Апартаментът на Джой

Мебелите около масата са подредени в игъла на стаята, диванът е покрит с чаршаф и на празното пространство има триножници, столове и масички с арт материали по тях и парцали, обилно намацани с боя.



Плюс Ви

Беше изненадан,не можеше да се отрече. Джой искаше да го рисува...,ха! И не го бе отрязала за голата картина. А Ноа,честно казано, не намираше нищо лошо в това и в голотата. Той самият снимаше голи жени. Женските форми бяха изкуство, което той обичаше да запечатва,а с тяхно позволение пускаше и в инстаграм.
Спря колата си пред сградата където живееше Джой. Нямаше си и на идея на кой етаж е червенокоската, но след кратко съобщение бързо получи отговор. Качи се като вземаше стъпалата по 2-3 наведнъж и за нула време бе пред вратата й.
Това което завари в апартмента го изненада. Не бе сигурен дали бе интериора, тъпата музика, която дънеше или групата хора, които се бяха събрали.
- Ммм..мислех,че ме каниш на творческа..беседа,а не парти? - "творческа беседа", сякаш можеше да изръси нещо по-тъпо. Подсмихна се, оглеждайки шарената тълпа. Пълни хипита.

Не беше на себе си от щастие, че успя да спаси положението, но както винаги не позволи на всички емоции да се качат на лицето й. Хората очакваха такива неща от нея, особено когато моделът ти не се появи и не си вдигне телефона. Нямаше намерение да го кара "кротко" и довечера, за да може утре пак да се събират, докато светлината е подходяща.
За щастие Ноа се появи доста бързо.
- А защо не и двете? - попита закачливо и го въведе навътре. Застана зад него и зашепна в ухото му, докато гледаха към групичката - Мислиш си, че ще ти хареса да те рисувам? Представи си колко ще е приятно всички да те рисуваме заедно. Нали си падаш по груповите неща?
Знаеше, че не е чак толкова забавно, колкото неговите групови занимания, но все още се опитваше да извърти нешата. Ноа имаше невероятно красиви черти и за капак на това се бе постарал да има и умопомрачителна физика. Това бе очевидно за всички в стаята, които вече го оглеждаха като парче месо. Всички мислеха строго професионално, но някои от тях си позволяваха и неприлични мисли, особено Ерик. Дебелото му лице притежаваше най-очарователната момчешка усмивка, която бе специално за футболиста.

Устните на Ноа се разтеглиха в чаровна усмивка, когато погледна към Джой отново.
- Чувствам се желан. - подметна й,като огледа групата й другарчета отново. Бяха...е бяха наистина откачени. Определено не от хората с които Ноа се събираше. - Да си го кажем честно, не мога да ти казвам "не",а и вече съм тук. Пък има досатъчно от мен за всички. Но...мила ми Джой, защо повика точно мен?
Усещаше,че явно млановете й не са тръгнали както е трябвало за да му се обади в последния момент рано сутрин. А на него самият му бе трудно да осъзна колко рано всъщност беше. Почти бе готов да я попита дали има чаша водка да му даде, преди да се излегне на дивана и да го рисуват като Кейт Уинслет в "Титаник."
- Какво искаш да правя? - попита професионално. Той далеч не се държеше така със своите модели, те честно получаваха целувка, две или език. Докосване, захапка...члена му в себе си. Но тук щеше да даде най-доброто от себе си за да зарадва Джой и нейните откачалки.

- Защото ми трябваше най-добрият! - полъска го тя, преди да го остави в ръцете на приятелите си.
Погледите на всички станаха някак умислени и докато гледаха Ноа, започнаха да коментират поза, която ще свърши добра работа на всички и ще успеят да се възползват от изменящата се светлина. Започнаха да го въртят насам натам, но в крайна сметка мислеха да използват стола, защото щеше да му се наложи да остане така няколко часа, а те не възнамеряваха да му платят. Джой знаеше, че това нямаше да промени нищо, но вместо да се меси, отвори хладилника и извади една ледена бира за Флин. Имаше кафе и какво ли още не, но й се струваше, че това щеше да даде едно добро начало на деня му.
- Важното е да си запомниш позата - обясняваше му Ерик, когато червенокосата се върна и подаде бирата на Ноа - Никой не очаква да стойш през цялото време в нея, но ще се наложи да я заемеш, ако ти кажем - след което най-безцеремонно започна да проправя пръсти през косата на футболиста.
- Не се заигравай! - подкачи го Джой и смигна на Ноа, след което се отправи към триновника си.

