Sigma Alpha Epsilon House [ΣΑΕ]

Джес придружаваше Дани и Джой на някакъв колежански купон. Беше се дърпала известно време и нямаше особено голямо желание да идва,но така и така нямаше какво друго да прави. Плюс това беше важно да прекарва време с приятелките си.А напоследък не им бе отделила нужното и полагащо им се внимание,защото мислите й бяха все някъде другаде. При един красив, висок и умен професор.
Мястото бе претъпкано,а тя седене на един плот в кухнята и пиеше някакъв коктейл, който Даниел бе забъркала по-рано с какво си бе харесала наоколо.
Музиката дънеше в ушите й,а тя само наблюдаваше приятелките си, които бяха дошли да половуват за компания довечера. Джес не се интересуваше от това. Да, искаше й се също да има компания за вечерта, но щеше да й се наложи да почака.
Погледна телефона си, можеше да му прати селфи,но не виждаше смисъл в това.Просто приключи коктейла си и скочи от плота, като си запроправя място до едно място на което имаше бира. Две момчета играеха бира понг.
- Кой е следващия? - попита победителя. Така и така и бе скучно, вдигна ръка като желаеща да бъде следващата, докато Даниел гледаше как Даниел се извива като кобра. Как можеше изобщо да огъва тялото си по този начин. Тази талия, този кръст...момичето бе огън. Къде обаче бе Джой? Очакваше се,че червената й коса ще си личи ярко сред тълпата,но Джес не я виждаше.
Тя се спогледа с момчето, усмихна му се и двамата хвърлиха топчетата си, като нейното се заби в гърдите му. Джес се изкикоти...това,че искаше да играе не значеше,че е добра в целенето на чашки с топче...той обаче бе победил поне десетина човека досега явно.

Джой не успя да хване началото на двубоя, но веднага щом забеляза, че Джесика правеше нещо, което не бе тотално скучно по собствените й стандарти, прояви интерес. Обърна се към момичето, с което се сваляше до сега и й предложи да отидат да погледат. Щеше да се радва да играят по двойки, но асистентката по литература се раздаваше вече и не се знаеше дали ще може да пие повече, след като шампьона я разгруми.
- Джес, не знаех че си падаш по спортовете - подкачи я тя и после кимна към новата си "приятелка" - Това е Кат.
Усмивката на Катрин беше неповторима. Въпреки слабото си тяло, бузите й бяха обли и пълни, което й предаваше много нежен вид, в пълен контрас със сексапилните дребни къдрици. Или поне така я виждаше Джой и мнението й си личеше по погледите, които й хвърляше. Със сигурно нямаше да прекара вечерта сама.

Беше се събрала тълпа от зрители, това малко притесни момичето и тя се изчерви,но светлините бяха достатъчно приглушени никой да не го забележи. Повдигна рамене към Джой и отпи от една чаша и я остави настрани.
- Все пак имам брат спортист. - това нямаше нищо общо, особено с този вид спорт. Но беше нещо от сорта на "runs in the family". Защото Нейт сигурно щеше да направи същото като нея,но много по-добре. И все пак Джес даваше всичко от себе си,беше схванала цаката на хвърлянето, малко или много. Момчето вече бе изгубило три от чашите си,а тя пет.
- Здравей Кат. - тъмнокожното момиче бе сладурана. И се усмихваше много сладко,а начина по който Джой докосваше раменете на по-ниското момиче не й обягна. Видя как й прошепва нещо, а Кат се изкикоти. Това вече бе интересно, нима Ноа Флин я бе отчаял до такава степен? Не че Джес намираше нещо лошо в това, никак даже.
- Не държиш дружката ни под око виждам. - подметна Джес на Джой, все пак всички бяха дошли да се забавляват..всъщност тя самата по-скоро май бе дошла за бавачка,но не искаше само да седи и да чака да си забършат по някого. - Е,Кат.От къде си?

