Игрището по футбол

Събота,денят на мача. Всъщност последните два дни от седмицата се усещаха почти като събота, защото всички се вълнуваха за въпросният мач. Отборът вървеше из училището скандирайки името си, мажоретките подскачаха доволно,а всички други обсъждаха какъв ще бъде резултата и се надяваха тази година футболистите да стигнат по-напред в класиренето и дори да спечелят. Джес не се интересуваше толкова много от футбол, но все пак брат й бе част от отбора, пък сега имаше и приятелка мажоретка. Бе дошла да ги подкрепи.
Трите - Джой,Джесика и Дани се намираха на терена в момента, докато мажоретките загряваха. Някои от футболистте тичаха наоколо и се лигавеха преди да започне мача. Хората бавно се събираха по трибуните, като Джес очакваше тази година да има и родители, както знаеше, че ще има и наблюдатели от някои от университетите. Брат й имаше за цел да впечатли един от тях и да си спечели спортна стипендия, не че имаше нужда от такава, но щеше да следва биология..негова си работа.
Джаксън протича покрай Дани, целува бузата й и продължи напред. Джесика се подсмихна. След него се появи Ноа, който се спря пред Джой със самодоволна усмивка.
- Целувка за късмет? - попита я той и потупа бузата си.

Джой нямаше намерение да пропуска мача, но след разговора си с Флин, бе положила допълнителни усилия. За да го дразни! Нека все пак не стават грешки. Беше облякла тениска на отбора и за да не се чувства прекалено навлечена, я завърза на възел около кръста си. Беше доволна, че нагоре остана достатъчно широка. Това се връзваше идално с плана й.
Беше рано да заемат местата си и все още стояха долу на терена. Джесика беше започнала да се отпуска и Джой разбираше защо Дани я харесва, но на червенокосата й трябваше повече време, за да я приеме за близка. За някои други хора и цял живот нямаше да й стигне, но те не пропускаха да се пробват. Чак се изненада, че не поиска да го целуне по устата. Идеше й да му се разсърди, че не й даде шанс да му възразява.Приближи се до него и след като той се наведе, за да получи целувката си, тя прошепна.
- Ако не биете, няма да мога да се появя с това нещо на купона - и посочи тениската си.
Ноа се усмихна, а тя притисна устни в топлата му буза.
- Не се шегувам! - каза всече на висок тон - Пие ми се! Не ме карай да се излагам.

- Еее..,ако загубим ще пием от мъка. - той разпери ръце, ухилен като идиот и смигна на Джой,след което се затича след Джаксън. Джесика се засмя на всичко това и погледна към Джой.
- Ммм..значи все пак Ноа не е чааакк толкова лош,а? - подбутна я с рамо и погледна своя собствен брат който се разтягаше или нещо подобно. Сигурна бе,че се чувства притеснен заради наблюдателите от университетите,но той бе добър играч...,а все още те не се бяха фокусирали върху капитана на отбора, тъй като неговото време на блесне още повече беше догодина.
- Не съм си мислела,че някога ще те видя с тениска Джой. - някак бе свикнала момичето да облича по-къси и прилепнали неща. Тя самата също бе заложила на тениска и дънки, нищо специално..,но пък и тя не се опитваше да впечатли никого. Всъщност даже бе леко кисела, заради "онзи период от месеца" и бе цяло чудо ,че реши да се измъкне от дома си в събота вечер.
Дани се катереше по пирамида от мажоретки заедно с още една слабичка блондинка.
- Няма да скачат от там нали...?