Честно казано, макар и да обичаше вниманието, нещо не му допадна как момчето докосва косата му. Може би защото предпочиташе пръстите на червенокоската. Не го коментира обаче, не искаше да създава скандали. Само отпи от бирата си и седна на стола си.
- Значи..няма да ме рисувате легна ли гол като френските момичета на Леонардо? - и той определено нямаше предвид да Винчи,а Дикаприо. По бузите на онова момче се прокрадна червенина,а Ноа се подсмихна. Интересно,интересно. Ситуацията му ставаше малко по-ясна.
В крайна сметка зае желата от тях поза и се заблея на някъде към стената, докато те рисуваха лицевия му профил,а мислите му блуждаеха за интериора на Джой. Как всичко бе избутано по крайщата и как имаше някаква артистична нотка във всичко.
- Ии каква е целта на събирането ви,освен да нарисуване най-добрият... - използва думите на Джой,но всъщност наистина смяташе себе си за добър модел. - Някаква работа за училище или..?

Заемайки различни позиции, макар и срещу него, всеки щеше да го хване от някакъв различен ъгъл и това бе от голямо значение за проекта им. Няклко човека погледнаха въпросително към Джой. Очевидно бяха изненадани, че не бе предупредила "модела", но тя се правеше на приятно разсеяна. Знаеше как да получи каквото иска от Ноа и не намираше за нужно да му се обяснява.
- Ще правим изложба, нарекохме я "Погледът" - започна да обяснява едно момиче с огромни кръгли диоптрични очила, които й придавала сладникав миши вид - Искаме да изразим различните гледни точки на хората и за център на изложбата се спряхме на модел с добри пропорции.
Звучеше някак сухо, казано по този начин, но всъщност бе истински комолимент от страна на художник. Пропорциите на Ноа бяха неуспорими, но той едва ли имаше нужда някой да му го казва. Живееше така, сякаш бе изписано на челото му със светещи букви.
- С други думи, ако свършим добра работа, ще красиш дома на някоя богата стара дама на елита - не пропусна да го подкачи Джой.
Всъщност очакваше нещо такова, ако въпросната жена женица не бъде изпреварена от геой двойка, която обича да парадира със сексуалността си.

- Стига въпросната богата стара дама да не е майка ми. Със сигурност би закачила портрет на синчето си срещу входната врата, за да се хвали на дружките си. - подметна Ноа някак закачливои леко се изпъна,но после зае обратно позата си. - Добри пропорции казвате...не искам да се хвалоя,но...без тениска изглеждам доста по-добре.
Намигна на Джой. Донякъде го казваше за да види реакциите им, някои се изчервиха,други повдигнаха вежди, трети изглеждаха раздразнени. Не го интересуваше. Все пак те търсеха хубавта му външност,а че характера му бе..ами дразнещ си беше нещо съвсем различно, щеше да им се наложи да го изтърпят.
- Значи изложба...,ако нямаше нужда от моята прелестна особа тук,щеше и да ме поканиш на събитието Джой?

- Можеш да се съблечеш, ако искаш - отговори момичето с очилата - Стига на теб да не ти пречи.
Няколко човека я погледнаха въпросително, но повечето гледаха към Ноа, за да видят реакцията му. На всички им бе ясно, че това не бе проблем за него. Той можеше и да не познава съучениците й, но всички в колежа познаваха Ноа Флин. Картините щяха да се още по-голям фурор за учениците, ако футболиста беше гол, но тъй като те не гонеха тяхното одобрение, се придържаха към основата - добре обрисувано лице, креативност с цветовете и придаване на емоция. Щяха да го запечатат на платното по начина, по който те го виждаха, а не по онзи, по който той се представяше. Художниците имаха странни гледни точки.
Ноа обаче се интересуваше от друго и Джой усещаше прогарящия му поглед.
- По твои думи, изложба не е от нещата, от които се интересуваш - напомни му Джой - Няма да е някакъв див купон.
- Ъгхм! - прочисти гърло Ерик, гледайки към червенокосата. После се обърна към Ноа - Купона е обикновено след изложбата - каза някак аристократично той, с типичния за изявените гейове маниер - Но ако се съблечеш, купона може да започне и още сега.
Джой се усмихна широко, опитвайки се да гледа в платното. Ерик не си поплюваше, но и не грешеше. Хората на изкуството приемаха всичко за изкуство! Реално, можеха да го рисуват, докато пикае на пода и да говорят за това колко красиво се пречупват слънчевите очи, преминаващи през струята му.

