Апартамент 13 - Даниел Лит

Трите си бяха взели такси, което да ги откара до общежитията на училището. Дани плачеше през целия път,а сърцето на Джес се късаше да я гледа така. Просто я прегръщаше заедно с Джой и галеше косите й нежно.
След като се прибраха в стаята й, жената грижеща се за общежитието и обидателите му, донесе една аптечка за Дани. След като я увериха,че нямат нужда от помощ, момичетата се заеха да промият и превържат раната.
Джес не знаеше какво да каже, не можеше да повярва,че Джаксън просто си бе наврял езика в нечия чужда уста. Сякаш си нямаше гадже,което го боготвореше. Дани бе като обсебена от момчето, говореше и мислеше за него почти денонощно,седем дни в седмицата.
- Искаш ли нещо.. - не мислеше,че алкохола ще е най-доброто решение за нея в момента, по-скоро би й дала чай или нещо такова. Но не знаеше какво може да се направи наоколо. Не знаеше и с какво разполага Дани. Просто седна до нея и я гушна леко. - Успкой се..не си струва да плачеш заради това.
"Това"..момичето беше с разбито сърце,разбира се,че щеше да плаче. Но в същото време Джаксън не заслужаваше сълзите на Дани. Джес погледна към Джой питайки безгласно "какво ще правим?",все пак Джой познаваше Дани по-добре.

Джой искаше да пусне някакъв филм и да си легнат. Знаеше, че ако успее да я разсея, това ще я успокои достатъчно, че поне да заспи, а утре щяха да говорят на трезви глави, но какво да й пусне? Дани обижаваше анимационната версия на Красавицата и звярът, но това беше любовна истоя, както и любимите й игрални филми. Не искаше да я разстройва допълнително, а и й се искаше да е нещо малко по-забавно, което поне да се опита да отвлече мислите й. Докато се ровече из възможните филми за гледане, видя Фрозен и реши, че малко гърл пауър ще й дойде добре.
След като кликна на филма, остави дистанционното на масичката и отиде до гардероба. Чуваше хленчовете на Дани и се опитваше самата тя да не се разплаче. По принцип бе по-сдържана, но молито бе изострило емоциите и точно в момента дори и тя искаше да плаче и да заколи Джаксън. Не е като да не знаеше! Личеше му, че е боклук от далеч и имаше своите предположения, но никога нямаше да ги сподели, докато не го хванеше в крачка. Щеше й се обаче да не се бе случило точно така.
Взе три съвсем обикновени тениски и ги хвърли на леглото.
- Хайде, слънчице. Вдигни ръце.
Беше много мила и внимателна с нея. Искаше да й даде всичката си любов, но дори и тя нямаше да е достатъчна. Джес й помогна да свалят горнището на униформата и сутиена й. След това махнаха и полата и я сложиха в леглото. Щеше да е добре да вземе душ, след като се беше потила на терена, но това като че ли не бе най-добрата идея в момента. Джой се преоблече много бързо, като пускаше влажните си дрехи на земята. Косата й беше изсъхнала на клечки по пътя насам, но не й пукаше. Приготви чаша с вода на нощното шкафче и се мушна под завивките до Дани, като я гушна.

Радваше се,че не бе взела нищо вчера вечер. Бе така или иначе свръх емоционален човек. А гледайки Джой и Джес така, направо я убиваше. Сърцето й се свиваше.
Джес сложи тениската и се вмъкан под завивките и гушна Дани, като погледна Фрозен още малко. Зачуди се тя какво би правила в такава ситуация,но нямаше как да знае. Усети как съня я завладява бавно и се отдаде на чувството.
Имаше някакви странни сънища,но нищо конкретно. Някакво почукване обаче прекъса блаженният процес. Завъртя се в леглото, като й се стори с грешни размери. После се сети,че е в общежитието на Дани. Дани която все още спече. Джой също.
Почукването се повтори, отне и секунда да разбере,че идва от вратата. Надигна се и погледна през шпионката на вратата. Виждаше един огромен букет рози. След секунда забеляза и притежателя. Джаксън. След всичко което бе направил имаше цялото нахалство да се появява тук?
Джес отвори вратата и излезе отврън преди той да е почукал отново и събудил всички. Тя му се намръщи и кръстоса ръце пред гърдите си.
- Какво искаш? - погледна към розите. О,това би било мил жест..,ако той не бе такъв идиот. - Ако си мислиш,че някакви си цветя ще оправят това което стори...
Имаше и други думи на ум за него,но за сега си мълчеше. Преди да уведоми Дани,че "принцът на бял кон" е тук,щеше да сподели с Джой..,която сигурно щеше да иска да го убие на секундата.