Джой можеше само да се усмихне. Имаше причина да се спре на това облекло и то не беше толкова свързано с мача, колкото изглеждаше на пръв поглед, но нямаше да разваля изненадата.
- Не си ли виждала мъжоретки до сега? - ако това я притеснваше, нямаше търпение да види погледа й, като започнат да размятат дани като плажна топка - Хайде да отиваме към местата.
Едва на трети ред няколко приятеля им пазеха местата. Бяха прекалено хубави и не се знаеше колко време ще ги задържат празни, затова беше хубаво да се настанят, ако не искат да стоят прави през целия мач. Трябваше да пазят някакви сили за купона.
Местата бяха страхотни, цялото игрище се виждаше перфектно. Джой запозна Джесика с приятелите си и ги остави да разменят няколко думи, преди да започне мача. Стори й се, че Ноа я погледна и се надяваше, че може да я различи в публиката.

Разбира се,че бе виждала мажоретки, но миналата година програмата им беше горе долу скучна. Еее..щеше да види кои са по-интересни - мажоретките или футболистите.
Запозна се набързо с приятелите на Джой, отново артистично насочени персони и на момента забрави имената им.
Местата се заеха доста бързо и светлините на стадиона бяха включени. Първи започнаха мажоретките с някакви техни си трикове, докато коментатор не обяви първо противниковия отбор, което накара трибуната срещу тях да завика бурно.
Когато обаче Вълците излязоха на терен, всички около Джес се развикаха, засвиркаха и надуваха някакви туби. Момчетата обиколиха игрището и Ноа вдигна ръка и помаха, гледайки към Джой.
- Това е сладко. - Джесика изкоментира и се изкикоти. - Все още ли си мислиш,че..иска просто секс?
Бе чувала,че Ноа Флинт е играч,но поведението му беше...е почти като на Джаксън, който изглеждаше изцяло запленен от Дани. Или просто всички момчета на тази възраст се държаха така?

Ноа зае позиция, даде сигна ли грабна топката. Със сигурност нямаше да позволи отборът да падне днес, ако ще и с последни сили и зъби и нокти да трябваше да се бори да вкара тази топка във вратата на противника.
Усети как някой се забива в него и го бута на земята,но просто подаде топката на Джаксън, докато поне още двама скочиха отгоре му. Някои хора вярваха,че червенокосите носят лош късмет....е мачан е започваше приказно,но той вярваше, че Джой може да му донесе само хубави неща...мисъла му за миг прескочи към червенокоската и секси тялото й, което той желаеше постоянно, но се насили да мисли за мача.
Избута играчите от себе си и пое топката от Джаксън ,след което отбеляза гол и вдигна ръка по посока на Джой.

- Може би ти трябва да дейтваш футболист - отговори хапливо Джой.
Не искаше да е груба, но й трябваше супер много време да научи Дани и не искаше да дава грешните сигнали на Джес. Тя не искаше гадже! Можеше да се разбира много добре с момчетата, дори и с Ноа, но не искаше нещата да еволюират към нещо повече. Дори и да решеше да прави секс с него, щеше да се надява това да не промени отношенията им. Не искаше нещо толкова физиско да дава наклон над емоциите между тях. Струваше й се, че приемането на секса в днешно време бе изкривено.
- Жадна ли си? - беше по-скоро покана, отколкото въпрос.
Момчето, което продаваше лимонади в пластмасови чаши тъкмо мина покрай тях. Повечето тук бяха ученици и за да се избегне злоупотреба с алкохол, често въобще не продаваха такъв. Сякаш никой не знаеше, че ще направят купон след това. Джой обаче имаше решение за всеки проблем! Помаха му дойде при тях и всеки си взе по една чаша.
- Прикривай ме! - каза тя на Джес.
Даде й да държи нейната чаша и бракна в пазвата си. Нищо не си личеше, но отдолу носеше бюстие, което бе прекалено голямо за нейните гърди, но всичко стана ясно, когато извади малка ротбичка с прозрачна течност. Бельото й бе пълно с алкохолни импланти, както обичаше да ги нарича и имаше общо осем торбички с по двеста милилитра водка във всяка. Щяха да свършат идеална работа за пет човека за два часа.
- Дай чашите - нареди и Двой.
Изпънала ръка над тях, проби торбичката с нокът. Малко водка пръсна в първия момент, но всичко бе добре разпеделено. Джой пусна небрежно торбичката на земята и взе своята чаша.
- Напред, вълци! - и отпи освежаващо голяма глътка.