- Крайно време й е да разпусне малко.
Дани беше умно и добродушно момиче, но без мъж до себе си беше странна. Имаше нужда от някой, който да обира малко от особеността на характера й и ако Джой можеше да избира, предпочиташе да е някой случаен колежанин на купон, отколкото слуховете, които се носеха през последната седмица. Е, тя знаеше, че са и малко повече от слухове, което не й харесваше.
Кат се заприказва с Джес. Обясни й, че е израстнала в Но Йорк, сподели й че Зак я е запознал с Джой, тъй като двамата бяха съученици и приятели. Червенокосата се чудеше дали спортиста й бе споделил какво бяха правили в апартамента й. Беше прекарала вече няколко вечери с него, а веднъж и в компанията на още едно момиче.
- Какво ще кажеш да се включим? - предложи Кат на Джесика - Много ме бива, освен ако Джой не я е страх.

- Удоволствието ще бъде мое! - нямаше да откаже още едни ръце, които да са по-точни от нейните и още едно гърло, което да поема цялата тази бира. Джес отстъпи леко настрани за да застане Джой до нея. Червенокоската бе с над 10 сантиметра по-висока от Джес и това си личеше. Джес погледна нагоре, като очите й блестяха, след което й подаде топче. Кат стоеше до момчето, чието име Джес не знаеше.
- Дами. - той също бе готов. Усмивката му бе зашеметяваща, но Джес не можеше да се впечатли от нея. Можеше само да я оцени. А Джой май не бе настроена за този вид месо тази вечер. Пича губеше по всички показатели,а бе сладък.
Всички метнаха топчетата си, като Джес улучи чашка.
- Кат е сладка. - прошепна тя на приятелката си.

Джой погледна към Кат и й смигна. Това накара момичето да се усмихне по онзи очарователен начин, който бе основната причина червенокосата да я набележе. Момчето до нея забеляза това и също се усмихна. Изглеждаше много добре и ако Джес не се занимаваше с него, имаше потенциала да се превърне в план Б. Не че на нашето момиче й трябваше нещо такова. Тя знаеше как да получава това, което иска, особено креватни другарчета.
- И ти се справяш добре! - подшушна й Джой, като вдигна първата си чаша бира и я удари наведнъж, без да си поема въздух.
Биваше я в тази игра, главно защото бирата не бе достатъчно, за да я замая, но Джес щеше да има повече късмет, ако й партнираше Дани. Мъжоретката можеше да нацели всичко, а видът й лесно подлъгваше конкурента. Е, Джой пък можеше да пие.

Главата на Джес се обърна към Джой и тя я погледна объркано, дори малко критично и шокирано, едновременно. Този комплимент със сигурностн е беше за трагичната й игра на бира понг. Отне й около секунда да осъзнае,че червенокоската говори за момчето срещу тях.
- Ооо не. - засмя се Джес, но държеше гласът си достатъчно тихо. Техните противници нямаха нужда от детайлите за този разговор. - Не е това което си мислиш. Не съм тук за това...нямам нужда от това.
Засмя се притеснено отново,но през главата й мина самата мисъл за това момче и как Джой си мислеше,че Джес се сваля с него...сваляше ли се с него?Несъзнатлено може би? Не...в нейната глава имаше само един мъж.
- Тук съм за да съм сигурна,че двете няма да направите някоя глупост. - напомни й малката, след което метна поредното топче. Видя как Кат взима чаша и отпива и гледа към Джой с жаден поглед, сякаш искаше тази чаша да бе Джой.

Да, определено нямаше нужда от план Б. Усещаше Кат точно толкова развълнувана, колкото беше и самата тя. Но не разбираше Джес и нейните въздържания. Понякога й идеше да я избазика, че се пази за брака, но като цяло пазеше тъпите шеги за Ноа. И той имаше нужда да блесне с нещо.
- Аз не правя глупости! - отговори й спокойно Джой, докато мяташе своето топче и за жалост пропусна - Просто не ми пука какво мислят другите.
Някои си мислеха, че е заради психологията, която постоянно четеше, но всъщност червенокосата бе така от малка и за това бе виновен баща й. Беше я научил да не съжалява за действията си. Всеки правеше по нещо неправилно в живота си, но ако останеш верен на себе си и правиш това, което искрено искаш, то никога няма да сбъркаш. Това я караше да се чувства толкова свободна и волна като летен бриз.
- И си мисля, че е време и ти да спреш - според Джой Джесика се интересуваше прекалено много от етикет и общо прието. Не колкото Дани, разбира се, но мъжоретката бе по крайностите - Никой няма да те обвини, ако се позабавляваш малко. А и едва ли някой ще разбере. Няма почти никой от училище тук.

