Столовата

Беше време за обяд. Ноа тръгна с няколко момчета от отбора към столовата, като си подаваха една топка по коридорите. Топката беше обаче бързо конфискувана от треньора им, а момчетата звучно изпротестираха.
Столовата си имаше свой собствен ред и някои от масите бяха бутнати по-близо една до друга за да симулират една голяма маса. Която може да побере много народ. Отбора често се хранеше заедно,а и се случваше да имат гости. Мажоретки и други готини момичета.
Футболиста си бе взел хот дог с двойна порция пържени картофки и ядеше като невидял,но това можеше да се каже за повечето от тях. Те поглъщаха нереалистично количество храна дори за подрастващи младежи.
- Хей. - Джаксън подвикна на две мажоретки да дойдат при тях, като демонстртивно посочи свободното място до себе си. Ноа извъртя очи и замислено погледна към остатъка от групата мажоретки, които влизаха в столовата.

За разлика от другите ученици, Джой нямаше намерение да обядва в столовата, просто искаше да стане свидетел на предстоящата сцена. Пък и какво щеше да прави цял час сама?
Отвори една близалка, лапна я и влезе вс бодра крачка в столовата. Мина покрай масата на футболистите, чието внимание бе погълнато от униформените момичета.
- Мен няма ли да ме поканиш?
Всички знаеха, че двамата не се харесват. Може би Джаксън би я чукал, ако не я познаваше или бе онемяла, но още от началото на своето "приятелство", чувствата им бяха взаимни. Ето защо не я удостои с отговор, дори остроумен, но тя не чакаше такъв. По-скоро очакваше покана от капитана на отбора, но верните му лакеи знаеха това по-добре от нея и веднага й освободиха място до Ноа.
- Добър ден! - поздрави го аристократично тя, сякаш не бяха карали първия час заедно - Напомни ми, обичаш ли спойлери или предпочиташ да бъдеш изненадан! - подметна тя, докато се настаняваше.

Той се леко разсеян да гледа момичетата в късите им полички,но бързо се осъзна и погледна към Джой с усмивка.
- А за мен няма ли близалка? - осъзнаваше,че става нещо наоколо. Самият факт,че мажоретките се бяха издокарали с униформите по този начин го подсказваше. Някои от тях ги носеха постоянно, но други не. - Ще бъде ли поне приятна изненада?
Набута няколко картофа в устата си и след бърз поглед към събиращите се горе долу в средата мажоретки, той погледна Джой. Искаше да я пита за спойлер,но тениската й привлече вниманието му. Както винаги достатъчно къса за да разкрие сладкото й кръстче, коремче и пъпче.
- Голи бебета? Това не е ли незаконно? - той кимна към тениската й.

Не трябваше да очаква високо интелектуални коментари от него, но той все пак намираше начини да я изненада с нещо тъпо, което не очакваше да каже.
- Защо не почетеш малко, че да има за какво да си говорим - надяваше се да не й се обиди, само защото в шегата й имаше прекалено много истина - Това - посочи към циците си - е Ренесанс. Р-Е-Н-Е-С-А-Н-С.
Завъртя близалката с езиче и той можеше да го разбере, когато клечката се развъртя във всички посоки. Това беше език, който той много добре разбираше и го практикуваше всеки ден с нея. Като се замисли, може би не беше негова вината, че не разбираше от изкуство. Трябваше да го образова. Мъжоретките започнаха да идват на групички по две и три. Дани бе последна на касата, заедно с капитанката на отбора, която беше гипс и патерици малко повече от седмица. Все още се носеха слухове за случилото се, но момичетата отказваха да го коментират.
Последните две най-накрая се присъединиха, като до тях вървеше един зубър и носеше обяда на кралицата със счупен крак.
- Здравейте, момчета - поздрави ги тя.

- Внимавай да не започна да те уча на футболни термини. - подразни той Джой леко,но знаеше,че тя бе наблюдавала достатъчно от мачовете им ,че да има някаква идея от футбол. Докато той никак не се интересуваше от исторически периоди било то в рисуване, литература или музика. - Не бяха ли голите жени по време на ренесанса?
Попита с любопитство, след което се усмихан на мажоретките. Кимна на едно момче да отиде и да помогне на капитанката на мажоретките, като момчето буквално я пренесе до мястоот на което седеше, а Ноа смигна на Даниел.
- Виж ти кой е тук. - е къде другаде да бъде? Все пак бе една от тях - Май си заела главното място, за сега?
Не знаеше тя дали изобщо се интересуваше от това, но май с Джой го бяха обсъждали веднъж или два пъти.
- Какво сте намислили? Че Джой нещо не ми казва голямата тайна. - взе си картфон. - Нямам против спойлери. - о беше му толкова хубаво да бъде между двете.

