Cielo Night Club

Полунощ минаваше, когато таксито спря на ъгъла до нощния клуб, в който беше Джесика. Аксел се беше забавил повече от десет минути, но точно в момента математиката му не бе от най-точните. Мислите му се бяха съсредоточили в нещата, които искаше да й каже, но колкото и да си ги повтаряше, те се променяха, озчезваха и като цяло объркваха вече пианото му съзнание. Все пак бе достатъчно разумен, да отиде в уличката зад заведението, преди да й пише.
"Тук съм"
Прати й и локацията си и зачака. Стори му се, че чака цяла вечност, а може би просто беше прималял от алкохола. Облегна се на стената и прокара ръка по челото си. Беше мокро и забърсвайки го нагоре, намокри косата си, карайки предните кичури да не накъдрят още повече.

Изненада се,че той беше дошъл и изобщо ,че имаше нещо да й каже. По това време. Извн офиса му...изобщо беше ли за работа или за държанието й по-рано или от миналата седмица?
"Идвам" ,написа му след което отиде до сепарето им и все палтото на Дани и го наметна отгоре си. Хич не й отиваше на костюма,но ако излезеше така щеше да измръзне.
Изненада се още повече,че той я викаше в задната уличка. Тя отиде там, като обви ръце около тялото си, притискайки палтото към себе си.
- Здравейте...какво е станало? - попита гя,но виждаше,че състоянието му не беше ....е типичното му. Изглеждаше..пиян. Очите й се разшириха, никога не го бе виждала такъв. Притесни се. - Добре ли сте?

Беше му толкова горещо. Не беше пил така от години и ч момента не можеше да си намери мястото. Разкопча костюма си и го разтвори над гърдите, надявайки се това да улесни дишането му. За щастие тя се появи бързо. Изглеждаше странно в точа пълно. Осъзна, че се опитва да си я представи без него, припомняйки си всеки детайл от тоалета й тази вечер.
- Не! - отгвори й искрено, макар и малко пресилено, но алкохола имаше славата да прави хората драматични - Какво правиш? - попита я леко грубо и след като видя, че не й стана ясно за какво говори, хвана ръката над лакътя й здраво и я дръпна към себе си. Когато я усети плътно в тялото си, прошена - Мислиш ли, че не знам какви ги вършиш? В кабинета ми и в салона и навсякъде ... - спусна погледа си по нея и съжали, че палтото не беше по-разтворено - Какво целиш?

- К-какво... - прошепна стреснато младото момиче с разширени очи. Опита се да се дръпне от него,но той притисна тялото й към неговото. Усещаше дъха му на алкохол да гали кожата й и тя потръпна от това. - П-пуснете ме...
Прошепна думите и опита отново да се отдръпне от него,но тялото й не помръдна,а сякаш се притисна към неговото още повече. Погледна го в очите. Заболя я от думите му, от начина по който бяха произнесени. Сякаш тя бе някакво зло, което се опитваше да му отнеме добродетелите и да го вкара в грях, или бог знае какво.
- Не целя нищо... - изрече тихо, като усните й бяха толкова близо до неговите,а очите й гледаха неговите...,но тя знаеше,че той е зверски пиян.

Лъжеше! Знаеше го! Беше сигурен, че го лъже и искаше да го изкрещи в лицето й, но дори и толкова пиян нямаше да се отнася зле с една жена. Дори за момент не се замисли, че цялата тази цвена беше точно това, което си мислеше, че няма да направи. Неговите очи виждаха всичко като криво огледало и точно в момента не осъзнаваше грешките, които допускаше.
Усети опитите й да се отдръпне и инстинктивно я притисна още повече към себе си.
- Не ти вярвам! - каза й още по-тихо, като се наведе към нея - Знаеш как ми действаш! - и беше сигурен, че го правеше нарочно - Разхождаш се пред мен с тези къси полички - стисна зъби и челюстта му изпъкна още повече. устата му се напълни със слюнка, докато си я представяше в тях - С цепки по пъпа - хвана брадичката й, а малкото й личице сякаш потъна в огромната му ръка - Прелъстяваш ме всеки ден с жестовете си ... с погледите си ... с аромата си - погледа му се спусна бавно надолу по лицето й и той не осъзна колко жадно облиза устните си - С устните си! - Подпря челото си в нейното, но продължаваше да гледа в малката й уста. Усещаше топлината й и искаше да получи още - Правиш всичко това и нищо не целиш?