Докато мяташе топче към чашките, то се търкулна и падна някъде на пода,а това от опонентите им прелетя покрай главата й. Джес премигна,но се засмя леко. Май се опитваха да я убият с пинг понг топчета.
- Но аз се забавлявам. - подчерта малката, като й беше пределно ясно,че Джой има нещо друго предвид. Например как тя ще се забавлява с Кат довечера,а Дани с ..бог знае кого. Не можеше да отрече,че й се искаше нещо подобно. Просто да се забавлява с този когото обича, сега и веднага. Но никога не бе заменила това, което имаха за нещо по-различно. - Виж,Джой...аз наистина не...
Това,че опонентите им уцелиха последните им две чаши. Джес вдигна своята, докосна я за наздраве с тази на Джой и я изпи на едих дъх. Поклати им се игриво и се усмихна. Момчето и Кат се приближиха към тях. И момчето явно като Джой имаше някаква грешна представа за всичко това.
Кат прошепна нещо в ушенцето на Червенокоската, хващайки ръката й, но погледа на Джой си оставаше. Особено след като красивото момче бе поканило Джес да танцуват.
- Не ме гледай така...имам си ..гадже ,Джой. - изрече го достатъчно високо. И всъщност за първи път наричаше гласно Аксел свое гадже. Те двамата дори не бяха обсъждали тази тема,но нямаше и нужда.
Усмихна се извинително на момчето към което току що бе погледнала, тъй като до сега се бе фокусирала върху приятелката си.

Джой мигаше объркано насреща й. Първоинстинктно търсеше сигнали, които да показват, че приятелката й лъже, но Джес не беше много добра в това и винаги й проличаваше. На Кат не й направи такова впечателние, но тя все пак проследи реакцията на момчето, което току-що осъзна, че няма да му се получи с тази мацка. Това, което обаче Джесика не можеше да види, бе Данил зд нея. Мъжоретката имаше уникалната способност да се появява при определени думи, сякаш беше някакъв демон, който призоваваха. Гадже беше една от тези думи.
Дани изпищя радостно и привлече вниманието на всички. Момчето, с което само дето не се изчука, докато танцуваха, се отдръпна леко от нея, за да предпази ушите си от пронизителния звук.
- От кога? Кой? Правите ли секс? Защо не ни каза? Да не си казала на Джой, а на мен не? Кой? От училище ли е? Разкажи ми всичко!

Появата на Даниел я стресна. Тя се появи сякаш от нищото, сякаш някой я беше призовал. И започна с хилядите въпроси. Джес усещаше любопитни погледи върху тях, погледи от които нямаха нужда. Стана й притеснено,но запази самоконтрол и се усмихна леко.
- Може би точно затова не съм ви казала? - не беше истински въпрос, опита се да го каже закачливо,но притеснението й си пролича в гласът й. И макар до сега да бе пила бира усещаше, че има нужда от питие. Какво можеше да каже на Дани? Тя нямаше да остави нещата така и щеше да разпитва. Не можеше да им каже истината...,а не можеше и да излъже.
- Ще ви дам информация по-късно,окей? - опита да се измъкне от разговора тя.

- Не, не, не! - категорично отсече Дани - Дори не си помисляй, да се измъкваш!
Хвана Джес под ръка и тръгна на някъде с нея, без въобще да й пука, че заряза момчето, с което се забиваше до преди малко. Вече въобще не й пукаше какво може да й предложи. Приятелката й имаше нещо, което грабна интереса й и господин сладък колежанин бе избутан толкова назад в съзнанието й, че нямаше дори и спомен да остави.
- Трябва да я спася - каза засмяно Джой на Кат - Ще се върна след малко с още бира!
Това всъщност бе лъжа, но червенокосата ги умееше тези неща. Любопитството я бе обладало и едва изчака сладураната да кимне, преди да се втурне след приятелките си. Хубавото да си толкова висок е, че ги настигна само с няколко крачки.

