Cathédrale Restaurant

Аксел беше изпипал всичко до последния детайл. Беше направил резервация за десет човека в Катедралата още преди месец, когато позицията не бе даже обявена. За него това беше ритуал и искаше да покаже дълбокото си уважение към най-добрите от добрите. Хората стигнали до тук бяха отдадени и трудолюбиви, талантливи и жедни за високи постижения. Бяха хора, които уважаваше, въпреки голямата разлика във възрастта.
Облечен подобаващо за това място, той отиде там половин час по-рано и не се изненада, че Виктор беше пристигнал. Усмихна му се мило и го потупа по гърба, след което обсъдиха как да разпределят осемте госта, които очакваха. Масата беше кръгла, затова решиха двамата да седнат един срещу друг. Тази вечер бе поздрав за успеха на кандидатите, но също така щеше да остави впечатление в тях. Аксел щеше да прекара следващите една две години с този човек и личната преценка също бе от значение.
- Нина ще е до мен - каза той, като му посочи къде да сложи табелката - А от другата страна Джес. До нея сложи Конър.
Трябваше да си признае, че компанията на някои от тях му допадаше повече, затова избра двамата ученика, с които се овличаше в разговори за литературата. Сервитьора се приближи и Аксел му поръча едно голямо уиски Лагавулин.

Не беше изненадана от това,че бе преминала към следващия етап от кандидатстването, колкото бе изненадана от организираното от него събитие. Приготвянето за тази вечер бе стрес, различен от този, който бе изпитала когато пишеше мотивационното си писмо.
Разбира се, Джесика искаше да го впечатли. Искаше да остави в съзнанието му спомен, най-малкото да си мисли за нея и през следващия етап на състезанието. Защото си беше точно това. Макар и интелектуалци, тя не очакваше топли отношения от останалите довечера, това обаче не я интересуваше точно в момента. Джес си имаше цел...и беше леко запленена от нея.
Бе заложила на дълга черна рокля , с едно рамо и цепка, разкриваща красив крак. Обувките й на ток я правеха да изглежда по-висока и по-стройна. Всъщност наистина хареса това,което видя в огледалото, и се надяваше и той да хареса гледката.
Бе точна,както винаги.Шофьора я докара точно в 19:00 в Катедралата. Беше идвала тук и преди,не веднъж, бе едно от любимите места на баща й. Всъщност може би дори притежаваше част от него, нямаше как да знае всичките му бизнеси и инвестиции в Ню Йорк.
Тя влезе уверено вътре, като вървеше секси и с усмивка на лице. Приближи се до хостесата.
- Здравейте, резервация на името на Аксел Пиарсън. - след което бе поведена към кръгла маса за десетима, е определено конкуренцията й бе намаляла,но не достатъчно.

Повечето от учениците подраниха и Аксел вече се бе разприказвал с тях. Вниманието му бе съсредоточено в Нина, но появата на Джесика го отдалечи от всичко реално и сякаш с ритник го прати в дълбините на подсъзнанието му, където се криеше нещо, за което той не знаеше. Погледа му тръгна от обучката й, по дължината на крака й, нежното й тяло, така прекрасно подчертано в черната рокля и стигна чак до ослепителното й лице, освежено от съвсем лек грим, който подчертаваше естествената й красота. Той преглътна и осъзна, че за пръв път поглеждаше на нея като на жена.
- Г-це Лорант - усмихна се широко, след като се осъзна. Изправи се и й подаде ръка - Изглеждате ослепително! - посочи й стола до своя, където в чинийката седеше табелка с името й - Заповядайте.
Точно в момента не можеше да си спомни дали бе издърпал стола на някой от другите дами, но и не се опитваше. Действаше механичко, а женствения й вид събуждаше джентълмена в нея. Докато тя се настаняваше, а той стоеше зад стола погледа му се спусна по нежната й шия и се почувства късметлия, че щеше да седи до нея. Бутна леко стола й навътре и се върна на мясотото си.
За какво говореше с Нина?

