Физкултурен салон

Направи точно това, което й беше казал - прочете разказа й същата вечер. После го прочете на следващата сутрин, вечерта отново. В неделя издържа чак до обяд, преди да го прочете за четвърти път, а в кабинета си тази сутрин го мина за пети. Искаше му се да си свърши работата, но колкото и пъти да започваше, стигаше до края с осъзнаването, че не се е съсредоточил над самото писане. И не можеше.
Разказът го поглъщаше отново и отново. Виждаше я все по-ясно в главната роля, но за разлика от миналия път, вече виждаше ясно и лицето на мъжката фигура. Не, тя по никакъв начин не бе описала тях двамата и все пак Аксел ги виждаше във всяка дума. Зачуди се за стария й разказ. Разрови се, за да го намери, но не беше получил мейл. Пак му го беше предала на хартия и сега се ядосваше, че не направи копие. Знаеше, че е грешно, но на този разказ щеше да направи, преди да й го върне.
Точно затова мислеше и сега, облегнал се на масата с пунша. Погледа му се беше зареял в някаква несъществуваща точка и мислите му го бяха отвели надалеч. Цялата тази стойка се връзваше прекрасно с костюма му - Хенри осми, крал на Англия. Доста скандална личност и според него достойна за празника.

Беше любопитна да разбере какво той мисли за разказа й,но не го притискаше. А и беше притеснена дали това нямаше да издигне новата ,поредна, стена между двата.
Но тази вечер бе решила да се забавлява. Пиарс я беше пуснал по-рано за да се приготви и малката бе отишла в стаята на Дани,където момичетата се приготвиха за партито по случай Хелоуин. Е, щяха да наминат на училищното,а след това да отидат на друго парти.
Джесика беше избрала нещо доста нетипично за нея - секси вампирка. Всъщност роклята й даваше чувство на вещица,но гримът и фалшивата кръв от двете страни на устните й, както и зъбите вече издаваха вапирската идея. И беше изключително секси.
Трите момичета се появиха на партито,събирайки погледите на присъстващите. Джес се подсмихна леко и се огледа, след което забеляза Пиарс.
- След малко се връщам. - каза на Джой и Дани и тръгна към Аксел, като се движеше доста секси.
Не й отне бързо да осъзнае,че футболния отор явно бяха заложили на това да бъдат по голи гърди.

Съзнанието му беше потънало в дълбоки размисли и не можа да я забележи веднава. За разлика от другите, които преминаваха като цветни петна през погледа му, Джесика излезе на вокус и го накара да я погледне. Костюмът й беше изключително провокативен, но това не му направи толкова силно впечатление, колкото енергията й. Беше настоятелна, изискваща, силна и привлекателна. Накара го да преглътне, а усмивката украси лицето му инстинктивно, без да е осмислил това действие.
- Милейди - поздрави я той, като се поклони ниско - Хенри VIII, крал на Англия - представи й се и продължи да се придържа към ролята си - Радвам се, да ви видя във владенията си.

- Вашите владения? - попита тя и повдигна вежда, като сдържаше усмивката си. Харесваше й,че той играеше някаква роля,а не бе просто облякъл някакви дрехи. Огледа костюма му, интересен избор определено. Хенри осми.
Джесика погледна към лицето му, като нейните собствени очи светеха от щастие да го види, усмивката просто се появи на лицето й ,а тя поклати глава.
- Как върви колекционирането на съпруги...до кой номер стигнахте,ваше величество? - това може би не бе правилно зададен въпрос, но нейната скромна особа не бе от неговото времево време. А също така реши да си спести коментара,че с радост би станала жена номер седем.