Не можеше дори да протестира. Просто бе отвлечена и завлечена в тоалетната. Дани хич не я интересуваше,че има опашка. Избута всички заявявайки,че е на живот и смърт и затръшна вратата след Джой и я заключи.
Трите стояха в средата на банята, като двете момичета гледаха Джес,а Джес сякаш протакаше случващото се. Усмихна се невинно, сякаш не знаеше за какво иде реч и седна върху тоалетната чиния.
- Какво...? - как какво,Даниел искаше информация. Какви бяха въпросите й? От кога,кой...,а да секса. Мамка му,какво можеше да им каже. - Защо си толкова изненадана..и двете всъщност.
Изчерви се още повече и нервно се заигра с пръстите си.
- Просто...се случи,знаете как стават нещата. - кога наистина се бяха случили нещата между тях? Средата на октомври или рожденият й ден,кое трябваше да смята за начало. - Случи се преди няколко седмици.

Сериозно ли тя се опитваше да задава въпроси на тях?
- Ъъъъ защото никога не те виждаме с момчета - започна Даниел, като разпери длан и изброяваше отговорите си на пръсти - Защото не даваш на момчетата да те свалят. Защото откакто стана асистент излизаш много по-рядко. Защото сме винаги с теб и не сме разбрали. Джой, помогни ми!
- Стравяш се страхотно - отвърна червенокосата, без да отделя поглед от момичето на разпит.
- НЯКОЛКО СЕДМИЦИ? - кресна изведнъж Дани и очите й станаха на палачинки.
Някой заблъкса по вратата и двете викнаха в един глас.
- РАЗКАРАЙ СЕ!
- Случило се е преди няколко седмици и ни казваш чак сега? - Дани изглеждаше сърдита, даже скръсти ръце пред гърдите си - Щеше ли въобще да ни кажеш или се мислиш за прекалено готина, че да споделяш с приятелките си.
Самата тя споделяше всичко с тях. Е ... почти всичко. Напоследък имаше една тайна, но то не беше тайна ... по-скоро нямаше какво да им казва, защото нищо не се случваше. Те си бяха само приятели. А ако Джой тръгнеше да разказва за сексуалния си живот, щяха да завършат и още да не са приключили с цялата информация.

Джес отвори уста да каже нещо,но после просто я затвори. Стана й гузно и тъпо от думите на Дани. Нещата не стояха така,изобщо. Искаше да им каже още преди месеци,че е безнадеждно влюбена в учителя им по литература. А сега, когато всъщност нещо се случваше между тях нямаше как да им каже, за да не му навлече проблеми.
- Дани...не е така. - започна бавно и реши да седне на земята и да потупа мястото до себе си, така трите можеха да са на едно ниво и да си говорят нормално. - Исках да ви кажа, но...но просто не можех.
Прехапа силно устна, не гледаше към нито една от тях. Знаеше,че може да им има доверие, но...но бе обещала да не казва. А вътрешно я изгаряше факта,че не може да говори с никого за това.
Погледна първо едната ,после другата и въздъхна шумно.
- Той е женен мъж и имаме голяма разлика в годините. Затова не можех да кажа нищо. Затова и няма как да излизам с него. Влюбена съм в него.. - от кога бе влюбена в Аксел? - ..от месеци. След като той е бил единствен в моите очи,няма как да очаквате просто да флиртувам с други момчета или да излизам с тях...сега разбирате ли защо не можех да ви кажа нищо?
Звучеше жално,тъжно и притеснено. Притесняваше се какво ще си помислят те за нея, дали ще я осъдят,че излиза с женен мъж. Но дори и да го направеха, това нямаше да промени чувствата й.