Джой се изкикоти, защото знаеше колко груба грешка допусна Ноа. Капитанката на мъжоретния отбор бе станала изключително параноична след инцидента, а пък и не е като Даниел да не се замисляше за поста й. За сега я заместваше и твърдеше, че изчаква от уважение, защото не може да заеме позицията й, докато е ранена. Искаше да я спечели честно и да останат приятелки, но ако някой продължаваше да налива масло в огъня, поркай Лит щеше да се равихри нов скандал, а историята с Джаксън тъкмо бе започнала да се успокоява.
- Става въпрос за карнавала - започна да обяснява Дани, докато се опитваше да вкара сламката в хартиената кутийка черешово сокче - Както знете, той е в началото на другия месец. Ще събираме пари за ... - няколко човека се прозяха, просто за да се изгъбаркат с нея, а тя ги прониза с поглед - Добре, добре! С Лори сме част от организационния комитет - посочи момичето с гипса - И решихме мъжоретките да се включат ссссс ... - направи пауза, а Трой и Нейт разбраха вайба й, като започнаха да барабанят за напрежение по масата. Щом спряха, Дани вдигна ръце и се усмихна абсолютно очарователно - Кабинка за целувки!
Момчетата от отбора нададоха одобрителни викове и много от учениците в столовата се обърнаха към тях, но нашите герои бяха прекалено готини, за да се интересуват от такива неща. Вместо Дани, представянето завърши Лори.
- Ще е хубаво да подсигурим нещо и за жените, които ще посетят карнавала. Какво ще кажете момчета? Кой иска да се включи?

Ноа повдигна вежда и погледна Джой с поглед "Значи това е голямата изненада?" и се подсмихна, като отпи от водата си.
- Явно ще банкрутирам точно преди празниците,но....нали е с благотворителна кауза. - изрече той сякаш това бе най-голямата саможертва на света. Та кой си искал да бъде него - да целува красиви момичета...и да си плаща за това.
Огледа момчетата от отбора си, да види дали ще има смелчага, който ще реши да се включи и да раздава целувки на ангели и крокодили.
- Колко момчета ви трябват? - попита Ноа. Не че обичаше да задължава отбора си да прави неща,но ако се наложеше щеше да го направи. Все пак не можеха да бутнат някой зубър с надежда да съберат пари да спасяват костенурки, корали и китове.

Всички мъжоретки се усмихнаха широко. До една бяха красиви, лъчезарни, със зашеметяващи усмивки и плътни устни. Това бяха част от критериите да се включиш в отбора, докато при футболистите бе заложено изцяло на таланта. Не всички изглеждаха очарователно, но ако ги гледаш как играят, ще започнат да ти се струват много привлекателни. Бяха група диваци с нестихващи сили, жажда за успех и най-важното - слава!
- Решихмче, че вие ще изглеждате най-добре до нас там - подхвърли Дани - Нека ви напомня, че за всички нас е задължително да се включим. Какво предпочитата да правите? Да стоите някъде, където ще ви целят с боя, ще се опитват да ви вкарат в контейнер с вода или още по-лошо ... ще седите до някоя машина като пазачи? Илииииии предпочитате да прекарате вечерта в компанията на най-готините момичета в този колеж и да раздавате целувки?
Момчетата се засмяха, някои си подшушнаха. Бяха им в кърпа вързани.
- Надяваме се на поне пет, ще се радваме и на повече - капитанката се обърна директно към колегата си по управление - Мислим да направим смени на ротационен период, като постоянно да има две момичета и едно момче. Така записалите се при нас, ще могат да се насладят на атракционите и нека не забравяме, че ще получим няколко два дена отпуска от колежа, за да подготвим кабинката - карая пусна "погледа" си в действие - Надявахме се, че ти ще бъдеш нашата звезда, Ноа.
Разликата между нейния номер с очите и този на Дани бе, че Лори гледаше похотливо и нямаше никаква невинност в погледа й. Усмивката й обещаваше само лоши и приятни неща, а ако се обръщаше внимание на слуховете, Ноа много добре знаеше какво може да получи от нея.

Ноа се набута на стола си, като опъна крака, макар и масата да бе леко мъничка за него и те стърчаха някъде настрани. Завъртя картоф между пръстите си и се подсмихна на Лори. О,този нейн поглед. Тя беше опасна, беше похотлива. И той наистина обичаше това.
- Вашата звезда? Привлече вниманието ми Лори, слушам те. - заигра се с бутилката за вода, докато се подсмихваше на мажоретката. - Целият отбор сме на ваше разположение.
Той се наведе леко към нея,но тя бе в другия край на масата. Езика му премина по долната му устна палаво,но после той се облегна назад в стола си.
- Ще бъде събитието на сезона. По-голямо и по-добро от Хелоуин партито.
- Хелоуин парито не струваше. - друго си беше афтър партито,което бе за подбрани хора. Но това не го спомена. - Ще има ли виенско колело, какви са ви идеите?
Погледна към Даниел, независимо,че Лори бе капитан на мажоретките. Просто очакваше повече мисловен процес от нея.