Джой не успя да заспи толкова лесно. Остана будна до към изгрев слънце, като гледаше към телевизора, но реално не следеше какво се случва на него. Небето се разясни и осъзна, че не бе дръпнала плътните пердета. Стана и поправи тази грешка, а малко след като се върна в леглото, заспа. Ето защо нямаше начин да чуе Джаксън, а и по принцип беше от онези хора, които спят дълбоко. Ръката на рамото й обаче я накара да се осъзнае и да извърне очи към шепнещия глас.
- Какво? - попита объркано, като мръщейки се опитваше да отвори очи и не се усети да понижи тон.
- Ела! - настоя шепнещия глас, който в мрака и съсненото си състояние не различаваше.
- После - отряза я Джой и се обърна отново, като гушна Дани.
- Джаксън е на вратата.
Всичко нахлу рязко в главата й. Спомените от снощи я удариха като чук и очите й се отвориха широко. Не знаеше дали е остатъчен ефект от наркотиците, но отново се почувства крайно емоционална, само че този път бе адекватна. Отметна зависиките от леглото и скочи като дива котка, отправяйки се със широка крачка към входаната врата.
- Как смееш да се появяваш тук?
Макар и да бе затворила вратата, разговора стигаше приглошено до тях.
- Джой, искам да говоря с Дани - каза малко нахално той.
- Джаксън, ще ти разпоря корема и ще извадя червата ти, за да те обеся на тях! - да, личеше си, че е голям фен на Томас Харис - Дани я вразумихме снощи, но ако кажеш още нещо, няма да се намери човек, който да вразуми мен!
- Съжалявам - тонът му омекна, но това не подейства на Билсън - Сгреших. Моля те, трябва да говоря с нея!
- Не! - беше абсолютно категорична.
- Решението не е твое - пак изнагляваше.
- Прави си! Нейно е и тя сега спи, така че защо не направиш нещо добро за нея и не я оставиш да си почине.
Настъпи дълга пауза, след която Джаксън й подаде цветята.
- Кажи й, че съм бил тук.
Реши да приеме това като победа и да не спори за цветята. Взе ги и се върна вътре, като завари Джес пред вратата. Тъкмо си отвори устата, когато чу един тих и необичайно празен глас от към спалнята.
- Изхвърли ги!
Двете се обърнаха и проследиха изправянето на Дани в леглото със загрижени погледи.
- Дани ... - беше прекъсната още преди да довърши името й.
- Не ми се говори! - при което стана и влезе в банята.
Джой не знаеше как да реагира. Беше виждала приятелката си в лоши състояния, но тя никоа, ама абсолютно никога не беше отказвала да говори.
След момент се чу водата от душа.

Джес прехапа устна, като слушаше Дани да говори по този начин. Дани винаги бе толкова мила и лъчезарна,а сега бе като облак в буреносен ден. Беше си направо болезнено за гледане и слушане. Взе цветята от Джой и се насили леко да се усмихне.
- Ще ги сложа в общата стая...остани с нея, за всеки случай. - и излезе от стаята на Дани, бързо се ориентира къде да отиде. Видя жената от снощи, която й се усмихна и й предложи да си вземе закуска. Както и предложи да се оправи с гигантския букет с рози. Джес с най-голямо удоволствие се отърва от цветята,след което наля три чаши с кафе и взе три кроасана. Всичко бе наредено в табличка. Тя все сметана и захар в случай,че другите момичета искаха, както шоколад и сладко. Тъкмо бе готова да тръгва когато две момичета влязоха в общото помещение и се загледаха в Джес и си зашепнаха нещо. Тя извъртя очи и тръгна към вратата.
- Следващия път поне изчакайте да изляза от стаята. - явно видеото с Дани бе стигнало до доста хора. Трябваше да провери това по-късно,но в момента бе по-добре Дани да не мисли и знае за това.
Върна се в стаята и остави подноса на масата на терасата която бе отворена за да влезе малко свеж въздух в стаята.