Всичко ставаше прекалено интересно. Преди да се осъзнаят, вече бяха на земята до нея и не отпъсваха погледи от лицето й, Дани даже не мигаше, за да не изпусне нещо. Джес беше пълна с изненади и вместо да им ги дава периодично, бе решила да им ги изсипе от раз на главата като кофа с ледена вода.
- Спомняш ли си по-рано, като ти казах, че трябва да се отпуснеш и да се забавляваш? - попита я Джой и след като приятелката й кимна, добави - Забрави какво казах! Забавляваш се много повече, отколкото някога съм предполагала.
Отношението на Дани също се промени. Тя беше доста по-чувствителна и изразителна. Преди да каже каквото и да е, хвана нежно ръката на Джес. Гласът й вече не звучеше нито назидателно, нито превъзбудено, нито всезнаещо.
- Можеш да ни имаш доверие за всичко! - заяви тихо, но имаше някаква твърдост в гласа й и прозвуча категорично - Никога не бихме споделили с някой нещо толкова лично!
Искаше й се да й покаже, че зад веселата бъбрива Дани се крие истинска приятелка, на която може да разчита. Разговора някак бе станал много по-сериозен, отколкото която и да е от тях бе очаквала.

Очите й се насълзиха от емоции. Знаеше,че може да им има доверие,но това означаваше много за нея. Обви ръце около раменте им и ги прегърна силно за няколко секунди след което ги пусна и се засмя, опитваше се да разкара това емоционално чувство, което я бе заляло.
- Е...опитвам да се забавлявам. Макар и моят начин да е по-различен от вашият. - смигна на Джой и се заигра с пръстите си, като си мислеше за въпросите, които Дани бе питала по-рано. И това пораждаше още и още неща, които Джес искаше да сподели с тях. Може би това,че бе пила едно не малко количество алкохол тази вечер също си казваше думата.
- Нямате си и представа колко облекчаващо е да споделя това с вас. Искаше ми се...искаше ми се още от преди нещата между него и мен да се получат. - призна си. - За бога...мога да кажа,че дори не бях готова за всичко това, което се случи...
Чудеше се как да им поднесе информацията без да издава твърде много. И двете бяха умни момичета, можеха лесно да свържат двд и две и да открият Аксел. Ако вече не бяха започнали да правят тези връзки в красивите си глави.
- С него беше първият ми път...,а той дори не го знаеше... Това е нещо друго,което толкова много исках да говоря с вас...защото сте по-опитни. А не можех. - прехапа устна отново и се засмя нервно. Чу още едно почукване по вратата и то доста настоятелно. - Искам да...знаете...
Ококори очи сякаш казваше " да го задоволя,но не знам как" , което не бе точно така. Аксел нямаше никакъв проблем с това,но Джес искше да пробват и други неща,но искаше да бъде сигурна,че ще му харесат.
- За мен всичко това е ново. А това,че е...женен понякога е голям проблем. - а това,че бе нейн учител хич не помагаше.

Дани усещаше думите да напират на устните й, но за пръв път се опитваше да ги сдържи и първо да изслуша човека сред себе си. Кимаше в знак на разбиране и прехапваше долната си устна в моментите, в които усещаше напрежението да се увеличава. Двете с Джой бяха решили, че е възможно Джес да е девствена, но решиха да не се ровят чак толкова в тази тема, докато не му дойде времето. И ето че то дойде, а тя не изпадаше в достатъчно подробности.
- Винаги можеш да ни споделиш - окуражи я отново Дани.
- Ако не можеш да говориш с приятелите си, то с кой? - подкрепи Джой, но реши, че е време да хване юздите и внимателно да проведе този разговор - Любовта е нещо сложно. Не винаги ще можем да те разберем, но никога няма да те осъдим - мъжоретката закима в знак на съгласие - Как точно се влюби в него, как се случиха нещата?
Да започнеш афера с женен мъж въобще не беше толкова просто, като да се забиеш с тийнейджър и да си изгубиш девствеността с него.