Бегло огледа събеседниците си докато се приближаваше към масата,но вниманието й бе откраднало от Пиарсън. Изглеждаше чудесо в черния си костюм. Очите й срещнаха неговите за момент, а тя се настани удобно на мястото си, след което му се усмихна. За нея точно в този момент другите не съществуваха, бяха само те. Нямаше нужда дори да казва нещо,просто можеше да го гледа с часове. Но осъзнаваше,че ще да е странно за присъстващите..,а може би и за самият него.
- Благодаря ви. - изрече от уважение. Забеляза,че Нина седи от другата му страна. Явно тя беше най-голямата й конкурентка все пак. Не бе изненадана. Момичето имаше заложби...,но не колкото Джес. - Отличен вкус,бих казала. Ресторанта е невероятен.
Говореше тихо, все пак нямаше нужда и другите да чуват думите й, те бяха само за него, макар и да не бяха нищо специално. Усмивката не можеше да слезе от лицето й, докато го гледаше с блеснали очи.

Най-накрая се опита да подмине факта, че бе ослепително красива тази вечер, за да се върне към случващото се около тях. Не знаеше дали още някой бе дошъл след или точно преди нея, но изведнъж всички бяха по местата си. Пиърсън помаха на келнера и отговори тихо на Джесика.
- Реших, че заслужавате нещо специално.
Двама келнера се приближиха, като бутаха колички с ледарки, в кояито стърчаха бутилки шампанско. Чашите бяха подредени, затова бързо ги отвориха и наляха. Професорът всигна своята часа и заговори с плътен глас и широка усмивка.
- Искам да поздравя всички вас тази вечер. Тази година кандидатите бяха двеста и шестнадесет човека - Конър подсвирна с уста и Аксел кимна в знак на съгласие - Точно така! Присъствието ви тук е постижение и искам всеки да го запомни като такова. Мястото на мой асистент е само едно, но умишнелно правя тази среща преди заемането на позицията - остави минутка мълчание за по-голям ефект - Вие сте най-успешните от моите ученици. Вие сте бъдещето на лицеторатурното изкуство!
И вярваше във всяка една дума, която излезе от устата му.
- Наздраве за настоящите и бъдещите ви успехи.

Наистина бе специално. Това бе може би най-хубавият и скъп ресторант в града. И определено той се бе постарал. Изглежда имаше опит с това, може би го правеше през няколко години,но дори вдигането му на тост беше ...толкова естествено за него. Беше очарователен.
Не можеше да повярва,че бе преборила толкова много хора,но все още имаше още. Оставаше още малко. Този път ги огледа по-внимателно. Някои...нямаше да бъдат пробле,но Нина..
- Наздраве. - изрече с другите и вдигна чаша и след това отпи от нея. Имаше и вкус за шампанско. Течността се разля в гърлото й по приятен начин, тя я остави а масата и отново погледна към Пиарсън. Искаше да говори с него,но в същото време не мислеше,че ще е етично да го открадне само за себе си. Леко се наведе към него за да не притеснява останалите, които си имаха свои разговори. - Забравихте да включите и себе си към тоста. Без вас, никой от нас нямаше да достигне до тук и съм ви благодарна за това.

Обичайната му усмивка се смени с една доста свенлива. Стана му приятно от коментара й, докато Нина се нахока на ум, че не се бе сетила да го каже сама. Все пак не остана по-назад и побърза да изрази съгласието си с Джесика, като добави още някакви пефърцунени завъртулки. От нейната уста нямаха същия ефект, но все пак Аксел оцени жеста.
- Благодаря ви, дами - отвърна той, като избра да задържи погледа си малко повече върху Джес, сякаш го казваше по-скоро на нея - Истинско удоволствие да се работи с талантливи хора като вас.
Келнера дойде и взе поръчките за питиетата. Пиарсън все още не бе довършил уискито си, затова отказа ново. Сервитьора предложи да поднесе предястията, а професорът кимна в знак на съгласие. Заедно с Виктор бяха подбрали всяко ястие от петстепенното меню, като преподавателя се доверяваше изцяло на препоръките на асистента си. Той обичаше храната, но не винаги можеше да прецени колко добро ще е едно нещо, преди да го е опитал.