- По-добре да останем вътре - прошепна Джой, когато видя на къде е тръгнала Джес
Дани още беше в банята, но душа вече беше спрян и щом бе чула, че пред вратата е бил Джаксън, значи можеше да чуе и тях. Джесика обаче не я разбра и повдигна въпросително вежда, след което се обърна и подаде глава навън. Другите ученици говореха тихо и ако не ги видиш, няма да разбереш, че са там, но на секундата щом засякоха някакво движение, се обърнаха да погледнат кой е. Нямаха търпение да видят състоянието на Даниел.
- Като лешояди са - отбеляза Джой, щом приятелката й се върна обратно при нея - Мога да ги подредя много бързо, но се притеснявам за нея и не знам какво да правя.
Рядко можеше да я види несигурна и ако я познаваше по-добре, щеше да го знае. Билсън действаше със замах, но ситуацията беше съвсем нова и тя все още не се бе научила как изцяло да се отцепва от случващото се и да гледа като неутрален наблюдател. Това беше много важно, ако искаше да работи като терапевт, но не случайно на тези хора не им бе позволено да терапевтират близките си.

Дани просто кимна,внесе подноса вътре и го остави на масичка там,затвори вратата към терасата за всеки случай и седна на дивана. Тя също не знаеше какво да прави в тази ситуация..болеше да ти разбият сърцето,но в същото време имаше и някакъв плюс на ситуацията. Тя щеше да си намери някой по-добър..някой,който наистина да я цени. Някой ден.
- Успя да стане от леглото и да се изкъпе,това е нещо. -прошепна Джес на Джой и просто зачака и двете да седнах около нея. Докато чакаше реши да погледне телефона си. Видеото бе качено в инстаграм,тик ток,ютуб...беше навсякъде и качено от толкова много различни хора. Някои дори бяха тагнали Дани в инстагам. - Джой.
Тя изрече само с устни "скрий й телефона". Дани нямаше нужда да вижда всичко това точно сега...имаше нужда се успокои, да говори. А тя не искаше.

Трябваше да го очаква, но все пак й стана лошо, като видя до къде бяха ескалирали нещата. Претича набързо в спаляната и за щастие знаеше паролата на телефона на Дани. Изтри всички известия, които можеше да са свързани с това и го пъхна под една от възглавниците. Надяваше се, че ако го потърси и го намери, нямаше да изглежда така, сякаш се бяха намесили. После вдигна дънките си от земята, извади телефона си в засния джоб и се опита да го включи, връщайки се в малкия хол. Звъртя очи в знак на разочарование.
- Телефонът ми не работи. Снощи паднах в басейна - нямаше време да се обяснява, просто протегна ръка към Джес - Дай ми твоя.
Нямаше какво друго да направи, освен да пише на модераторите на приложенията, с молба да изтрият клипчетата, тъй като участващата в тях не бе съгласна да се споделят, а това очевидно бе много личен момент. Надяваше се, че ще реагират бързо, но дори и това да се случеше, следвата вече щеше да я има и винаги щеше да изскочи от някъде.
Дани влезе в стаята и Джой небрежно остави телефона на масата, с екрана надолу. Момичето беше по халат и хавлия на главата.
- Как си? - попита я тихо, сякаш беше някаква животинка, която не иска да изплаши.
- Гадно - призна си момичето и се намести до Джес с шумно тупване.
Взе една от чашите, слежи си захар и сметана в големи количества. Мълчанието беше болезнено и очевидно на Даниел не й харесваше.
- Влязох в кабинета на баща му и ги видях да се натискат на бюрото. Ръката му беше под полата й. Започна да ми обяснява, че е бил много надрусан и само са се целували. Не успях да чуя всичко, което ми каза.
Би се надявала с това да приключат въпроса, но днес не беше обичайно наивна. Изглеждаше остаряла и изморена.