Сърцето й биеше лудо в гърдите й. Щеше да се разтрепери всеки момент. Той я плашеше и в същото време я привличаше. Джес не знаеше какво да прави, не знаеше как да се чувства. Очите й се местеха бързо към различни части на лицето му.
- Моля ви... - прошепна отново. Искаше той да я пусне. Беше твърде близо и тя не знаеше каква глупост може да извърши скоро,ако той продължи така. Не целеше тези неща,но...Но какво имаше предвид под това как тя му действа? - Не е това, което си мислите...
Не беше ли?Да, искаше той да я забележи. И да, искаше да го целуне,да го докосне, но той бе женен мъж и не се интересуваше от нея...нали.
- Не е това, което си мислите - повтори отново Джес, отново шептейки,а тялото й сякаш се предаде и се отпусна в ръцете му, вече не се бореше да се отдръпне. Но лошото беше,че искаше да го целуне...Толкова силно искаше да го целуне. Но друга част от нея се притесняваше,че това ще бъде момента в който той ще й каже никога повече да не се явява в кабинета му и да не го долижава.

Не можеше да издържи. Искаше да я стисне още по-силно, но лицето й беше толкова крехко, че сигурно щеше да стане на парчета в ръцете му.
- Какво е тогава? - попита я все още ядосан, а тъй като тя очевидно нямаше отговор за него, се изнервяще още повече - КАКВО?
Джесика отвори уста, но нито една дума не излезе от нея. Просто заекваше с нечленоразделни звуци и Аксел осъзна, че няма да получи отговор, колкото и да я мъчи. Щом нямаше да получи това, то щеше да си вземе нещо друго! Стискайки брадичката й в ръката си, той я надигна още два сантиметра нагоре и впи устните си в нейните. Очите му се притвориха от наслада, а устата ми излезе нисък стон. Целувката беше толкова мека и предразполагаща, че само след секунда си проправи път с език в устата й. Вкусът й го настърви още повече.
Ръката му пусна брадичката й и се премести на тилът й. Събра косата й между пръстите си и я стисна силно, като с нея я придържаше на правилното място. Не искаше да отдели устните си от нейните, пренебрегвайки нуждата си за повече въздух.

Никога не го беше виждала такъв. Ядосан. Викаш. Никога не й беше повишавал тон. И това просто я плашеше. Не можеше дори да му отговори. Но не й се и наложи. Той просто впи устни в нейните и може би това я шокира най-много от всичко, което се бе случило в последните 5 минути.
За нейната изненада, тялото й просто реагира на всичко това и тя се притисна още повече в него,като започна жадно да отвръща за целувката му. Която ставаше още по-дълбока и продължителна. Джесика я прекъсна само защоот имаше нужда от въздух. Погледна го в очите и го целува отново, копнееше за това от толкова отдавна, имаше нужда да усеща тялото му, аромата му и устните му и не искае да го пуска,но знаеше,че това не е редно. И знаеше,че той го прави само защото беше пиян..,но всичко това показваше,че тя му влияе по някакъв начин.

На пътя към всичкото това удоволствие, което взимаше от нея, бяха малките й вампирски зъбчета. Беше забравил за тях, но дори и да го имаше предвид, щеше да се изненада, колко много го възбудиха. Усещаше как драскат езика му всеки път, щом го плъснеше малко по-дълбоко в устата и това го караше да ръмжи.
Не усети кога ръката му пусна лакатя й и се премести под палтото. Отдавайки се на целувката му, тя го беше пуснала и въпреки че се притискаха агресивно един в друг, то се беше разтворило и го бе поканило вътре. Предизвикателния й костюм беше като скъпо еротично бельо и той се потопи във фантазията си. Обходи с длан кръста и гърба й, а после я върна отпред и стисна лежно гърдата й. Изпълваше толкова перфектно ръката му.
- Захапи ме - прошепна й той, без да отделя изцяло устните си от нея.
Не знаеше дали го е разбрала, но вече си представяше зъбите й върху врата си и члена му се втвърдяваше до болка от тази мисъл.

