American Museum of Natural History

Джой за малко да закъснее за автобуса. Почти целият ден щеше да бъде прекаран в природо историеския музей или по-точно на етажа с ритуалните находки. Ако не отидеше с тях, трябва да влезеше в останалите си часове и въпреки, че беше на стипендия, предпочиташе да получи бележка за деня и да се забавлява. Забърза крачка и се успокои, когато видя автобуса на паркинга. Ако се наложеше, щеше да се затича, но предпочиташе да не го прави.
Качи се, учитиля я записа и тя тръгна към най-задната част на автобуса. Доста от местата бяха заети, а отзад бе абсолютна фрашканица. Когато стигна до крайните места, пет на брой в една редица, видя Ноа и се усмихна малко и криво. Презни места нямаше, но това не попречи на желанието й да седне до него.
- Ще се намери ли място и за мен? - попита, гледайки го право в очите, без притенсение.
Трой веднага скочи. Всички знаеха, че капитанът им обичаше да се задява с червенокосата и типично по братски си влизаха в положението. Тя му благодари и се намести на неговото място.
- Ти да видиш. Хората си търсели причина да не влизат в час - подметна саркастично на Ноа.

Ноа беше с отбора на задните седалки и се бе зазяпал към стъклото със слушалки в уши, когато някакви размени се случиха около него. Когато погледна настрани видя Джой.
- Ти да видиш, кого е довлякла котката. - подсмихна се и прибра слушалките си в джоба. - Не обичаш ли екскурзии?
Всъщност и той бе тук по абсолютно същата причина. По-добре да гледаше камъни и кости от колкото да слушаше скучни лекции за безгръбначните,картофите или каквото там учеха..по каквото и да имаха. Ноа си нямаше и идея. Ако не бяха родителите му и средния му успех, отдавна да бе изритан от тук.
Учителят им обясняваше някакви работи за това какво ще наблюдават в музея и как не трябва да се отделят твърде далеч един от друг, но Ноа не слушаше. Той гледаше Джой,имаше няколко въпроса,но не искаше да ги изрича.
- И... - много умно,няма що. Тя какво можеше да отговори на това. - Къде отиваме?
И на двамата им бе ясно,че нямаха да гледат дигитални китове и восъчни фигурки.

Подсмихна му се. Естествено, че не беше разбрал и беше тук като всички останалите.
- В природо историческия музей - отгорови му тя с лек укор в тона - И ако искаш да знаеш, аз обичам да ходя в музея, просто не очаквах да има толкова много хора, толкова рано сутринта.
Джой обичаше да се забавлява в големи компании, но когато ходеше в музея, искаше да слуша преподавателя или да разглежда на спокойствие. Това нямаше как да се случи с класа и вече си кроеше план да се измъкне от тях, за да се разходи из някой от другите етажи. Просто трябваше да се върне по някое време при групата и да остави впечатление в учителя, че е била там. А и тук имаше безумно много хора от нейния випуск. Едва ли щеше да се усети, че я няма.
- Събуди ме като стигнем.
Тупна чантата в скута си, скръсти ръце пред гърдите си и клюмна глава. не беше най-удобната поза, но купонясващите ученици не се славеха със способността си да спят само в меко легло в нормални часове. Времето захвалдняваше все повече и Джой най-накрая бе започнала да облича нещо различно от потници. Днес беше с много къса тениска и черно кожено яке яке.

Ноа се подсмихна на червенокоската и се загледа в нея. Разбира се, очите му се плъзнаха по тялото й. Сладкото горнищ с което бе облечена, както винаги разголеното коремче огледа лицето й. Артистът в нея си личеше и в гримът й. Ноа поклага глава ,но сложи отново слушалките си и затвори очи. Щеше да разчита някой да събуди него,когато стигнат. Шанса да си останат в автобуса беше нищожен,за жалост.
След около 20 минути някой издърпа слушалката от ухото му. Беше си груб начин да му привлекат вниманието,но той отвори очи. Бяха пред музея.
- Спяща красавице,време е да се събудиш. Съмнявам се,че ще искаш целувка. - подбутна той Джой и отново прибра слушалките си. Тя така се беше настанила,че трябваше тя да стане за да може да се измъкне той, нищо че бе седнал на стратегическо място,че да може да опъне и дългите си крака.
- Хайде ученици,един по един. Не се блъскайте. - учителят започна да ги подканва.