- Мечтай си,дребен. - смигна той на момчето, което очевидно го изпваше с очи, колкото много други жени с които Ноа бе бил. - Аз съм купонът,така или иначе.
Той свали тениската си и зае обратно позата ,която те бяха избрали за него. Интересни и цветни хора бяха тези тук,но Джой беше най-интересна...за него. Огледа дрехите й, всъщност някак си не го изненада коремчето й,но този гащеризон бе интересен избор.
- Значи се фокусирате върху лицето..и емоциите ми,интересно. - заяви той, като гледаше към Джой. В очите му имаше дяволито пламъче,а интересни мисли минаваха през главата му. Как ли щеше да го представи тя.
Мускулите му леко се напрегнаха и изваяха тялото му още повече, личеше си,че Ноа тренира редовно..по много. Почти нищо не оставаше скрито за малката му компания.
- Хайде..говорете. Кажете ми какви емоции изпитвате докато ме рисувате. Какво ще представя картината ви...или обичате да работите в мълчание?

Никой не очакваше Ноа да е толкова приказлив, особено рано сутрин. Джой го познаваше и знаеше, че от време на време се държи смахнато дори и за себе си, но художниците бяха изненадани. Един от тях му обясня, как правят по няколко картини на еднакви предмети, но понеже той ще е център на изложбата, са решили да бъде единствения нарисуват човек и всеки от тях да направи картина. Не се бяха наговорили за нищо повече. Бяха достатъчно добри, за да следват един стил, но предпочитаха да импровизират и да не гледат в чуждото платно, за да родят различните гледни точки.
Докато се обясняваха, Джой вдигна вече свит джойнт, който бе оставила на подложката на триножника си. Запали го и го развъртя с още двама до себе си. После се обърна към Ноа и му даде една скромна усмивка. Харесваше й, че гледа към нея. Това усложняваше работата й, което можеше да се тълкува само положително. Повечето щяха да хванат замечтания му поглед, но тя можеше да нарисува чувствата му. Много пъти се бе чудила какво точно изпитва той към нея и сега, гледайки го през очите на художник, го усещаше по-различен начин.
- Защо ти не им разкажеш за себе си? - подтикна го Джой. Знаеше, че другите познават репутацията му, но това не очзначаваха, че познават него - Така ще ни е по-лесно да те нарисуваме с характер.

Повдигна вежда, замисли се и поклати глава със самодоволна усмивка.
- Май ще си остана безхарактерен...знаеш ме. - не обичаше да говори толкова за себе си или поне за личните си драми. Но тя не го питаше това. Той обаче нямаше намерение да споделя и хобито си с тези хора. Макар една от дамите да имаше наистина пищен бюст, комбиниран с плоско коремче и той би бил любопитен да направи снимка или две... - Няма ли да ми дъхнеш поне Джой...не бъди лош домакин. Гол съм застанал пред теб.
Всъщност можеше и още по-гол да бъде и тя го знаеше. Той не криеше нищо, не се и срамуваше. Чак се зачуди защо не настоявал за легнала поза, но тук май нямаше чак толкова дълъг диван ,че да го побере.
- Щом ще седя в една поза...искам да занимавате мозъка ми, защото иначе ще ми стане скучно. - подвикна той, като отпи от бирата си.

Разбира се, Ноа си мислеше, че хората съществуват, за да го забавляват. За пръв път Джой нямаше да го поправи. Не искаше да си насилва късмета. Тя се нуждаеше достатъчно от него, за да не експериментира с егото му. Предпочиташе да го задържи в добро настроение, затова след още няколко врътки, се приближи към него и му подаде остатъка от джойна, който можеше да допуши сам.
- Само не прекалявай! - предупреди го, като му го подаваше - Не искаш да излезеш абсолютно премазан по осем различни начина, нали?
Ноа кимна, сериозен като войник. Надяваше се да приключат бързо, защото това едва ли щеше да бъде единствената цигара, която щяха да развъртят. Трябваше някак да го отпусне и се сети за идеята за картина с него, която постоянно се въртеше в главата й. Да, това щеше да го отпусне много добре, но не знаеше на къде ще отведе техните отношения. Винаги можеше да помоли Ерик да му направи една свирка ...