Джес не беше лош човек. Всъщност беше много мила с хората, но Нина...Нина й лазише по нервите точно в момента. А може би това бе нейната собствена несигурност и усещането,че другото момиче е заплаха. Опита се да разкара това гадно чувство от съзнанието си и си поръча вино. Сдържа се да не поиска нещо с водка,но това си беше за онези моменти в които бе с момичетата,а не в такава компания и на такова място. И по-точно в компанията на Пиарсън.
Келнерите поднесоха предястието. Джесика повдигна вежда изненадано,като сдържа усмивката си. Разбира се, изглеждаше прекрасно. И разбира се го беше яла. Ресторанта нямаше голямо меню,бяха се специализирали в определени неща и ги правеха перфектно. Малки и добре изпипани порции.
- Добър избор за Hors D’oeuvres. - изрече тя, като позволи на френския акцент да се прокадне в думичката за предястие, която се използваше тук. Все пак бе с френска кръв,обичаше френскара реч, макар и рядко да ползваше езика. - Едно от най-добрите им предложения.
Проследи Пиарсън и неговите движения, проследни начина по който реагираше на ситуацията. Счете това за важно, по някаква причина. А може би просто искаше да му се наслаждава. Отмести поглед и опита ястието си.

Всяка дума, която излизаше от устата й тази вечер, го гъбеличкаше. Точно в момента не осъзнаваше смисъла на това, което се случваше, но след няколко месеца щеше да погледне назад и да се зачуди, как не му беше направило впечатление, че се случва. Тя го изпълваше с възхищение и засилваше жаждата му за разговор с нея. Беше умна и талантлива за възрастта си, но тази вечер затвърждаваше и компетентност. Обрана в думите, но всичко си беше някак на място и Аксел съвсем не се опитваше да прикрие колко възхитен беше от нея.
- Надявам се, че съм уцелил всяко от тях.
Чувстваше се изключително приятно, че жеста му бе оценен и се надяваше това да продължи дълго. Провокиран от отговора й, за първи път самият той се опита да я впечатли с нещо, което не бе сигурен дали знае за него. Беше публично достояние, но в крайна сметка той не беше чак толкова известен, че хората да издребняват в знанията си за него.
- Ta prononciation est parfaite - отвърна й той, с което похвали произношението й.

Засмя се звъннко,беше и толкова притяно да чуе това. Той говореше и френски! Джес се усмихна широко и поклати глава, като прибра един немирен свободен кичур зад ухото си и го погленда отново.
- Je suis français,sir. La moitié au moins. - отново се засмя. Така си и беше, беше наполовина с френска кръв, но баща й държеше на своите френски корени и още от самото им раждане им говореше на френски. Бяха прекарвали много лета във Франция при своите баба и дядо. Говореше френски толкова добре, колкото и английски. - Mon père est français. Изглежда все още съм пълна с изненади.
Последното го прошепна така,че само той да го чуе и отпи от виното си. Нина не изглеждаше очарована от разговора,който се развиваше на френски език.
- Междудругото прочетох книгата,която ми подарихте.

