Апартамент 13 - Даниел Лит

- Защо не. - избягваше да яде боклуци, заради спорта,а и треньора само им викаше за такива неща. Но малко пуканки нямаше да го убият. По-скоро водката щеше да го направи,но от това нямаше да се откаже и само отпи от чашата си,като леко я надигна към нея и се зачуди какво да гледа. Започна да ръчка по нейният Нетфликс за да намери нещо интересно. Защо ли не се изненада,че му бяха препоръчани един куп романтични комедии. Той обаче се спря на "Челюсти" ,но силно се съмняваше,че Дани ще бъде очарована от избора му, когато се върне с пуканките. Не изглеждаше като момиче което харесва акули и кървища. А той можеше да избере и нещо много по-зле.

Отиде до кухнята и направи една голяма купа с пуканки с екстра масло и сол. Подхапваше си от тях, докато се връщаше в стаята, въпреки че не беше гладна. Просто не можеше да издържи на ароматната топла пара, която се надигаше от тях. Още щом влезе в апартамента, видя какво беше избрал и го погледна недоволно.
- Сериозно ли? - Ноа побърза да й обясни колко готин филм е и въпреки, че не му повярва, се примири - Добре, но нека поне да го гледаме в спалнята - това предизвика подгравателния му поглед и Дани реагира моментално, като хвърли една пуканка в лицето му - Стига!
Не всичко, което казваше, беше свързано със секс. Момчетата на тази възраст бяха голями идиоти. Тя искаше просто да се излягне на меко и широко, а ако случайно се почувстваше прекалено изморена, да си подремне на спокйствие, без да събуди неговото подозрение. И без това не искаше да гледа прекалено много от този филм.
- Ще сънувам кошмари!

- Netflix and chill. - засмя се Ноа и хвана една пуканка с уста, която летеше към него. - Не хаби ценния ресурс..пък и после ще чистиш петна от килима.
Взе си чашата, след което се събу и скочи на леглото, като се опита да не падне върху нещата й за учене. Погледна над една тетрадка, прочете два реда и се смръщи,след което се върна към пускането на филма, когато Даниел вече бе до него.
- Ако това ще ти донесе кошмари... - поклати глава. - Имаш голямо въображение или нещо такова.
Не искше да бъде груб и не го мислеше по никаквъ лош начин. Намигна й и после взе от пуканките, като се настани по-удобно на леглото.

- Не съм записала Литература, заради безпогрешната си пунктоация.
Както винаги се държеше като многознайка, каквато в сравнение с Ноа беше. Е добре де, тя беше по-начетена, той по опитен, но в случая беше точка за нея. Подаде му пуканките и събра нешата от леглото. Остави желираните червеи на нощното шкафче, заедно с коктейла си, направи облегалка от няколко възглавници и загаси лампата, преди да се присъедини към него.
Ноа пусна филма и както очакваше, още в началото не й хареса. Беше сниман някак мрачно, музиката беше крийпи и Дани бе сигурна, че всеки момент щяха да започнат онези сцени, които бяха много напрегнати, после тихи и изведнъж БАААМ нещо те стряска и те кара да пуснеш капчица две в гащичките си.
Само напрежението от очакването й бе достатъчно, за да я изнерви. Започваше да й става любопитно и да гледа с интерес, но пръстчетата на краката й се свиваха и отпускаха постоянно. Като неосъзнат навик, тя съвсем леко протриваше ходилата си едно в друго.

Тя мърдаше твърде много. Макар и на пръв поглед да изглеждаше неподвижна,Ноа забеляза тези неща. Как се приближи леко до него,как докосваше пуканките, как помръдваше крака и ги потриваше, как пръстите й се свиват. Забелязваше как на моменти сякаш потрепваше и поглеждаше настрани. Всичко това го накара да се усмихе,но не направи никакви действия като да я прегърне или нещо такова. Не искаше да я кара да му се ядосва. Просто се изтегна с разперени ръце, тя ако искаше можеше да се облегне на него.
Той изпи коктейла си някдъе към средата на филма,но точно тогава нападна желиранте й червей, обичаше ги,но не ги беше ял от години.
- Бяха ми любими като дете. - прошепна, докато даваха кадри с една акула в близост до лодка. Веднъж бе гледал филм за това как е била направена самата механизирана акула за филма,но не го сподели на Даниел. - Харесва ли ти? Или ще трябва да остана да те пазя от човекоядни акули довечера?

- ШШШШШШ! - смъмри го Дани.
Започваше да става прекалено напрегнато, за да му обърне внимание. Наистина не очакваше да й стане толкова любопитно, но това в никакъв случай не означаваше, че филма й харесва. Постоянно подскачаше и всичката тази кръв я караше да настръхва, но не можеше да отдели погледа си от екрана. Беше едновременно отвратена и пристрастена. Въпреки това избухна, когато една от героините очевидно вървеше към смъртта си.
- ЗАЩО ТРЪГНАХА НАТАМ? - извика прекалено силно и се опита малко да се успокои, но не можеше - Кеят е на другата страна!
Хвана най-близката възглавница до себе си и я гушна. Стискаше я толкова силно, че ако беше живо същество ... е, вече нямаше да е живо. Беше я обгърнала не само с ръце, но и с крака. Като цяло се бе свила и изглеждаше, сякаш щеше да използва възглавницата за щит, ако акулата изскочеше от телевизора и се засилеше към нея.
В крайна сметка акулата разкъса безпощадно момичето, което падна от лодката. Бяха направили сцената толкова реалистична, че Даниел изписка лекичко и бързо прикри устата си с ръка. Все още стискаше възглавницата, сякаш живота й зависеше от това и се чудеше дали поне един от тези в лодката, щеше да се спаси.