Джесика се разсмя след като получи своята водка с лимонада и поклати глава към Джой. Защо ли се изненадваше? Може би защото не бе виждала никого да прави нещо такова. Трябваше да заподозре,че се случва нещо в момента в който Джой беше облякла тази тениска.
- НЕЙЙТЪЪН,СРИТАЙ ГИ! - Извика към брат си, който носеше топката и отбеляза гол, помитайки поне двама от защитниците на противниковия отбор. Джес гушна Джой в пристъп си на радост. Това със сигурност беше добре дошло за брат й пред наблюдателите, тя видя как тези от Йейл и Харвард си записаха нещо върху тефтери.
Тя отпи от лимонадата си и погледна към Джой отново.
- От къде ти доде тааазии идея? - като нямаше нужда да споменава коя точно идеая, бе очевидно.
Мажоретките започнаха да подскачат и да сканидрат името на Ноа, който тичаше с топката към вратата на противника, маневрирайки и избутвайки другите футболисти. Ръгбито не беше шега работа.
- Все пак ще има парти довечера,ако твоят обожател продължава така. Ооо..не ми хвърляй този поглед, това ,че той се държи така не означава, да излизаш с него Джой. Или да изпитваш нещо към него. - но според Джесика, Ноа хич не й беше безразличен,но Джой беше твърде горда да си го признае.

Джой обичаше да бъде сваляна, особено от красиви мъже и жени. Караше я да се чувства по-силна и огнена, а Ноа излъчваше голямо кличество от тези двете. Но това бе само една от страните му ... макар и да я изразяваше в деветдесет процента от времето.
- Парти винаги ще има! - това беше Ню Йорк, тук можеш да намериш парти и в сряда на обяд - Но тази вечер ще празнуваме!
Усещаше го. Не можеше да обясни чувството и много мразеше, когато Даниел го наречеше шесто чувство, защото Билсън не вярваше в този мит. Въпреки усещаше с цялото си същество, че тази вечер ще бият и вълнението се надигаше в нея. Това я накара да се усмихне широко и да изкрещи с цяло гърло. Нарочно бе изчакала Ноа да се позиционира достатъчно близко, за да я чуе.
- ДАВАЙ НЕЙТ! - изкрещя те колко й стигаха силите - СТРАХОТЕН СИ! ОБИЧАМЕ ТЕ!
Джес я подкрепи, но не беше ясно да разбираше провокацията й. Червенокосата не се сдържа и потърси погледа на Флин. Щеше й се да вярва, че ще получи усмивка, но понякога той я изненадваше с искрена емоционалност.

Джес беше ужасно горда с по-големият си брат и продължаваше да вика и да го окуражава заедно с останалите от тълпата. Отпи отново от чашата си , усещайки как течността леко пари гърлото й,но сякаш бе свикнала малко повече за разлика от онзи първи път,когато Дани й набута коктейл с водка в ръцете.
Бе твърде заета за да види как Ноа стои на едно място и гледа към Джой,а и не обърна достатъчно внимание за да осъзнае как приятелката й провокира футболистта. Всъщност бе твърде наивна дори да забележи това.
Ноа се взираше в Джой,а на лицето му имаше изражение по-скоро тип "Сигурно се шегуваш". Тя нямаше как да види как той повдига вежди, тъй като носеше шлем,но накрая реши да й се усмихне леко и поклати глава, преди да се включи отново в играта. Беше го подразнило донякъде,че тя не викаше за него. Но му беше ясно защо...отново бяха започнали игрите на котка и мишка и тя се правеше на недостижима.
Тълпата започна да скандира името на капитана, тъй като Ноа бе тръгнал в нападателна позиция да отбележи пореден гол. Когато това стана, той свали шлема си и извика.
- ДЖООООЙЙЙ,ТОВА Е ЗА ТЕБ, БЕЙБИИ! - след което се размся, тя определено нямаше да хареса това. Щеше да привлече вниманието към нея, пък и "какво щяха да си помислят хората".
Бе обявено полувреме в което мажоретките щяха да се развихрят на терена.