Мислите им се синхронизираха, но само тя можеше да го забележи.
- Вие, милейди, можете да бъдете съпруга номер седем, но се притеснявам, че ако избера Вас, ще сте последната ми.
Чак след като го каза осъзна, че звучеше двусмислено. Той се опитваше да се закачи с идеята, че Джес беше вампир и сигурно щеше да го изяде по време на първата им брачна нощ, но вместо това прозвуча някак романтично и може би перфектно като реплика за персонажа му. Имаше различни мнения за Хенри и подхода му, но Аксел предпочиташе да си го представя като умел в свалянето на звезди и подаряването на диаманти.

- Защо си мисля,че и Ан Болейн е чула това в началото на връзката ви. - подметна Джесика и се облегна до него на масата, като скръсти леко ръце пред гърдите си,а това някак си направи бюста й да изглежда още по-пищен. Тя го погледна с крайчеца на окото си, все още усмихвайки се. Всъщност костюма му излеждаше доста секси на добре тренираното му тюло, без да е разголен като момчетата от футболния отбор.
- С удоволствие бих била съпруга номбер седем,но ако умрете след първата брачна нощ, това означава,че си подписвам смъртната присъда. - отбеляза "вампирката". - Ще трябва да останете жив за малко по-дълго време.

Въпреки, че знаеше как да й отговори, той запази мълчание за повече драматизъм и потърка замислено брадичката си.
- Хммм. Може би, милейди ще ме превърне във вампир и по този начин и вълкът ще е сит, и агнето ще е яло.
Макар и да бе само метафора, в момента му звучеше и много буквално. Усмихна се на собствената си остроумност, но се опита да го прикрие. Въпреки това не успя да излезе от роля, забавляваше се да бъде някой друг.
- Тъй като има прекалено много хора, за да Ви предложа от кръвта си тук, какво ще кажете за един пунш?

Усети как тялото й потрепна при тези думи и можеше да се закълне,че се подмокря само като си мислеше за вратът му и устните й върху него. Обърна се леко настрани за да го гледа по-добре и наклони глава на една страна и облиза единият си вампирски зъб след което езичето й премина по горната й устна.
- Явно ще трябва да се задоволя с пунш,за сега. - подметна, като погледна врата му,но след това погледна настрани към хората,защото се сети как беше реагирал той, когато тя беше докоснала раменето му. Ако Джесика докоснеше вратът му,дори и с пръст, той сигурно щеше да обяви нов конкурс за асистент.

Движението й беше толкова секси. Аксел знаеше, че прекалява и после щеше да съжалява, но точно в момента предпочиташе да играе другата роля и да използва това за оправдание. Знаеше, че трябва да говорят за случилото се, но му беше прайно неудобно и противно на всякакви очаквания, времето минаваша и игнорирането на случилото се май помагаше.
Обърна се към пунша, взе една нова чаша и й наля. Не беше лош, но определено не беше по вкуса му. Самият той вървеше с цветна чаша, чието съдържание не можеше да се види и я беше напълнил щедро с уискито, предназначено за учителите. И колкото и готин да беше, не можеше да сипе уиски на непълнолетната си ученичка, пред всичките си колеги.
- Заповядайте.
Харесваше му да й говори на Вие. Беше странно и забавно.

Взе чашата с пунш от него и отпи глътка. Течността беше твърде сладка и блудкава за нейните стандарти. Какво по дяволите бяха изсипали вътре? Джесика леко смръщи вежди и погледна към неговата чаша. Пиарс не беше от хората, които щяха да пият тази гадост.
Джесика застана пред него и с бързо движение взе неговата чаша от ръцете му и му подаде своятата, след което му намигна.
- Благодаря ви. - изрече секси, като все още го гледаше предизвикателно в очите и отпи от чашата му. Течността изгори гърлото й,но определено бе по-добре от пунш. - Очаквах от своя нов съпруг вино..някак си..е по-подходящо за крал.
Подметна брюнетката шеговито,но всички тези шеги я караха да потръпва.