Джесика изстена в целувката, а начина по който ръцете му обхождаха тялото й я влудяваше. Тя се изви леко в ръцете му, когато той стисна гърдата й. Никой мъж никога не я бе докосвал по този начин и тя имаше чувство,че ще откачи от удоволствие.
Изненада се от заповедта му,но сякаш нямаше нужда от втора покана. Целуна устните му,след което прехапа леко долната,а устните й се плъзнаха надолу по врата му. Когато стигна желаното място, тя го захапа леко веднъж,а след това малко по-силно втори път.
Ръцете й се обвиха около врата му, а устните й засмукаха леко кожата, след което тя го захапа доста по-силно.
Усещаше се толкова мокра,но в същото време знаеше колко грешно е това и че изобщо не трябваше да го целува..не трябваше и да го докосва или да си мисли за него.

Огромното количество алкохол притъпяваше болката, но Аксел искаше да я усети точно в момента. Чувстваше някаква дива животинска страст и напираща нужда да я разкъса, която странно можеше да бъде задоволена, ако тя направеше същото с него. Действията му бяха агресивни и нападателни, но въпреки това ръцете му бяха внимателни и използваха премерена сила. Най-възбуждащото от всичко бяха нейните реакции и той беше готов на много, за да чува стоновете й и да усеща вибрациите им в устата си.
Отварянето на задната врата на бара направо им изкара акъла. Двамата скочиха и се загледаха към едрия мъж, който изхвърляше боклука. Метна чувалите в контейнера, които издрънчаха на стъкло и после им хвърли един бърз поглед. Не беше нещо, което не е виждал до сега, затова се върна обратно вътре и щом затвори вратата, уличката стана отново тиха.
Да се натискат тук беше само едно от малоумните неща, които правеха тази вечер. Аксел се обърна към Джесика.
- Ела с мен!
Не знаеше къде я кани. Нямаше никакъв план, нямаше и достатъчно будни мозъчни клетки, за да сътвори такъв, но знаеше, че я иска.

Преди секунда сигурно щеше да се съгласи да тръгне с него, където и да е. Просто да бъде с него. Но шума от мъжа,който изхвърляше боклука я върна на земята. Джесика премигна срещу Пиарсън и усети сълзи в очите си. Беше копняла за това толкова дълго време,но знаеше,че беше грешно.
Поклати глава и го пусна,но той все още я държеше близо. Твърде близо.
- Не мога...не бива. - прошепна му и погали бузата му, като премигна няколко пъти за да прогони сълзите си. - Пуснете ме...
И въпреи тази целувка, и въпреки изгарящата страст помежду им Джесика продължаваше да му говори на вие.
- Трябва да си вървите...пиян сте. Не знаете какво правите. - прошепна това с много болка и тъга в гласът си.

Галеше го и го режеше едновременно. Не беше възможно да не осъзнава какво прави. Това бяха типичните номера на жена, която много добре знае как да си играе с мъжете. Той обаче не обичаше да си играят с него и тялото му се напрегна, заедно с изражението на лицето, което отново се смръщи.
- Аз не знам какво правя, а ти не правиш това, което си мисля - все нейни думи, все лъжи - Какво правим тогава?
Не беше толкова рязък, колкото в началото на разговора има, но недоволството си личеше в тона му. Цялата тази работа бе една голяма глупост. Някаква си тийнейджърка го въртеше като идиот и си играеше с емоциите му и той не успяваше да си върне самоконтрола. Имаше нужда да излее всичко навън, за да може отново да си поеме въздух.
- Ако не си целяла това, тогава какво? Какво искаш от мен, Джесика? Искаш да си ходя? Това ли е, което наистина искаш?

Разбира се,че не искаше той да си ходи. За бога би тръгнала с него..,ако не бе пиян, женен и нейн учител, който преди седмица я бе изритал от кабинета си като мръсно коте. Джесика затвори очи за миг, искаше да го целуне отново, но се сдържа..едва едва.
Продължаваше да гали бузата му,а когато отвори очи те бяха пълни със сълзи, защото усещаше как сърцето й се разбива. Знаеше,че бе прекалика и не трябваше да продължава това.
- Не исакм да бъда причина за разбитото ви семейство. Не мисля,че трябва да водим този разговор когато сте в това състояние. - не спомена,че не би трябвало да правят каквото и да е, когато той е в това състояние. - И наистина мисля,че трябва да си вървите. Ако желаете...ще освободя мястото си на някоя друга.
О,знаеше коя щеше да бъде "някоята друга". Но това не бе важното в момента. Самата тя бе толкова объркана от това как се развиваха нещата...защо той я целуваше,досковаше по този начин и искаше тя да тръгне с него, не бе редно..не трябваше да става така.

