Покривът

Ноа имаше черти, които плачеха да бъдат изразени върху бял лист, но Джой не можеше да му го признае, дори да беше последният й ден на тази земя. Ако някога се научеше да се държи нормално покрай нея, може би щеше да го покани в дома си и да му предложи да позира, но сега това би прозвучало като покана да си свали панталона в дома й. Затова само позволи на устните си да се извият лекичко в крайщата, докато го слушаше. Да, Флин беше един от хората, които успяваха да предизвикат искрена усмивка на лицето й, макар и толкова незабележима.
За да стигнат до мястото си за пушене, трябваше да минат през таен коридор, който водеше към склад за канцеларски материали, стаята на чистачките и покрива. Това място се предаваше с годините между спортистите на отбора, а те не пропускаха да водят момичетата си там, за да им покажат гледката.
- Няма ли да ме поканиш и да викам за теб от трибуната или се притесняваш, че ще изплаша фенките ти?
Докато чакаше отговора му, Джой се покатери на страмната част на покрива и се излегна. Слънцето я дразнеше малко, но все пак й беше приятно. Подаде ръката си към него, чакайки да получи цигарата.

- Ще бъдеш там най-малкото заради подскачащата си дружка. Тя няма да те остави да се отцепиш и да се скриеш някъде,колкото и да ти се иска.- той се излегна до нея с ръка под главата си и запали цигарата. - Но,ако решиш да крещиш с цяло гърло за мен...е няма да имам нищи против.
Този път не се подсмихна самодоволно,а просто гледаше небето и й подаде цигарата. Това място бе едно от малкото по-тихи места в училището, където нямаше нужда да се притеснява от камери, учители и други лица, които щяха да му направят забележка, за каквото и да е. И човек можеше да остане насаме с мислите си...или с Джой.
- Не отговори на въпроса ми. - напомни й. Всъщност изобщо не разбираше какво правеха хората в часовете по изкуство. Някога преди години бе имл изобразително и рисуваха пейзажи и светлосенки, а на него това никак не му се бе отдавало. Сега такъв предмет не го интересуваше.
Изглеждаше малко по-спокоен в момента, тук нямаше нужда дори да играе роля. С Джой се познаваха от достатъчно дълго време и тя го познаваше,а и нали учеше психология или каквото там беше.
- Какво смяташ да правиш с университетите...избрала ли си на къде ще поемеш?

И този път нямаше да отговори, но той го знаеше. Джой не пропуснаше нищо в разговора, дори когато това изглеждаше невъзможно. Дори когато беше на див купон, отново чуваше и долавяше всяка изказана и неизказана дума, но също така имаше и прекрасното умение да знае кога да отговори и кога да си замълчи. Понякога емоциите й пречеха да постъпи правилно, но винаги знаеше.
Опъна толкова силно от цигарата, че дори на яркото утринно слънце видя как върха на цигарата проблесна. Издиша бавно дима и притвори очи от наслада. А можеше да се закълне, че наистина не й се пушеше.
- Колумбия и NYU. Още не съм решила кой от двата искам повече - още не береше решила и къде да кандидатства като резерва, но ако дори споменеше думата "резерва", щеше да орони имиджа си - Мисля, че ще искам да остана в града. Харесва ми.
Джой беше от Тексас. Малко хора го знаеха, но в тяхна защита, тя отдавна бе отбила диалекта си. Другото неочаквано нещо беше, че този град я вдъхновяваше много повече от безкрайните зелени полета.

Извърна глава към нея леко изненадан. Джой бе умна,това му бе ясно. Знеше,че се справя по-добре от прилично и по-добре от повечето хора наоколо.
- От всички възможни университети ти си избрала тези двата? Виж,за Колумбийския бих разбрал,но...момиче като теб лесно може да влезе в Харварт,Дартмут,Принстън..Йейл. - в неговите представи те бяха малко по-добри от избраните от нея. Неговият баща бе учил в Харварт и го натискаше да кандидатства за таб и да впечатли наблюдателите, които ще гледат мачовете следващата година. Но за това Ноа трябваше да работи усилено над спорта...и не само.
- Знаеш,че всяка година предлагат по 1 пълна стипендия, защо не опиташ? - финансовото състояние на Джой не бе негова работа,но бе сравнително наясно,че тя не бе от Елита на Ню Йорк,както повечето разгелзени хлапета тук, включително и него самият. - Не се ограничавай само с Ню Йорк,винаги можеш да се върнеш тук, щом ти харесва. Понякога си мисля, че бих отишъл колкото се може по-далеч от нашите...