Не знаеше за какво й е телефон,но просто го даде. Когато Дани се появи и заговори, Джес си пое дъх и си взе кафето от таблата. Сви крака под себе си и я погледна, като я слушаше внимателно. Не знаеше какво да каже на това, леко я гушна и целуна бузката й.
- Той не си заслужава, за да се чувстваш ти така.. Ти си умна,мила и красива. А той е идиот. - погледна към Джой. Не знаеше дали казва правилните неща. Беше като да ходиш по тънък слой лед, който бе готов да се пропука всеки един момент.
Отпи от кафето си и се смръщи, да...щеше да му трябва малко сметана. Или малко повече. Тя си сипа доволно киличество от бялата течност преди да се настани отново. Не бе сигурна какво друго помнеше Дани от вчера вечерта. Дали помнеше,че е държала стъкло срещу него и е крещяла разни работи.
- Излей си душата пред нас,ние сме ти приятелки. Ще ти олекне... - или поне така бе чувала.

- Не знам какво да кажа - беше искрена - Снощи бях ядосана, но сега се чувствам ... - очите й се насълзиха и следващата дума излезе с много тънък тон, сподавен от предстоящия плач - празна.
Джой се включи в прегръдката и двете я затиснаха плътно, което всъщност беше приятно. Тя се изхили през сълзи, което прозвуча малко като прокашляне.
- Благодаря ви, че останахте с мен сноши.
- Разбира се, не бихме те оставили в такъв момент! Ще останем тук и цял ден - каза Джой, без да осъзнава, че не говореше само за себе си, но Джес очевидно беше на същата вълна.
- Боли ме - прошепна мъжоретката и съвсем не говореше за ръката си, въпреки че усещаше напрежението под превръзката. Беше се постарала да не я намокри под душа, защото така бе чувала по филмите.
- Знам. Ще мине - не знаеше какво повече да й каже.
- Обичам го - сякаш това беше нейният начин да каже "не, завинаги ще ме боли".
Джой изрече следващите думи много внимателно.
- Сигурна ли си? - погледа, който получи от Дани я накара да си помисли, че я е наранила достатъчно - Не искам да омаловажа чувствата ти! Просто понякога е трудно да направиш разликата между истинската любов и свикването да бъдеш с един човек.
Даниел заби поглед в кафето си и се замисли за начина, по който бе избрала Джаксън за гадже. Беше нещо подобно на решението й Джес да им е приятелка, още преди да се запознае лично с него, но това не променяше факта, че вече развиваше чувства към нея. Въпросът беше, обичаше ли Джаксън или той все още бе перфектното изчисление.

- Понякога...харесваме нещо в някого и то става наша фикс идея и си мислим,че сме влюбени. - каза Джес и се замисли над собствените си любовни проблеми. Отпи от кафето и продължи да стиска Дани в лека приятелска прегръдка. Знаеше,че я боли. Но какво можеше да каже и да направи за да я накара да се почувства по-добре. Да я тъпче със сладолед..и наистина да пратеше Джой да убие футболиста?
Сега като се замислеше, никой от футболистите или изобщо присъстващите не беше направил нещо вчера. А се съмняваше всички да бяха толкова надрусани или пияни. Дори Нейт не се беше присъединил към нея ,когато му каза,че трябва да направят нещо. Реши да не изрича това гласно.
- Обичаш го както обичаш шоколад...вкусно ти е,но можеш да живееш без него или..? - даваше тъпи примери,но се чудеше и дали Джаксън обича Дани. Дали беше правил такива неща преди.

