Стаята по изкуства

Часовете бяха приключили преди около час. Ноа все още се мотаеше в училището, беше се изкъпал след тренировка и косата му беше все още мокра. Прокара пръсти през нея, докато вървеше по коридорите. Вратата на стаята по изкуства бе отворена,а вътре Джой стоеше пред един триножник. Ноа се облегна на вратата и постоя така, като я наблюдаваше. От тук не можеше да види както рисува,но имаше малко боя дори на бузата си.
Почука леко на вратата за да привлече вниманието й и вдигна ръка за поздрав. Приближи се до нея, като огледа стаята и подсвирна.
- Значи все пак рисуване голи хора. Може би трябва да ме викнете за модел. - каза като подмина мясотот с табуретка пред всички триножници. След това опита да надникне към нейната творба. - Отново си толкова сериозна...

Джой се поглъщаше изцяло от творбите си, когато рисуваше нещо, което идваше от вътре. Новата й картина изразяваше спомен, пречупен по един привидно странен начин, в стил който тя харесваше много и използваше все по-често напоследък. Музата я бе връхлетяла неочаквано в предпоследния час и се заръча, ако стаята е празна, да го нарисува тук. Беше повече от два часа пред платното и изображението ставаше все по-ясно и близко до очакванията й. Може би щеше да й отнеме още час, докато го звърши.
Хвърли един поглед към вратата, когато се почука, но не каза нищо. Не й беше до Ноа сега, щеше да промени чувството, което носеше в момента, но вече бе късно да го каже, затова просто продължаваше, надявайки се да не бъде крайне новолна от резултата. Нервите й обаче започнаха рязко да се опъват.
- По-скоро съм в период, в който не те харесвам - отвърна с онази сериозност, за която той говореше, само че този път бе примесена с изразена хлад към него.

Явно беше сгафил нещо, защото тя беше изключително студена. Ноа се смръщи леко и седна на един стол в близост до нея. Погледна към картината й и изобщо не я разбра. Не разбра и стила й. Но беше някакво доста шарено лице. А Джой се беше съсредоточила върху творбата си,сякаш живота й зависеше от това.
- И какво съм направил? - имаше си няколко идеи на ум,какво може да е направил и какво може да не е направил. Но когато влезе тук,а и след цяла седмица в която не бяха комуникирали особено и тя бе дръпната, определено му се искаше да знае какво не е наред. Не бе говорил и с Дани, а тя...тя дори не изглеждаше като себе си.
- Джой...

Успешното запазване на самообладанието изискваше много тренировки и една от най-ефективните за Джой беше дълбокото диваше. Ноздрите й се разшириха значително и тя бавно вдиша навътре и бавно издиша навън, като не му отговаряше цяла минута. Не искаше да избухне в лицето му, а и факта, че той бе минал зад нея, й даваше свободата да въздиша колкото й душа иска.
- Не знам как очакваш от мен.
Хипотетично знаеше, но трябваше да я познава достатъчно добре, за да е наясно какво и защо се случваше. Не можеш да игнорираш цяла седмица приятелите си, особено докато някои от тях са в очевидна нужда от подкрепа, а после просто да цъфнеш и да попиташ какво не е наред. Не й пукаше, че не се намеси на партито, не й пукаше, че отстоя позицията си до Джаксън след това, но определено й пукаше, че бублично зае страна и се дръпна от тях.
- В момента си лош приятел и не желая да се правя, че не ми пречи.

Смръщи се още повече докато я слушаше. Е,не му беше приятно да чуе това. В момента бе между чука и наковалнята. Едната страна казва това, другата друго. Всъщност очакваше някакъв сблъсък тази седмица,заради това,което се бе случило миналата събота.
- Аз съм лош приятел... - изрече той и се сдържа да не се засмее иронично - В случай,че си забравила съм приятел и на двете страни. И ако кажа нещо срещу Джаксън...
Не довърши изречението си. Започваше да схваща за какво иде реч, явно заради това Джой бе толкова кисела. Защото той не бе говорил с нея за това цяла седмица. Не го бе повдигал като въпрос, не бе попитал нищо. И защо трябваше да се бута между шамарите?
- Какво искаше да ти кажа? "Хейй как си след като най-добрият ми приятел изневери на приятелката ти за пореден път" ...защото не е като да не си го знаела. Или аз да не съм го знаел. Не е като да съм се опитвал да му влея мозък.
Беше повишил тон и станал от мястото си, гледаше надолу към нея. Лицето му бе станало леко червено.
- Какво да те питам...Как е Даниел? Очевидно виждам,че не е добре. Какво мога да направя аз по въпроса?Да й стана бавачка? Да се напия с нея? Джой,прекаляваш. Обвиняваш ме за неща за които нямам вина.