Джой не обичаше, когато хората й се месят и за момент усети нуждата да го скастри, но остана довална, че не се поддаде на този инстинкт. Ноа звучеше истински любопитен и добронамерен, затова извърна лицето си към него и проследи всяко движение, докато й говореше. Очите й бяха притворени, заради слънцето. Опъна още веднъж от цигарата и му я подаде.
- Бих могла да ти го обясня, но не мисля, че ще ме разбереш - живота й беше много по-различен от нейния, а и родителите й не бяха в Ню Йорк - Чувствам, че това е моето място - погледите им се срещнаха и тя забеляза, че той не вайбваше - Представи си, че сега те попитам защо не следваш право, можеш много повече от футбол! Предполагам, че ще кажеш, че нямаш страст към него, че се чувстваш жив на терена, че ти харесва да тичаш, да се потиш, да викаш и да побеждаваш. Това за мен е Ню Йорк! - беше доволна от сравнението, което използва и се надяваше да е имал желания ефект - Няма нужда от логика зад избора ми, защото това решение принадлежи на сърцето ми.

Замисли се над думите й и повдигна рамене.
- Права си..не разбирам. Или поне не изцяло. - дръпна си от цигарата и издиша дима, като затвори очи заради слънцето. - Но грешиш. Футбола е много неща за мен, но не свобода. Да, харесва ми да играя,но...
Все пак реши да замълчи. Тя не му беше личен терапевт,а и не искаше да говори за глупави работи и своите проблеми.
- Но предполагам,че ако нещата се бяха стекли различно сигурно щях да уча нещо специализирано и кой знае, може би щях да следвам право. Макар и да звучи скучно. Но адвокатите правят луди пари в днешно дни. Брокерите също...
Той обаче знаеше своята цел, трябваше да бъде достатъчно добър за да бъде забелязан от националната футболна лига и да започне да играе за тях възможно най-скоро. Това би искал баща му,а Ноа нямаше голям избор щом опреше до това. Старият негодник се опитваше да контролира синът си по всякакъв начин.
- И ...изкуство, психология...или право ще следваш? - подсмихна се и я погледна. - Сигурно ще си най-артистичният психолог-адвокат...,ако такова нещо изобщо съществува.

Щеше да се засмее с глас на последния коментар, ако все още не се чудеше какво е свободата за Ноа Флинт. Не искаше да го ръчка, затова нямаше да върне въпроса натам, а щеше да изчака подходящ момент, в който да получи това, което иска. Може би в събота след мача, ако беше достатъчно адекватен и сам, че да й отговори. Не очакваше да издържи дълго без алкохол в едната ръка и момиче в другата. А сега не беше готов да бъде гол пред нея ... не и по онзи начин, по който Билсън обичаше да "съблича" хората.
- Искам да се занимавам с изкуство - тук нямаше и капка съмнение - Но още не съм решила какво ще следвам. Психологията е изключително интересна материя, а реално нямам нужда от диплома по изкуство, за да бъда художник.
Преподавателите по изкуство в университетите на Ню Йорк не бяха нещо уау, но друго беше на умът й сега.
- Не мисля, че парите са по-важни от страстта - сподели съвсем небрежно, но усещаше нуждата в себе си, той да знае това за нея.

- Ако баща ми те чуе да казваш това... - засмя се. - Може би е така..,но в какъв смисъл? Страстта да правиш това което обичаш..или страстта между двама души, когато единият има пари.
Беше му пределно ясно,че между родителите му няма нещо като любов. Майка му се бе хванала за портфейла на баща му още в тийненджърските си години. Това не го интересуваше. Там нямаше любов,нямаше си страст..последното което имаше е страст. И за двамата парите бяха водещи и въртяха света. Това бе набивано в главата на Ноа от години, а всъщност колкото повече му говореха за парти, толкова повече ги ненавиждаше. Но и не можеше да живее без тях.
- Би предпочела да правиш нещо, което не ти носи приходи...от колкото да си финансово стабилна? - надига се до седнало положение и й подаде цигарата, която бе почти на своя край, което означаваше,че и разговора им вървеше натам.