Първоначално просто измрънка и се пренамести. Не й беше лесно да се събужда и със сигурност не й беше приятно. Ноа обаче няма да я остави там, а ако не беше той, някой друг щеше да развали нещата. Съучениците й се бяха изправили и се надвикваха, което я принуди да отвори очи. Беше прекалено светло и цветно. Джой се намръщи и с ровене в чантата си, намери слънчевите очи. Сложи си ги и се принуди да стане.
Наложи й се да се хване за две седалки, и се отдръпна на една страна, за да му направи място. Изчака го да мине пред него, хвана ръката му и затвори очи. Можеше да дреме по пътя натам, тъй като така или иначе щяха да слязат бавно. Имаше нужда от кафе и какво ли още не. Тя подпря чело на гърбът му и прошепна.
- Искам кафе.

- В колко заспа снощи? - попита я Ноа,като се подсмихна. Чудеше се и дали правилният въпрос нямада е "колко изпи снощи". Но той самият също нямаше да откаже кафе, а слънчевите му очила стояха на тениската му в случай, че му потрябват. Но не бе чаак толкова заспал колкото нея.
Учениците слизаха бавно,твърде бавно. Кое му бе толкова тудно..две стъпала. Това малко го изнерви, но накрая двамата с Джой бяха на чист въздух,за сега.
- Отивам за кафе. - каза той на учителя, като завлачи Джой след себе си.
- Господин Флин...ГОСПОДИН ФЛИН... - Учителя си размахваше списъка с присъстващи,а Ноа само му помаха и се спря пред едно щандче за кафе, точно пред музея. Какво пък,някои хоран е функционираха преди кафето. Джой бе от тях. 
Поръча две кафета и погледна червенокоската, след което погледна и групата ученици,които все още се организираха за да влязат в музея.
- Добро утро,спяща красавице. - поднесе ароматното кафе към нея.

Пое голямо количество от аромата през носа си и го изкара с тежка въздишка.
- И вода - добави все още тихо и отпи.
Харесваше го така, чисто и силно. Ноа оправи сметката, хванаха се отново и се върнаха в тълпата. Учителят продължаваше да мърмори, но Джой отказваше да хаби от енергията си, за да го слуша. Достатъчно й беше, че го виждаше. Приключиха бързо, след което един от учителите мина през касата и купи билети на учениците. Прекараха ги бавно навътре и към четвъртия етаж.
Джой се притисна в Ноа и заговори тихо.
- Не ми се сети тук.
Не го попита нищо, не изчака да коментира. Просто тръгна настрани, докато учителят не гледаше към нях и се надяваше никой от приятелчетата му да ги види. Те бяха основна причина да иска да се отцепят. Поведе го бързо към стълбите и щом взеха няколко от тях. успокои крачката. С техните дълги крака, разстоянието се взимаше бързо.
- Какво искаш да гледаме?

Очакваше го. В момента в който двамата бяха вътре, Джой просто реши да се отцепи от групата. И го поведе със себе си. Той не възрази,нито му се спореше с Джой,нито искаше да бъде с групата. И определено си нямаше ни най-малката представа на къде го тегли тя. Стълбище, коридорче, стълбище, коридорче.
- Гледаме..в какъв смисъл? В музея? - попита я леко изенадан, сякаш имаше опцията да се телепортира в кино зала и да му прожектират филм по желание. - Знам ли...може би онези статуи от "Нощ в музея",сещаш ли се...с дъвката.
Да,описвайки го по този начин звучеше малко тъпо,но той просто се ухили на Джой. От доста време Ноа не бе посещавал този музей, може би някъде от ерата на 4 или 7 клас...доста време. Личеше му. Беше като малко дете, заглеждайки всичко наляво и надясно.