Не я беше виждал толкова отпусната и много му харесваше. Виктор ги гледаше от другата страна на масата и беше изненадан да види, че имаха вътрешни лафчета или поне така изглеждаше от неговото място, без да чува думите им. Не знаеше как се чувства относно факта, че тя не комуникираше с останалите. Не го намираше за положително, но изглежда на Аксел не му пречеше, а мнението и на двамата беше единодушно - няйното място беше тук. Сега обаче изглеждаше така, сякаш учителя вече бе направил своя избор и не само той го усещаше.
- Ммм - Пиарсън изрази вълнението си, но първо преглътна и избърза старателно уста - Надявам се, че ти е харесала - опитваше се да се държи строго професионално тази вечер, но съвсем несъзнателно мина на ти - Какви са впечатленията ти?
Очакваше искрен отговор. Той никога нямаше да го приеме лично, ако се окажеше, че бе сбъркал в преценката си. Една година не беше достатъчно, за да опознае изцяло вкуса й, а и посоките й все още се меняха, като на всеки млад човек.
Дори не забеляза Нина, която се опули моментно, щом чу за въпросния подарък.

Забеляза смяната на обръщението. Той винаги говореше на "Вие" и сега изведнъж беше минал на "Ти". Това само я накара да се усмихне още по-чаровно и да отпие от виното си. И разбира се той искаше да знае какво мисли тя за книгата, но не й беше споделил свите възгледи. За да е й повлияе.
- Когато започнах да я чета, очаквах нещо съвсем различно. Не съм сигурна какво точно. - призна си тя. Искаше да говори с него свободно, без да се притеснява. Знаеше,че от всичко което каже може да зависи бъдещата й позиция,но хората имаха право да имат и различни литературни страсти. - Втората част ми допадна малко повече. Може би защото показва колко силна може да бъде любова и как семейството е по-важно от парите. И как ние не избираме в кого да се влюбим,това е нещо..което просто се случва.
Погледна го в очите и повдигна леко рамене,но дори това движение изглеждаше елегантно. Знаеше,че се фокусира твърде много върху него, знаеше,че бе грешно,но не можеше да се отдели. Ако Джой имаше нужда от своята Моли, а Дани от поредния коктейл с водка, Джес имаше нужда от Аксел.
- Харесва ми преплитането на двете култури, във време в което това не е било прието. Но всъщност дори днес са малко азиатските родители, които биха приели чуждестранна невеста с отворени обятия. И макар да говорим за равност, много от жените след като родят деца просто остават у дома да се грижат за тях и за къщата, тяхното развитие спира...Предполагам човек не може изцяло да се оттърве от традициите, освен ако наистина не го поиска... - загледа се в чашата си с вино, докато изричаше това.

Обожаваше да слуша разсъжденията й. Гледата й точка често се покриваше с неговата, но имаше едни редки изключения, в които му предоставяше една нова, по-свежа идея, а той никога не пропускаше да я обмисли. Имаше се за широко скроен човек, с който можеш да бъдеш напълно откровен, независимо дали е готов да се съгласи с теб. Имаше нещо общо с това, което говореше тя в момента.
- Всъщност това е причината да спре да е традиция - нямаше търпение да се впусне в този разговор - Превърнало се е в нейн личен избор.
Започна да й обяснява разликата и как дори най-правилното решение, може да има съвсем различен ефект, в зависимост дали е имало натиск или е било взето лично. Тук влезнаха в съвсем различни детайли, но разговора се задълбочи до степен, в която всички гледаха към тях и слушаха дебата им. Както винаги, Джес изказваше мнението си, дори когато не е съгласна с него, но го правеше по онзи нежен и уважителен начин. Но докато до вчера изглеждаше като дете, което уважаваше преподавателя си, днес изглеждаше като жена, която уважаваше мнението на събеседника си.

Той само това чакаше. Започна да говори и говори, а тя поглъщаше всяка дума. Усмихваше се чаровно,беше се облегнала на стола си и леко обърнала се към него,като ака бе кръстосала крака,че голото й бедро се виждаше и беше прекрасно.
Имаха свой дебат в продължение на няколко минути, дали бяха 10 или 30, за Джес нямаше значение, но обичаше да си говори така с него. Виното й свърши, дори не бе осъзнала кога,а не пиеше чаак толкова много и толкова бързо.
- Отново искам да ви благодаря за книгата. Беше изключително мило от ваша страна. - може би,ако бе в офиса му щеше да си позволи да докосне ръката му или да иска отново да го прегърне,но този път остана професионална и запази дистанция. А и бе време да сервират следващото ястие - апетайзера.
Осъзна,че другите ги гледат и слушат, това малко я смути,но тя се усмихна леко и на тях.
- Съжалявам...не трябва така да отвличам професора в разговори.