- Знаеш,че съм добро момче. - Ноа й смигна, като изпуши подадената му цигара и след това се зае да играе ролята на модел, докато те го рисуваха и олавяха емоциите му. Той обаче се бе загледал в Джой,като изражението му бе спокойно,но очите му имаха опасния му блясък. Просто не искаше да отместа поглед от нея и искаше тя да бъде тази която ще улови най-много от него. Или по-скоро на него щеше да му бъде най-любопино да види нейната творба. Как тя ще представи лицето му, тялото му и...вътрешния му свят.
Беше омълчал, тъй като и той се бе замислил, като нищо можеше и да дремне тук,но те май трябваше да виждаш очите му. Нали очите бяха път към душата или нещо подобно.

След като се напуши и пийна още няколко бири, Ноа се отпусна. А може би беше заради лудите разкази на Нора, която винаги се оказваше в някаква нелепа ситуация и единствената причина Джой да й вярва бе, че стана свидетел на няколко такива. Футболиста също сподели спомени предимно от игрището и от купоните. Не даваше нищо от дълбокото, което обясняваше израженията му по техните картини. Червенокосата го бе нарисувала различно, но не се изненада, че той не им показа тази страна. Даже й стана приятно, че я запази. Беше нещо лично между тях.
Един по един започнаха да оставят четките и да се присъединяват към него. Бяха минали почти четири часа, имаше доставка на пица по някое време и разни други почерпки. Когато Джой приключи, се просна на дивана до Ерик и започна да коментира работата им. След малко и последната картина беше готова и бе време да оглеждат.
Всичките й съученици бяха уловили Ноа весел, агресивен или палав. На всички картини изглеждаше превъзходно, но Джой харесваше най-много своята. Имаше чувството, че всижда всички тези неща в своята картина, но най-изразителни бяха очите му, а те бяха тъжни. Толкова тъжни и толкова красиви, че я накара да се замисли как изглежда, когато плаче.

Ноа се бе надигнал,все още без блуза, и елегантно вървеше между останалите, като оглеждаше картините. Това ,че бе близо 2 метра много му помагаше, повечето тук бяха с глави под него и Джой. Те бяха като Гъливер и жена му в страната на лилипутите.
Загледа се в картината на Ерик, момчето бе уловил една от самодоволните усмивки на Ноа и похот в погледа му. Интересно...беше наблегнал доста и на бицепсите му. Хареса му картината, но не искаше да знае какви мисли се въртят в главата на момчето ,което нескрито плъзгаше погледи по плочките на футболистта.
- Нека да видим. - застана той зад Джой ,като подпря ръце на раменте й сякаш се обляга на нея докато гледаше нейната картина. Бе си приготвил няколко хапливи коментара, но всичките просто изскочиха от главата му като се загледа в образа. - Невероятна е...
Прошепна така,че само тя да го чуе. Бе уловила такива детайли,но най-големият - точно очите, привлякоха и неговото внимание. Той преглътна буцата в гърлото си и погледна надолу към червенокоската.
- Разбираш си от работата...

Тя също гледаше картината и я изучаваше, сякаш се опитваше да прецени какво е искал да изрази художника. Лека усмивка сякаш плуваше свободно на лицето й. Усещаше Ноа зад себе си, не само физическоро му присъствие, но и енергията му. В същото време го усещаше и отпреде. Беше омаяна от присъствието му тук, а когато заъвтя поглед към него видя, че и той се чувстваше така. Чак и стана гузно, че никога до сега не му беше показвала някоя от творбите си.
Закачи го с после по брадичката и притисна лицето си в неговото.
- Може би разбирам от теб - прошепна му нежно и си позволи да затвори очи за секунда - Ела с мен.
Хвана ръката му и го повече по стълбите към спалнята си. Апартамента нямаше врати, така че бе ясно, че не го води тук за секс и се надяваше Ноа да си спести тъпите коментари, докато му покаже това, за което го водеше. Щом се качиха, Ви надигна объркан и сънен поглед от леглото. Проследи футболиста с присвити очи, но не издаде нито звук. Джой щеше да предупреди Ноа, да не го пипа, защото най-вероятно щеше да издере очите му, но точно сега не го забеляза. Отиде до металния шкаф и започна да рови из множество хвърчащи листчета.