Положи много усилия, за да не ескалира. Обърна поглед към него и го погледна право в очите.
- Не ми повишавай тон!
Гласът й бееше спокоен и тя не би си позволила да му вика. Погледа й обаче беше друго нещо. Очите й сякаш бяха почернели и със сигурност можеше да прочете емоционалната ситанция, която се бе отворила между тях.
- Зададе ми въпрос, на който отговорих - и нямаше да му позволи да я наказва за това - Ако си мислиш, че проблема е в това, че не си готов да оплюваш Джаксън заедно с нас, значи си направил добро решение да стоиш настрана. Ние не говорим за него и за случилото се по цял ден. Понякога говорим за изкуство, друг път за математика, дори обсъждаме предстоящия мач - чувстваше се силна от това, че успя да се сдържи и това я успокои още повече - Същите неща, за които говорехме и преди да се случи всичко това. На никой не му пречи, че си приятел с него - усети някаква болка от думите, които се канеше да изрече и това малко я изненада - Просто си мислехме, че си и наш приятел.

Думите й го успокоиха, той седна обратно на стола и събра ръцете пред себе си, след което прокара едната по мократа си коса. Имаше истина в думите й, осъзнаваше го. Но в същото време не бе виновен за това,което тя се опитваше да го обвини.
- И аз съм... - прошепна в отговор на нейните последни думи. Беше техен приятел. И явно наистина не бе добър приятел. Но се бе фокусирал върху това да влива акъл на Джаксън и как се бе държал тъпо онази вечер. И бе забравил да провери момичетата. Беше ги леко отсвирил...,но онази нощ с Джой му беше дала много храна за размисъл и това бе друга причина да я избягва. Едно беше да се забавлява с нея наоколо, друго беше да я желае и трето...е трето бе да има намесени някакви други по-сериозни емоции,които ще направят всичко много по-сложно,а Джой не обичаше такива неща.
- Съжалявам...бях задник. - призна си. Беше си удар по мъжкото му его,но така бе редно. Наиситна бе задник. И често просто не мислеше за хората около себе си, а само за себе си. Но след като тя сложи картите на масата по този начин. Можеше да се види с тях поне веднъж..и темата да не бъде дори споменавана. - Какво мога да направя за да ти се реванширам. На теб и на Дани. И Джесика.
Да,вярно че и малката сестра на Нейт бе в кюпа сега.

Не очакваше да го направи! Очакваше да се оправдане, очакваше да се направи, че нищо не се е случило и да се върне в живота им, но не очакваше да се вразуми толкова бързо, да приеме и да признае грешката си. Едва ли го осъзнаваше, но точно в момента беше повече мъж от всеки мачовски момент, с който се е опитвал да я впечатли. Искаше й се да му се сърди още, да го държи "наказан", за да си научи урока, но със сърцето си усещаше, че вече му прощаваше. Все още се изумяваше колко полежни могат да бъдат думите, ако човек съумее да запази спокойствие и да мисли разционално.
Стана й достатъчно спокойно, за да се върне към рисуването си, докато разговарят.
- За мен е достатъчно да не се държиш като ... - идеше й да използва думата от неговото изречение, но тя всъщност не го бе определила като задник - Не се дръж като лош приятел - така й звучеше по-правилно - Поне не с мен и хората, които обичам. За момичетата не мога да говоря, това си е между теб и тях.
Не мислеше, че Джес ще му се сърди. Всъщност приятелството между тях трите рязко се задълбочаваше, но не беше сигурна доколкото е готова да е приятелка с Ноа. Дани обаче беше на различна вълна. Напоследък не приличаше на себе си и не знаеше как ще реагира. Всъщност не казваше нищо за Ноа, но Джой беше сигурна, че я боли. Той и по принцип имаше моменти, в които не я отчиташе като нещо повече от гаджето на приятеля си, а дори не осъзнаваше какво чувства тя към него. Емоциите на новата Даниел обаче бяха мистерия и за Билсън. Знаеше, че приятелката й все още там, но сега се изразяваше една различна нейна страна, с която нямаше никакъв опит.