Пиърс се огледа притеснено. Не искаше някой от тях да загази, но очевидно никой не им обръщаше вимание, така че можеше да се отпусне малко. Погледна към новата си чаша и розовеникавата захарна тчност вътре, което го накара да се разсмее. Не знаеше, че може да е такава лисица, но това определено не се запамети в съзнанието му като нещо лошо.
- Забравям, че трябва да съм на щрек покрай вампирите. Никога не се знае как ще ме изиграят.
Казаха си наздраве и отпиха от чашите. Аксел се опита да не прави физиономии, но в момента се чувстваше като десет годишно, което за пръв път пие лакохол. Искаше му се да направи гримаса и да обясни колко е гадно.
- Виното е за по-спокойни поводи - каза най-накрая с нормалния си за него тон - Тази вечер е за забавления. И лакомства!

Джес повдигна вежда, когато Аксел спомена забавления и лакомства. Сети се,че му беше подготвила бонбонче. Което бе скрила на малко странно място. Леко се изчерви, но това беше трудно забележимо заради приглушените светлини наоколо. Тя извади от сутиента си едно бонбонче в златиска опаковка и му го даде.
- Честит Хелоуин, ваше величество. - отново се загледа към лицето му и след това вратът му. Отново отпи от чашката,която бе откраднала от него и се замисли,че и той бе пил от нея...,а на нея й се искаше да впие устни в неговите в момента,но разбира се, се сдържаше. Може би все пак трябваше да направи пакост...,а не да му даде лакомство.

Аксел премига объркано срещу бонбона, след което се засмя и го взе. Завъртя го между пръстите си и усети, че формата му леко поддаваше. И също така беше доста топъл.
- Поразмекнал се е - каза сериозно той, след което се усмихна - Даровете Ви са високо оценени и приети, Мислейди - влезе отново в роля - По принцип трябва да го предам на повереника си, но тя в момента се прави на вампир.
В този момент се появи Нина. Поздави ги и похвали костюма на професора. Личеше си, че искаше да открадне малко от вниманието му, което напоследък той й даваше в повече, за да компенсира факта, че не я избра за позицията асистент. Тя и Джесика бяха най-добрите в конкура, но Нина беше тази, която получи гласа на Виктор. След всичко случило се, Аксел се чудеше дали подбудите му да избере Джес бяха правилни.

Нощта тъкмо започваше,Ноа се бе уговорил с отбора какво горе долу да облекат,а той си бе спазил обещанието към Даниел. Беше с пухести бели боксерки на черни точки, а на дупето му имаше и бяла опашка с черно връхче.
Нагоре Ноа разполагаше с някакво горнище без ръкави, което също бе пухесто, бяло и на точки. Свързано с качулка със стърчащи уши. На лицето му имаше няколко изрисувани черни петна, като на носа беше направен като на куче.
- Ауууу! - изрече той като влезе в салона и се огледа. На врата му имаше червена каишка с висящ повод, който бе взел специално за Дани..,а може би и за Джой. Зависи коя от двете бе решила да го подърпа. Подсмихна се и огледа няколко момичета наоколо, които изглеждаха впечатлени от него, или по-скоро от плочките му, които бяха видими, тъй като той бе гол.

Светето Трие модерно закъсня за купона. Трябваше да има повече погледи върху тях и единственото по-яко за Дани щеше да е, ако Ноа беше до нея. Разбира се, щеше да изчака търпеливо своя триумф, пък и сега не й липсваха погледи. Джес и Джой бяха не по-малко възхитителни в тоалетите си, но както се очакваше, вампирката ги заряза, за да ходи да се подмазва на професора си.
- И не изяждай проф. Секси! - нареди й Дани - Половината колеж няма да има стимул да идва на лекции без него!
Двете момичета си взеха по едно безалкохолно, което обогатиха с малко водка. Дани носеше метално шише за алкохол във вътрешния джоб на палтото си. Беше огромно и събираше изненадващо много неща, без да си личи. Шумното пристигане на капитана привлече погледа на всички и очите на момичетата светнаха при видът му.
- Секси е! - отбеляза Джой, спускайки поглед по гърдите му.
- Говори ми! - отвърна все така замечтано Дани.

