести. Отново бе затворил очи и просто издиша по-шумно, като дъхът му погали кожата на вратът й,а той вдиша аромата идвашщ от косата й. Обичаше такъв тип аромати. Пък и миришеше чисто и приятно.
- Така ще ти е по-топло. - прошепна, като я гушна нежно и играеше роляа на голяма лъжичка,а пръстите му се преплетоха с нейните, което той не очакваше. Някак си беше приятно,ако трябваше да си го признае. А той рядко си признаваше такива неща. Не бе свикнал да се гушка чак толкова.
- Заспивай. - беше още едно прошепване, като той вече започваше да се унася и съзнанието му започваше да блуждае и да се размива. Не бе сигурен дори дали успя да прошепне "сладки сънища".

- Добре - прошепна послупно, но може би бе прекалено тихо, за да я чуе.
Чувстваше се като хипнотизирана. Ароматът му я обгръщаше отвсякъде и я задушаваше по най-приятния начин. Топлотата му я отпускаше, а самата прегръдка я караше да се чувства по онзи прекрасен начин, когато някой иска да ти даде всичката си топлина, закрила и нежност. Малката си мислеше, че всеки мъж има този инстинкт някъде дълбоко в себе си, и бе едно от любимите й неща, когато беше във връзка.
Не усети кога заспа. Може би се случи след секунда, а може би бе след цял час. Сънят й обаче бе най-смахнатото нещо, което мозъкът й някога бе разждал.
Беше в една лодка с Джаксън. Бяха на романтична среща и тя бе облечена в рокля на аристократично момиче от петдесетте. Бившият й носеше каскет ... Лодката беше с гребла, но въпреки това те се намираха дълбоко в морето и не можеше да види земя, накъдето и да погледне. Появи се акула. Беше очаквано! И въпреки, че тази акула си приличаше на животно, Дани виждаше Ноа в нея.
Акулата-Ноа скочи в лотката и сякаш лисата на вода не й пречеше. Първо разкъса Джаксън, докато Даниел се смееше и ръкопляскаше, а после започна да яде нейните крака. Всичко беше в кръв, стъпалата й бяха откъснати и акулата продължаваше да я дъвче, а мъжоретката имаше чувството, че щеше да получи най-добрия оргазъм на света и стенеше окуражително.

Ноа спеше доста дълбоко и рядко имаше нещо,което може да го събуди. Даже понякога хъркаше дълбоко,но днес въпреки,че беше пил малко водка не хъркаше. Беше спокоен и не мърдаше за разлика от Даниел.
Усещаше как тя мърда в ръцете му, май я чу и да мрънка. Той самият изръмжа нещо и я притисна повече към себе си,но тя продължи да се врътка, намества, отърква. Ноа рязко отвори очи,това не му влияееше много добре. Е,това всъщност зависеше от гледната точка.
- Даниел.. - прошепна той,но тя спеше. Сладко,сладко спеше,но шаваше. И мрънкаше. Какво ли сънуваше.
Ноа се загледа в нея. Колко гладка бе кожата й, колко бяла...Той докосна бузата й, като отново прошепна името й. Не искаше да я буди, но тя определено сънуваше нещо,а той не можеше да прецени дали е добро или лошо.

Напражението в слабините й продължаваше да се трупа, особено след като той зашепна името й. Беше пламнала между краката и бикините й подгизваха от сладките й сокове. Искаше й се да свърши, но подобно облекчение в съня не съществуваше.
Ръката му върху бузата й я дърпаше към реалността, но беше прекалено нежен, за да я събуди. Дани се озова в тънката граница между сън и будно състояние. Продължаваше да се намира в лотката, но Ноа вече не беше акула, а бе приел реалният си образ. Все още спейки, тя хвана ръката му, извъртя лице към нея и целуна нежно дланта му.
- Няма да падна - прошепна му успокоително - Лодката е здрава.
После се извъртя изцяло към него и отпусна бедро си върху извивката на кръста му, като по този начин го обгърна с крака си. Ръцете й останата между нейните и неговите гърди и след като се притисна в него, зарови муцунката си във врата му. Топлия въздух, се блъскаше в кожата му и се връщаше обратно в лицето й.
- Не давай греблото на маймуната. Тя си има яке.
Добави накрая и се отпусна. Сънят й се изменяше, а с него се успокояваше и тялото й.