Реакциите й му бяха много интересни и забавни. Гледаше я как се бе сгушила във възглавницата и гледаше с ококорени очи към телевизора. Яво все пак бе избрал правилният филм, макар и леко да я плашеше и това да си личеше в леките писъци.
Ноа се разсмя и бутна шепа пуканки в устата си и се усмихна на Даниел, като и подаде още една възглавница.
- С две ще си в по-голяма безопасност от акулата. - подкачи я, като продлжи да гледа как част от героите бяха решили да хванат и убият акулата. Беше му ясно,че това нямаше да завърши добре за по-голяма част от тях. Леко се прозя и отново погледна Даниел, тя беше такава интересна картинка. Май трябваше по-често да гледа страшни филми с нея.
Поредният герой беше изяден, защото бе паднал от лодката, а камерата показваше кръвта във водата, футболиста погледна към мажоретката за да види раекцията й.

Беше забила устата си във възглавницата и продължаваше да гледа филма изпод вежди. Въпреки, че кървавите сцени ескалираха, все повече започваше да свиква и при поредния разкъсан човек, сдържа писъка си, но все пак подскочи. Имаше няколко момента, в които затвори очи, защото плуващите черва й идваха малко в повече, но някак успя да издържи до края.
Чувстваше се супер изтощена от цялото това напрежение. Пусна възглавницата и се пресегна за ключа до леглото, с който включи осветлението. Възглавницата бе толкова дълго и силно стискана, че все още връщаше бавно естествената си форма. Долнаъа устна на Дани бе силно подпухнала от хапане и по средата даже я бе разкъсала леко. Вкусът на собствената й кръв се бе слял с изживяването от филма и въобще не го беше усетила. Утре сигурно щеше да я боли.
- Беше отвратителен! - каза тя, игнорирайки вълнуващата тръпка, която не можеше да приеме, че й харесва - Следващия път аз ще избера!

Ноа я наблюдаваше, след като филма приключи. Независимо какво казваше, това го накара да се усмихне. Беше някак си сладко. Пък и той знаеше,че някак си, някаква част от нея бе харесала този филм. Все пак беше класика и то от преди тяхното раждане.
Позволи си да докосне нежно долната й устна и поклати глава.
- Нямаше нужда да хапеш възглагницата, нали знаея. - прозя се отново и се изтегна на леглото й като я гледаше. Очакваше да бъде изгонен, тъй като три часа минаваше и Дани сигурно щеше да иска да спи, той също имаше нужда от сън. - Може би трябва да сложиш гланц или нещо.
Хич не разбираше женските неща, като козметика, но момичетата слагаха балсам или нещо такова, когато имаха проблем с устните,нали?

Лека остра болка прониза долната й устна, когато той я докосна и Дани свъси вежди. Знаеше, че има навика да дъвче устаната си, когато е нервна, но не бе усетила, че го оправи, особено до таката степен. Самата тя прокара пръст по нея, след като Ноа се излегна, а после я облиза бавно, за да спре да щипе за момент. Отиде в банята и се погледна в огледалото.
- Ужас! - започна да рови в едно от чекмеджетата с косметика - Сигурно ще посинее.
Върна се в стаята с малка кутийка лечебен балсам. Взе с върха на пръстчето си и започна да го размазва нежно, като се приближаваше към леглото. Затвори кутийката и продължи да го втрива в разкъсаната кожа, когато видя празната купа.
- Изял си ми червейчетата! - възкликна възмутено и го погледна сърдито - Това бяха три големи пакета, защо не ми остави поне едно?

- Казах ти,че ми бяха любими като бях малък... - почувства се леко гузно,че не й е оставил никакви,но то обръщаше повече внимание на пуканките..и устните си. - Ще ти купя утре,обещавам.
Изрече леко сънливо,но само я гледаше с лека усмивка. Не разбираше защо така се шашна за устната си,но като се замислеше той бе изключително претенциозен към външния вид на момичетата с които излизаше. Сигурно имаше момичета, които ценяха външността си почти колкото него.
- Така или иначе казват,че не трябва да се яде късно вечер. - смигна й, като това бе само с цел шега,нямаше намерение да намеква каквото и да е. Даниел изглеждаше повече от идеално,а и с нейният активен живот, нямаше шанс каквото и да е дай се лепне на ханша.

След като се замисли, едва ли щеше да яде каквото и да е повече тази вечер, особено неща с тази форма. Нямаше нужда обаче да му го казва. Харесваше й идеята утре да й донесе поне един голям пакет, а и искаше да види дали наистина ще го направи.
- Наистина е късно. Мисля да си лягам.
Намекна му да си ходи, въпреки че се чудеше защо й се налага. Филма не го бе стресирал и той изглеждаше толкова блажено отпуснат на леглото й, че ако го завиеше, щеше да заспи на секундата. Това обаче не й се понрави като идея, затова настоя малко по-сериозно.
- Ноа!
И когато я погледна, кимна към вратата.

Ноа беше затворил очи и излегнал се на леглото. Хич не му се мърдаше, направо му се струваше болезнено да извърви няколкото метра до своята стая. Но малката Лит настояваше той да си ходи. Футболиста въздъхна и кимна. Изправи се, след което потупа леко косата й, като просто я занасяше.
- Лека, малко червейче. - и й смигна. Тръгна към вратата, като по пътя обеща нещо за това,че ще й донесе бонбоните утре сутрнта, като по-скоро визираше късната сутрин и щеше да я издири някъде в училището за да й ги даде.