Стана й много приятно, че се обърна към нея. Чувстваше се така, сякаш е в клас и учителят й задава директен въпрос, защото знае, че само тя е достатъчно умна, за да отговори. Личицето й светна като на малък див слънчоглед.
- Тъй като получихме одобрение от общината, ще можем да го направим в Центръл Парк и ще имаме възможност да наемем каквито съоръжения си изберем. Все още изготвяме списъка, така че всякакви идеи са добре дошли - очакваше доста тъпи неща от тях, но предпочиташе да ги чуе, защото можеше там някъде в нечия празна глава да се роди добра идея - За момента сме решили: Виенско колело, Кабинка за целувки, Воден резервоар, Кула люлка, Кула с издигане и спускане, Три огромни надуваеми замъка, Ловене на пластмасови патици, Стреляне с Водни пистолети по мишени, Хвърляне на топки, Стреляне с пушки, Играта с чука и по десетина щанда за храна и сувенири. Възможно е да пропускам нещо, но образно казано е това.
- Пропусна - напомни й Джой.
- А да, Джой и другите художниците ще имат Щанд за рисунки по лицето и временни татуировки с кана, както и Щанд за бърза карикатура. Стараем се да направим така нещата, че за всички участници да се намери достатъчно свободно време, да се насладят и на самия карнавал - разясни малката мъжоретка
- Но ще си похабих таланта, ако избереш нещо различно, от нашата кабинка! - настоя Лори, гледайки Ноа.

Той се засмя на тези думи и поклати глава на Лори, след което погледна отново другите две момичета с които бе по-близък.
- Има достатъчно Ноа за всички, няма нужда да сие биете и разочаровате. - не че някой друг бе предложил нещо различно от бутката за целувки. И той определено нямаше против да заеме позицията. Жените наоколо го харесваха, желаеха го, биха убили за вниманието му. Е срещу определената сума,Ноа щеше да направи нужното. - Ще ви помогна с кабинката за целувки, разбира се. Как мога да кажа не на това?
Но той самият смяташе да мине през техните кабинки по някое време на вечерта.
- Но ме пишете и за водния резервоар. Джаксън се включва също.
- Какво...братле.. - нямаше особен избор,Ноа потупа рамото му.
- Може да има фоеверски накрая. И от тези стъкла които те правт да изглеждаш...ми различно. - започна да дава идеи той. - И ловене на рибки...ще се печелят играчки може би? Надяждане. Със сигурнсот трябва да има надяждане.
Момчетата от отбора щяха да се състезават в това със сигурност.

- Чакай! - прекъсна го грубо Дани, като измъкна сякаш от нищото една тетрадка с дебели корици и нарисуван еднорог, отвори я на маркираното място и започна да записва - Надяждане, риби ... Какво беше другото?
В главата й започнаха да изскачат идеи, които прекрасно се съчетаваха с неговите. Той дуктуваше бързо и уверено, което даде куража на още някои от момчетата да се включат. Мъжоретката прехапа долната си устна и с изключителна бързина записваше различни неща, които хората подмятаха един през друг. Само за минута изпълниха почти цяла страница, на която Дани се усмихна доволно.
Обърна се към Ноа със светнали очи.
- Идеите са страхотни!
Не звучеше като да е личен коментар към него, но пък изглеждаше точно така. Не можеше да отрече, че имаше своите съмнения относно креативността му, но понякога забравяше, че Ноа знаеше как да се забавлява. Това й припомни за идеята му да пие шот от пъпчето й. Нямаше как да го включи като атракцион на карнавала, но точно тук и сега си обеща, че ще го пробва.

Тъкмо бе приключил с хот дога си,когато тя му заяви това. Ноа се усмихна и седна на масата за да може най-сетне да изтегне дългите си крака.
- Разбира се. Все пак съм царя на забавлението. - звучеше толкова самонадеяно. Можеше да се закълне,че видя Джой да извърта очи. Някой пусна музика и Ноа заклати глава в ритъма и потупа с пръсти по масата. - Ако има как да наемете от тези машини в които хората си правят снимки би било яко.
Сете се,че той самият най-вероятно би желал да снима неща от фестивала,но надали щеше да има време. А и не бе свикнал да се разхожда наоколо с камера. Щеше да помисли върху това.
- За какво всъщност се събират пари тази година? Козичките в Алпите?Костенурките в Тихия Океан? - обикновено се избира някакви не толкова тъжни теми, даже една година имаше събитие в което хората можеха да осиновят диви животни чрез някаква си организация.
Докато си мислеше своите си глупости, Ноа леко надникна над рамото на Даниел към дневника й с еднорог да види какво е записала, нали си бе клюкарка.