Без да се дърпа, той се остави червенокоската да го повлече на някъде. Оказа,че се нагоре по стълбичките до мястото на което се намираше леглото й. Ноа подсвирна леко и се облегна на парапета ,като се загледа долу. Това обаче му бе скучно,а и бе по-любопитен какво крие Джой в шкафовете си,може би няколко чифта секси бикини..или пак някои с хелоу кити на тях.
Приближи се до нея и взе едно хвърчащо листче,тя определено рисуваше доста. Не случайно изучаваше това. А тук бе пълно с..какво ли не. Лица на хора, много хора. Животни,цветя..май бяха от различни години при това.
Ноа отмести два листа, които закриваха лицето на младо момче,подсмихна се на Джой и повдигна вежди. Тъкмо се обърна да я попита за въпросната рисунка, когато забеляза котката на леглото.
- Хм... - ако искаше да е задник щеше да попита " какво по дяволите е това", но една от лелите му имаше такива голи котки, или както им се казваше. - Не знам дали съм изненадан,че дори домашният ти любимец е...,ами различен от това,което повечето момичета биха избрали. И все пак очаквах някакъв хамстер или мишка...нещо по-нетрадиционно дори от това.

Джой се имаше за свързана с котките, но предпочиташе да се пошегува с Ноа. Разбира се, направи го със сериозен глас и без да променя изражението си.
- Исках да донеса една от кравите, но хазяйката не се съгласи.
Продължи да рови в чекмеджето и леко плесна ръката му, която й пречеше. Не можеше да бъркат и двамата едновременно. Искаше да намери това, за което се ровеше, а после можеше да го остави да разгледа и останалото, ако му е интересно. Картините й бяха долу, но тук имаше много хвърчащи листчета, а таблета й бе пълен с дигитални рисунки.
- А, ето - каза тя доволно.
Без да се обръща към него, му подаде първия лист, на който намери лицето му. Имаше поне десетина скици с Ноа, повечето с молив, но понякога се отегчаваше и в часове, за които не бе придвидила повече от химикал. Една по една започна да вади рисунки и се отказа да търси повече на шестата. Повечето бяха от миналата година, но имае и една рисунка, която направи още когато започна в колежа. В началото имаха общи часове, но не се сближиха истиски, преди да се появи Дани и да тръгне сериозно с Джаксън.

Пое листите хартия от нея и започна да ги разглежда. Те бяха в различне стил, някои имаха цвят, други бяха с молив, трети път с химикал.
Ноа се загледа в една от рисунките и се подсмихна още повече и седна на леглото, като бе по-далеч от котката за да не я притеснява.
- На колко съм тук...на 10? - пошегува се. Наистина изглеждаше малък на тази снимка, особено в сравнение с другите. Сравняваше мислено една от по-новите, която сякаш бе вдъхновена от едно негово селфи в инстаграм и тази на която бе малък. Беше се променил, чертите му сякаш бяха станали малко по-остри. Но точно тази, първата, му харесваше най-много. - Уау. Не знам какво да кажа...
Така си беше. Не знаеше каква трябва да каже, как да реагира. Но му беше приятно, и все пак бе изненадам защо тя го бе рисувала.
- Но защо..кога.. - дори не знаеше кога бе успяла да го издебне за да го скицира и да продължи с детайлите. - Невероятни са Джой.