- Ами.... - имаше ли изобщо начин как да им разкаже всичко без да разкрие с кого всъщност излиза? Май не. - Запознахме се преди около две години. Не ми отне много време да хлътна по него. Той беше...невероятен. Умен,красив,секси..
Усмихна се като идиот, като си мислеше за Пиарс, седнал за бюрото си и четящ нейните разкази. И как постепенно той бе започнал да си преставя нея,а тя ги пишеше за него.
- Самото му присъствие в живота му промени дори начина ми на писане. Любовта, страстта и еротиката се появиха като теми в моите творби. И бяха вдъхновени от него. Не знам как се случи всичко...исках да бъда с него,на всяка цена. Щях да направя всичко да бъда около него.
Очите й неволно се преместиха към тези на Даниел,а после към пода.
- Предполагам това постави началото на всичко. Обичах го от разстояние, докато споделях с него това, което пишех...Мамка му! - изруга звучно. Беше невъзможно, беше невъзможно да говори за всичко това без да каже "чукам професора по литература,окей" . Което щеше да е много грешно.
Джес се премести леко за да седи пред тях и да ги гледа в очите.
- Знам,че няма да кажете на никого, но това което ще ви кажа...,ако попадне в грешни, може да го съсипе...и не се шегувам. - звучеше сериозно. Погледна първо едната, после другата. - Не случайно исках да бъда асистент на Пиарс. И не случайно всяка понеделник вечер оставах с него в кабинета.
Следеше лицата и реакциите им.
- Извън училището двамата бяхме...приятели. С малката подробност,че аз бях влюбена до уши. Не знам какво се случи, не знам и как се случи...,но е факт. След като се опитахме да се държим сякаш няма нищо между нас, на семинара в Бостън двамата просто..си налетяхме и правихме секс...след което започнахме да се виждаме,той нае апартамент и...и сме във връзка.. Излизам с професор Секси...и да, правим секс..
Сякаш добави последната част като шега за да разведри обстановката.

Джой се усети първа. Мислеше си, че очите й няма на къде да се разширят повече, но в крайна сметка и тя спря да мига. Искаше й се да повтори онази реплика, че се отмята за думите си по-рано, защото сега придоби още по-дълбок смисъл, но в същото време не искаше да я спира. Усещаше как започва да инвестира емоционално в разказа й.
На Дани й трябваше повечко време, но все пак навърза нещата, преди да е стигнала до финалната си реплика. Така де, очакваше се, тя едва ли беше за пояснение. И все пак, двете мълчаха и я гледаха дълго след като приключи с разказа. Минаха сигурно десет секунди, когато мъжоретката най-накрая реагира с нисък тон.
- Неееееее! - разбираше какво бе чула в момента, но съзнанието й все още не можеше да го приеме - Ебаваш ли се с нас? - струваше й се по-логично Джес да си прави шега, за да ги накаже, че се ровеха в личния й живот, но в същото време усещаше, че им казва истината.
Не знаеше какво да каже, не знамеше какво да попита. Чувстваше се объркана и затова се обърна към Джой. Червенокосата осъзна, че я гледат и започна да мести поглед от едната на другата.
- Не ме гледай мен! И аз съм шокирана - после и двете върнаха погледа си върху Джес. Джой каза това, което мислеха - Какво, по дяволите?

Шокираните им погледни я накараха да се подсмихне леко,но усмивката бе някак си тъжна. Наистина си беше шокиращо, тя самата сигурно не би си повярвала. Но момичетата знаеха,че Джес не лъжеше и не се шегуваше.
- Кое не е ясно? - попита ги. - Не мислите,че съм достатъчно секси,той да избере мен ли?
Шегуваше се с този въпрос и го показа като подкачи Даниел с рамото си. Боже, защо не бяха взели нещо за пиене. Май щяха да си откарат тук дълго време, защото те със сигурност имаха много въпроси. Джес бе нахвърлила нагрубо историята за събирането й с Аксел. - Това може и да прозвучи грешно,но Аксел се бореше с чувствата си...както и аз с моите. На Хелоуин се беше напил...зверски. И дойде до клуба в който бяхме. Награбихме се..скарахме се. Беше първата ми целувка с него...,но не е като да не сме плъзгали поглед един към друг преди това,ако питате мен. Преди това веднъж бяхме на театър и в един бар...той не подозираше за чувствата ми,а аз си мислех,че са толкова очевидни. До конференцията в Бостън се държахме все едно нищо не се е случило..или поне се опитвахме. Но там проведохме разговор и...и..както казах - правихме секс. И започна нашата...връзка.
Замълча за около минута след което се разсмя.
- Предполагам ,че все пак ви излъгах...няма как да ми е гадже,след като е женен...нали? - за това хич не се бе замислила. - Има моменти в които се ядосвам и се чувствам сякаш го деля с друга...,но когато той ме прегърне и ми се усмихне и ми прошепне в ухото нещо мило и...забравям всичко това.