Джой се изкикоти и тъкмо щеше да се почувства гузно, когато чу Дани да отговаря.
- Това е сериозен въпрос. Аз много обичам шоколад.
Нейният смях звучеше малко белезнен, докато плачеше, но все пак беше огромно подобрение от празнотата, която лъхаше от нея, когато стана. Пресегна се към масата, за да си вземе салфетка, с която избърса лицето си, а накрая издуха и нослето, което се беше зачервило. Червенокосата си помисли, че приятелката й бе невероятно красива, докато плачеше. Щеше й се да изтрие болката и да я накара да се усмихне по онзи нейн неповторим начин, но гледайки я точно така, си мислеше, че е достойна за един вечен портрет.
- Мисля, че това, което Джес искаше да те попита е представяш ли си живота си напред без него?
Ако някой питаше нея, щеше да й каже, че трябва да го зареже и никога повече да не го погледне. Тя беше сигурна, че ако сега му простеше, това щеше да се повтори, а имаше усещането, че не му беше за първи път. Можеше да попита Ноа, но какво ако го направеше. Това беше нещо, което Дани трябваше да реши за себе си и тя щеше да я подкрепи, независимо от избора й.
- Ами ... не знам - замисли се и свали кърпата от главата си, като внимателно подреди още мократа си коса - Каза, че само са се целували, но не спирам да си мисля до къде щеше да стигне, ако не бях влязла - прехапа устна, за да събере сили - Мисля, че щеше да прави секс с нея. Не знам защо, но го усещам. Вие мислите ли така?
Погледна към Джой, която с болка на лицето кимна едва забележимо, но Дани разбра отговора. После се обърна към Джес. Изглеждаше сякаш й се иска някой да я разубеди, но истината беше по-полезна.

Мислеше си малко свои работи и се бе омълчала,но после погледна към Дани и кимна леко. Нямаше какво да я лъже, със сигурност Джаксън нямаше да спре само до бъркане под полите на момичетата. И колкото повече мислеше ситуацията, толкова повече се съмняваше,че това е единичен случай. Може би бе разчитал на това Джес и Джой да дърват Дани заета, а не тя да скита наоколо, търсейки гаджето си.
- Самият факт,че отговаряш с "не знам" е красноречив. Можеш да живееш без него и не го обичаш чак толкова много. - каза малко по-твърдо Джес. Трябваше да накара Дани да повярва в собствените си думи. - Не е важно какво е щял да направи, а какво вече е направил. И това е достатъчно да му биеш шута. Да,изглежда добре. Да...забавен е,може би,на мен не ми е. Може и секса с него да си го бива,но не ти трябва такъв човек...,а пък шоколад си имаме.
Като и посочи с поглед шоколада до кроасана на таблата. Усмихна се леко на приятелката си. Дори и да прежалеше Джаксън лесно, публичното унижение и това,че сигурно всички в колежа вечер знаеха какво се е случило беше малко по-трудно за преглъщане.

Дани се подсмихна, когато споменаха шоколада. Обърна се отново към Джой, но тя я отби с "решението е твое". Не беше от момичетата, които щяха да изразяват мнението си по такъв начин, дори и да беше директно попитана. Имаше си своите причини да се държи настрана, но това в никакъв случай не означеаваше, че защитава Джаксън.
В крайна сметка смениха темата и червенокосата им разказа как е паднала в басейна. По принцип не споделяше чужди лични неща, но знаеше, че ако предупредиш предварително Даниел, тя можеше да пази информацията до гроб. Пък и звънкия смях, който предизвика в нея, си заслужаваше да й сподели, как Ноа й се е оплакал, че през живота си не е виждал крава.
По-късно през деня се обади училищния психолог. Искаше да се видят и да обсъдят случката, което наведе приятелките й на мисълта, че най-вероятно е видяла клипчето. В крайна сметка се разбраха да се видят утре, след като Джой я увери, че ще останат с нея цял ден. Знаеше как изглежда всичко, снимано отстрани, но не можеше да й каже "не, тя не е агресива и няма да се самоубие, просто снощи бе надрусана на животно".