Ноа си нямаше и на идея какво става в главата на Лит. Тя говореше някакви съвсем несвързани неща, след което се обърна и се притисна в него. Ноа застигна и се загледа в тавана, като усещаше как тя е преметнала крак през него. А това му даваше възможност да усети и бельото й. Мажоретката бе подгизнала, беше толкова, толкова мокра и това го влуди.
По няакква - съвсем нормална - причина, той се надърви. Усещаше гърдите й, усещаше бедрата й, усещаше и колко мокра беше...и това го накара да се втвърди като камък. Искаше да се докосне, искаше да я докосне нея и да прави секс. Но просто стоеше неподвижно, особено сега когато тя се бе успокоила и не мърдаше.
Пое си дълбоко дъх, като я държше близо до себе си. "Мамка му" помисли си Ноа, като усещаше как члена му пулсира.

Сънят най-накрая дойде дълбок и спокоен. Дани се повъртя още малко през следващите няколко часа, но много по-пестеливо, отколкото по време на ... еротичният й трилър сън или каквото там беше. Тъкмо бе започнала да събира сили, когато чу първата аларма. Започваше тихо и приятно, но тъй като не бе готова да става, я подразни изключително много. Ноа обаче не реагираше и мъжоретката разтри леко гърдите му.
- Спри я! - прошепна и се размърда още повече, отърквайки лице във врата му - Моля те!
Реши да свали крака си от него и докато го плъзваше сънено надолу, премина през сутрешната му реакция. Още беше в някаков полу-заспало състояние и измънка несъзнателно, щом усети члена му, но продължи надолу и се изпъна. Завъртя се на другата страна и след като усети, че не я прегръща, го побутна с дупе, за да му напомни, че е там и иска ръцете му.

Ноа бе заспал по някое време, не знаеше кога и как,но просто бе заспал. Събуждането обаче се очертаваше приятно. Или поне различно. Нещо докосна члена му макар и мимолетно. Шибаният му твърд пенис, който отчая искше внимание още от вчера вечер, от изпълненията на Даниел.
Да,Даниел бе в леглото му...и май искаше внимание. Усещаше я да мърда до него. Той изръмжа, отвори очи и грабна телефона си, изключи алармата си, след което се врътна на една страна и обви ръцете си около малката мажоретка,притискайки я към себе си. Имаше някакво смътно чувство,че ерекцията му опира в дупето й,но съзнанието му бе замъглено, все още спеше.
Боже,струваше му се,че тя мърда дупето си, той самият мръдна леко и се отърка, усещайки приятното чувство и я гушна още повече,но беше внимателен да не я нарани.

Въпреки, че не се беше наспала и искаше да се върне към съня, да усеща силата на тялото му рано сутрин, събуждаше всека част от нея. Чувстваше се отмаляла и изнемощяла, което допълнително засилваше ефекта на силната му прегръдка. Изпъна се като котенце в ръцете му, извивайки гръб на дъга и напрягайки мускулите си. Сякаш в пълен контраст, усети как той се сви още повече около нея и лицето му се зарови в рамото й, притискайки главата й надолу към възглавницата.
Едната ръка на Даниел се плъзна в косата му, а другата застана върху неговата и окуражи настоятелния му захват. Мъжоретката изпъшка тихо от засилващото се напрежение, което започваше да спира въздуха й, но продължаваше да й харесва. Искаше й се да се счупи и да се пръсне на хиляди парченца, на малки брокатени частици чиста наслада.
Включи се нова аларма и тя протегна недоволно. Стори й се, че и той го направи в същия момент, но не знаеше дали е реално или плод на въображението й. Усети как едната му ръка отпусна захвата си, за да вземе телефона и макар всичко да бе за секунди, я накара да се почувства празна и да се опомни.
- Колко е часа? - попита с все още затворени очи.