- Джой нарича по-сериозните си секс другарчета "любовници" - изпроти я бързо Дани, като се опитваше по някакъв начин да дефинира Аксел за Джесика.
- Това е различно - прекъсна я червенокосата - Звучи ми като да сте във връзка. Каза, че е наел апартамент? - Джес кимна - Дал ли ти е ключ - още едно кимване - Значи ти е гадже! Аз не обичам любовниците ми да наминават, когато си искат или да се навъртат вкъщи, докато ме няма.
- Апартамента хубав ли е? - попита мъжоретката и получи поредния укорителен поглед от високата си приятелка.
- Сериозно? Това ли те интересува от всичко, което чу?
- Това е важно нещо - настоя Дани, но после се сети за дома на Джой и осъзна, че за нея това не беше от високо значение. Веднага се опита да замаже положението - Опитвах се да я предразположа да ми каже дали му е голям. Но шегата настрана - обърна се отново към Джес с една агресивна настоятелност в погледа - Голям ли му е?
Джой също я погледна и дори не прикри любопитството си.

Наистина си мислеше да сподели за апартамента,но когато попитаха за размера му Джес леко се стъписа, изчерви се и се засмя нервно. Беше огромен..особено за нея. И тя искаше всеки сантиметър от него.
- Вие двете...сериозно ли... - прошепна и леко скри лицето си с косата си. Макар и да се бе отпуснала доста сред тях и да се бе променила, някак й се струваше странно да обсъжда сексуалния си живот с тях и гаджето си..който им бе учител. Но цялата гимназия точеше лиги по Аксел, по силните му мускули и по стегнатото му дупе.
- Огромен е...какво искате да кажа? Аксел е голям мъж...с голямо достойнство. - прошепна и поклати глава,но на лицеот й се появи усмивка. Беше й приятно да споделя всичко това. Колкото и нередно да беше. - Когато ми даде ключа за апартамента и ме покани на вечеря ме хвана почти от вратата, господи...
Спомняше си всичко толкова ясно,че по тялото й пробягаха тръпки.
- Но...той свърши бързо..моят оргазъм беше кратък, защото той е бе в мен, не ме и докосваше..Бях леко кисела,ако ме разбирате. - прехапа устна. Не знаеше дали проблема е в нея или в него. - Не мога да му се наситя,но не мога и да го имам постоянно...или когато си поискам..ясно ви е защо. Но в същото време искам и да...да му духам. Но не знам как...дали ще му хареса..,а и е огромен...

- Сексът не е винаги перфектен - побърза да я успокои Дани.
- Нищо не може да бъде винаги перфектно - добави Джой, за да й покаже истината в думите на мъжоретката - Но това не значи, че не е хубаво, а като гледам лицето ти, със сигурност е хубаво. Мамка му, няма ли си брат, който да си пада по млади талантливи момичета?
Очевидно беше шега, но Даниел отговори съвсем сериозно.
- О има брат! - все пак и тя бе чела това онова за професора си - Но Джес вече е взела най-хубавото парче от тортата.
Така си беше. Не че се съмняваха в нея, тя беше страхотна. Просто цялата тази история звучеше като излязла от роман и може би точно това я правеше толкова невероятна за тях двамата. Джой си спести допълнителното мнение, но не беше напълно сигурна, че Джес щеше да се вълнува толкова много от него, ако той й бе по-достъпен.
- Само не разбирам, защо не му духала все още - каза Джой - Не е по-страшно от правенето на секс, а както си забелязала, то не е страшно въобще.
- Важното е да го целуваш с чувство! - намеси се Дани.
- Какво? - погледна я смръщено червенокосата и после отново се обърна към Джой - Важното е да не преглъщаш и да оставиш лигите си да текат по него. Стига да няма зъби, всичко останало ще му хареса. Ако нямаш хубава лига, просто трябва да си го набуташ максимало в гърлото.
Направи жест, сякаш държеше микрофон, а после отвори уста и започна да издава звуци, все едно се давеше с "микрофона" в ръката си. Дани прихна в смях.