Полунощ минаваше,а на Ноа му беше скучно. Навън валече, беше делничен ден, нямаше парита. Наистина си беше скучно. Повъртя се из общите части,но срещна само две момчета, които усилено учеха математика. Хич не му се исаше да стои там, затова се отправи към стаята на госпожица Лит. Почука на вратата и зачака.
Беше без горна дреха и само по едни шорти, тъй като общежитието бе топло. В ръка носеше шейкър,но вътре далеч нямаше проетин,смути или нещо подобно. А водка.
- Хайде,Дани...и да си гола, отваряй. - каза малко по-силно, като почука пак на вратата.

Дани се беше излегнала на леглото по корем и учеше. Учебника по История стоеше широко отворен, намацан с неоново розв маркер, с който мъжоретката бе отбелязала най-важните неща, над които наблягаше. От лявата му страна имаше цяла купа с желирани червейчета. Момичето се чувстваше комфортно само по тениска, но когато на вратата се почука, тя скочи от леглото и нахлузи шортите, които седяха на най-близкия стол.
- Какво става? Защо викаш? - попита объркано тя, когато му отвори.
Направи му място, за да влезе, но не беше ясно дали е по лично желание или защото той се беше засилил като танк. Затвори и заключи след него.

Ноа се усмихна широко на мажоретката и влезе в стаята й,като се тропяса на дивана, но се въздържа да не качи краката си на масата. Огледа стаята на Дани и подсвирна,мястото изглеждаше доста добре. Не по-зле от неговата,но по-голяма. Но на него не му трябваше повече.
- Как си, Дани? - извади запалката си от джоба и почна леко да си играе с нея, докато се усмихваше на момичето. - Не съм дошъл да горя и чупя неща,просто ми е скучно. А всички наоколо само учат или...спят.
Нали бе делничен ден,това означаваше, че дори няма нормален купон.
- Имаш ли нещо за пиене?

Дани скръсти ръце пред гърдите си и го изгледа укорително.
- Аз също учех.
Ноа въобще не отрази този факт. Очевидно не бе нещо, което намираше за важно и въобще не се смущаваше, че я е прекъснал. Мъжоретката реши, че няма смисъл да му пили, а и се справяше достатъчно добре с материала напоследък, за да си позволи да отложи част от работата за утре. Това обаче не означаваше, че са на една вълна.
- Имам водка - това винаги бе заредено, защото Джой идваше често - Текила също ... Може би и ром? И някакви други неща - личеше си, че обича да прави коктейли - Но това не значи, че ще пия с теб! Сряда е, имам часове утре сутрин и какво ли още не.

Когато тя мина покрай него , той обви ръка около къста й да я дръпне да седне до него на дивана..или по-скоро направо в скута му.
- О,хайде. Не ти казвам да се напием. Просто да пийнем по едно. Текила? - изгледа я дяволито. Да, в съзнанието му пиенето на шотове беше свързано с малко по-различна повърхност от тази на маса или плот, но реши да не го споделя на Даниел точно в момента.
Не разбираше какво всички са се юрнали да учат, в полунощ. Това беше тъпо.
- Нека си поръчаме нещо и да гледаме телевизия. Не можеш да ми откажеш Даниел. - погледна я отчаяно. Ноа не бе свикнал да остава сам твърде дълго, като някое кученце и обичаше да има занимание включващо и други индивиди.

Тактично измести дупето си върху дивана. Момчетата бяха започнали да се държат различно с нея, откакто беше необвързана, но тя ги строяваше много бързо. На Ноа обаче не правеше толкова забележки и понякога се опитваше да се измъкне тихо. Все си повтаряше, че трябва просто да му каже, но всеки момент й се струваше неподходящ, дори и сега, когато бяха само двамата. Беше странно. Много странно.
- Не може ли ти да пиеш, а аз да ти правя компания? - предложи тя, но погледа му стана още по-тъжен. Дани се усмихна широко - Ако запърхаш и с мигли, ще ме пречупиш.
Разбира се, предизвикателството бе веднага прието. Ноа очевидно имитираше женските й номера и изглеждаше като сладък идиот, докато го правеше.
- Добре! - примири се тя и вдигна ръце - Но без текила за мен! Ще си направя един коктейл и само толкова!
Дали той й вярваше, дали тя си вярваше, това бяха съвсем други въпроси.