Изглеждаше, сякаш наистина няма думи и това я изненада. Отдавна беше разбрала, че Ноа използва тъпи шеги, за да прикрие моментите, в които е чувствителен, но точно сега бе решил да остане "гол" пред нея или просто бе прекалено зашеметен, за да се екипира. Не му ги показваше с такава цел. Искаше той да разбере, че тя го вижда всеки ден и не по онзи начин, по който виждаш хората, с които се разминаваш в коридорите. Виждаше емоциите му, настроенията, поянкога й се струваше, че може да види и мислите му, предимно обагрени в зелено и лилаво.
- Ноа, изчервяваш ли се? - подметна на шега.
Не искаше момента да се превръща в прекалено сериозен, главно защото не бяха сами. Звуците от приятелите й идваха като фон, но възнамеряваше да се върне скоро при тях и да пийнат по още нещо, преди да си тръгнат.
- Напоследък те рисувам повече на таблета, но като те гледам как реагираш, се притеснявам, че с още малко мога да те разплача.
Тази шега бе по-скоро за да прикрие себе си. В таблета имаше неща, които той можеше да не хареса. Бяха искрени и тя го приемаше точно такъв, какъвто е, но понякога можеше да е болезнено да се видиш през чужди очи.

Подсмихна се и се изправи, като й върна двете рисунки, които държеше. Да,беше му станало емоционално и това може би се виждаше в очите му,но той не изрази емоциите по друг начин.
- Прати ми ги в инстаграм, за да си поплача когато съм сам. - пошегува се. Беше му любопитно да ги види,но в същото време му бе притеснено да се види през очите й. Очите в които се бе загледал точно в момента. Ноа преглътна някаква буца,която се бе появила в гърлото му. - Знаеш ли,Джой...може би трябва да е снимам някой ден.
Докосна косата й за момент,но после се отдръпна и пак се подпря на перилата като се загледа в хората долу.
- Май другарчетата ти имат нужда от компанията ти,а аз от нещо маалко по-силно от бира.

Приближи се плътно до него и хвана ръката му, с което го накара да се обърне към нея. Нослето й погали линията на брадичката му и Джой се съсредоточи върху приятното усещане на топлата му длан върху нейната. Пръстите й галеха неговите, без да се заключват заедно. Устните й докоснаха леко челюстата му и тя прошепна съвсем тихо.
- Искам да ме снимаш!
Беше кратко, точно и ясно. Искаше го отдавна. Беше виждала някои от снимките на Ноа и даже можеше да каже, че е впечатлена от таланта, който притежава. Умеше да вижда и да запечатва красивите неща, а тя нямаше търпение да види колко красива беше през неговите очи. Като човек на изкуството, с удоволствие щеше да се превърне в творба.
Отдръпна се от него и тръгна надолу по стълбите. Лъхна я приятен аромат на трева. Приятелите й не се бавеха и не я чакаха, но бяха готови да споделят с удоволствие. Преди да се присъедини, тя отиде до мивката и отвори шкафа с алкохола.
- Водка? - предложи на Ноа и извърна само главата си към него, за да види дали предложението й е одобрено.

Още бе леко шокиран от това,което се бе случило. Джой бе пълна с изненади и от нея никога не знаеше какво да очаква. Дани сякаш бе по-предвидлива, тяхната дружка Джесика още повече. От повечето жени знаеше какво да очаква, но не и от Джой. А точно тази червенокоска го въртеше на малкият си пръст. Въздъхна тежко и тръгна надолу по стълбите.
- Разбира се. - потвърди за водката, като застана пред картината на Ерик и я огледа. Момчето сякаш не бе забелязало,че Ноа стои до него, след което го погледна и леко отстъпи настрани. - Интересни детайли...Похотлива усмивка, добре нарисувани плочки.
Само го занасяше,не го казваше и с цел да бъде груб. След като взе водката от Джой, Ноа се изтегна на единият диван, гледайки откачената й група и потупа мястото до себе си.
- Донеси си дупето тук,трябва да те питам нещо.

Хич не й харесваше да й подсвирква като на някое кученце. Това беше нейна запазена марка, заради което се извърна към него и надигна въпросително вежда. Ноа обаче имаше един коз, за който не бе сигурно дали знае. Усмивката му караше краката на момичетата да се размекват и Джой не беше изключение. Единствената разлика бе, че прекарваше прекалено голяма част от времето си в нетрезво състояние, така че той можеше и никога да не разбере.
Завъртя очи, когато осъзна, че се предава и тръгна към него. Настани се със свободно пускане на дупето, което накара водката в чашата й за чай да се надигне до ръба, но за щастие си остана на мястото. Разбира се, че нямаше да го остави да пие сам. Какъв приятел би била?
- Нали знаеш, че все още съм добре със слуха? - не пропусна да го захапе, въпреки да осъзнаваше, че той може би не иска всички да чуят въпроса му.