А уж тя спеше?
- Току-що си тръгнахме от етажа с културните находки. Учителя по история е тук, за да ни говори
- нямаше смисъл да се учудва - Не се притеснявай. Ще те заведа на място, перфектно за момченцата.
И така двамата слязоха до основния теж и се отправиха към огромните зали с динозаврите. Тя до задърпа към скелета на Спинозавъра, който се намираше по-навътре, но й беше любим и нямаше намерение да чака, докато стигнат до него.

Независимо колко бе голям някой, той винаги има любим динозавър. Още щом тя спомена "място перфектно за момченцата", Ноа си знаеше, че става дума за динозаври. Разбира се, харесваше Тиранозавъра, който бе в предверието на музея,но тук имаше къде,къде по-интересни находки. Имаше черупки от яйца, с вкаменени ембриони вътре, кости, скици на това което предполагат са изглеждали определени видове и 3Д модели създадени по нова технология.
- Кой ти е любимият динозавър? - попита я Ноа, сякаш бяха на 5  и това бе най-важното нещо за попиташ някого. Смешно беше,че двамата стърчаха около две глави над най-запалените изследователи в стаята, тъй като те бяха на около 10 и тичаха наоколо за да разгледат всичко. А Джой и Ноа стояха с леко празни погледни срещу купчина от кости подредени в странна форма,която трябваше да представлява динозавър.

- Спинозаварът.
След като го видя как се замисля, просто посочи пред себе си.
- Това е най-големият хищник на сушата. Бил е по-голям от Тиранозавърът и е стигал до двадесет и един тона - погледна го с възхишение и с ръка му посочи високите коти върху гръбнака му - Тези там стоят като шипове, съединени с кожа, което го кара да излгежда като вечетрило - след това продължи към огромния череп - Черепът му има сходна форма на този на крокодилите.
Това беше единствения динозавър, който познаваше толкова добре. Знаеше голяма част от имената на другите известни видове, както и знаеше правилата за различаване към различните групи, но познанията й свършваха до тук. На нея също й се гледаха културно изторически нещата. Може би щяха да се върнат на въпросния етаж след обедната почивка, просто нямаше да се изравняват с групата.
- Кой е троят любим динозавър? - попита го тя и бутна слънчевите си очила по-навътре, за да не й свети.

Обясняваше като три годишно. В такива моменти Джой се чудеше защо го харесва. Не й беше ясно, но беше факт.
- Много ми е трудно да те слушам - призна си тя с усмивка и отпи от кафето си . Обърканото му изражение й харесваше още повече - Ще седна малко да си почина.
Седна на ръба на една пейка и изпъна дългите си крака напред. Искаше й се да си полегне и въпреки, че кафето отваряше очите й, все още не бе дало енергия на цялото й тяло. Защо не правеха такива екскурзии следобедни. Спомни си за идеята му за нощ в музея и докато си фантазираше, се излегна на пейката. О да, това беше съвсем различно. Малко твърдо, но много приятно. Точно в момента би изпушила една цигара на покрива на колежа с Ноа.

Ноа леко се смръщи,но се приближи към нея и леко я бутна за да се настани на пейката и все още гледаше 3д моделите на динозаврите, докато децата тичаха нагоре-надолу. Отпи от кафето си и я погледна, тя просто лежеше.
- Знаеш ли...като нищо ще повикат охраната заради пияницата която спи на пейката в секцията за динозаври. - опита да се пошегува,но беше твърде рано за шегички. Мозъка му още спеше..не,че той и иначе беше добър в тях. - Трудно ти е да ме слушаш,но не можеш да не ме слушаш.
Побутна я леко и се прозя, след което изпъна леко крака. Двамата бяха толкова по-високи от всички наоколо и заемаха твърде много място. Едно дете почти се спъна в изтегнатите му крака.