- Беше интересно за всички ни - отговори едно от другите момичета на масата, което по природа бе искрено мило, точно като Джес - Но след като отворихте темата, имам един въпрос.
И така разговора на масата просто не стихна. Аксел умишлено подкани Джесика да се включи, защото тя отстояваше твърди мнения, но за сега я беше виждал да води затворени разговори с един човек и да стои като страничен наблюдате, когато други обсъждат нещата. Малко по малко разговора се завъртя из цялата маса и въпреки, че на определени моменти се отцепваха по групички с различни интереси, накрая пак се връщаха към цялото, водени от Пиарсън. Чувстваше се кати диригента на вечерята.
Не усети кога бяха стигнали до десерта. Беше изпил няколко чаши с уиски и лека руменина бе плъснала по лицето му. Не беше пиан, в никакъв случай не би си го позволил пред тях, но определено алкохола го бе отпуснал допълнително. Виктор предложи да им направи една групова снимка, която щеше да кажи на сайта на колежа, ако никой нямаше възражения. Всички се съгласиха и Аксел прегърна леко двете момичета зад него. Хората, които бяха по-далче застанаха прави зад тях и така всички се побраха в снимката.
- Това е една запомняща се вечер.

Изненадващо,но наистина се наслади на вечерта. Първоначално бе леко скептична,че освен с Аксел с другите няма да има за какво да си говори и ,че всички ще бъдат на тръни един към друг. Но всичко протече много гладно, по някое време бе преминала на коктейл и беше изключително благодарна на "тренингна" на Дани с нейните Скини Битч. Не бе пияна,но определено й беше по-топло и бузите й бяха придобили пиятен румен цвят. Беше обаче си сложила някакво ограничение за алкохола довечера,все пак всичко трябваше да има мярка.
- Така е. - съгласи се с него и го погледна, като тряваше да гледа нагоре за да срещне погледа му. Сдържаше се да не го прегърне отново,а много й се искаше. - Справили сте се страхотно с организирането. И ти Виктор, не се съмнявам,че имаш пръст в това.
Е,все пак тряваше да трупа кредит и пред асистена. Изини им се и се отдалечи леко, след като се освежди, повика шофьора си като знаеше,че може да се забави малко, щеше да му отнеме около 30 минути да стигне до тук. Учениците бавно започнаха да се разотиват, Джес отиде до Пиарсън и леко докосна ръката му за да привлече вниманието му.
- Другата седмица ще ви представя нещо, вдъхновете от митологията в часовете ви. - реши да му загатне малко и да го накара да си мисли за това през уикенда.

- Над колко неща работиш едновременно? - попита той с искрена почуда.
Алкохола го правеше както по-отпуснат, така и по-изразителен. Това обаче не бе толкова въпрос, колкото възлицание и тя го усети.
Радвам се, че съм успял да повлияя на музата ти - добави, без да осъзнава колко много истина имаше в това.
Поговориха още малко за интервютата. Обясни й как стоят нещата и понеже беше в добро настроение, а пред всички стана ясно, че е любимата му ученичка, я остави да се избере първа. Въпреки всичко се сдържа да не издава тайни. Можеше да се е отпуснал, но не се беше самозабравил.
Отпрати я с леко докосване по голото рамо. Ръката му беше широка и то сякаш се изгуби в нея. Пожела й лека вечер и остана още малко, докато оправти и последния ученик. Накрая остана с Виктор за едно допълнително питие, на което да обсъдят как е минала вечерта и кой е показал най-голям потенциал.