- За слоночетата - отговори му лигаво Дани, но някой от другите идиоти реши да си направи тъпа шега - Сериозно ли? - попита тя остро - Имаш ли представа колко слонове са малтретирани за забавление на туристите? По колко човека качват отгоре им, защото е много яко да се язди слон, но е по-доходоносно да става от няколко души едновременно? Виждал ли си как оковават краката им? Посмей още веднъж да се изкажеш за слоновете! Предизвиквам те!
Джой въобще не обръщаше внимание на слуващото се. То бе като фонова музика за ушите й. Беше прекалено заета да си чати с някой и да се усмихва на телефона си. Изведнъж се изправи рязко и се обърна към Ноа.
- Трябва да тръгвам - каза, като извади близалката от устата си и я мушна в неговата.
Не обичаше, когато я обвиняваше, че не мисли за него!
Дани въобще не забеляза, че приятелката й тръгна. Беше прекалено заета да всява морал.

-Мммм.м...м. - измънка Ноа на Джой, когато тя бутна близалката в устата му. Беше сладка, точно като нея. Е, поне си представяше,че тя е сладка, не само външно.
Помаха й след което засмука близалката на червенокоската и се огледа да види на какво да се облегне,но просто нямаше такова нещо, след като седеше на масата.
- Дани,успокой се. - подкани я Ноа, докато другите момчета изглеждаха леко стреснати от смяната на настроенията й. Ноа си позволи да сложи ръце на кръстчето й и я обърна към себе си. Забеляза,че Джаксън хич не хареса това. Ноа само се подсмихна още повече и привлече Даниел към себе си. - Ще направим всичко за да помогнем на слончетата,нали?
Момчетата закимаха одобрително, нямаха друг избор.
- Сега, дари моите момчета с еда хубава усмивка. - всичко това звучеше малко странно, тъй като той все още държеше близалката в устата си.

Така се беше разпалила, че като нищо щеше да му извади един голям контар, но не можа. Вместо това го гледаше и му се усмихваше. Не зашо й беше казал да го направи, а защото се чувстваше така, когато Ноа се държеше по този начин с нея. Понякога можеше да бъде много сладък и чаровен. Не, винаги можеше да бъде такъв, просто понякога го искаше и тя го оценяваше.
Обърна се към момчетата и ги дари с една широка усмивка, даже добави малък бонус.
- Радвам се, че съм заобиколена от толкова добронамерени хора.
Отдръпна се от Ноа. Ако все още се дъвчеше с Джаксън, сигурно щеше да се навре още повече в него, но сега дори не забеляза недоволното му изражение. Просто не искаше да прекарва прекалено много време в ръцете на капитана, докато хората ги гледаха. Слуховете тръгваха бързо и макар да повтаряха, че е откачалка и маниак на тема контрол, Дани имаше слава и на сериозно момиче, което не хойка напред назад.
Изсипа крутоните в зеленчуковата си супа и си сръбна още малко сокче, докато чакаше да се размекнат малко. Харесваше й, когато хрупат тихичко.

Усмивката не изчезна от лицето му, когато тя се усмихна и приложи женския си настойчив чар към остатъка от отбора.
Ноа реши да седне на стола си като нормален човек и продължи да се лигави с близалката и се зачуди къде ли все пак изчезна Джой. Двамата не бяха прекарвали много време напоследък, може би трябваше да отидат на кино..
Като си помисли за кино се сети за вечерта в която с Дани гледаха "Челюсти". Наведе се към нея не особено забележимо и докато другите бяха заети с техните си глупости,Ноа й прошепна:
- Филм,довечера?Ти избираш този път. - отново бе делничен ден и той знаеше,че утре са на училище. Но бяха минали 3 дни от въпросния филм и гушкането им. И макар да бе споделил леглото си с поне три красавици след това, някак си аромата й на праскови и бадем му липсваше.

Лека руменина изби по бузите й и Дани се огледа притеснено, неосъзнала в първия момент, че никой не можеше да ги чуе, докато Ноа говореше толкова тихо. После се замисли, че реакцията й може би бе пресилена. Той я канеше да гледат филм, а съзнанието й го регистрира като покана да спи при него. Трябваше малко да се стегне, затова върна самообладанието си и му отговори с цялата аристократичност, на която бе способна. Добре, по-скоро към 75% от цялата.
- Добре, но първо имам да уча - тя също беше тиха - Да дойда към десет?
Получи съгласието му, но не се задоволи само с това. Не можеше да пропусне шанса да се пошегува малко с него.
- Супер. Ще гледаме Професия блондинка.
Рийз Уидърспун бе нещо като идол за мъжоретката, но със сигурност нямаше да го мъчи с този филм. Вместо тава мислеше да му пусне една класика.