Ноа си размени поздрави с няколко момчета от отбора,след което забеляза Даниел и Джой. Можеше ли да не ги забележи. Едната беше в дълга черна рокля, а другата с бяло пухено палто. Подсмихна се самодоволно, когато се приближи към тях. Не си спомняше кога за последно , ако изобщо някога, бе виждал Джой в рокля. Но беше супер секси. Дани не й отстъпваше, имаше извивките за това боди и палтото просто изглеждаше страхотно.
Обви ръце около рамене им и ги притисна по-близо до себе си, като все още се усмихваше.
- Дами. Изглеждате невероятно. Ако позволите да отбележа. - той целуна първо едната,а после другата по бузката. - Как сте?

И двете се насладиха на специалното му внимание, но Даниел черпеше повече енергия от всички погледи върху тях. Искаше й се да се самоизядът от яд и да пукнат от преяждане, а тя да мине с високите си токчета бавно и победоносно върху остатъците им. Агресията в нея се надигна и се изрази в широка усмивка.
- Прекрасно - отговори му Джой.
По навик му подаде чашата си. Беше всикнала да дели много неща с Ноа, като в основата бяха наркотици и алкохол. Пък и той никога не отказваше на нещо, което тя му предлага. Дани търпеливо до изчака да отпие от чашата на приятелката си, но вместо да му предложи от водката в палтото, премина на егоистичен режим.
- Трябва да танцуваш с мен! - каза заповедно, след което се опомни, вкара онази мила усмивка и се сгуши в него - Моля!

Тъкмо отпиваше от чашата на Джой, когато погледна Дани. Беше му пределно ясно,че тя си играе с него и го изнудва. А той отново не можеше да й каже не. Първо погледна Джой,а след това Дани. На какво по дяволите се беше навил.
Подръпна каишката си и я подаде на Дани, все още усмихвайки се.
- Тогава води. - но преди да тръгне след Дани той отново отпи от чашката на Джой и прошепна "спаси ме". Не че не му харесваше компанията на Даниел,о харесваше му. Но тя бе мааалко луда и точно в момента усмивката й го плашеше.

Джой се засмя. По погледа й можеше да разбере, че въобще не възнамеряваше да се меси. Дани можеше и да й е приятелка, но червенокосата често предпочиташе да не се бута между шамарите. Ако трябваше да бъде честна, тези невинни очички действаха и на нея, с леката разлика, че Билсън бе влюбена в доброто сърце на Лит и знаеше, че зад всичките жанси номера и драми, се криеше едно много нежно и любящо същество.
Само че точно в момента в главата на Дани нямаше нищо невинно. Изпитваше странно задоволство от това да го дърпа за каишката, което се разпростря чак до слабините й. Не се беше чувствала така почти цял месец, чак беше забравила за това, че е способна да изпитва сексуални нужди. Въпреки че се надяваше Джаксън също да стане свидетел на тази сценка, точно сега не мислеше за него. Като че ли това се случваше за първи път от много време насам.
- Извратен си! - призна му го тя, когато го завлече на дансинга. Като мъжоретка, Лит можеше да страхува много добре и въобще не й пречеше да говори през това време, тъй като това беше нейната супер сила - Позволявал ли си някога на жена да те ... - малко я досрамя, затова изчака той да се доближи до нея и прошепна в ухото му - Доминира?

Ноа започна да се поклаща в ритъма на музиката, но можеше да се закълне,че вижда злорадата усмивка на Джой в далечината. Тя знаеше какво дърво е той, когато станеше дума за танци. Но Даниел беше достатъчна. Правеше го да изглежда като секси дърво - въртеше се около него, докосваше го и говореше. Твърде много. Но въпросите й бяха интересни.
- Хм... - подсмихна се и сложи ръце на кръста й за момент, а каишката все още беше в нея. - Може би. Искаш да ме доминираш ли?
Прошепна думтие в ухото й и макар по-силната музика, тя можеше да чуе това. И макар да не виждаше лицето му в момента, можеше да усети самодоволната усмивка на лицето му.