Глупостите, които му наговори, го ядосаха. Нямаше какво повече да й каже. Като не знаеше какво иска, можеше да ходи да си играе със съучениците си. Той преглътна нараненото си его и се обърна. Алкохола можеше да притъпява не само физическата болка, но предполагаше, че утре щеше да се почувства като пълен идиот.
Излезе на главната улица и помаха на първото такси, което видя. Изненада се, че спря. Не знаеше какво да прави със себе си в момента, затова реши да остане в центъра, просто трябваше да е в някой бар, много по-далеч от този. Имаше нужда да остане сам със себе си и да премисли нещата, макар и да не бе способен на подобни действия в момента.

След като се снима сигурно около 40 пъти в различни пози и конфигурации, Ноа натовари безценния товар от Проблем 1,Проблем 2 и Проблем 1/2 в колата и отпраши към клуба, който беше резервират за истинското парти. Нямаше търпение да си вземе нещо приятно и да се забавлява.
Паркира в някаква пряка,а четиримата тръгнаха към клуба. Нейт и още двама футболисти, облечени като Марио и Луиджи,но без блузи, се присъединиха към тях. И скоро всички бяха в клуба и купонясваха. Ноа танцуваше с Дани от едната си страта и Джой от другата. Изненадващо Джой имаше доста свобода на движението в тази рокля,а Дани бе зарязала палтото и сега бе по това секси боди.
- Аууу!!! - изкрещя Ноа отново, което бе последвано от момчетата от отбора. Е не беше вълк, но си бяха роднини нали така. - Искам нещо силно...

Купона се развихряше сериозно и всички се раздаваха на макс, когато Джаксън се появи в клуба, мина покрай тях и ги огледа с не много приятно изражение на лицето си. Личеше си, че никак не одобряваше държанието на Ноа и даже изпитваше ревност, която бе свързано по-скоро със собствените му грешки. Дани се обърна към капитана и приятелката си.
- Отивам да говоря с него - веждите им подскочиха, но тя сложи ръце пред себе си - Всичко е наред, просто ще поговоря с него - кимна на Ноа и се изгуби в тълпата.
- Ти ли направи това? - попита Джой, все още мигайки невярващо след приятелката си.
Ноа само вдигна рамене. Очевидно и той не очакваше подобно развитие на ситуацията. Червенокосата се засмя на собствените си мисли.
- Да не си започнал работа като терапевтично куче?

- Много забавно,Джой. - подметна той и извъртя очи,о след това се ухили като идиот. Дани определено изглеждаше малко по-щастлива от обикновено. Дали се дължеше на думите му от по-рано,той не знаеше. - Може и да съм,всички си имаме предназнчение в този живот.
Разбира се футболиста само я занасяше, затова и почна леко да танцува около нея със своята скованост.
- Хайде,усмихни се Джой. Не бъди тооолкова сериозна днес. Нека да се напушим...,а може и нещо повече. - искаше да се забавлява, не постоянно да му се четат морали. - Пък и дружката ти изглежда щастлива..не трябва ли да се радваш? Или не можеш да повярваш,че аз съм причината за това щастие?
Всъщност му харесваше да си мисли така,защото бе самовлюбен идиот.

Беше най-вече изненадана, че Ноа бе постигнал този положителен ефект върху Дани, след като тя не успя, даже Джес се беше опитала. Може би това бе удара по нейното самочувствие и въпреки, че беше готова за забавления, не можеше да се отърси от случващото се. Искаше й се да чуе какво говорят бившите гаджета. По принцип не се месеше, дори не изпитваше такава нужда постоянно да знае всичко, но в този момент беше различно. И все пак нямаше намерние да показва слабостите си пред Ноа тази вечер.
- Може би и аз имам нужда от малко "терапевтиране" - отговори му игриво тя, като сложи ръка на рамото му, взе повода и го завъртя между пръстите си - Ще ми покажеш ли триковете си или трябва да попитам Дани?