Кимна на думите й и се загледа в картината й. Гледаше към всички различни цветове..и продължаваше да не го разбира. Постоя мълчалив известно време, защото не знаеше какво да каже. Просто мислеше, или поне се опитваше.
- Как е Даниел...напоследък..не изглежда като себе си. - не знаеше по какъв по-деликатен начин да направи този коментар. Мажоретката бе сменила стилът си коренно. От сладкото усмихнато момиченце, сега беше доста по-мрачна версия на себе си. Дори дрехите й го потвърждаваха. Джаксън наистина беше идиот да я нарани така. Не осъзаваше какъв скъпоценен камък притежава,но вече така или иначе беше късно.
Ноа се изтегна на стола който седеше. Почти не познаваше Джесика затова и не я коментираше. Но знаеше,че Джой много държи на Дани. А той бе ужасен приятел и на нея, в случая.

Хубавото в случая бе, че Ноа се намираше зад нея и не видя как Джой извъртя очи. През цялото време мрънкаше за нещо, което не искаше да прави и след като го увери, че няма намерение да го кара, той точно това направи. Но пък наистина ли беше изненадана? Едно от любимите й неща в него бе, че под всичките тези надути стойки и заучени коментари съществуваше едно грижовно същество, способно на нежност.
- Не знам - отговори му честна, както винаги - Изживява го, това е очевидно. Някои промени са положителни, но други ми се виждат крайни - въпреки това я разбираше и подхождаше с много търпение към нея - Опитва се да се отдели максимално от това, което е била и въпреки, че е фаза, не мисля че след като приключи, ще се върне отново към същото - чувстваше носталгия, докато признаваше тезинеща пред него - Притеснявам се за нея.
Притесняваше се и за тях. Връзката им като приятелки беше силна, но такава рязка промяна можеше да изкриви много неща около себе си. За този страх обаче не бе готова да говори.

Той кимна в знак на разбиране на думите й. Да, Дани определено го изживяваше. А Джаксън дори не си заслужаваше толкова много главоболия. Беше кретен. Щом дори Джой се притесняваше, нещата бяха сериозни. Усети някакво гадно чувство дълбоко в себе си. Като се замислеше и той се притесняваше за Даниел,тя му беше приятелка все пак.
- Може да излезем уикенда всички заедно...без Джаксън. Да я разсеем. Не знам. - нямаше много идеи, не беше сред хората, които мислят много,много. Предпочиташе да действа. Може би и затова често правеше глупости за които после съжаляваше. Както последната една седмица.
- Може би й трябва нова тръпка...да забрави Джаксън. Той обаче...не изглежда да е решил да се отказва от Дани. Макар и до вчера да се натискаше с други. - поклати глава. Момичето заслужаваше повече.

- Продължава да й изпраща цветя - отговори с пуфтене тя, след което го погледна през рамо и прошепна - Написа й любовно писмо. Беше пълно с граматични грешки - както очакваше Ноа се изсмя гръмко и импулсивно. Харесваше смехът му толкова много - Беше нелепо! Дани откачи - продължи с разказа с нормален тон, обръщайки се към картината си - Взе един червен химикал, поправи каквото можа, написа му че е скъсан и му го върна.
Самата тя се захили, спомнякой си за този момент. Приятелката й се държеше агресивно, за да покаже сила и да отстои позицията си, но това не беше нужно. Самият факт, че преминаваше през подобна раздяла, без да се върже на глупавите му извинения, я правеше много силна в очите на Джой. За жалост, не можеше всичко да върви перфектно. Мъжоретката се бонтуваше по типични за една тийнейджърка с разбито сърце начин.
- Не съм сигурна, че новата тръпка е добра идея за нея - добави накрая, усещайки се разкъсвана между нуждата да сподели с някой и лоялността към приятелката си - Последните няколко вечери излиза със студенти от NYU. Иска тази вечер да ходим на парти в братството им ...
Да, това вече бяха много по-сериозни играчи от Джаксън. Джой би се забавлявала, това беше по нейната част, но Дани ... Джаксън бе едва второто й сериозно гадже и тя никога не бе имала интимни взаимоотношения, без да е обвързала. Просто си беше от онези момичета, които са направени, за да бъдат във връзка. Страхуваше се, че след време щеше да съжалява, защото изглеждаше сякаш прави всичко на пук, а не защото й идваше естествено.