Джой се изсмя прекалено шумно. Шегата му й хареса, но не и на няколко майки или каквито там бяха, които я изгледаха накриво. Довърши смеха си с кикот и затвори очи, фокусирайки се върху ръката му, която галеше кракът й. Харесваха й тези малки детайли в него. Можеше да бъде много нежен с нея, но все пак се чудеше дали можеше и останалите неща, за които се говореше.
- Как би се оценин в секса по десетобалната система? - попита го директно тя.
Погледа й беше закован върху Ноа. Реакцията му също имаше значение и Джой тръпнеше от нетърпение да я види. Очакваше да получи отговор от десет нагоре. Все пак самочувствието му чупеше всякакви скали. Раздвижи леко крак под ръката му, за да го подтикне към отговаряне на въпроса.

Това беше новос. Джой се интересуваше от сексуалния му живот, е или по-скоро умения. Ноа повдигна вежда и само дето не изсвири с уста. Подсмихна се и повдигна рамене.
- Единадесет. - изрече самодоволно и се облегна назад върху пейката, все още разсеяно галейли кракът й с пръсти. Знаеше,че тя очаква такъв отговор от него, нещо над десет. Но ако трябваше наистина да мисли и отговори на въпроса й. - Заивис от партньора. Ако стоиш като дърво, и да съм бога на секса, нищо няма да се получи като хората...защото си дърво.
Като онази блондинка която бе забърсал преди 2 седмици - или когато там беше - за да си изкара Джой от главата. Хич не я биваше, а Ноа беше страстен мъж. И да,имаше самочувствието ,че е добър в секса. Имаше и опита.
- Ами ти? Как се определяш? - погледа му беше почти сериозен колкото нейният.

Спомняше си колко тромаво танцува. Но пък знаеше и колко отдадено се раздава на игрището. Имаше някакво педчувствие, че когато станеше въпрос за секс, клонеше някъде към второто. И щеше да му го каже, ако не й бе дал такава предпоставка.
- Ами ти? Как се определяш?
- Като дърво!
Отговори му толкова сериозно, че нямаше как да се сдържи. Отново прикова недоволни погледи в себе си, когато се изсмя. Някой дори й изшътка, а тя се направи, че се свива, за да стане по-мъничка и незабележима. Този ден беше просто нелеп и все пак се радваше, че Ноа беше тук. Едва ли щеше да преживее ден в музея, заедно с всички онези олигофрени, които бяха на четвъртия етаж.

Беше се загледал в едно информативно видео, макар и да не чуваше какво е говори, което показваше динозаври и как те живеели преди години,но всичко си беше компютърна анимация. Когато обаче тя отговори, той се извърна към нея и я изгледа с ококорени очи. Ясно му беше,че се шегува...защото нямаше начин Джой да бъде...е,дърво.
Прихна да се смее, което предизвика няколко недоволни погледи от страна на родителите наоколо и Ноа се престрои, че кашля...продължително и мъчително,сякаш се опитваше да си изкара дроба. Поклати глава към Джой с усмивка.
- Иска ти се. - намигна й - Може би трябва да те науча на това,онова.
След което потупа кракът й.
- Хайде, да се размърдаме малко или ще заспиш тук.

Беше й трудно да стане, защото не можеше да спре да се хили. В крайна сметка го направи, доизпи кафето си и хвърли чашата в най-близкото кошче, право в целта. Поклони се театрално, сякаш приемаше аплодисментите на публиката и кимна към коридора, водещ съм изхода на музея.
- Искаш ли да излезем навън. Отдавна не съм брала слънчеви лъчи.
Тя така или иначе беше доста бледа, но слънцето в Ню Йорк не можеше да направи нищо по въпроса. Друго си беше на природата. В повечето случаи изгаряше, но понякога успяваше да хване хубав тен и да не изглежда неизлечимо болна.
- Донесла съм малко изненади - потупа чантата си и му намигна.

- Както винаги подготвена. - той също приключи с кафето си и го метна в кошчето, след което стана и се протегна. - Но до преди 30 минути беше навън,Джой.
Може и да бе минало повече време, Ноа не го следеше. Но знаеше,че останалата част от класа все още се мотаеха горе в историческата секция и слушаха какви ли не скучни глупости. Той така или иначе нямаше да ги запомни, затова нямаше смисъл и да ги слуша.
Двамата излязоха навън,а Ноа сложи слънчевите си очила, тъй като му беше твърде светло.
- Води на някъде. - подметна на червенокоската.