- Ауууч. - изрече той, когато то хвана каишката му. Ноа поклати глава към Джой, преди си бе представял какво ще е ,ако тя го държи на каишка.. Май в случая щеше да му хареса повече той да държи нея. Но тя със сигурност щеше да е от онези непокорни животинки, които хапят. Каквито и да са те.
- И с какво мога да ти помогна, чадо мое. - изрече той сякаш бе някой пастор. Просто в случая вместо якичка, имаше каишка...колко голяма пък да бе разликата. - Но,ако попиташ Даниел и тя ти даде отговор...сподели го с мен, и на мен ми е любопитно. Защо си така намръщена?

Разбира се, че щеше да я попита, но не му го каза, защото нямаше никакво намерение да споделя разговорите между нея и Дани с Ноа. Можеше да си я попита сам, но се съмняваше, че той щеше да инициира емоционален разговор с някой толкова приказлив като мъжоретката. Ако не й беше толкова близка, дори и тя нямаше да го прави. Изведнъж си припомни деня, в който се бяха запознали и се усмихна, но той не знаеше на какво.
- Този разговор сме го водили вече - напомни му червенокосата и смигна - Така съм се родила.
Преди да каже каквото и да е било, Даниел се появи с усмивка на лицето, а Джаксън вървеше след нея и въобще не изглеждаше сърдит вече. Брюнетката се сгуши в Ноа и Джой. Беше странно, на единия му стигаше до врата, а на други до носа.
- Кой иска да отидем до тоалетната заедно? - попита като пълно идиотче и се изкикоти - Ноа, ти също искаш!
Приключенския им дух взе сила и четиримата влязоха в мъжката тоалетна, а после някак си се набутаха в една кабинка. Бепе прекалено тясно за всичко, особено с Ноа вътре, но Джаксън все пак успя да пребърка джобовете си и да извади пакетчето с кока.

Ноа беше леко изненадан да види Джаксън и Дани един до друг без да се избиват. Скоро му стана ясно защо. Както винаги Джаксън разполагаше с добрите неща. И само заради това нямаше против той да бъде тук, докато Ноа делеше една кабинка с две прекрасни момичета.
- Побързай. -даде му зор Флинт,тъй като стърчеше дори над вратите на тоалетните. Видя някакъв пич в съседната тоалетна и му кимна. Онзи просто излезе пребледнял.
Джаксън отвори пакетчето и извади един ключ,който всъщност подаде на Джой. През това време Ноа се взираше в Дани и се чудеше какво й се въртви в главата. Тъй като имаше някаква идеа какво е в главата на Джаксън и какво в тази на Джой...или поне в момента.
След като и Ноа си взе своята доза,той потупа приятелчето си по гърба.
- Браво мой човек,само така. - след което се усмихна мазно на двете красавици. Не му убегна,че Джаксън не бе доволен на това как Дани гледа Ноа..,но имаше и още нещо. - Не бих имал против да прекараме тук остатъка от вечерта, но не мисля,че вие двете желаете това.

- Ау Ауууууу!
Викът беше зададен от Джой, но след секунда всички го направиха в синхром. Бяха единодушни и за друго - нямаха желание да прекарват прекалено дълго време в тоалетната. Излязоха от там и се върнаха към дансинга. Червенокосата докосна леко Ноа, за да привлече вниманието му и кимна към едно от сепаретата. Не беше изцяло празно, но имаше само една двойка, която се натискаше в края му, а на него спокойно можеха да се съберат минимум десет човека.
- Бутилка водка и малко релакс? - надвика музиката.
През това време Дани отпрати Джаксън. Обясни му, че все пак им е рано да прекарват прекалено много време заедно, въпреки че бяха решили да пробват да бъдат приятели. Само дето тя въобще не очакваше да е чак толкова упорит, че да се съгласи, само за да може пак да говори с нея и да се пробва да се съберат.

Ноа кимна към Джой и когато те с Дани тръгнаха към сепарето,той отиде да вземе бутилка водка.
Върна се при тях с няколко чашки и започна щедро да налива, като се опитваше да има що годе радно количество с чашите.
- А ти си такава лисица. - подметна той на Дани, като се настани между двете напълно съзнателно и се подсмихна. - Имам чувството,че само да запърхаш с мигли и всеки мъж ще бъде твой и ще направи каквото поискаш. Джаксън нямаше така да си сподея наркотиците, аз нямаше да изглеждам така нелепо.
Засмя се. Като се замислеше Джаксън нможеше и да сподели,стига след това да имаше възможност да говори с Дани, май нещо такова се бе случило.