Знеше,че Джаксън все още се натиска и прави някои неща,но писмо с правописни грешки и то когато бившата му бе с профил литература, е тук беше сгафил. Ноа не можеше да спре да се смее за известно време, докато разговора отново не стана по-сериозен.
Косата му вече бе изсъхнала,а той се бе излегнал на една от дръвените стол-летва-триножник, или както там му викаха тези хора на изкуството. Не беше никак удобно за голямото му тяло,затова взе една възглавница от ъгъла, хвърли я на платформата в средата и се настани там.
- Нарисувай ме като едно от френските си момичета - изрече на Джой и се направи,че отмята коса,преди да се отпусне на платформата и да легне,гледайки тавана. - Значи..нова тръпка определено отпада. Никога не е изглеждала като някоя,която просто ще...тръгне по партита ей така. И ще...е върши каквоот върши.
Някак си не му се искаше да използва по-цветущи думи, защото имаше притеснение,че Джой ще се ядоса и ще реши,че той обижда Дани. Не му се рискуваше.
- Може би просто й трябва време и после отново ще си е наред, както преди? Тя бая беше хлътнала по него..нали?

Въпросите вече ставаха доста лични и Джой нямаше да има нищо против да ги обсъди с Ноа, ако ставаше въпрос за самата нея. Дани обаче бе друг човек и не беше много хубаво да я обсъждат зад гърба й. Беше ядосана и на Ноа, така че нямаше да е много щастлива, ако научеше за това. Нямаше да й харесва и това, че се бе извинил първо на червенокосата, но вече го очакваше, така че бе по-лесно за преглъщане.
Билсън му отговори обрано, защото не се чувстваше комфортно да коментира чувствата на приятелката си, още повече личните си впечатления за искреността им.
- Дани е много отдадена и лоялна към хората, които са сериозна част от живота й - всички знаеха това. Можеше да бъде голяма кучка на моменти, но ако те обичаше, щеше да ти е вярна до гроб ... или докато не я предадеш - Чувствата й към него бяха много силни, но според мен реагира така заради факта, че я предаде ... - спря се за момент и тъй като той вече беше пред нея, можеше да види как се смръщи. Тя го погледна в очите - Не се чувствам комфортно да обсъждам това с теб. Мисля, че твоята реакция я нарани още повече и тя няма да е доволна от мен, ако чуе какво ти споделям - Ноа се надигна и отвори уста, но Джой го спря, преди да е започнал - Не те обвинявам! Разбрах ме се вече по въпроса. Просто се чувствам ... сякаш аз няма да съм добра приятелка, ако ти кажа какво наиситина мисля.

- Защо пък моята реакция...или липса на такава,да сме по-точни, я е наранила толкова? - попита. Гледаше я как рисува и после се загледа в други произведения по стените на стаята. - Чувства се като предадена от мен?
Донякъде разбираше,че тя не иска да говори за чувствата на приятелката си, това си беше нещо между тях. Но той също беше любопитен,пък и Дани му беше приятелка. Поклати глава заради тези мисли и изпуфтя.
- Това са отново много сериозни теми Джой. Защо все обсъждаме такива с теб? - попита я,леко раздразнено. Започваше да му става скучно само да лежи и да си говорят. Нито дори можеше да запали една цигара тук. И нямаше нищо за пиене, трябваше да прави нещо друго. - Пък и ми дължиш пътуване до Тексас, за да видя крави!