Джой взе цигарата и опъна още веднъж силно от нея. Усещаше леко нагарчащия вкус на филтъра, към който се приближаваше огънчето, затова изтърка фаса в покрива и го задържа в ръката си. Някъде там имаха скрит пепелник, но й беше прекалено приятно, за да стане веднага.
- Никога няма да се откажа от страстта си! Без значение от какво естествено е. Разбира се, ще трябва да намеря начин да печеля пари от нея или от нещо, което ще ми позволява да продължавам да се занимавам с това, което обичам.
Личеше си, че е мислела над това и не го каза, само за да се измъкне от сериозния въпрос. Тя щеше да рисува, докато е жива или поне докато има и двете си ръце.До днес би казала, че Ноа би искал да тича и да спортува, докато може, но сега не беше сигурна.
- Ако зависеше изцяло от теб - нещо, което според нея беше така, но знаеше, че Ноа се чувства по различен начин - Какво би избрал да правиш до края на живота си?

Не бе мислил много над това. Защото винаги достгаше до една мисъл - и да го мисли бе невъзможно,щеше да бъде футболист,а после треньор...сякаш всичко бе предопределено от момента в който баща му го записа на футбол,преди години.
- Не знам... Харесвам футбола,но...бих го предпочел за хоби,а не за работа. А и не е нещо,което можеш да правиш цял живот. Но,ако се издигна достатъчно ще мога да бъда треньор на добър отбор някой ден. - поклати глава отново и докосна косата си. - Кой знае,времето ще покаже.
Подсмихна се и я погледна, беше толкова красива огряна така от слънцето и с голото си плоско коремче.
- Може би фотография...кой знае. - отново каза и след това я плесна леко по бедрото. - Трябва да отиваш в час госпожице праведна.
Не искаше да приключва разговоа си с нея,но пък искаше да смени темата. Тези сериозни теми не му харесваха, особено толкова рано сутрин.

Джой свъси вежди и се надигна. Не разбра какво го притесни, но й стана някак мъчно за момента, който си тръгна преди да му е дошло времето. Думите му й харесаха толкова много. Не очакваше да избере някоя толкова креативна арт професия. Никога не си го беше представяла в такава светлина. Ако не беше почувствала искреността в думите му, щеше да си помисли, че само се лигави.
- Да, разбира се - каза някак замислено, докато слизаше на равната повърхност - Ще влизаш ли с мен или мислиш да скипнеш?
Всъщност не я интересуваше. Щеше да седне до него, ако имаше избор, но вече бяха закъснели достатъчно, така че това най-вероятно вече не бе опция. Все още не можеше да се отърси от разговора преди малко. Чувстваше се така, сякаш я е събудил по време на страхотен сън, който е бил в пиковия си момент и независимо колко се опитва, дори и да успее да заспи, този сън не може да бъде продължен.
Изхвърли фаса в пепелника и изтупа небрежно ръцете си.

- Ако влезем заедно само ще разваля репутацията ти, Джой. - подсмихна се. От тонова момче, което се бе разкрило пред нея преди малко нямаше и следа. Самодоволният пейбой се бе върнал. Той и подаде ръка докато слизаха надолу по стълбата към тайният коридор. - Ще ти дам пет минути да влезеш в час и след това ще се появяа и натреса до сладкото ти дупе. Звучи като план?
Все пак нямаше желае за скандали още в самото начало на учебната година, като пропуска часове като математиката. Ако този разговор с Джой не го бе разбудил така, сигурно щеше да проспи часа, сега просто щеше да гледа тъпо в продлжение на 50 минути и да брои мухите в стаята.
- Ще дойдеш на мача нали?
Двамата вече вървяха към своята класна стая по математика, затова преди да влязат той я хвана за ръката и я спря,но не каза нищо. Просто сякаш й даваше шанс да каже нещо, каквото и да е, преди да се разделят и да почнат да се дразнят отново.

- Само заради алкохола!
Не мислеше, че чака отговор на въпроса си. Струваше му се, че иска нещо друго, но не бе успяла да разгадае какво, така че нямаше как да му го даде. Това беше нещо познато и й беше лесно да се върне към него. Пък и не го лъжеше. Ходеше на стадиона, за да пие и да гледа как приятелите й викат.
Ноа кимна и я пусна. Остави я да влезе в стаята, без да я последва. Тя се извини на преподавателката и фокусира празните места. Не бяха едно до друго, но това не й пречеше. Стигна до по-крайното и се обърна към момчето, което дремеше стола, на който се канеше да седне. Кимна му към другото прозно място, но той я изгледа тъпо.
- Премести се! - прошепна тя.
Имаше леко негодование, но мястото беше освободено и Джой се настани удобно. Не беше минала и минута, когато вратата се отвори и Флинт влезе. Едва се сдържа да не го погледне, не искаше да вижда усмивката му.
- Днес не ми е ден - пошегува се тихо тя, докато той се настаняваше.