В компанията им най-драматична беше Дани, но точно в момента и двете имаха едно и също изражение. Мъжоретката погледна към публиката, за да види реакцията на Джой, която мигаше объркано с все още отворена уста. Определено я беше шокирал, въпреки че трябва да очаква всичко от него. Трябваше й доста време да се съвземе и да осъзнае, че хората я зяпаха. Цялата тази игра беше просто нелепа и Билсън избухна в смях с една прекрасна мисъл в главата си - "тъпчо".
Дани нямаше време да обръща внимание на емоциите си, но нещо в цялата тази работа не й хареса, просто не заеше какво. Щеше да си говори после с нея и да стигнат до дъното, но сега беше време да се раздаде за отбора и да покаже уменията си. Амбицията на Джес започваше да я заразява и вече се чудеше как да нареди нещата, че да я кандидатства за капитан на отбора на мъжоретките. Днес беше единствената от тях със стабилна връзка и допълнителни постижения, но имаше чувството, че съвсем скоро приятелките й ще се изравнят с нея, а това макар и да звучеше добре, за Дани беше като да изоставаш. Не можеше да го позволи!

Джесика забеляза стаписването на Джой и как дори Дани я гледа, какво и всъщност по-голямата част от хората на стадиона. Ноа си имаше своите начини...това бе факт.
- Може би ще имаш нужда от още една лимонада,хмм? - попита Джес като приключи своята чаша,а футболистите се разотидоха по съблекалните да обсъждат стратегии и каквото друго там правеха, до следващата част от мача. Някои от хората се възползваха от това за да си вземат нещо за хапване и също се бяха разотишли. Но други оставаха точно за да видят програмата на мажоретките. Джес беше очарована с каква лекота подскачат наоколо и се премятат,а скоро Дани беше подавана наляво надясно от две момчета и две момичета.
- Неверятно! Защо...Дани не е капитан на отбора, някак не ми...изглежда в нейн стил да слуша някого другиго?

Джой просто сви рамене. Това беше третата й чаша? Да, май беше третата, но другите пиеха по-бавно, така че си сипваше повече алкохол на себе си. Все пак трябваше да намери някаква причина за липсата на отговор, защото не искаше да признае Ноа за виновен. Не, той не можеше да я разклати, дори с нещо толкова ексцентрично и покъртително!
- Не казвай голяма дума, че утре ще видим капитана със счупен крак! - пошегува се тя, докато пълнеше чашите, но понеже го правеше с онази сериозна ирония, предизвика шокирания поглед на Джес - Шегувам се! - побърза да добави - Но Даниел наистина има много силен състезателен дух. Не ти предлагам да се изправяш срещу нея, става агресивна.
Беше забавно да си мислиш, че такова нежно и слънчево същество като Лит може да агресира, затова момичетата се засмяха, но това определено не беше шега. Даниел можеше да събира много продължително в себе си и да поддържа добрия тон, но беше като граната - щом веднъж й дръпнеха хълката, трябваше да бягат колко се може по-далеч, защото нямаше време да я сложат обратно.

- Не съм и тръгнала срещу нея. Просто се чудех защо не е решила да заеме позицията на капитан, като това със сигурност би й отивало и...,ами изглежда,че би била по-добър капитан от сегащния. Дори е по-красива. - Джес седна на мястото си и повдигна рамене, като взе още една чаша с лимонада и водка и продължи да гледа мажоретките, които май се надиграваха с тези на другият отбор.
Второто полувреме започна и бе също така добро както първото. Накрая за никого не бе изненада, когато Вълците победиха с огромна предина. Тълпата крещеше,а футболистите тичаха по терена. Можеше да се закълне,че някой извика "Време е за парти" ,но си нямаше и идеая кой. И все пак й бе ясно,че тя щеше да присъства на това парти..дали по собствено желание или малко насила...май нещо посредата.
- Дами. - Нейтън помаха с ръка да привлече вниманието на Джой и Джес. - Ще ви закараме, хайде.