Той се засмя отново и плесна с ръце. Беше я победил в собствената й игра със собствените й номера.
- Уча се от най-добрата. - подметна и се изправи да я последва където и да е. Просто искаше да утоли жаждата си - Виж,ще ти позволя да не пиеш текила,ако я пия от коремчето ти.
Всъщност се шегуваше...,но не изцяло. Даниел имаше сладко коремче, тялото й бе стегнато и силно. Все пак беше спортист, като него. Само дето той бе здраво стъпил на земята,а тя скачаше във въздуха.
Ноа отвори хладилника ,който тя имаше сякаш очакваше да намери лимон,но това хич не му трябваше. Просто реши да разгледа.
- Защо учиш сама?

Плесна го леко през гърдите и се смръщи престорено. Знаеше, че само я дразни, нямаше начин да си мисли, че щеше да му позволи да прави шотове от пъпчето й. Замисли се за партито, на което беше замъкнала Джой и Зак. Студентите знаеха как да се забавляват и момичетата, които служеха за ... чашки, не изоставаха. Може би някой ден щеше да пробва. Но със сигурност не сега, не тук и не с Ноа.
Остави го да бърника където си иска, докато тя вадеше чашите и алкохола от шкафа.
- Не знам, нямам нужда от други хора в момента - харесва й да прави някои неща сама, особено да чете - Ще ми подадеш ли някакъв сок?
В хладилника й редовно имаше малки шишенца прясно изцеден сок, какъвто си правеше в кухнята. Предимно портокал, ябълка и разни други витамминчета в течна форма. Докато чакаше разредителя, сипа добро количество водка в двете чаши и малко гренадин в своята. Не мислеше, че на Ноа ще му хареса, затова дори не му предложи.

Погледна я за секунда, когато тя каза,че няма нужда от други хора. Преди беше неразделна с червенокоската. Двете бяха като дупе и гащи и рядко човек можеше да ги види разделени. Но явно дори Джой се прибираше у домот верме на време.
Той извади сок от портокал и й го подадее, след което се облегна на няакъв шкаф наблизо, като я гледаше как миксира напитките. Биваше си я,малка сладка барманка. Но всъщност Ноа се съмняваше,че тя някога би работила това. Или каквото и да е.
- Нямаш нужда от други хора...,но все пак не ме изрита, когато се появих. - само спомена фактите или по-скоро "слона в стаята", което беше той всщност. Реши да й се усмихне, в случай,че тя си бе променила решението и бе решила да го изрита от стаята. - Аз мога да бъда много добра компания...понякога тихичка, понякога не толкова.

Съмняваше се, че той може да бъде тих. Дори си представяше звуците, които очакваше да издава по време на секс. Беше го чувала на няколко пъти, но момичетата винаги бяха прекалено шумни, за да разбере дали е права.
- Секс на плажа за мен - каза с доволна усмивка и му подаде една чаша - И двойна водка за теб - чашите им се докоснаха с лек звън. Беше странно да пие с Ноа и да не държи пластмасова чаша - Какво искаш да гледаме? Мога да отида до кухнята и да направя пуканки, докато избираш филма.
Тъй като бяха типични тийнейджъри, общата кухня винаги бе пълна с боклуци и плодове. Имаше всякакви пуканки, снаксове, чипсове, вафли и шоколади. Желираните червейчета на леглото в спалнята си бяха лично нейни, но щеше да ги сподели с Ноа, ако проявеше интерес. Нямаше да е първия път, в който щеше да гледа филм с него, но определено щеше да е първия насаме. До сега винаги бяха групичка и Дани се натискаше с Джаксън през по-голямата част от филма. Особено ако решаха да гледат нещо страшно на загасени лампи. От тези филми я побиваха тръпки.