Радваше се, че той сам замаза първия си въпрос с нова тема. Не й се искаше да му обяснява чувствата на Дани, които така или иначе в момента бяха прекалено сложни. Много хора реагираха странно на случката и Ноа съвсем не бе единствения, който допринасяше за разклащането на емоционалното й състояние. Просто й се беше събрало много.
Другия въпрос, обаче, не можа да го подмине. Имаше причина да водят сериозни разговори и тя я знаеше.
- Защото аз съм прекалено интелигентна, за да контактувам с плоски хора под нивото ми, които не са способни да водят дълбок разговор. И защото ти не си толкова тъп, на колкото си правиш и по някое време ти писва от разговори с хора, които не могат да преценят кога да използват you're и кога your.
За нея и всичките й познати, подобна дилема би звучала комично, но истината бе, че много от младите американци ги бъркаха. Футболния отбор бе пълен с талантливи хора, които може би биха могли да се справят с подобна задача, ако бяха готови да отделят две минути от безценния си живот, за да осмислят граматичното правило. Прекалено много се вглъбяваше в тази мисъл, когато някой почука на касата на вратата и двамата се обърнаха, за да видят кой ги прекъсваше.
- Хей - небрежно подхвърли футболиста - Готова ли си?
Зак Демпси учеше в колежа по технологии. Освен от спорт, той се интересуваше и от инжинерство, което Джой намираше за суха материя, но всъщност бе приятно човек да го слуша.
- След малко - отвърна му с мила усмивка.
Той и кимна в знак на съгласие, после кимна и на Ноа.
- Паркирал съм отзад, точно до болеварда.
И ги остави отново сами.

Смяташе да настоява за своите крави и Тексас на шега,но двамата бяха прекъснати. Ноа погледна към момчето и веждите му се вдигнаха нагоре. После погледна към Джой и направи не особено очарована физиономия.
- Ти да видиш. - подсвирна с уста и се изправи от удобното си място за лежене. - Китайчето. Не знаех,че си падаш по малки пишки Джой.
Не че го приемаше лично,но той я бе поканил да излязат няколко пъти. И тя всеки път си намираше някакво тъпо оправдание. Целият й монолог за граматиката се бе плъзнал покрай съзнанието му в момента и той си мислеше как по дяволите някой суховат тип като този бе успял да впечатли Джой.
- Все тая,имам си работи за вършене. До скоро Джой. - подметна възглавницата в ъгъла,позиционирайки я върху другите. - Кош.
Преди да излезе я дари с една от своите самодоволни усмивки, показвайки как отново се затваря в себе си, а му беше и пределно ясно,че тя няма да хареса расисткия му коментар. Ноа Флин беше много неща,но не обичаше да си играят с него,а на Джой това все й се разминаваше заради тези красиви очи и огнени коси.
Тази вечер обаче нямаше намерение да мисли за нея, по-скоро бе в настроение за нещо тъмнокосо и по-ниско. Извади телефона си да набере номера на красавицата за която си мислеше.

- МНОГО ЗРЯЛО НОА! - извика след него.
Опита се да продължи с рисунката, за да сподави нервите си, преди да са се качили на повърхността, но не й се получи. Накрая взе прекалено голямо количество от много бои и намаза ядосано върху цялата картина. Взе платното и го хвърли в кофата за боклук до чешмата. То въобще нямаше шанс да влезе вътре. Само долният му ляв ъгъл се намираше в в коша, но Джой отказа да му обръща повече внимание.
Изми старателно чеките, постави върху големите парчета хартия, оставени върху малкия плот на мивката. Предпочиташе да ги върне на мястото им в понеделник, отколкото да ги прибира мокри. После изми себе си и оправи работното си място. Отне й не повече от пет минути, но й се стори като цяла вечност.
Когато излезе на паркинга, видя Дани подпряна на колата на Зак. Беше облякла черен корсет, а Джой не можеше да отрече, че се наслаждаше на готическия й вид. Имаше нещо много секси в него и забелязваше, че на мъжете също им допадаше. Само й се искаше отново да се усмихва прекалено продължително. Имаше весели моменти, но през повечето време пръскаше отрова с поглед и думи.