Накрая на мача всички крещяха и се раздаваха. Джой умишлено запази последната водка за колата. Не искаше да се пери, но беше сигурна, че Ноа ще я вземе със себе си и не възнамеряваше да му отказва. Все пак се изненада, че Нейт беше този, който ги повика, но все още беше права. Просто виждаше, че Флинт в момента се справяше с фенките си, от които и две мъжоретки. На паркига той ги настигна и Джой му се усмихна широко.
- Тези кои целувки били вълшебни - пошегува се тя, но после вдигна ръка за поздрав - Страхотен беше!
Това беше максимума, който бе готова да му даде, останалото си го преписваше като заслуга на себе си. Ноа плесна ръката й и се настани на шофьорското място, Нейт до него, а двете момичета отзад. Едва потеглиха и Джой побърза да се съблече. Вече нямаше нужда да се прикрива и под футболната тениска се разкри топ, също в цветовете на отбора. След като вече не бе препълнен с алкохол, изглеждаше прекрасно на тялото й, но все още имаше какво да извади.
Пресегна се към лоста и взе чашата, в която Флин си правеше протеиновите шекове. Отвори я и я подуши. Ухаеше на ванилия и ягоди. Тъкмо щеше да овкуси малко алкохола, защото разредител не остана. Изсипа съдържанието на пакетчето в чашата и вдигна тост.
- За страхотната попбеда - след което отпи голяма глътка и подаде на шофьора.

Ноа се подсмихна на Джой и пое от нея бутилката, като облиза долната си устна и отпи, без да е изненадан,че тя си бе скрила водка по този начин. Бе усетил нещо нередно още в момента когато я бе видял с онази блуза. Определено не бе стилът на Джой.
- Винаги подготвена. Дали с водка или с остроумни коментар...никога не ме разочароваш Джой. - погледа му среща нейният в огледалото над шофьорското място и той предаде бутилката на Нейт, който се усмихваше като идиот.
- Ти също беше невероятен. - Джес му каза като потупа косата му.
- Не пипай косаа... - каза той, но това си беше нещо като тяхна шега. След това той подаде бутилката на малката си сестричка. Тя отпи с неохота и се закашля...даа...тук нямаше лимонада или други лимонови глупости. - Ох,мамка му...не ,това не ми харесва.
И просто върна бутилката на Джой.
- Знаеш ли Джой..изражението ти за онзи гол беше...безценно. Сигурно,ако бях близо до теб щеше да ме зашлевиш. - подметна Ноа с цел да я дразни, а усмивкаа не слизаше от лицето му, той ускори скоростта на колата.

Беше в прекрасно настроение и допълнително развеселена от алкохола. Джой се притисна в седалката и сложи ръката си отпред, като обхвана гърдите му. Все още беше мокар, но това не я отблъсна. Прозорците бяха свалени и аромата на мъже не беше натрапчив, а само изпълваше въздуха с феромони. Тя се приближи, така че устните й бяха доста близо до ухото му.
- Това ли иска капитанът тази вечер? - попита тя с нисъкглас и чу как другите двама възразиха в синхром.
- Ееее! - Нейт беше този, който който допълни - Намерете си стая!
Джой се засмя и пусна Ноа, като тупна звучно назад. Отпи още една голяма глътка и подаде бутилката. Беше останало малко в нея, Ноа можеше да го удари наведнъж или да го сподели скромно с Нейт, но това не беше от чак такова значение, защото след по-малко от две минути щяха да са на купона.
Тази вечер й се дивееше, затова без никакво предупреждение, Джой изрева с цяло гърло, като ъвица, която се канеше да скочи върху плячката и да я разкъса.