Pearson's Phone

Беше петък вечер, малко след часовете. Аксел не бе сигурен, че идеята му да се обади на Джесика сега, бе много добра. Може би вече бе с приятелите си навън и празнуваха, но въпреки това бе прекалено развълнуван, за да чака до другата седмица, а искаше поне да чуе реакцията й.
Телефонът звъня продължително, но тя най-накрая вдигна и предизвика усмивката му.
- Добър вечер. Обажда се Аксел Пиарсън. Удобно ли е?

Изненада се да чуе гласът му. Всъщност се изненада,че той й звъни по телефона. Премигна изненадано и кимна,но той нямаше как да види това кимване. Джес имаше нужда около секунда да се осъзнае.
- Да,разбира се. Здравейте професор Пиарсън. - усети как се усмихва като идиот в момента в който произнесе името му. - Какво мога да направя за вас?

Беше още в кабинета си и крачеше напред назад, докато я слушаше. Когато беше силно развълнуван, не можеше да прави подобни неща спокойно. Все пак реши да отстоява позиция и да остави нея да се държи като тийнейджър, а той отговори със спокоен тон.
- Можеш да се явиш в кабинета ми в един следбед в понеделник за първия си работен ден.
Искаше й се да види изражението й в този момент, но очакваше да получи нкяакъв намек за него от гласът й.

Джес седеше на дивана на Дани, тъй като бе дошла след училище да си поговорят. Не очакваше този разговор. И не очакваше това което ще чуе. Очите й се разшириха и усмивката й стана още по-голяма. Издаде лек писклив звук на изненада и щастие, ако бе права сигурно щесе да затанцува. Опита се да се успокои, а вътрешно крещеше от щастие. Но трябваше да се държи като зряла отговорна личност. Пое си глътка дъх.
- Изинявам се за това,сър. Благодаря ви..не знам..не знам какво да кажа...благодаря ви. Това е чест. - о,беше чест. Но и беше ...беше сбъдната мечта и тя нямаше търпение да работи с него. Да бъде около него. Усмихваше се като идито. - Нямам търпение!

Точно тази реакция искаше да чуе. Исмивката щеше да разцепи лицето му, когато чу писъкът й. Даже оцени колко сдържан беше, защото по телефона можеше да му пръсне и тъпанчето. В крайна сметка заключи, че бе взел правилното решение и щеше да се прибере зареден с много позитивни емоции.
- Аз също нямам търпение. Следващата седмица ще работиш с Виктор, за да ти покаже нагледно как се случват нещата. Изготвили сме ти програма за часовете, които ще бъдеш в кабинета, като сме се съобразили с учебния ти график и трябва да видиш дали ти е удобно.

По гласът му можеше да прецени,че и той също се усмихва. А това само можеше да я направи още по-щастлива. Сърцето й все още биеше бързо в гърдите й,а тя едва се владееше. Това означаваше много за нея. И той я бе признал и я бе избрал. Може би все пак планът на Дани с "отиди при него след часа..." беше в основата на всичко, кой знае.
- Разбира се. Ще се видим тогава. - беше сигурна,че графикът щеше да е идеален. Пък и най-важното бе,че щеше да прекарва време с него. И щеше да се учи от него,това беше второто по важност. - Благодаря ви отново...бих ви прегърнала,но е невъзможно по телефона.
Всъщност направо би му скочила на врата, с което той сигурно на секундата щеше да се откаже от нея за това място.
- До понеделник проф.Пиарсън.

Усмихна се с шумно изпускане на въздух. Щеше да й го позволи за момент като този, но обстоятелствата не го позволяваха.
- Приятен уикенд, г-це Лорант.
Усмихваше се на телефона още няколко секунди, след като й затвори.