Въпросът му я шокира. Самата тя не си го бе задала все още. Опитваше се да прецени какво е това ново чувство, но след като го чу от него, някак си й се изясни. Беше любопитство, премесено с вълнение и възбуда. Не знаеше дали ще й хареса, не знаеше дали наистина го иска, но знаеше, че трябва да го пробва. Щеше да го сънува с тази каишка много дълго време.
- Не! - отвърна му остро тя, а после реши да замаже положението - Иууу! Не, звучи гадно - кожата й обаче говореше друго. Беше настръхнала до грубост - Просто се чудех - което пък не беше и лажа - Ти си ... смахнат. Казвам го като комплимент.
Продължи да се клатушка около него. Искаше да го пита още много неща, но в същото време й се искаше той да не я пита нищо. Да, бяха приятели и тя с удоволствие говореше с него, но това определено не беше тема, която искаше да обсъжда с момче и то неподготвена. Друго си беше да пита Джой. Беше готова да се обзаложи още сега, че тя имаше опит в това.

Той се засмя за пореден път. Беше чувал доста за това каква е Дани щом стане дума за секс. И определено не очакваше тази реакция на невинно и добро момиченце. Едва ли не все едно беше девственица. Искаше му се да я подразни по темата, но тя май се опитваше да я избегне.
- Както прецениш. - смигна й и продължи да се клати, като дърво. Трябваше май да си викне Джой за бодигард, от Дани. Брюнетката изглеждаше малка и мила,но понякога бе толкова дяволита. - Какъв е плана ти за тази вечер, кралице на кожите?
Той определено искаше още едно силно питие,минимум. А това нямаше как да го получи тук, освен от това, което Джой имаше в питието си, нямаше нищо друго.
- Когато приключиш с това да го караш да ревнува, нека отидем на някое наистина яко парти.

"Искаш да ме доминираш ли?"
Гласът му въртеше тази реплика отново и отново в съзнанието й. Беше й малко трудно да го слуша, но се опитваше да се съсредоточи в развитието на разговора и да избяга от тази мисъл. На няколко пъти й се отвори възможността да прави секс и то с привлекателни мъже, които със сигурност предизвикваха интереса й. И все пак не го почувства. Не и така.
- Мислиш ли, че прекалявам? - наистина искаше да чуе мнението му, но и се страхуваше от него, затова побърза да се оправдае - Всичко започна, защото исках да му покажа колко ме е заболяло. Не мога да му го опиша с думи. Обичах го, давах му всичко - но едно беше по-важно - Аз му вярвах, Ноа. Доверих му се и го заварих с език в гърлото на друго момиче. Просто искам да разбере какво ми причини.
Не знаеше защо му обяснява всичко това. Очевидно самата тя се чувстваше гузно от всичко, което правеше, но не можеше да продължи напред. Не знаеше как да му прости и да се отърси от случилото се.

Ноа намали движенията си,но после спря да танцува и се загледа в Даниел. Чудеше се как да й отговори. Тези разговори тя трябваше да ги води с някой друг,а не с него. Например с Джой. Която на всичкото отгоре учеше психология.
- Не знам..може би малко.Не мисля,че трябва да се променяш за когото и да е, независимо какво е направил. Той е идиот,всички ние сме..и не трябва да го приемаш по този начин. Да...обичаше го и му вярваше,но защо трябва да се обсебваш от него и правиш всичко това, след като той не го заслужава..изобщо?
Очакваше тя да му се ядоса за всички тези откровености,но го беше попитала и той й бе отговорил.